Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 16
октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 19.09.2019 г. в състав:
Районен съдия: И.И.
при
участието на секретаря Наталия Петрова
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 1081 по описа за 2019 г. на Врачанския районен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството представлява спорна съдебна администрация на
гражданскоправни отношения и се движи по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н.П.Ж. с ЕГН ********** ***
срещу И.Е.Й. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че всяка от страните е собственик на по 1/2 идеална част от поземлен
имот № 0.3, за който е образуван урегулиран поземлени имот (УПИ) II в квартал 34 по плана на с. Краводер, община
Криводол, одобрен със заповед № 98 от 16.05.2001 г. на кмета на Община
Криводол, целият с площ от 859 кв.м., че съсобствеността между страните е
възникнала по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 187, т. III, рег. № 4700, дело № 418 от 2007 г. на нотариус
Снежана П. с рег. № 006 в Нотариалната камара, както и че ищцата е изключителен
собственик на следните построени в имота сгради: № 0.3.1 на един етаж, масивна
стоманобетонна жилищна сграда-еднофамилна с площ 70 кв.м., № 0.3.4 на един
етаж, масивна селскостопанска сграда с площ 10 кв.м. и № 0.3.5 на един етаж,
масивна селскостопанска сграда с площ 36 кв.м., а ответникът
е изключителен собственик на следните построени в имота сгради: № 0.3.2 на един
етаж, масивна стоманобетонна друг вид сграда за обитаване с площ 37 кв.м. и №
0.3.3 на един етаж, масивна селскостопанска сграда с предназначение хангар,
депо гараж с площ 44 кв.м. Поддържа се, че липсва съгласие между страните за
служене с общата вещ.
Искането на ищцата към съда е да разпредели между
страните ползването на горепосочения
техен съсобствен поземлен имот, без построените в него сгради.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И.Е.Й. е
подал писмен отговор, с който се оспорва иска по съображения, че между страните
по делото няма спорове относно начина на ползване на съсобствения между
страните поземлен имот и се навеждат твърдения, че ищцата преди подаването на
исковата молба не е повдигала въпроса за разпределение на ползването на
посочения в исковата молба имот. По отношение на доказателственото искане на
ищцата за допускане на съдебно-техническа експертиза се отправя искане при изготвяне на заключението да бъдат
съобразени частите от поземления имот, които не са съсобствени.
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Не се спори между страните и се установява от
представените нотариален акт за покупко-продажба № 187, т. III, рег. № 4700, дело № 418 от 2007 г. на нотариус
Снежана П. с рег. № 006 в Нотариалната камара и скица на имота, че страните са
съсобственици при равни права на поземлен имот № 0.3, за който е образуван
урегулиран поземлени имот (УПИ) II в
квартал 34 по плана на с. Краводер, община Криводол, че ищцата е изключителен
собственик на следните построени в имота сгради: № 0.3.1 на един етаж, масивна
стоманобетонна жилищна сграда-еднофамилна с площ 70 кв.м., № 0.3.4 на един
етаж, масивна селскостопанска сграда с площ 10 кв.м. и № 0.3.5 на един етаж,
масивна селскостопанска сграда с площ 36 кв.м. и че ответникът
е изключителен собственик на следните построени в имота сгради: № 0.3.2 на един
етаж, масивна стоманобетонна друг вид сграда за обитаване с площ 37 кв.м. и №
0.3.3 на един етаж, масивна селскостопанска сграда с предназначение хангар,
депо гараж с площ 44 кв.м.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която е предложило два варианта за разпределение на
незастроената част от поземления имот, като първият вариант-приложение № 1 се
предпочита от ответника, а вторият вариант-приложение № 2 се предпочита от
ищцата.
От правна страна.
Съдът намира за допустим предявения иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен недвижим
имот и не възприема
направените от ответника възражения за недопустимост на иска. По делото не е налице общо твърдение на страните и не се представят доказателства същите да са взели решение за начина на разпределение на
ползването на поземления имот. Самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2
от ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във
всички случаи искането за разпределение на ползването
по съдебен ред. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. дело № 13/2012г. на ОСГК на Върховния
касационен съд.
Разпределянето на ползването е дейност на съда,
с която той администрира отношенията на съсобствениците по определяне на начин
на използване на съсобствения имот, когато те не могат доброволно да постигнат
споразумение за това. Решението на съда представлява акт на съдебна администрация
на гражданскоправни отношения, който замества съгласието на страните по делото.
При разпределянето на ползването по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да прецени
налице ли е съсобственост, възможно ли е да се формира решение на мнозинството
за ползване на имота, както и да съобрази правата на съсобствениците в
съсобствеността. В случая съдът замества решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от собствеността, за разпределение на ползването
на имота.
На първо място следва да се вземе предвид
обстоятелството, че ползването на дворното място следва да се осъществява от
страните така, че да не си пречат един на друг при упражняване на правата си
или тези пречки да бъдат възможно най-малки. Разпределението на ползването на
дворното място няма за своя пряка, непосредствена и единствена цел
осигуряването на самостоятелно ползване на определени части от имота от всяка
от страните. Целта на това производство е както да се осигури възможност на
съсобствениците да ползват самото дворно място съобразно правата си, така и да
им се осигури възможност за достъп до собствените им сгради, построени в имота.
Съдът е длъжен да администрира отношенията между съсобствениците, като се
съобрази с правата им върху общата вещ и действителното фактическо състояние, в
което се намира вещта.
При обсъждане на всеки от вариантите, предложени
със заключението на съдебно-техническата експертиза съдът съобрази следното:
Вариантът по приложение № 1 от експертизата предвижда
и двамата съсобственици да имат достъп откъм улицата, като за общо ползване е
предвидена площ 176 кв.м., ограничена от цифрите 1-2-3-6, за дял I е предвидена площ 243 кв.м., ограничена от
цифрите 5-6-7-8, а за дял II е
предвидена площ 243 кв.м., заключена между цифрите 4-5-8-9-10-11. При този
вариант дял I граничи с УПИ III-4, а дял II граничи
с УПИ I-2.
Вариантът по приложение № 2 от експертизата също
предвижда и двамата съсобственици да имат достъп откъм улицата, като за общо
ползване е предвидена площ 176 кв.м., ограничена от цифрите 1-2-3-6, за дял I е предвидена площ 243 кв.м., ограничена от
цифрите 5-6-7-8, а за дял II е
предвидена площ 243 кв.м., заключена между цифрите 4-5-8-7-9-10-11-12. При този
вариант както дял I, така и дял II граничат с УПИ III-4, а дял II граничи
и с УПИ I-2.
Ищцата изразява становище, че разпределението
следва да стане по варианта по приложение № 2, тъй като при него и двете страни
ще имат достъп до обслужващите имота съоръжения, например септичната яма.
Ответникът счита, че разпределението следва да
се извърши по варианта по приложение № 1, тъй като в дял I по този вариант попадат
обслужващите съоръжения, ползвани изключително от него и тъй като този вариант
не води до раздробяване и изкривяване на парцела. Твърденията на ответника за ползване
на обслужващите съоръжения изключително от него не са оспорени от ищцата.
Съдът намира, че разпределението на ползването
следва да стане по начина, предложен във варианта по приложение № 1 от
експертизата. Този вариант на разпределение съответства на притежаваните от
страните идеални части от дворното място, като в най-голяма степен е съобразен
с реално ползваните от страните сгради в дворното място (жилищните сгради, селскостопанските сгради и гаража). Съдът съобразява и обстоятелството, че при този вариант и
на двете страни се предоставя равен достъп до дъното на имота, което граничи с
УПИ XII-8 и УПИ VI-7. Същевременно между страните не е спорно, че само
ответникът ползва обслужващите съоръжения като септичната яма, които във
варианта по приложение № 1 от експертизата попадат в дял I, поради което съдът счита, че при използването
на този вариант ще бъдат избегнати бъдещи конфликти между страните във връзка с
ползването на обслужващите съоръжения.
На ищцата следва да бъде предоставен дял II с площ 243 кв.м., заключена между цифрите
4-5-8-9-10-11, а на ответника следва да бъде предоставен дял I с площ 243 кв.м., ограничена от цифрите 5-6-7-8.
За общо ползване остава площ от 176 кв.м., ограничена от цифрите 1-2-3-6.
Предложеният вариант по приложение № 2
от експертизата е нецелесъобразен, тъй като при него достъп до дъното на имота получава
само дял II, но не и дял I и се получава раздробяване на поземления имот, като при
това границата между двата дяла разделя обслужващите имота съоръжения, което е
предпоставка за бъдещи спорове и конфликти между страните. По отношение на
заявеното от ищцата желание да получи достъп до УПИ III-4 следва да се отбележи, че съгласно предпочетения от
съда вариант по приложение № 2 от експертизата и при определянето на дял II за ползване от ищцата същата ще получи
искания достъп посредством дела за общо ползване с площ 176 кв.м., който има
обща незастроена граница с УПИ III-4 с дължина 5 м.
По разноските:
С определение № 389 от 08.10.2010
г. по ч. гр. дело № 293/2010 г. на Върховния
касационен съд, ІІ г.о. е прието, че в производство по разпределение
ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически
експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това
разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 от
ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ
или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни
и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят
според правата в съсобствеността. В този смисъл е и решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.
дело № 444/2012 г. на Върховния касационен съд, II г.о.
С оглед гореизложеното, разноските
за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани на страните. Останалите
разноски, направени от ищцата в производството в размер на 350,00 лв. (за
държавна такса и вещо лице) следва да се разпределят между страните поравно,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 175,00 лв.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването на поземлен имот № 0.3, за който е образуван
урегулиран поземлен имот (УПИ) II в
квартал 34 по плана на с. Краводер, община Криводол, одобрен със заповед № 98
от 16.05.2001 г. на кмета на Община Криводол, целият с площ от 859 кв.м., както следва: на Н.П.Ж. с ЕГН ********** *** ОПРЕДЕЛЯ за
ползване дял II съгласно приложение № 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза с
вх. № 15580/10.09.2019 г. на Врачански районен съд, с площ 243 кв.м., заключена между цифрите 4-5-8-9-10-11; на И.Е.Й. с ЕГН ********** *** ОПРЕДЕЛЯ за ползване дял I съгласно приложение № 1 от
заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. № 15580/10.09.2019 г. на
Врачански районен съд, с площ 243
кв.м., заключена между цифрите 5-6-7-8; за общо ползване ОПРЕДЕЛЯ
площ от 176
кв.м., ограничена от цифрите 1-2-3-6 съгласно приложение № 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза
с вх. № 15580/10.09.2019 г. на Врачански районен съд.
Скица-проект, представляваща приложение № 1 от
заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. № 15580/10.09.2019 г. на
Врачански районен съд, подписана от съдията, да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА И.Е.Й.
с ЕГН ********** *** да заплати на Н.П.Ж. с
ЕГН ********** *** сумата
175,00 лева – разноски по гр. дело №
1081/2019 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: