№ 1934
гр. Варна , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501072 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №27888/18.03.2021г. на „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат И.Х.С., САК,
срещу разпореждане №266778 от 22.02.2021г. на Варненски районен съд, 24-ти състав,
постановено по ч.гр.д. №16718/2021г. по описа на същия съд, с което заповедният съд е
постановил частичен отказ за издаване на заповед за изпълнение за следните вземания: 3
256,23 лв. - дължима сума при прекратяване на договор за финансов лизинг
№02000905/00001/ 11.10.2018г.; 2 700 лв. - неустойка по чл.16.2.1 от Общите условия на
„Амиго лизинг” ЕАД по договор за финансов лизинг; законната лихва върху всяка от сумите
от датата на депозиране на заявлението - 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на всяка
една от тях.
Оспорва се като неправилен отказът да се издаде заповед за изпълнение за тези суми
поради неизискуемост като се твърди, че макар действително правото да се прекрати
договора с нарочно изявление спрямо лизингополучателя да не е било надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, то същото се упражнява със самото заявление, поради което
договорът за финансов лизинг е прекратен с постъпване на заявлението с съда, след този
момент процесните вземания са станали изискуеми и за тях е следвало да бъде издадена
поисканата заповед за изпълнение. Отделно от това се твърди, че неизискуемостта на
вземанията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение, не е сред основанията,
посочени в чл.411, ал.2 ГПК, само при наличието на които може да бъде постановен отказ за
издаване на заповед за изпълнение.
1
При тези основни оплаквания жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и уважаване на подаденото заявление и за търсените вземания, произтичащи
от прекратения договор за финансов лизинг, и обезщетение за забава.
По допустимостта на частната жалба.
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което се отхвърля отчасти
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от търговско дружество – молител в заповедното
производство, чрез надлежно упълномощен представител, поради което и в съответствие с
разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за
процесуално допустима за разглеждане.
По същество.
От данните по ч.гр.д. №16718/2021г. по описа на Варненски районен съд се
установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, по образец - приложение № 4 към НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за
утвърждаване на образци на … книжа във връзка със заповедното производство, като е
поискано от кредитора – заявител „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК *********, издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника С. С. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, за вземания
в общ размер на 13 579,97 лева, произтичащи от сключен между страните договор за
финансов лизинг №02000905/00001/11.10.2018г. и неговото прекратяване, ведно със
следващото се обезщетение за забава. Допълнително, по реда на чл.129, ал.2 ГПК заявителят
е конкретизирал отделните вземания (по основание и размер).
Посочено е (т.12), че след сключване на договора лизингополучателят е престанал да
изпълнява задълженията си по него. На 30.09.2020г. кредиторът си възстановил владението
върху лизинговото МПС, но с помощта на трето лице - специализирано дружество, поради
което не успял да прекрати договора с нарочно изявление спрямо лизингополучателя.
Впоследствие и до момента на подаване на заявлението не успял да осъществи контакт с
длъжника. Поради това изявлението за прекратяване на договора за лизинг на основание
раздел ХVІ, т.16.1, б.(б), във вр. с т.15.4, б.(а) от приложимите Общи условия по вина на
лизингополучателя кредиторът прави с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Претенцията на заявителя за сумите 3 256,23 лв. и 2 700 лв. е обоснована именно с
настъпването на елементите от фактическият състав на прекратяването на договора,
завършен с подаването на заявлението. Като основание за дължимост на сумата от 3 256,23
2
лв. сочи разпоредбата на т.12 от договора за лизинг – при прекратяване на договора на
каквото и да е било основание преди изтичане на срока се приема, че платената от
лизингополучателя цена (лизингови вноски) съставлява платена наемна цена, поради което
лизингополучателят се задължава да заплати на лизингодателя размера на данък добавена
стойност върху платените до този момент суми. Сумата от 2 700 лв. се търси като дължима
на основание раздел ХVІ, т.16.2.1 от Общите условия неустойка с обезщетителен характер
при разваляне на договора от страна на лизингодателя поради неизпълнение на договорни
задължения от страна на лизингополучателя в размер на 15% от доставната цена по
договора.
Безспорно е, че поддържането на положение на неплащане на уговорените лизингови
вноски и други дължими плащания, в съгласие с постигнатата между страните договореност
с клаузата на т.15.4, б.(а) от приложимите Общи условия, е въздигнато в основание за
разваляне на сключения между страните договор за финансов лизинг. Безспорно е, обаче,
това е видно и от посочената договорна разпоредба, че упражняването на това потестативно
право се нуждае от нарочно за целта писмено изявление на кредитора – лизингодател до
лизингополучателя. При липсата както на твърдения, така и на доказателство за това, че
лизингодателят изрично е заявил, че упражнява правото си да развали договора в хипотезата
на т.15.4, б.(а) от Общите условия, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
лизингополучател, съдът приема, че в настоящия случай не е надлежно удостоверено
твърдяното прекратяване на договора, съответно настъпването на изискуемост на
вземанията, произтичащи от неговото прекратяване.
Целта на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и
изискуемо вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде снабден по облекчен ред с
изпълнително основание (заповед за изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа на който
да предприеме действия за принудително изпълнение. Това означава, че за да се издаде
заповед за изпълнение е необходимо от изложените в заявлението твърдения на молителя и
приложения документ по чл.410, ал.3 ГПК, съставляващ изпълнителното основание, да може
да се направи положителна преценка, че вземанията, за които се иска издаването на
заповедта, са определени по основание и размер и са с настъпил падеж за плащане. До
издаването на заповедта за изпълнение, заповедното производство е едностранно като
препис от заявлението не се връчва на длъжника. С оглед на това, формулираното в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение изявление на кредитора, че упражнява
правото си да развали договора не означава, че е съобщено на длъжника, съответно няма
правно значение за прекратяването на договора и възникването на задължения за длъжника
за плащане на ДДС и неустойка. Отделно от това, видно от съответните договорни
разпоредби (напр. т.16.2.1. от ОУ) за установяването на тези задължения по основание,
3
размер и падеж длъжникът се нуждае от съдействието на кредитора, каквото в настоящия
случай нито се твърди, нито се установява. Моментът, към който сезираният заповеден съд
дължи преценка за ликвидност и изискуемост на вземанията, за които кредиторът – заявител
иска да бъде снабден със заповед за изпълнение, е датата на подаване на заявлението.
Настъпилите след този момент нови факти са от значение единствено за евентуално
последващо исково производство (чл.415, ал.1, т.3 ГПК).
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че претендираната от
заявителя заповед за изпълнение за сочените в частната жалба парични вземания не може да
бъде издадена. Като е достигнал до същия краен извод по сходни мотиви, районният съд е
постановил законосъобразно и правилно разпореждане. Предявената срещу него частна
жалба е неоснователна и като такава се оставя без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №27888/18.03.2021г. на „АМИГО
ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник
адвокат И.Х.С., САК, срещу разпореждане №266778 от 22.02.2021г. на Варненски районен
съд, 24-ти състав, постановено по ч.гр.д. №16718/2021г. по описа на същия съд, с което
заповедният съд е постановил частичен отказ за издаване на заповед за изпълнение за
следните вземания: 3 256,23 лв. - дължима сума при прекратяване на договор за финансов
лизинг №02000905/00001/ 11.10.2018г.; 2 700 лв. - неустойка по чл.16.2.1 от Общите условия
на „Амиго лизинг” ЕАД по договор за финансов лизинг; законната лихва върху всяка от
сумите от датата на депозиране на заявлението - 23.12.2020 г. до окончателното изплащане
на всяка една от тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4