№ 3617
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Й М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от Н.Й М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110202876 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 1795/23.10.2020 г., издадено
от М.И. - началник на 05 РУ - СДВР, с което за извършено нарушение на чл.
8, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗД
на П. Н. С. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 лева.
В жалбата е застъпено становище за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Наведено е
твърдение, че жалбоподателят бил лишен от възможността да се запознае с
издадения срещу него акт, като последният никога не му е бил връчван.
Възразява се срещу неправилното приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН предвид неналичието на предвидените в нея предпоставки.
Формулирано е искане за цялостна отмяна на обжалвания акт.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощения си процесуален представител - адв. Н. А.. Последният
поддържа депозираната жалба, като релевира доводи за допуснати в хода на
административнонаказателния процес формални нарушения като непосочване
качеството на посочения в НП свидетел и липса на компетентност по
отношение съставителя на НП. Наведено е възражение и по посока
несъответствието между описаната от административнонаказващия орган
фактическа обстановка и действително развилата се ситуацията. При
изтъкване на горните съображения, защитникът на жалбоподателя пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски
в полза на подзащитния му.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. Х. с
пълномощно по делото, който изтъква виждането си за безспорната
установеност на нарушението и моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Подробни съображения по същество на спора излага в
депозирани пред съдебния състав писмени бележки. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна
следното:
На 17.10.2020 г. около 22:20 часа, във връзка с подаден сигнал от
граждани за извършени хулигански прояви, полицейски служители от 05 РУ
– СДВР осъществили проверка на детска площадка в парк „Заимов“ в гр.
София, бул. „Янко Сакъзов“ – срещу № 19. На посоченото място били
заварени група непълнолетни младежи от мъжки пол, които употребявали
алкохолни напитки и рисували със спрей по съоръженията, разположени на
площадката. В непосредствена близост до тях се намирала електрическа
тротинетка „Lime.S“, чиято структурна цялост била нарушена вследствие
нанесени щети, причинени от външно въздействие. При поискване от
служителите на МВР, три от лицата представили личните си карти, а
четвъртото не разполагало с документ за самоличност в себе си.
При така изяснената фактическа обстановка органите на реда установили,
че лицето П. Н. С. с ЕГН **********, като родител на непълнолетния към
момента на осъществяване на проверката А. П.в С. с ЕГН **********, не го е
придружил или не е осигурил друго пълнолетно лице за негов придружител
във времето след 22:00 часа. За констатираното нарушение на бащата бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
1795/17.10.2020 г. в присъствието на един свидетел и при непосредственото
му предявяване на нарушителя.
На база на този АУАН е издадено и процесното НП № 1795/23.10.2020 г.,
издадено от М.И. - началник на 05 РУ - СДВР, с което за извършено
нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето ЗЗД), на основание
чл. 45, ал. 3 от ЗЗД на П. Н. С. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като не се
съдържат противоречия в заявеното от всички тези лица, а писмените
доказателства по делото подкрепят изцяло техните твърдения.
На допълнителен анализ следва да бъдат подложени единствено
показанията, дадени от свидетеля С.а, поради установено несъответствие от
фактическо естество спрямо останалия събран доказателствен материал. В
хронологичен план, житейски невъзможно е майката на непълнолетното лице,
което е било обект на проверка от органите на реда, да е получила телефонно
обаждане от служителите на МВР в 22:10 часа. От наличния по делото
2
дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания (л. 53-57), в 22:05
ч. в МВР е получен сигнал от лице представило се като Балабанов за група
младежи, извършвали хулигански прояви в близост до Столичния куклен
театър, намиращ се в непосредствена близост до парк „Заимов“ и
кореспондиращ с посочената в НП локация. Отчитайки експедитивността в
реакцията, с която органите на реда са подходили към случая, противно на
всички физични закономерности е в рамките на 5 минути (от момента на
подаване на сигнала-22:05 ч. до момента, в който свидетеля твърди, че е
получил обаждане-22:10 ч.) да е осъществена поредица от активни
процедурни действия, свързани с обработка на сигнала от диспечер,
ангажиране на полицейски патрул, извършване на проверка, констатиране на
нарушение, проверка самоличността на извършителите, задържането им и
осъществяването на контакт с родителите им. В тази връзка настоящият
съдебен състав счита, че на тази част от дадените показания не следва да се
дава вяра.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е
основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че във воденото административнонаказателно
производство не са допуснати съществени и неотстраними нарушения на
процесуалните правила, които биха могли да обусловят необходимостта от
отмяна на издаденото НП.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която
административнонаказващият орган е приложил, урежда едно изключение от
общия принцип за връчване на препис от наказателно постановление срещу
подпис. Законодателят е инкорпорирал една своеобразна фикция за редовно
връчване чрез следната формулировка: „когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“. За
осъществяване на предпоставките на условно наричаното в практиката
„неприсъствено връчване на НП“ е необходимо кумулативното наличие на
две предпоставки – нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен.
В разглеждания случай, административнонаказателната преписка
3
съдържа докладна записка от 18.01.2021 г., изготвена от мл. ПИ Р. Ч. и
адресирана до началника на 03 РУ-СДВР относно невръчено наказателно
постановление. В обстоятелствената й част е отбелязано, че адресът на лицето
П.в Н. С. е бил посетен с цел връчване на книжа, но не били установени нито
нарушителят или други живущи там, нито съседи, които да предоставят данни
за него. Оставена била покана, но не било върнато обаждане в отговор на
уведомлението.
Настоящият съдебен състав споделя виждането, че длъжностните лица от
СДВР не са предприели всички процесуални действия, необходими за
осъществяване на процедурата, уредена в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, чрез която на
законодателно ниво е фингирано надлежното връчване на книжа. От
приложената докладна записка се установява, че полицейският инспектор е
провел еднократно посещение на посочения адрес, което не би могло да се
отъждестви с полагането на всички дължими грижи по откриване на лицето.
Същевременно, извършеното посещение е конкретизирано от към фактология
в толкова ниска степен, че не позволява да се направят еднозначни изводи за
наличието на обитатели на жилището, за идентификацията на съседи, дали
сведения за търсеното лице, както и за часовия интервал, в който е
осъществена проверката. Това затруднява преценката за фактическото
състояние, предполагащо отсъствието на лицето от адреса, доколкото следва
да бъдат отчетени обстоятелства като трудова ангажираност, ежедневни
битови задължения и часови диапазон, съотнесен към работните часове от
денонощието. В контекста на последното следва да се отбележи, че за
осъществяване първата предпоставка на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съдебната
практика е наложила изискването за установяване на едно трайно, а не
инцидентно отсъствие на търсеното лице от посочения адрес (в този смисъл
определение № 3988 от 18.05.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 4295/2022
г.).
Не на последно място, административнонаказващият орган не е положил
дължимата грижа за провеждането на едно всестранно и изчерпателно
изследване на случая – неясно остава от къде се е снабдил с посетения адрес и
как е направено заключение за неизвестност на новия адрес на нарушителя -
втората предпоставка на разглежданата норма. Не са налице данни за
предприемани процедурни действия по снабдяване с информация за
наличието на нов, актуален адрес, на който лицето би могло да бъде
намерено.
Съдът приема, че не са изчерпани всички предоставени от закона
способи за връчване на издаденото наказателно постановление. В крайна
сметка, компетентните органи на МВР са разполагали с възможност за
връчване на НП и посредством услугите на пощенски оператор, в който
случай обратната разписка би имала удостоверителна за надлежното връчване
сила. Вместо това обаче са се задоволили с отбелязване основанието на
връчването и изводът за влизане на постановлението в сила, който съдът
възприема за неправилен. Доказателствената тежест по установяване
4
надлежното връчване на НП пада върху АНО, който в случая не е установил
чрез надлежните процесуални способи положителния факт, свързан с
наличието на предпоставките, заложени в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
При горните констатации съдът приема, че не е положена дължимата
грижа за уведомяване на санкционираното лице за издаденото срещу него
наказателно постановление. Административнонаказващият орган не е
ангажирал необходимите доказателства за осъществено по реда на чл. 58, ал.
2 от ЗАНН връчване, поради което следва да се приеме, че законово
регламентираната процедура не е била спазена, а НП № 1795/23.10.2020 г. не
е влязло в законна сила. Отбелязването върху документа на осъществено
връчване на НП по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не освобождава органа от
представянето на доказателства относно това, че лицето не може да бъде
намерено на посочения адрес, както и че новият му адрес е неизвестен.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че наказателното
постановление не е било връчено редовно, което обаче не би могло на
самостоятелно основание да наведе на незаконосъобразност на НП, тъй като
правото на защита на наказания субект не е било нарушено. Надлежната
процедура по връчване се асоциира единствено с възможността за обжалване
на постановлението в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, което в настоящия
случай съдът приема за една положителна предпоставка, намерила
обективното си проявление в правния мир. В този смисъл следва да бъде
споделено възприетото в практиката на АССГ виждане, че „липсата на
редовно връчване не препятства упражняване на правото на жалбата, поради
което и не съставлява съществено процесуално нарушение“ (Решение № 176
от 9.01.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 12435/2019 г.).
На следващо място, съдът намира, че не са налице и други пороци, които
да водят до незаконосъобразност на оспореното НП. В последното ясно е
посочено мястото на деянието, неговата дата, кое е санкционираното лице,
както и в какво качество нарушителят е наказан (родител).
Отсъствието на допуснати нарушения от процесуално естество
предопределя необходимостта от разглеждане на правния спор по същество.
Съдът достигна до извода, че е налице извършено административно
нарушение, доколкото беше безспорно доказано обстоятелството, че на
процесните дата, час и място наказаното лице, като родител на своето
непълнолетно дете, не го е придружил и не е осигурил друго пълнолетно лице
за негов придружител за времето след 22:00 часа. Съгласно нормата на чл. 8,
ал. 3 от Закона за закрила на детето „Родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават
на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна
възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст“. От обективна страна нарушението е
безспорно установено предвид показанията на изслушаните по делото
свидетели, които не се оборват от останалите приобщени по делото
5
доказателства.
Правилно е ангажирана отговорността на нарушителя, доколкото
разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че на санкция подлежи
„родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете,
което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което
полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4“. Съдът
намира, че размерът на наказанието е минималният предвиден в закона,
поради което не може да бъде редуциран. Освен това, процесното нарушение
не може да се приеме за маловажно, защото е с типичната за вида си
обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на
обществените отношения от останалите нарушения от този вид.
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на СДВР, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде 100 лева, съобразно правилата
за неговото изчисляване.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1795/23.10.2020 г.,
издадено от М.И. - началник на 05 РУ - СДВР, с което за извършено
нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗД на П. Н. С.
с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. Н. С. с ЕГН ********** да заплати на Столичната
дирекция на вътрешните работи, сумата от 100.00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
6
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7