Р Е
Ш Е Н
И Е
№968
Гр. Перник, 15.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в
публично съдебно заседание на 18
09
2018 година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
При секретар Д Асенова
като разгледа гр. д. № 03006/2018
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 150 от ЗЕ.
по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов
против
Ф.С.Ф. ЕГН**********
***
за сумата 853.46 лв. доставена
и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
главница 714.76лв. за периода
01.05.2014- 30.04.2017г.
изтекла лихва 138.70 лв. за
периода 08.07.2014 - 06.12.2017г.
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 08.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумите, по чг дело 1618/ 2018г. ПРС
Претендират се и разноските по
УИ и по запов.производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът твърди, че
-не бил сключвал договор с
ищцовото дружество
-не е потребител / ползвател на
топлофицирания имот
-живее на друг адрес от 20
години
- в жилището няма радиатори
-оспорва начислената кубатура
като по-голяма от действителната
-настъпила е погасителна
давност за част от периода
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
По допустимостта
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното
ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането
Срещу заповедта е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Искът за установяване на
вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По
същество:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Установи се по делото че
-
ищцовата
страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на
топлинна енергия като топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 ЗЕ
-
наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите
на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване на чл. 150 от ЗЕ.
По делото са представени ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД,
неоспорени от ответника.
Съдът приема, че условията на
чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат
обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по
тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация -
Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.
Според чл. 3 от ОУ купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени
доказателства.
До доказателствата – декларация
от МДТ ПЕрник се установява, че ответникът е декларирал жилището заедно със
съпругата си Здравка Й. Филипова в режим СИО – по 1/ 2 за всеки от двамата
съпрузи
Топлофицираното жилище в режим
СИО,е закупено с Договор за продажба с ОбНС от 30.11.1990г. – по което няма
спор.
т.е.
ответникът е собственик като обикновен съсобственик на 1/ 2 ид.част от това
жилище.
На следващо място –
обстоятелството, че ответникът живее на друг адрес, не го освобождава от
задължението да заплаща консумативи на жилищата, на които е собственик, макар и
в режим 1/ 2 т.е. в СИО
Изборът къде да живее при
повече от едно собствено жилище е на самия собственик.
Следователно, ответникът може да отговаря за 1/ 2 от задължението
НА
следващо място – по възражението за давност :
погасени по давност се явяват
следните суми :
обща сума 313.91лв. от която
главница 244.99 лв. за периода
01.05.2014-07.03.2015г.
и лихва за забава в размер
68.92 лв. за периода 08.07.2014-10.05.2015г.
Извън този период остават
дължими :
Обща сума 539.55лв. за
доставена и неплатена топлоенергия за жилището на посочения адв.адрес, от която
Главница 469.77лв. за периода
08.03.2015-30.04.2017г.
Законна лихва в размер 69.78лв.
за периода 10.05.2015-06.12.2017г.
От посочената сума ответникът
дължи 1/ 2 от това задължение, както следва :
Обща сума 269.77лв. от която
Главница 234.88 лв. за периода
08.03.2015-30.04.2017
Законна лихва за изтекли
мес.плащания 34.89лв. за периода 10.05.2015-06.12.2017г.
Законната лихва от датата на
заявлението 08.03.2018г. по чгд № 01618/ 2918г. ПРС до окончателното изплащане
на сумата
За другата 1/ 2 от задължението
за същия период отговаря бившата му съпруга, като обикновен съсобственик
Следователно по аргумент на чл.
3 от ОУ и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът има качеството купувач/клиент на
топлинна енергия и е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявения срещу него иск, предмет на настоящото
производство до размера на 1/ 2 ид.част от общото задължение и за съответната
част от периода
Видно от приетата по делото СТЕ
с в.л. инж.Зл.З. –
сумата като задължение е
формирана от следните компоненти -битова гореща вода и сградна инсталация, няма
обжалвани изравнителни сметки, няма осигуряван достъп до жилището за годишните
отчети, но това не се отразява на общо начислените суми. Действително в
жилището няма радиатори, но и такива не са включвани з в задължението, тъй като
дължимата сума е от топла вода ис градна инсталация
Следователно, съдът приема за
дължими посочените по-горе суми, като уважава възражението за частично
настъпила погасителна давност и за 1/ 2 от задължението на единия съпруг в разходите по СИО, а разликата до пълния
предявен размер – следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан
По разноските :
Предвид изхода на делото , се
дължат разноски от ответника на ищците, в размер
по УИ – 25лв. за д.такса , 150лв.
за експертизи,10 лв. за съд.удостоверения и 50лв.юк.възнаграждение по УИ
По заповедното производство – 25
лв.за д.такса и 50лв. юк.възнаграждение
ПО УИ ищцовата страна дължи
разноски на ответника по отхвърлената част в размер 75лв. за адв.Вл.А. спрямо
изхода на спора и дог.пр.помощ
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на основание чл. 415, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск
на Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов
Срещу
Ф.С.Ф. ЕГН**********
***
ЧЕ ДЪЛЖИ
Обща сума 269.77лв. незаплатена но доставена
топлоенергия за топлофицираното жилище, нах .се на посочения адм.адрес в
гр.Перник, от която
Главница 234.88 лв. за периода
08.03.2015-30.04.2017
Законна лихва за изтекли
мес.плащания 34.89лв. за периода 10.05.2015-06.12.2017г.
Законната лихва от датата на
заявлението 08.03.2018г. по чгд № 01618/ 2918г. ПРС до окончателното изплащане
на сумата
Което задължение се явява за 1/
2 ид.част от собствеността на посоченото топлофицирано жилище, и за периода извън погасената по давност
сума, като
за разликата до пълния предявен
размер-
за сумата 853.46 лв. доставена
и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
главница 714.76лв. за периода
01.05.2014- 30.04.2017г.
изтекла лихва 138.70 лв. за
периода 08.07.2014 - 06.12.2017г.
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 08.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, по чг дело 1618/ 2018г. ПРС
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан, като погасен по давност и с оглед 1/ 2
ид.част върху процесното жилище от другия съсобственик
ОСЪЖДА Ф.С.Ф. ЕГН**********
***
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на „Топлофикация
„Перник АД в размери
По УИ – 25лв. за д.такса върху
уважения размер, 150лв. за експертизи,10 лв. за съд.удостоверения и
50лв.юк.възнаграждение по УИ
По заповедното производство –
25 лв.за д.такса и 50лв.
юк.възнаграждение
ОСЪЖДА „Топлофикация „Перник АД
-ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА
Ф.С.Ф. ЕГН**********
***
– в размер 75лв. за адв.Вл.А.
ПАК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните
След влизане в сила на
решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв.
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Х.С.