О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /16.01.2023 год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти
състав, в закрито заседание, проведено на 16.01.2023 год. в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2645
по описа за 2018 год. на ВОС, съобрази следното
Производството е
с правно основание чл.140 ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.Д.И., ЕГН**********, с
адрес: *** срещу Н.И.Г. С ЕГН ********** и П.С.Г. С ЕГН ********** двамата с
адрес *** с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата си
молба ищцата твърди, че с нот.акт. № 76, том XVII, дело № 5331/1975год. е
придобила от баща си Димитър И.И. 1/3 идеални части от къщата и дворното място в
гр.Варна, ул.Черни връх № 15.
На 22.08.1995 год.
ищцата заедно с другите съсобственици сключила Договор за
групов строеж с ЕТ „ Мари 92 Методи Радев" гр.Варна.
По силата на
договора фирмата се задължила да построи жилищната сграда, в която
съсобствениците да получат самостоятелни обекти за негова сметка. На
22.08.1995г. с нот.акт. № 2, том XXVIII,дело № 8445/1995 год. ищцата, заедно с останалите
съсобственици прехвърлили на ЕТ „Мари 92 Методи Радев" гр.Варна 80/305 кв.м. идеални части от дворното място.
С този нот.акт тримата
съсобственици прехвърлили на ЕТ „ Мари
92 Методи Радев" гр.Варна част от учреденото право на строеж съгласно Договор
за групов строеж нотариално заверен на 22.08.1995 год. за изграждане на
предвидената по КЗСП четириетажна жилищна сграда с приземен етаж.
В т.З от
договора вместо заплащане цената на прехвърления имот и правото на строеж върху
него ЕТ"Мари 92 Методи Радев" е поел задължението със свои средства
да изгради на прехвърлителите и съсобственици, като насрещна престация обекти.
През 2012г. с
нот.акт № 101, том II, рег. № 5357, дело № 230 от 2012г. ищцата прехвърлила на
майка си част от дарените й идеални части от недвижимия имот, а именно 60 кв.м.
идеални части.
Според ищцата не
е възлагала на ответниците да построят жилищната сграда в имота ми ведно със
собствените й.
В поземлен имот
находящ се в гр.Варна, ул."Черни връх" 15 целия с площ от 305 кв.м.
съставляващ УПИ Х-7,кв.325, на 9-ти м.р. на град Варна с идентификатор по
Кадастралната карта 1010135.1505.326 трябвало според ищцата да бъде построена
жилищна сграда от ЕТ „Мари 92-Методи Радев" гр.Варна съгласно Договор за
групов строеж от 22.08.1995 год. .
Ответникът Н.И.Г.,
заедно с баща си Иван Стефанов Г. / починал/ са сключили договор за групов
строеж от 23.08.1999 год. без знанието и съгласието на ищцата.
Ответникът Н.Г.
е сключил договор за строителство от 27.07.1999 год., с което е възложил без
знанието и съгласието на ищцата строителството на Заид Мехмед Мустафа.
Ответниците са
получили незаконно разрешение за строеж.
През месец юли
1999 г. упълномощената от тях Маруся Филипова е подала Искане вх. №
АГ-2-9400(П-89)от 21.07.1999г. за издаване на разрешение за строеж и от името на ищцата, без нейно съгласие и
знание и се сдобили с Разрешение за
строеж № 216 /22.07.1999 год.
Ответника Н.И.Г.
е знаел, че строи в поземления имот незаконно.
Ищцата твърди,
че няма построени законни обекти, въведени в експлоатация, с които да може да
се разпореди.
Разрешението за
строеж на жилищната сграда е отменено като незаконно издадено и в нарушение на
чл.56, ал.З ЗТСУ/ липса на нотариално заверено съгласие от всички съсобственици
в имота/ с Решение № 10287/23.10.2006 на Върховен административен съд.
Така поради
противоправните действия на ответниците и извършеното от незаконно строителство
ищцата била лишена да бъде построен законен апартамент № 6 с площ 93.13кв.м.,
гараж номер 3 с площ 18.9бкв., офис А, с площ 23.80 кв.м.
Ответницата П.Г.
се е завела процедура по узаконяване , завършила с ОТКАЗ ЗА УЗАКОНЯВАНЕ №
03/02.05.2012г. на Главния архитект на район Одесос, потвърден със Заповед №
ДК-10- СИР-12/25.03.2014 год. на Началника на РДНСК-Североизточен район, която
е потвърдена с Решение № 2539/06.11.2014
год. по адм.д. № 1406/2014 год. Административен съд Варна.
Ищцата твърди,
че платената от нея сума 15 753лв. за несъществуващи проекти са преки финансови
загуби причинени ми от ответницата П.С.Г..
Парите платила
на ЧСИ въпреки, че считам била несправедливо осъдена .
С гр.д. №
14998/2015г. на ВРС ответниците имали претенция към нея по чл.59 ЗЗД, че се е
обогатила неоснователно касаещо пратени разходи по привеждане на строежа по
някакво предписание.
С решение на
съда ищцата платила на двамата ответници Н. и П. Ганеви и сумата от 2561лв.
Според ищцата по
извършеното предписание ответниците са повредили конструкцията на сградата,
което е довело до нейното дефектиране и корозия на носещите части, и е била осъдена да им платя сумата, за това
че ответниците са нанесли вреди на имота.
Според ищцата
това са преки финансови загуби в размер на 2 561лв.
Претърпените ми
имуществени вреди според ищцата, се изразяват в това, че поради противоправни си
действия на ответниците, които строили незаконно в имота й, тя не е получила
законно и да може да продаде. Справедливото според ищцата обезщетение за
виновно причинените й имуществени вреди са в размер на пазарната оценка на
неосъщественото законно строителство.
Обектите в
жилищната сграда за които имам учредено право на строеж съгласно нот.акт. №
2/1995г. са :
- Офис „А"
с площ от 23.80кв.м находящ се на партерен етаж. Средната пазарна цена е в
размер на 43 995лв. , с която сума ищцата е увредена, тъй
като не е могла да увелича имуществото
-Апартамент № 6
с площ 93.13кв.м. находящ се на трети етаж, средната пазарна цена е в размер на
131 901 лв. Това е цената на апартамента, която можех да получа и да
увелича имуществото си в годна законно изградена сграда.
-Гараж № 3 с
площ 18.9бкв.м. находящ се на партерния етаж , със средна пазарна цена в размер
на 27 130лв. ( 13 873 евро х 1.9556)
Според ищцата
ответника Н.И.Г., който е извършил незаконното строителство й е ми причинил
имуществени вреди за неосъщественото годно законно строителство на обектите ми
са в размер на 204 306.50лв.
Ответниците
започнали да водят срещу ищцата дела, с ясното съзнание и намерение да й
причинят имуществени и неимуществени вреди .
С исковата молба
ищцата е заявила петитум, с който моли съда постанови решение с което:
ОСЪДИ ответника Н.И.Г.
да заплати ищцата обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 204 306.50лв. съставляваща : сумата от 131
901лв. за неосъщественото годно законно строителство на апартамент № 6 с площ
93.13кв.м., 43 995лв. за неосъщественото годно законно строителство на офис „
А" с площ 23.80кв.м, 27 130лв. за неосъщественото годно законно
строителство на гараж № 3 с площ 18.96кв.м. и 1280.50 лв.
финансови загуби поради извършените от него незаконни действия и вреди в имота
ми, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателно й изплащане.
ОСЪДИ
ответника П.С.Г. да
заплати на ищцата сумата в размер на 17 033.50лв, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
С
исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани молят съда да ги
отхвърли. Претендират направените по делото разноски.
Оспорвате
твърдението, че с т.З на нотариален акт №2/1995г. на ВН в полза на
първоначалните собственици на дворното место е учредено валидно право на
строеж, което е установено в решението по в.гр.д.№203/2018г. на ВОС.
Оспорват
верността на твърденията на ищцата, като излагат фактически твърдения във
връзка с оспорването.
Твърдят,
че ответницата, Петър Момчилов и Вълчо Момчилов не са искали сградата да бъде
довършена.
Според
ответниците ищцата Т.И. не е искала и не е очаквала закономерно да ползва на
определените в т.З на нотариален акт №2/1995г. на ВН обекти от бъдещата сграда,
поради което за нея не са налице пропуснати ползи и вреди.
В
отговора са направили възражение за погасяването по давност на претенциите за
заплащане на изтекли лихви върху главниците с изтичане на тригодишния давностен
срок по
Направено
е и възражение за прихващане.
След като се
запозна със становището на страните съдът намира, че исковете намират своето
правно основание в чл.45 от ЗЗД.
Съгласно закона
всеки който е причинил вреди, е длъжен да ги поправи.
Съдът, на осн.
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, следа да укаже на ищеца, че следва да докаже:
твърдяното виновно и противоправно деяние на ответниците (сочените конкретни
действия и/или бездействия, както и противоречието на същите със сочените от
ищеца нормативни правила и изисквания); описаните по вид и по предмет вреди, които
са пряка последица от соченото противоправно деяние; в допълнение по
пропуснатите ползи следва да докаже сигурното пропускане да се увеличи
патримониума на ищеца с конкретно соченото благо на конкретната търсена
стойност на същото; размера на всички имуществени и неимуществени вреди,
последните по законовия критерий за справедливост с оглед данните по случая; и
всички други положителни твърдения, на които основава наличието на сочените
елементи от състава на претендираното право.
Съдът на осн.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответниците, че следва да докаже: всички
положителни факти на които основава възраженията си (в това число законност на
построеното или негова търпимост; сочени правонарушения на ищцата; и всички
други).
По възражението
за прихващане
Съдът не следва
да приема възражението за прихваща за съвместно разглеждане, той като
насрещното претендирано вземане не е ликвидно и изискуемо, и не принадлежи като
вземане само на ответниците по иска, а на други лица, които не страни по
делото.
Тъй като
възражението за прихваща няма пречка да бъде предявено в отделен исков процес.
По
доказателствата:
Представените от
страните писмени такива следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Искането на
ищцата за допускане на СПсЕ установяване размера на претърпените от нея
неимуществени вреди претърпения психически стрес тормоз и унижения е
процесуално недопустимо, тъй като такъв иск не предмет за разглеждане в
настоящото производство.
В този смисъл и
искането за допускане на такава експертиза се явява несъотносима и към правния
спор, поради и което съдът следва да я остави без уважение.
По искането за допускане
на съдебно оценителна експертиза за определяне на пазарната цена на ап.6 с площ
93.13кв.м., офис А с площ 23.80кв.м. и гараж номер 3 с площ 18.96кв.м., съдът
намира за допустима и относима. Това доказателствени искане е нередовно, като
съдът следва да отложи произнасянето си като даде възможност на страните да
конкретизират въпросите към вещото лице оценител.
Производството
по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на
ответниците.
Воден от горното
и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА за разглеждане
въведеното от ответниците възражение за прихващане.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРИЕМА и ОБЯВЯВА
на страните следния проект за доклад:
Предявен иск, с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Предвид
изразеното от страните становище, съдът намира, че не са налице права и
обстоятелства, които се признават съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид
изразеното от страните становище, съдът намира, че не са налице обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.4 ГПК:
На осн. чл. 146,
ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да докаже фактите и
обстоятелството посочени към мотивите на определението.
На осн. чл. 146,
ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответниците, че е в тяхна тежест е да установят всички
наведени от него право-изключващи и право- погасяващи възражения по иска, от
които черпи благоприятни за себе си последици.
ДОПУСКА като
писмени доказателства по делото приложените към исковата молба. По тяхното
приемане съдът ще се произнесе в открито съдено заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на ищцата допускане по делото на СЪДЕБНО
ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА .
ОТЛАГА
произнасянето си по исканата СТЕ, като указва на страните, че следва в седмичен
срок от връчване на препис от настоящото определение за конкретизират въпросите
към вещото лице, като съдът ще се произнесе по това искане в закрито съдебно
заседание.
ОТСАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускани в нейна полза на двама свидетели, като
неоснователно.
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2023
год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се
връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като
на ищеца се връчат и преписи от писмения отговор на ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.
ПРИКАНВА страните
към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните
към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание
чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че
медиатора може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора
им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен
това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение.
Медиацията може
да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес
гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в
медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова -
ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане
действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: