Р Е Ш Е Н И Е
Номер
.......
Година 2020
Град К.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки
районен съд наказателно отделение
На
седемнадесети март Година 2020
В
публично заседание в следния
състав:
Председател: Деян ИЛИЕВ
Секретар:
Радиана ГРОЗЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Деян Илиев
гр. дело № 2410 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от ГПК.
В исковата молба пълномощникът на ищеца „В.и к.“ ЕООД ***, адв. А.С.
твърди, че ответникът Н.И.К. е собственик на имот в гр. К. на ул. „Г. Б.“ № *,
ап.* във водоснабдена сграда в режим на етажна собственост. За имота не
било подавано заявление за откриване на партида и отчитане на ползваната вода.
В имота е била направена проверка, която установила, че има монтиран водомер по
начин, че показанията му не могат да бъдат отчетени, липсвало достъп до него и
показанията му не се виждали ясно. Липсвали пломби на холендера и такава за
метрологична проверка. Тези обстоятелства били констатирани с протокол № 5976
от 26.10.2018 г. въз основа, на който бил издаден протокол за констатирано
нарушение № 2457 от 02.11.18 г., с който на осн. чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е била изчислена
стойност на ползваните ВиК услуги в размер на 6014,59 лв. и издадена квитанция
№ ********** от 07.11.2018 г. В срока за доброволно плащане ответникът не заплатил
сумата, поради което е било начислено обезщетение в размер на 345,84 лв. за
периода 07.11-02.07.2019 г. За посочените суми е било подадено заявление по чл.
410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение, включваща законна лихва от
09.07.19 г. и разноски в размер на 127,21 лв. Срещу заповедта е било подадено възражение,
което породило правния интерес на дружеството да води настоящото дело. Предвид
изложените обстоятелства се иска съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите 6014,59 лв. за главница, ведно със законната лихва
от 09.07.2019 г. и обезщетение 345,84 лв. за периода 07.11-02.07.2019 г., както
и осъждане на ответника за разноски по делото и по ч. гр. д. № 1986/19 г. на РС
К..
В с.з. искът се поддържа от адв. С..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника му адв. А.С., в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва обстоятелството, че ответникът е собственик на проверения имот.
Възразява, че не е налице основание да се претендират сумите.
В с.з. адв. С. поддържа възраженията в отговора на исковата молба.
В писмена защита адв. С. излага съображения, че ищецът не е
доказал, че ответникът е собственик на имота – представената справка от имотния
регистър установявала, че по партидата на ответника имало вписана ипотека и
възбрана върху този имот, но липсвало доказателство за придобиване на правото
на собственост по законен способ – сделка, възлагане и др. Не е било доказано
от ищеца, че ответникът е извършил нерегламентирано присъединяване към мрежата
на дружеството, че има качеството на потребител, че дружеството има собствена
мрежа, че присъединяването е към мрежа собственост на дружеството. В обобщение
не се доказало извършването на незаконно присъединяване към мрежата на
дружеството и че ответникът е субект на отговорност за такова присъединяване,
съобразно доводите в Р 4-4.06.14-3756/13-III г.о., ГК на ВКС.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства по ГПК, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, и обсъди становищата на страните, приема за установено
следното:
Ответникът
Н.И.К. била ипотекарен длъжник по договор за подновяване на ипотека вписан в Службата
по вписвания К. на 07.06.2018 г. върху
апартамент с адрес гр. К., ул. „Г. Б“ № * На 02.11.2018 г. св. Ненчо
Бакалски - служител в дружеството ищец, извършил проверка на имотите в
сградата. Сградата била ново строителство, водоснабдена от ищеца със собствена
мрежа, общият водомер не отчитал, а посоченият апартамент нямал открита
партида. Имотът бил водоснабден, имало водомер, но бил недостъпен за отчитане.
На свидетелят му било отговорено, че собственикът бил в чужбина, а апартаментът
се обитавал от приятелка или съпруга. За извършената проверка бил съставен протокол № 5976 от 26.10.2018 г. въз основа, на който бил издаден
протокол за констатирано нарушение № 2457 от 02.11.18 г. срещу ответника и
издадена квитанция № ********** от 07.11.2018 г. за заплащане на обезщетение от
него в размер на 6014,59 лв. за причинени вреди на дружеството. В срока за
доброволно плащане ответникът не заплатил сумата, поради което е било начислено
обезщетение в размер на 345,84 лв. за периода 07.11-02.07.2019 г. За посочените
суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за
изпълнение, включваща законна лихва от 09.07.19 г. и разноски в размер на
127,21 лв. Срещу заповедта е било подадено възражение от ответника и съдът
указал на ищеца да предяви иск, което той сторил в указания му срок.
Описаната фактическа обстановка се установява от протокол № 5976
от 26.10.2018 г., протокол за констатирано нарушение № 2457 от 02.11.18 г., квитанция
№ ********** от 07.11.2018 г., лихвен лист, ч. гр. д. № ****/19 г. на РС К.
(заявление, заповед, възражение и разпореждане), експертното заключение на
съдебноикономическата експертиза, разпита на вещото лице в с.з. и показанията
на св. Бакалски, които кореспондират помежду си.
От показанията на св. Бакалски се установява, че сградата била
водоснабдена от дружеството, от което поради липса на доказателства за
противното, съдът приема, че ищецът е собственик на водоснабдителната мрежа.
От справка за лице на службата по вписвания К. се установява, че
ответникът е ипотекарен длъжник на проверения имот, но справката не установява,
дали притежава право на собственост върху имота.
От показанията на св. Бакалски се установява, че на него му било
казано, че собственикът е в чужбина.
Следователно по делото не е безспорно установено, че ответникът е
собственик на имота.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. т. 1-3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи потребители на ВиК услуги по смисъла на Наредбата са
собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно ответникът няма качеството на потребител по тази Наредба,
защото нито е собственик, нито се установи, че е ползвател на апартамента, наемател
или концесионер, нито по отношение на него е било учредено вещно право на строеж,
от което следва, че не е субект на общите условия по чл. 8 от Наредбата.
Следователно не се констатират възникнали правоотношения между
него и ищеца.
От показанията на св. Бакалски се установява също, че сградата е
ново строителство с общ водомер. В хода на съдебното дирене, обаче не се
установи дали сградата, макар и фактически обитавана, е била въведена в експлоатация,
а съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата в срок от
5 работни дни след въвеждане в експлоатация на строежа съгласно ЗУТ всички
собственици на самостоятелни обекти, лично или чрез представител, подават
заявление по образец на оператора за откриване на индивидуалните партиди на
всички самостоятелни обекти в присъединения имот, които са водоснабдени и
заявяват готовност за извършване на първи отчет на инсталираните индивидуални
водомери.
Следователно дори и да се приеме, че ответникът
е собственик на имота, за него не е безспорно, че е възникнало задължение да
открива партида.
От експертното заключение на съдебноикономическата експертиза и
разпитът на вещото лице се установява, че обезщетението от 6014,59 лв. е
правилно определено, но не се доказа, че ищецът има право на вземане на тази
сума от ответника. След като това е валидно по отношение на главната претенция,
следва да се отхвърлят и акцесорните такива за обезщетение, лихви и искането за
разноски. Платената сума за експертиза от ищеца остава за негова сметка.
В с.з. ответникът чрез адв. С. заявява, че не претендира съдебни
разноски.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск по чл. 422 от ГПК
на „В.и к.“ ЕООД ***, ЕИК ********* и НЕ ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Н.И.К. ЕГН ********** вземането му за сумата от 6014,59 лв.,
представляващо обезщетение за причинени вреди на дружеството, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.07.2019 г. по
ч. гр. д. № ****/19 г. на РС К.; начислено обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на 345,84 лв. за периода 07.11-02.07.2019 г. и разноски
по ч. гр. д. № ****/19 г. на РС К. в размер на 127,21 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС
Стара Загора.
Районен
съдия,