Решение по дело №1773/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на "Трикс Лоджистик" ЕООД против Решение № 57/23.05.2023г. по АНД № 296/2022г. по описа на РС – Девня, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на "Трикс Лоджистик" ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи, че първостепенният съд не е посочил основанията, поради които не приема доводите срещу оспорения ЕФ. Твърди, че в хода на въззивното производство са нарушени основните принципи на чл.13 и чл.14 от ЗАНН. Твърди и материална незаконосъобразност на санкционния акт, тъй като липсва възможност за издаване на ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Не на последно място, счита, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.9а от Директива 62/1999 и принципа за съразмерност. По изложените съображения иска отмяна на решението и потвърдения с него ЕФ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирано писмено становище и в съдено заседание касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания, и претендира присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на атакуваното решение и на издадения ЕФ.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на "Трикс Лоджистик" ЕООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на "Трикс Лоджистик" ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

РС - Девня приел за установено от фактическа страна, че на 21.07.2021г., в 15,07 часа с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока Нарастващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „Рено Премиум“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 25 000 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 3 в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса 48 000 кг.за което частично не е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/според категорията на ППС.

За да потвърди издадения ЕФ, въззивният съд приел, че в електронен фиш са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които индивидуализират нарушението от обективна страна. Нарушението е квалифицирано правилно, като са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. ДРС намерил, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва извършеното нарушение. Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от Закон за движение по пътищата, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Санкционната норма е приложена правилно, като е установено, че дружеството жалбоподател е собственик на процесния товарен автомобил.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ДРС - за неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

На първо място, нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството - касатор, е извън обхвата на приложимата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 21.07.2021г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена неприложена, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - касационен жалбоподател.

При горните констатации следва извод, че проверяваното решение на ДРС е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Изложеното налага отмяна на съдебния акт, респективно – отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна. Налице са доказателства за сторени такива пред въззивната и пред настоящата инстанция. Съгласно чл.18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир при определяне на дължимите възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. за всяка инстанция. За представителство пред ДРС, дружеството е представило договор за правна защита и съдействие от 13.08.2022г. /л.220/, установяващ сторени разноски в размер на 500 лева, а за представителство пред касационната инстанция - договор за правна защита и съдействие № 110985 /л.24/, установяващ сторени разноски в размер на 600 лева. Преценявани съвкупно, същите са към минималния размер по цитираната наредба, респективно – не са прекомерни съобразно правната и фактическата сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника на дружеството, поради което следва да бъдат присъдени.

Претенцията на касатора за допълнителни разноски за куриерски и копирни услуги, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, е неоснователна. Същите нямат характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал.1 от АПК. На присъждане подлежат разноските, които страната е заплатила във връзка с извършването на определени правни действия в процеса - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, държавни такси, адвокатски хонорар за представителство в процеса. Сторените от жалбоподателя разноски за куриерски и копирни услуги не представляват разноски за производството във връзка с извършени процесуални действия, поради което и същите не подлежат на репариране от ответника.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 57/23.05.2023г. по АНД № 296/2022г. по описа на РС – Девня, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на "Трикс Лоджистик" ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на "Трикс Лоджистик" ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции.

Решението е окончателно.