РЕШЕНИЕ
№ 1768
гр. Бургас, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120107122 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.124, ал.1 във вр. с чл.439, ал.2 от ГПК, предявени от С. И. С. от с.П.
против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.София.
От Съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите: 675.15 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски заем № CASH-04433437/14.01.2010г., сключен с
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; 104.85 лв. – възнаградителна лихва за периода от
10.03.2010г. до 14.04.2010г.; 110.48 лв. – обезщетение за забавено плащане за време-то от
17.03.2010г. до 14.10.2011г., и общо 125 лв. – деловодни разноски, за които в пол-за на
заемодателя е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 9862/2011г. на РС Бургас и е
образувано изп. дело № 2715/2020г. на ЧСИ Т.М. по искане на “Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, поради погасяване на вземанията, придобити от по-следното с Договор за цесия от
15.05.2015г., по давност. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва иска. Излага подробни съображения, че вземанията не са по-
гасени по давност. Иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът – след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 22.12.2011г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение № 6412 от 15.
11.2011г. по ч. гр. дело № 9862/2011г. на РС Бургас в полза на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за исковите суми срещу ищцата. По молба на
дружеството на 23.04.2012г. е образувано изп. дело № 20128030400951 на ЧСИ Т.М..
Възложено от взискателя е на съдебния изпълнител да предприеме необхо-димите за
събиране на вземането изпълнителни действия срещу длъжника на основание чл.18 от
ЗЧСИ.
1
На С. е изпратена ПДИ, която обаче е върната в цялост, с отбелязване, че при
посещенията лицето не е открито на адреса и е залепено уведомление.
С оглед искането на взискателя, ЧСИ е направил пълно проучване на имущественото
състояние на длъжницата, като е изискал съответни справки.
На 21.06.2012г. като взискател по делото е присъединена и ТД на НАП – Бургас за
публични задължения на С. в общ размер от 6 276.29 лв.
С писмо изх.№ 12121/27.07.2012г., получено от адресата на 02.08.2012г., той е на-
правил искане до СВ гр.Д. за вписване на възбрана върху притежавани от ищцата ид. части
от недвижими имоти.
На 15.05.2015г. е сключен Договор за цесия, с който “БНП Париба Пърсънъл Фай-
ненс“ ЕАД е прехвърлило на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземанията си по
издадения срещу С. изпълнителен лист.
На 20.07.2015г. ответното дружество е депозирало молба по изпълнителното дело, с
която е поискало да бъде конституирано като взискател, на основание чл.429 от ГПК, както
и съдебният изпълнител да предприеме необходимите за събиране на вземането
изпълнителни действия срещу длъжника, съобразно чл.18 от ЗЧСИ.
На 21.07.2015г. ЧСИ е изготвил и изпратил на С. Удостоверение за размера на дълга й
по изп. дело, също върнато в цялост – с отбелязване, че от пет години лицето не пребивава
на адреса в гр.Б..
На 05.04.2016г. ответникът е депозирал молба, с която е поискал насрочването на дата
за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на ищцата, находящи се
на домашния й адрес.
На 09.06.2016г. на длъжницата е изпратено съобщение, с което ЧСИ я уведомява, че е
насрочил искания от взискателя опис на 09.08.2016г. То не е получено от нея.
С молби от 22.06.2018г. и 26.03.2019г. е поискано извършване на справки в елек-
тронния регистър на БНБ за банкови сметки на С., респективно, налагане на за-пори върху
тях. ЧСИ не е установил наличието на такива.
С Постановление от 16.04.2020г. изпълнителното дело е прекратено, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнител-ни
действия в продължение на две години.
На 23.10.2020г. възбраната върху имотите на длъжницата е заличена.
По молба на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с приложен към нея процесния
изпълнителен лист срещу С.С., на 09.12.2020г. е образувано изп. дело № 20208030402715 на
ЧСИ Т.М..
ПДИ не е връчена на длъжницата, тъй като отново не е открита на адреса.
С писма от 04.04. и 27.08.2021г., ЧСИ е направил искания за вписване на възбрани
върху притежавани от ищцата ид. части от недвижими имоти, съответно – до СВ гр.Д. и СВ
гр.Н.П..
С писмо от 27.08.2021г., получено от С. на 03.09.2021г., съдебният изпълнител я е
уведомил за наложените възбрани, както и за размера на дълга й към ответно-то дружество
и ТД на НАП – Бургас.
На 08.10.2021г. тя е депозирала исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна и в съответствие с разрешенията, да-дени
с ТР от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/1980г. – до датата на
обявяването му за изгубило сила, настоящият съдебен състав намира следно-то от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
2
иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително-то основание.
Ищцата твърди, че вземанията на ответника по изпълнителния лист, издаден по ч. гр.
дело № 9862/2011г. на РС Бургас са погасени по давност, т. е. претенцията й е процесуално
допустима.
С подаването на заявлението по чл.410 от ГПК давността се прекъсва и нова така-ва
започва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение.
В случая, липсват данни – кога процесната заповед за изпълнение е влязла в сила,
поради което следва да се приеме, че това е станало най-късно към датата на издаване-то на
изпълнителния лист – 22.12.2011г.
В съдебната практика категорично се приема, че за вземанията по влязлата в сила
заповед за изпълнение приложение намира разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и те се
погасяват с изтичането на 5-годишна давност.
С образуването на изп. дело № 20128030400951 на ЧСИ Т.М. – на 23. 04.2012г.,
давността е била прекъсната и е спряла да тече за времето на изпълнението – ППВС №
3/1980г.
Както беше посочено по-горе, ЧСИ е проучил имущественото състояние на
длъжницата, а на 27.07.2012г. е наложил възбрана върху нейни имоти, уведомлението за кое-
то е било получено в СВ – гр.Д. на 02.08.2012г. Впоследствие, до 02.08.2014г., не е
извършвал никакви действия за принудително изпълнение спрямо С., нито та-кива са били
искани от взискателя, поради което следва да се приеме, че към тази дата изпълнителното
производство е било прекратено ex lege – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и за
процесните вземания е започнала да тече нова погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и
приложими за времето след обявяването на ППВС № 3/1980г. за изгубило сила на 26.
06.2015г., прекъсването на давността настъпва единствено при предприемане на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител.
С насрочването на описа на движими вещи на длъжницата на 09.06.2016г. – по
искането на взискателя от 05.04.2016г., тя е била прекъсната. Тук следва да се посочи, че не
е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно за да се счита давността прекъсната. И
това следва от самата разпоредба на чл.116, б.”в” от ЗЗД /употребената от законодателя дума
е “предприемане“, а не “извършване“/ – така Решение №.1416/24.06.1969г. по гр. дело №
884/1969г. на ВС, I г. о., в което се приема, че давността се прекъсва и тогава, когато
изисканите релевантни действия са били безуспешни, поради ненамирането на длъжника на
адреса. А съгласно Решение № 37/24.02.2021г. по гр. дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г. о.,
единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, защото старото е
прекратено по право. Ако не го направи, е налице дисциплинарно нарушение, доколкото не
са събрани дължимите такси, което обаче по никакъв на-чин не влияе на настъпилия
материалноправен ефект на прекъсването на давността.
Исканията на взискателя от 22.06.2018г. и 26.03.2019г., сами по себе си, без пред-
приемане на изпълнителни действия от съдебния изпълнител – извършването на справка в
електронния регистър на БНБ не е такова, не прекъсват давността.
Погасителната давност по отношение на процесните вземания е прекъсната отново на
04.04.2021г. и 27.08.2021г., когато съдебният изпълнител е наложил възбрани на
притежаваните от С. идеални части от недвижими имоти – по искане на взискателя,
направено с молбата му за образуване на изп. дело № 20208030402715 на ЧСИ Т.М., от
09.12.2020г.
3
При това положение – следва да се приеме, че считано от 27.08.2021г., както към
датата на завеждане на настоящото дело – 08.10.2021г., така и към тази на приключва-нето
на съдебното дирене – 09.02.2022г., не е изтекла предвидената в закона 5-годишна
погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на издадения по ч. гр. дело №
9862/2011г. на РС Бургас изпълнителен лист.
Предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. С., с ЕГН: **********, адрес: ..................., искове за
признаване за установено, че не дължи на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.”Панчо
Владигеров” № 21, Бизнес център ”Люлин 6”, ет.2, сумите: 675.15 лв. – главница по Договор
за потребителски заем № CASH-04433437/14.01.2010г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД; 104.85 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.03. – 14.04.2010г.; 110.48
лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 17.03.2010г. до 14.10.2011г., и общо
125 лв. – деловодни разноски, за които в полза на заемодателя е издаден изпълните-лен лист
по ч. гр. дело № 9862/2011г. на РС Бургас и е образувано изпълнително дело №
20208030402715 на ЧСИ Т.М., поради погасяване на вземанията, придобити от ответното
дружество с Договор за цесия от 15.05.2015г., по давност, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН: **********, адрес: ................., да заплати на “Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, район Люлин, бул.”Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център ”Люлин 6”, ет.2,
сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4