РЕШЕНИЕ
№ 1401
гр. Плевен, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430101330 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор *****, против Н. И. К., ЕГН **********, от
********, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 370,33 лева, от които сумата от 322,82 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2018 г. –
30,04,2021 г., и сумата от 47,51 лева, представляваща лихва за забава за периода 03,01,2019
г. – 01,10,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12,10,2021 г. до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №6457/2021 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в *******, е с абонатен №9374. В с.з.
проц.предсатвител на ищеца моли съда да уважи иска, като сочи, че давността тече от
настъпване изискуемостта на главницата – тоест от 03,01,2019 г. и към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12,10,2021 г., не е изтекла.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор /на 19,07,2022 г./ чрез
1
назначения му особен представител - адв.З. Т. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но
е погасен по давност. В с.з. ос.представител моли съда да отхвърли иска като погасен по
давност.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№6457/2021 г. по описа на
ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 51,41 лева са начислени за отопление с ИРУ, 121,89 лева
са начислени за отопление без ИРУ, 121,64 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и 28,32 лева са за услуга дялово разпределение. Начислени са
корекции в размер на -0,44 лева.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №9374 с титуляр
ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 322,82 лева
главница и 47,51 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представената Молба-декларация от 23,09,2008 г. се установява, че ответникът е заявил
откриването на партида при ищцовото дружество поради закупуване на имота на 22,05,2008
г.
От представеното копие от нот.акт от 22,05,2008 г. се установява, че ответникът е закупил
процесния недвижим имот.
От представеното копие от Договор №0640557/19,09,2002 г. се установява сключването на
договор между топлинния счетоводител *** и собствениците на етажната собственост на
адрес гр.Плевен, пл.Македония бл.2 вх.А.
От представеното копие от Споразумителен протокол от 19,09,2002 г. се установява
постигането на уговорка между ЕС на адрес *******, и ищцовото дружество относно
фактурирането на изразходваната топлинна енергия. Представено е и копие от проведено
ОС на ЕС от 14,08,2002 г.
От представеното копие от Споразумителен протокол №3/557 от 19,09,2002 г. се установява
постигането на уговорка между топлинния счетоводител и и ищцовото дружество относно
разпределението топлинната енергия в аб.станция №557, на адрес г*****.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
2
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
дружеството. От обсъдената по-горе справка от Служба по вписванията може да се направи
извода, че собственик на процесния имот е ответника Н. К.. Ето защо съдът приема, че
ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
Предвид безспорния между страните факт, че ответникът е собственик на процесния
имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№9374, и който се намира
в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от
ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и
следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №15 в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1
от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот –
тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен
ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на
отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ,
съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен
понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда,
да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата
на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има
качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището й, какъвто не е
настоящия случай. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето
основание.
Съдът приема, че искът е доказан и по размер. При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от
ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
3
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е
определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
При тези изводи на съда съдът следва да се произнесе по направеното възражение от
особения представител за изтекла погасителна давност - съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения - съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите
условия, обвързващи страните по делото, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. падежа за плащане на дължимата за м.ноември 2018 г. главница е настъпил на
04,01,2019 г. В съответствие с нормата на чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията за стойност на
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй
като се касае за периодични плащания и същият започва да тече не от датата на възникване
на задължението, а от датата на изискуемостта му, според правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Поради това тригодишния давностен срок за главницата за м.ноември 2018 г. е започнал да
тече от 04,01,2019 г. /датата на падеж на задължението/ и не е изтекъл към 12,10,2021 г.,
когато кредитора е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Н. И. К., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 370,33 лева, от които сумата от 322,82 лева главница, съставляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2018 г. – 30,04,2021 г., и сумата от 47,51
лева, представляваща лихва за забава за периода 03,01,2019 г. – 01,10,2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 12,10,2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6457/2021 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. И. К., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на
75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. И. К., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5