№ 4030
гр. Варна, 28.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500611 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК, образувано по молба от В.
Е. К. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното определение №3072/16.08.2022г. по възз. ч. гр. дело
№20223100500611/2022г. по описа на ВОС, като в диспозитива ВМЕСТО „гр.
дело №2383/2020г. по описа на Районен съд – Варна“ ДА СЕ ЧЕТЕ „гр. дело
№2283/2020г. по описа на Районен съд – Варна“.
В молбата е направено искане и за тълкуване на определение
№3072/16.08.2022г. с правно основание чл.251 от ГПК.
По откритото производство по чл.247 от ГПК съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 247 от ГПК, съдът по свой почин или по молба на страните,
може да поправи само допуснатите в решението/определението очевидни
фактически грешки. Съгласно правната теория, явна фактическа грешка е
всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на диспозитивната част на
решението/определението.
Съдът намира, че е налице несъответствие между формираната воля на
съда и нейното външно изразяване, което да се субсумира в хипотезата на чл.
247 ГПК.
С оглед на изложеното следва да бъде допусната поправка на
определението, съобразно изложените мотиви.
По откритото производство по чл.251 от ГПК съдът намира следното
от фактическа и правна страна:
1
Тълкуване може да се иска тогава, когато смисълът на съдебния акт е
неясен до степен, че не може да бъде разбрана волята на съда.
Настоящият случай не е такъв, тъй като волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена в диспозитива на съдебния акт.
Съдът е формирал ясни и категорични мотиви за това, че възражението
за отвод за местна подсъдност на ответника /делото да бъде изпратено на
Районен съд – София/ е недопустимо и следва да бъде оставено без
разглеждане. В този смисъл е и постановения диспозитив. От съдържанието
на определението и изразената воля на съда недвусмислено следва, че гр.
дело №2283/2020г. продължава своя ход пред определения за местно
компетентен Районен съд – Варна, а не пред Районен съд - София.
По изложените съображения молбата следва да бъде отхвърлена по
същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА
ГРЕШКА на основание чл.247 от ГПК в диспозитива на постановеното
определение №3072/16.08.2022г. по възз. ч. гр. дело №20223100500611/2022г.
по описа на ВОС, като в диспозитива ВМЕСТО „гр. дело №2383/2020г. по
описа на Районен съд – Варна“ ДА СЕ ЧЕТЕ „гр. дело №2283/2020г. по
описа на Районен съд – Варна“.
ОТХВЪРЛЯ молба с правно основание чл.251 от ГПК от В. Е. К. за
тълкуване на постановеното определение №3072/16.08.2022г. по възз. ч. гр.
дело №20223100500611/2022г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2