№ 255
гр. Ловеч, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500569 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.54,ал.2 от ЗКИР.
С Решение №193/30.07.2025г.,пост.по гр.д.№ 212/2025г., РС-Тетевен е признал за
установено по иск с правна квалификация чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от А. А. В. и А. А.
М.,двамата от ****.,срещу М. А. Ю. и Г. В. А., двамата от с.****.,че ищците са собственици,на
основание договор за покупко-продажба,сключен на 20.03.2018г и обективиран в Нотариален акт
№165/2018г. на Нотариус с рег.№392 в НК и район на действие РС-Тетевен, на следния недвижим
имот – реална част от поземлен имот с идентификатор № 17419.701.601 по КККР на с.****., с площ
на реалната част от 41 кв. м., обозначена с букви А-Б-В-Г и отразена със сив фон на комбинираната
скица,изготвена от вещото лице инжК.К.,като част от СТЕ, представляваща неразделна част от
съдебното решение,приподписана от съда , като при изработването на КК на с.****., тази реална
част погрешно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор 17419.701.601, вместо като
част от имот с идентификатор 17419.701.602 по КККР на с.****. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищците направените разноски по делото в общ размер на 1950лв.
Постъпила е въззивна жалба от М. А. Ю. и Г. В. Ю. срещу решението,като считат,че е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Съдът не е отчел възможността за наличие на
допустимо отклонение при извършване на трасирането на спорната ограда между двата имота,
съобразно чл.18,ал.4,т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР. В Наредбата е предвидено допустимо отклонение при трасиране
границите на поземлен имот в рамките на 60 см. В представената по делото СТЕ това нормативно
1
предвидено отклонение не се споменава и липсва мнение на експерта по въпроса. Излагат,че от
изложението на ищците и от ангажираните доказателства се установява,че праводателят им е
изградил спорната ограда,когато му е учредено право на строеж в имота,съгласно Договора за
отстъпване право на строеж върху държавна земя от 24.07.1986г. С този договор А. В. е придобил
правото на строеж и съгласно в т.5 е изградил процесната ограда.Твърдят,че оградата е била
материализирана като граница между съседните им имоти и в продължение на десетки години
помежду им не е имало спорове. Тя е използвана и като отправна точка от техническата
администрация,когато се е давала строителна линия за строеж както на жилищната сграда на А. В.
(праводател на ищците),така и по-късно при отреждането на техния терен за строеж на жилищна
сграда. Твърдят,че по същата материализирана граница праводателят на ищците е закупил с
договора от 24.10.2017г.от Община Тетевен поземления имот.Това е и границата при закупуването
на УПИ- п.VІІІ-478 в кв.58. Същата тази ограда е била използвана при приемане на кадастралната
карта и регистри на с.****,одобрени със Заповед от 30.10.2018г.Тогава никой от ищците не е
възразил при приемането на КККР.
Считат,че при наличие на допустимо отклонение съгласно Наредбата при
трасиране,координиране и измерване на границите на имотите и при различни способи за
измерване на площите,е възможно на терен да се установи отклонение, което обаче не води до
наличие на основание за претенция по чл.54,ал.2 от ЗКИР. Молят да се отмени обжалваното
решение и отхвърли предявеният иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А. А. В. и А. А. М.,двамата от
с.****,чрез пълномощник адв.Н. Х.-ЛАК. Молят да се потвърди обжалваното решение,като
правилно и законосъобразно.Считат,че съдът е спазил правната доктрина по иск с правно
основание чл.54,ал.2 от ЗКИР и е приел,че е налице грешка в КККР на с.**** по отношение на
41кв.м.,които са част от собствения на ищците имот с ид. 17419.701.602, но неправилно са били
заснети като част от имота на ответниците с ид. 17419.701.601. Спорната част е индивидуализирана
в скицата на експерта-в б.А,Б,В и Г. Същата следва границите на правото на собственост.
Възразяват,че макар и да е изградена от праводателя им тази спорна ограда не следва
регулационната линия на северозападната граница между двата имота.Оградата е построена без
строителни книжа и не отговаря на изискванията на чл.32 от Наредба №5 за правила и норми по
ТСУ от 1977г.,също и на чл.124 от следващата Наредба №5/1996г. Търпима е съгласно
чл.151,ал.1,т.11 ЗУТ,тъй като изцяло е изградена в имота на ищците.Не отразява действителното
състояние на имотите,тъй като и двете страни са придобили имотите си при граници,определени
от влезлия в сила,приложен ПУП на селото.
По възраженията на възизвниците за проведената реституционна процедура излагат,че
между образуваните два съседни имота не е имало вътрешна имотна граница,поради което с
приложението на регулацията тези граници са се преобразували в имотни-т.е.регулацията е
приложена. Развиват подробни съображения за последиците от това действие на регулационния
план,съгл.ЗТСУ.
Считат,че правилно РС-Тетевен е приложил критериите,по които се установяват
границите на поземлените имоти в КК,за да се спази изискването на чл.43,ал.1,т.5 от ЗКИР,а
именно кадастралните граници да съвпадат с регулационните. В случаите,когато няма придаваеми
части,кадастралният план трябва да следва приложената регулация.
По изложените съображения молят да се потвърди обжалваното решение.
2
В съдебно заседание въззивниците не се явяват, представляват се от адв.Т.Ц.-ЛАК,който
поддържа въззивната жалба.
От въззиваемите се явява А. М.,а двамата се представляват от адв.Н.Х.-ЛАК.Поддържат
отговора на въззивната жалба.
От приложените по гр.д.№212/2025г.по описа на РС-Тетевен и становищата на
страните,преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си
по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано
лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци,
водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното
решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на
правилността на атакуваното решение.
По същество.
Ищците обосновават правото си на собственост с Договор за отстъпване на право на
строеж върху държавна земя,сключен на 24.07.1986г. от праводателя им А. В. З. и Градски народен
съвет,представляван от председателя,с който му е отстъпено право на строеж върху държавно
дворно място, представляващо парцел VIII-305 в кв.58 по плана на селото, с площ от около 700
кв.м. Строителят се е задължил да застрои дворното място с жилищна сграда в 5-годишен срок.В
т.5 е поел ангажимент в 1-годишен срок да огради дворното място.
На 24.10.2017г. А. З. и Община Тетевен сключили Договор за продажба на недвижим
имот-частна общинска собственост, с който З. придобил собствеността върху УПИ VIII-487 в кв.58
по ПУП на ****., с площ от 720 кв.м.,при описани в договора граници на имота.
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 20.03.2018г. и
обективиран в Нотариален акт №165,т.І,рег.№775,д.90/2018г.на Нотариус с рег.№392 в НК и район
на действие РС-Тетевен,,А. З. продал на А. А. В. и А. А. М., при равни права,собствения си
недвижим имот, съставляващ УПИ VIII487 в кв.58 по ПУП на село **** от 1982г,с площ на имота
720 кв.м.,ведно с ½ ид.ч. от попадащата в имота масивна жилищна сграда с РЗП 126 кв.м. По КККР
на селото този имот е заснет с идентификатор 17419.701.602 и площ от 731 кв.м.Съседен е имот с
идентификатор 17419.701.601.
Ответниците се легитимират като собственици с Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №175,т.І,д.№322/от 05.05.1995г.,на РС-Тетевен,с
който М. А. Ю. е закупил незастроено дворно място от около 1240кв.м.,намиращо се в
с.****.,урегулирано по плана на селото в парцела VII-487 в кв.58.Представено е удостоверение за
сключен граждански брак,от който се установява,че отв.Г. В. Ю. е негова съпруга,сключили са
брак на 02.03.1995г. Не се спори,че имотът е заснет по КККР на с.**** с идентификатор
17419.701.601 и площ от 1291кв.м. По регулационния план от 1982г. е заснет като УПИ VII-487, в
кв.58, с площ от 1215кв.м.
Приложен е Протокол от 14.11.2023г. за трасиране, означаване и координиране на
граници на УПИ VII-487 кв.57 по плана на с.****,извършено от „ГЕОМАТРИКС“ЕООД-София.
3
Приложена е Заповед №18-10395/07.10.2024г. на началника на СГКК-Ловеч, с която е
отказано изменение на кадастрална карта и регистри на с.****, съгласно проект за изменение на
поземлени имоти с идентификатори 17419.701.601, ид.17419.701.602 и ид.17419.701.929-улица,по
заявление на А. А. М.. В мотивите е посочено,че срещу предлаганото изменение на КККР е
постъпило възражение от М. А. Ю..
Установява се,че с Решение от 01.02.1994г.,пост.по гр.д.№798/1993г. на РС-Тетевен,на
основание чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ, е признато за установено по отношение на Община Тетевен,че
О.М. Ю. и Г.А.И.,като наследници на М. А.ов Ю., са собственици на нива с площ от 16дка,
намираща се в м.“Чобанска лъка“,землище на с.****., за който имот са допуснати непълноти и
грешки в нанасянето му в регулационния план на мах.“Селимова“,одобрен със Заповед №
1256/1982г.Решението е влязло в сила на 14.02.1994г. Приложени са запазените искова
молба,заключение на СТЕ и скица.
Представено е Решение №ГР174/10.01.1994г.,пост.по пр.№ГР 223/1992г. на ПК-
Тетевен,с което собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ.
С Договор за доброволна делба от 28.04.1995г. в дял на Г. А.И. е отреден
възстановеният по ЗСПЗЗ парцел VІІ-487,в кв.58,с площ от 1240кв.м.
Със Заповед № 360/27.07.1993г. на Кмета на Община Тетевен, е одобрено частично
изменение на уличната регулация пред парцела.
Допусната е и приета съдебна техническа експертиза на в.л. инж.К.Костадинов,който
след проверка установява,че регулационният план на с.**** за процесната мах.“Селимова“,е бил
одобрен със Заповед №1256/1982г., където имотът на ищците е нанесен като парцел VІІІ-305,в
кв.58,така,както е описан в договора за отстъпване на право на строеж от 24.07.1986г. Със Заповед
№360/27.07.1993г. е одобрено частично изменение на уличната регулация пред парцела,с което са
увеличени дълбочините на прилежащите парцели, вкл.и на процесния, без да се засяга
страничната(вътрешната)дворищна регулация между имотите. В резултат на съдебното решение по
чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ е попълнена кадастралната основа с имоти с площ от около 16дка,което е
довело до промяна в планосномачния номер на имотите.Имот с пл.№ 305 е нанесен като имот с пл.
№487 и за него е отреден п.VІІІ-487 в кв.58.
На въпроса приложена ли е регулацията експертът отговаря,че във всички документи за
собственост на ищците е записан единствено парцел VIII в кв.58 по регулационния план на с.****,
без да са описани придаваеми места, тъй като между него и съседните му парцели не е имало
имотни граници, което автоматично преобразува регулационните граници в имотни граници,съотв.
се счита, че регулацията между УПИ VIII-487 и VII-487 в кв.58, е приложена.
Няма данни кога е изградена съществуващата прозирната ограда между процесиите
имоти. Такава ограда не е нанасяна в кадастралния план на селото и за нея липсват строителни
книжа.
Експертът сочи,че площта на ПИ с ид.17419.701.602( на ищците), е отразен в КККР на
селото с площ от 731кв.м. Измерена графично от вещото лице площта на УПИ VIII-487 в кв.58
излиза 765кв.м. Площта на ПИ с ид. 17419.701.601(на ответниците) по КККР на с.**** е 1291кв.м.,
а площта на УПИ VII-487 в кв.58- измерена графично от експерта, е 1230 кв.м. Инженер
Костадинов обяснява,че различната площ на имота на ищците по документите за собственост и по
приложените скици по регулация и КК се дължи на различните методи на измерването й 1986г. и в
4
момента.
За границата между двата имота вещото лице е установило,че в КК е отразена с условен
знак за обща ограда и тангира по изградената ограда от началото на улицата до около средата на
имота, след което се отклонява на север от оградата.Вещото лице е представило скица на
имота,онагледяваща тези констатации.
Експертът определя,че съгласно кадастралната карта площа от имота на ищците,която
реално е отразена към имота на ответника,е заключена между отразената северозападна граница на
имота по КК и северозападната граница на имота по ПУП на с.****.Тази част е с площ от 41кв.м.
Експертът е изготвил комбинирана скица,онагледяваща констатациите му.
При представяне на заключението в съдебно заседание инж.Костадинов е посочил,че
вероятно се касае на неправилно или неизвършено мерене на място.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел,че е
сезиран с иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР и след анализ на доказателствата е приел,че
основателен и го е уважил изцяло.
Въззивният състав споделя приетото от РС-Тетевен.
Установява се,че след реституцията на процесните имоти и включването им в
кадастралната основа, не е съществувала вътрешна-между отделните имоти, граница на
собствеността. Предвиденото и изпълнено изменение на регулационния план е касаело само частта
от към улицата и с него единствено е увеличена дълбочината на парцелите,не и вътрешната им
граница. Не са били предвидени придаваеми места между парцелите. С оглед на това и
съгл.ЗТСУ(отм.) одобреният регулационен план има пряко отчуждително действие,съотв. при
приложена регулация границите автоматично се преобразуват в имотни. Въпреки така
установените граници, при учредяването на правото на строеж на праводателя на ищците,не е
извършено точно измерване на терен. Вероятно поради това А. З. е изградил ограда(прозирна) на
границата на северозапад,съотв.югоизток на имота на ответниците,без да съобразява имотната
граница по влезлия в сила регулационен план.Освен това е изградил оградата без строителни
книжа,без трасиране и т.н.
В последствие в приетата кадастрална карта също не е извършено точно заснемане на
имота –така както са материализирани имотните граници съгласно регулацията.Макар в КК тази
граница да е отразена с условен знак за ограда,в действителност не е по съществуващата
ограда.Експертът сочи,че тангира от началото на улицата и до около средата на имота е по
съществуващата ограда(б.В),след което се отклонява на север и се изравнява с имотната
граница(б.Г). Или-границата по кадастралната карта не съвпада нито с тази по регулация,нито със
съществуващата на место ограда. Така на практика се образува територията от 41кв.м.,отразена на
скицата на в.л.със сив цвят и букви А,Б,В,Г, заключена между северозападната граница на имота по
КК и северозападната граница на имота по ПУП, която неправилно е включена в имота на
ответниците. Налице е грешка в кадастралната карта,която следва да се отстрани като тази част от
41кв.м.се заснеме към имота на ищците с ид.17419.701.602.
Не може да се сподели възражението на въззивника за наличие на допустимо
отклонение при извършване на трасирането на спорната ограда между двата имота, предвидено в
чл.18,ал.4,т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР. В случая оградата е извършена без да са издадени строителни книжа, без
5
реално да е извършвано трасиране на терена.
По изложените съображения съдът намира,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемите имат право на възстановяване на направените
разноски,които са за адвокатски хонорар, отразен в представения договор за правна защита и
съдействие като реално изплатен,в размер на 1200лв. Същият следва да се присъди в тежест на
въззивниците.
По изложените съображения ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №193/30.07.2025г., постановено по гр.д.№212/2025г. на
РС-Тетевен, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. А. Ю. с ЕГН ********** и Г. В. А. с ЕГН ********** ,двамата от
с.****,Ловешка област,ул.****, ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл.78,ал. 1 ГПК, на А. А. В. с ЕГН
********** и А. А. М. с ЕГН **********, двамата от с.****,Ловешка област,ул.“****, разноски
по делото в размер на 1200(хиляда и двеста)лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
страните,на основание при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6