№ 176
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110214785 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. П. П., ЕГН ********** чрез адв. Н. Г.
срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-021399/05.09.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца и за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 2
от ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца.
С жалбата се твърди, че времето, отразено в наказателното
постановление не отговаря на точния час на започване на проверката.
Поддържа се, че наказателното постановление не съдържа ясно описание на
вменените нарушения, което препятства жалбоподателя да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен. Жалбоподателят твърди, че не е
отказал да бъде проверен с техническо за употреба на алкохол и наркотични
вещества или техни аналози, а е изпълнявал стриктно указанията на
1
контролните органи, като не е възпрепятствал извършването на проверката.
Жалбоподателят твърди, че е водач с дълъг стаж, без извършени нарушения на
ЗДвП, като никога не би си позволил да управлява МПС след употреба на
алкохол или друго упойващо вещество. Според изложеното в жалбата не е
налице съответствие между фактическата обстановка, описана в АУАН и тази
в НП, както и че АУАН не е предявен на жалбоподателя. Към съда се оправя
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Г., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна
на наказателното постановление по съображения, представени в писмен вид.
В същите адв. Г. посочва, че номера на АУАН е дублиран, а отделно от това не
е подписан от актосъставителя, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, опорочило цялото производство. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна – началник група при ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител, но в постъпило по делото
писмено становище се аргументира законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за потвърждаването му. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 08.08.2024 г. около 16:37 часа в гр. София жалбоподателят П. П. П.
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, движейки
се по бул. „****“ с посока на движение от бул. „***“ към ул. „****“.
Жалбоподателят спрял управлявания от него лек автомобил на бул. „***“ №
83 на спирка на масовия градски транспорт, излязъл от автомобила и се качил
на предната дясна седалка. Свидетелят И. А. Б. – полицейски инспектор при
03 РУ- СДВР /към посочената дата/ и неговият колега ***** възприели
поведението на жалбоподателя и се насочили към него за извършване на
проверка. Бил повикан за съдействие автопатрул, който поискал да изпробва
водача П. за употреба наркотични вещества и/или техни аналози и с
техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му,
но водачът категорично отказал.
Предвид констатирания отказ от страна на жалбоподателя П. П. П. да
бъде изпробван с дръгтест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози и с Алкотест дрегер за за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта Ф. Н. И. – командир на отделение в 03 РУ- СДВР изготвил проект на
АУАН срещу жалбоподателя за нарушения на чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП и чл.
174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан от двамата свидетели, посочени в
него и от лицето посочено като нарушител, но не бил подписан от
актосъставителя.
2
На 05.09.2024 г. началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР
издал обжалваното НП, екземпляр от който бил връчен на жалбоподателя на
12.09.2024 г., а на 23.09.2024 г. била депозирана жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетеля И. А. Б., както и събраните по надлежния ред на чл.
283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско изследване №
288146, справка „Картон на водача“, копие от заповед № 8121к-13180/2019 г.
на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед №
513з-4530/31.05.2023 г. на директора на СДВР, Заповед 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, писмо от заместник –
началника на Военномедицинска академия с рег. № И-10685/19.11.2024 г.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетеля И. А. Б., който лично е възприел поведението на
жалбоподателя преди и при извършената му полицейска проверка.
Показанията на свидетеля са в значителна степен подробни, детайлни и
информативни и същите се явяват източник на преки доказателства относно
отказа на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози и за установяване концентрацията на алкохол в кръвта с
техническо средства. Свидетелят достатъчно подробно разказа пред съда за
извършената проверка, предприетите от водача действия по преместване от
седалката на водача на пасажерската седалка, както и категоричният му отказ
да бъде изпробван с дръг тест и алкотест дрегер.
В синхрон с посочените гласни доказателствени средства са и писмените
доказателства по делото – талонът за медицинско изследване, в което е
отразено, че водачът П. П. П. е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози и алкохол, като отказът на водача да
подпише ТМИ е удостоверен с подписа на свидетел- ****. По делото е
приобщено и писмо от заместник-началника на Военномедицинска академия,
видно от което на 08.08.2024 г. П. П. П., ЕГН ********** не се е явявал във
ВМА за извършване на медицинско изследване и предоставяне на биологични
проби за химико-токсикологичен анализ.
От представените по делото заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра
на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност и заповед 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение. Според ал. 2 без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал
да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В
3
настоящия случай не сме изправени пред хипотезата на изключение от общия
принцип на ал. 1 - не са налице данни да е било образувано досъдебно
производство, което да е било прекратено или прокурор да е постановил отказ
да образува досъдебно производство, поради което
административнонаказателното производство, в рамките на което е издадено
обжалваното наказателно постановление е следвало да се образува по общия
ред със съставяне на АУАН. Съдът намира, че такъв не е съставен.
По делото е приложен документ, озаглавен „Серия GA АКТ № 1308039
за установяване на административно нарушение“, в който са описани
извършените от жалбоподателя нарушения. Посоченият документ обаче не е
подписан от лицето, посочено като негов съставител – Ф. Н. И. – видно е, че в
графата, предназначена за полагане на подпис от актосъставителя такъв не е
положен. Същевременно свидетелят Б. разпозна своя подпис в графата
„Свидетел 1“, следователно не е възможно актосъставителят да е положил
подпис под предвиденото за това място. Съгласно чл. 43, ал. 1 актът /за
установяване на административно нарушение –бел.съд/ се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение
да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Неподписването на
АУАН от страна на лицето, което го е съставило представлява всъщност липса
на съставен АУАН, тъй като до подписването му от актосъставителя,
изготвеният документ представлява проект, като едва с полагане на подпис от
лицето, което го е съставило същият придобива качеството на документ и
следва да бъде подписан и от останалите лица, посочени в чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН. В хода на съдебното производство от страна на адв. Г. беше представен
и екземплярът на АУАН, връчен на жалбоподателя, за който също беше
констатирано, че не е подписан от лицето, посочено като негов съставител.
Доколкото проектът на АУАН не е бил подписан от лицето, което е негов
съставил, то АНП не е надлежно образувано. При произнасяне по преписката
АНО е следвало да констатира, че АУАН не е подписан от съставителя, респ.
производството не е законосъобразно образувано и не е следвало да издаде
наказателно постановление, а срещу жалбоподателя П. е следвало да се
състави нов АУАН, доколкото сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не са били
изтекли. Вместо това при липса на надлежно образувано
административнонаказателно производство и при липса на съставен АУАН
АНО незаконосъобразно е издал наказателно постановление, което следва да
се отмени.
За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че по делото несъмнено
беше установено, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл. 174, ал.3
пр. 1 и чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват такива с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. За установяване спазване на
цитираната забрана от страна на водачите контролните органи имат
4
правомощия да изпробват същите с технически средства и тестове респ. да
издават талони за провеждане на медицинско изследване, с цел установяване
наличието на алкохол в кръвта им и химико-токсикологично изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласносъщата водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д.
№ 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са
две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. В цитираното ТР се приема, че
нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на
предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени
както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така
и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На база
на това е дадено и разрешението, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания.
В настоящия случай жалбоподателят е имал особеното качество „водач“
на МПС, възведено в дефинитивната норма на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, тъй
като на процесната дата е управлявал пътно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване /което се установява от показанията на
свидетеля Б./. Същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо
средство – алкотестдрегер за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта му, така и с тест /дръгтест/ за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, с което от обективна страна е осъществил две
отделни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От субективна страна и двете
нарушения са извършени от жалбоподателя П. П. П. с пряк умисъл, доколкото
същият е съзнавал, че следва да изпълни указанията на контролния орган и да
5
бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози и с техническо средство Алкотест дрегер за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, но съзнателно е отказал да стори това.
Макар и да се установи категорично, че жалбоподателят е извършил две
нарушения на ЗДвП, доколкото административнонаказателното производство
не е надлежно образувано, тъй като липсва съставен АУАН /проектът не е бил
подписан от съставителя/, то обжалваното наказателно постановление следва
да се отмени.
При този изход на делото принципно право на разноски има
жалбоподателят. Съдът обаче намира, че разноски не следва да бъдат
присъждани по следните съображения: По делото е представен договор за
правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство пред
съдилища, прокуратура, вкл. и процесуално представителство в хода на
административни, наказателни и изпълнителни производства. В същия
договор е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лева, но е посочено, че
това възнаграждение е „за изготвяне на отговор на искова молба и
запознаване с материалите по делото“, а за процесуално представителство в
съдебна инстанция –по 200 лева на заседание, платени в брой на датата на
сключване на договора – 15.08.2024 г. В самия договор за правна защита и
съдействие никъде не е упоменато, че посоченото възнаграждение касае
процесното дело или поне обжалваното наказателно постановление, а изрично
е посочено, че се дължи за изготвяне на отговор на искова молба тоест
очевидно касае гражданско производство. На следващо място, наказателното
постановление е издадено на 05.09.2024 г. - 20 дни след сключване на договора
и връчено на жалбоподателя на 12.09.2024 г., поради което няма как да се
приеме, че уговореното и заплатено възнаграждение на датата на сключване
на договора – 15.08.2024 г. касае процесуално представителство по
настоящото дело. С оглед изложеното съдът намира, че не беше доказано, че
заплатената от страна на жалбоподателя сума на 15.08.2024 г. и преди
издаване на НП е възнаграждение за процесуално представителство за
обжалването му, поради което и искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски не може да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-021399/05.09.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя П. П. П., ЕГН ********** за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 1
от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца и за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП са
му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2
6
000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7