№ 244
гр. Ловеч, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА П.
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500436 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството по чл. 259и сл. от ГПК
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
№6207/22.05.2025 г. от адв. Г. Г. от ПлАК,като проц.представител на
„АГРОКОМ ИНВЕСТ“ЕООД, чрез управител М. П. Г., седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул.“Васил Левски“№ 174, ет.5, офис 7 и „АГРОКОМ
КОНСУЛТ“ЕООД, представлявано от Т. С. К., седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул.“Васил Левски“№ 174, ет.5, офис 7. против
съдебно решение №186/23.04.2025 г. по гр.д. №640/2024 г. на ЛРС/,което
обжалват изцяло като незаконосъобразно.Посочва, че са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изтъква, че не е
налице правен интерес от предявяване на иска,който да е посочен и
обоснован в исковата молба.Обсъжда се разграничението между
продължаването и изменението на арендния договор. Заявява, че не е налице
1
правен интерес от предявяване на иска и предвид конкуренцията между два
арендни договора с различни дати на сключване.Изтъква, че „Агроком инвест
„ЕООД не е използвал процесните и ниви и те се използват от ищеца и баща
му . Моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение да бъде
постановено друго,с което да бъде отхвърлен иска.
В писмен отговор № 7889/27.06.2025 г. П. П. е посочил, че въззивната
жалба е неоснователна и недоказан и моли да бъде потвърдено съдебното
решение на ЛРС. Излагат се мотивите на районния съд и се споделят от
въззивника. Посочва се, че има правен интерес от предявяване на иска като
страна в съществуващо арендно правоотношение и действието на арендния
договор до 2027/2028 година. Навеждат се доводи относно продължаването на
арендния договор и декларирането по реда на чл. 69 ППЗСПЗЗ за ползване на
5 ниви от единия арендатор доказва правния интерес от делото.
Подадена е на основание чл. 129 от ГПК писмена молба
№6849/06.10.2025 от П. П. за уточнение на петитум на иска, след като
неколкократно страната е заявила, че съдебното решение има правилна правна
квалификация.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява лично,
чрез адв.Г.. Посочва, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
П. П.,редовно призовано в съдебно заседание не се явява а се
предтавлява от адв. П.. Заявява, че въззивната жалба е неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Посочва, че съдебното решение е правилно и обосновано
и са налице достатъчно доказателства за основателност на иска с правно
основание чл.108 от ЗС.
От представените доказателства по гражданско дело № 640/2024 г. на
ЛРС, от писмените доказателства, представени в настоящата инстанция, от
становището на представителите на страните, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
При анализа на основанието и петитума на иска въззивната инстанция
счита, че съдът е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за недействителност на договор за аренда
№222/02.08.2013 г.. Въведеният и произнесен петитум на иск по чл. 124 от
ГПК във вр. с чл. 32 от ЗЗС, че договорът за аренда е непротивопоставим на
2
въззивниците, не съдържа обективни предели на силата на присъдено нещо и
не отговаря на правната квалификация на исковата претенция, така както тя се
извежда от основанието на иска. В исковата молба от 03.10.2000 г. ищецът не
е въвел никакви твърдения свързани със собствеността на имотите, както и с
владението им навеждащи на ревандикационен иск с правно основание чл.108
от ЗЗД. Конкретизираният от страната петитум по чл.108 от ЗС / с писмена
молба №6849/06.10.2025 от П. П./ не съответства на твърденията и фактите по
исковата молба от 15.04.2025 г.. Още повече, че от св.показания на св.
Г.П.,баща на ищеца и представените писмени доказателства ищецът е отдал
под аренда с договори от 2022 г.,2023 г. на други арендатори процесните земи
и няма спор за владението на имотите. Въззивната инстанция аргументира
своя извод за иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и с изложените
фактически твърдения - основание на иска, които определят вида на
материалното право, което ищецът – въззиваем цели да защити, а то не е
свързано с оспорване на правото на собственост върху имота. Пространно е
посочено в исковата молба, че ищецът цели да прекрати правните последици
на договор за аренда №222/02.08.2013 г., който твърди, че е недействителен, в
случая поради изтъкнато противоречие с добрите нрави. В посоченият аспект
настоящият състав съобразява съдебната практика, която споделя-Решение №
521 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2023 г.
При това положение районният съд е постановил решение
№186/23.04.2025 г. по гр.д. №640/2024 г. на ЛРС,което е недопустимо, на
основание чл. 270,ал.3,пр.трето от ГПК като произнесено по непредявен иск и
същото следва да се обезсили и делото върнато за разглеждане от друг състав
на същия съд.
Предвид на посочените съображения Ловешки окръжен съд, действуващ
като въззивна инстанция счита, че следва да бъде обезсилено съдебно
решение №186/23.04.2025 г. по гр.д. №640/2024 г. на ЛРС,като недопустимо и
делото върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.
Предвид изхода от спора, следва разноските да бъдат присъдени при
произнасяне по казуса по същество.
При изложените мотиви съдът
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо, съдебно решение №
№186/23.04.2025 г. по гр.д. №640/2024 г. на ЛРС и връща делото за
произнасяне от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по цена на иска,
определена на основание чл. 69,т.5 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4