Решение по дело №195/2021 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 19.07.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                  Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при участието на секретаря В. Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 195 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от от В.М.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000435/07.06.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор С.С.към ОДМВР-Шумен, Сектор „Пътна полиция“, връчена на 07.06.2021 г., с която на осн. чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - «прекратяване на регистрацията на лек автомобил «Тойота Корола» с рег.№ В****НР за срок от 6 месеца, считано от 07.06.2021г.» и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели В****НР, за това, че на 07.06.2021г. е управлявал собственото си МПС със СУМПС номер GINEV609154VM9ZH 03 (кат.В), издадено от Великобритания, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в РБългария, установено чрез справка с ОДЧ в Граничен контрол. Същият аргументира тезата за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването ѝ при липса на мотиви, обосноваващи приложението на посочената правна норма. Наред с това оспорва проявлението на фактическите основания за издаване на акта, като сочи, че е правоспособен водач.

Твърди, че фактът, че е управлявал МПС на територията на РБ с чуждестранно национално СУМПС не означава, че е изгубил правоспособността си. Същата може да се изгуби само при изтичане срока на СУМПС или при лишаване по съдебен или административен ред, а нито една тези предпоставки не е налице. По изложените в жалбата аргументи счита, че ЗППАМ е незаконосъобразна и отправя искане за нейната отмяна и присъждане на разноските по делото.

Отправено е искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващият се представлява от съпругата си Т.Г., която заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.С., оспорва жалбата, като изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че оспорващият е влязъл в РБългария на 09.12.2019г. и доколкото се легитимира със СУМПС, издадено във Великобритания, същият е следвало след изтичане на три месеца от влизането му в страната, да подмени СУМПС с българско такова по реда на чл.162, ал.4 от ЗДвП, т.е. без полагане на изпит. Твърди, че управлението на МПС на територията на РБългария от български гражданин, но с чуждо национално СУМПС, издадено във Великобритания, след изтичане на тримесечния срок от влизането на лицето в страната, означава задължение за контролните органи при условията на обвързана компетентност да третират това лице като неправоспособен водач на нашата територия с всички произтичащи от това последици, включително и да налагат ПАМ по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП. Позовава се на съдебна практика по аналогични казуси. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпечатка от база данни за МПС «Тойота Корола» с рег.№ В****НР, В.М.Г. е негов собственик.

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000435/07.06.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор С.С.към ОДМВР-Шумен, Сектор „Пътна полиция“, връчена на 07.06.2021 г., с която на осн. чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - «прекратяване на регистрацията на лек автомобил «Тойота Корола» с рег.№ В****НР за срок от 6 месеца, считано от 07.06.2021г.» и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели В****НР, за това, че на 07.06.2021г. е управлявал собственото си МПС със СУМПС номер GINEV609154VM9ZH 03 (кат.В), издадено от Великобритания, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в РБългария, установено чрез справка с ОДЧ в Граничен контрол.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че В.Г. на 07.06.2021г., около 9.30 часа в гр.Шумен управлявал собственото си МПС лек автомобил «Тойота Корола» с рег.№ В****НР със СУМПС номер GINEV609154VM9ZH 03 (кат.В), издадено от Великобритания, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в РБългария, установено чрез справка с ОДЧ в Граничен контрол, с което виновно е нарушил чл.162, ал.1 от ЗДвП. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АA 765403/07.06.2021г. Видно от въпросния акт, същият е съставен против Г., за това, че на 07.06.2021г в гр.Шумен управлявал собственото си МПС със СУМПС номер GINEV609154VM9ZH 03 (кат.В), издадено от Великобритания, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в РБългария, установено чрез справка с ОДЧ в Граничен контрол, като констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 07.06.2021г. Недоволен от нея, Г. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба с рег. № 869000-7785/10.06.2021г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АA 765403/07.06.2021г. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Като част от административната преписка ответната страна представя Справка за пътуване на лице – български гражданин, видно от която в периода от 01.01.2019г. до 15.06.2021г. В.М.Г. е излязъл от РБ през ГКПП Аерогара Варна на 07.09.2019 г. и на 09.12.2019 г. през ГКПП Аерогара Варна е влязъл в РБ.

Към доказателствата по делото е приобщено писмо рег.№ 3286р-38393/16.08.2018г. на ГД «Национална полиция», с което ОДМВР – Шумен е уведомена, че В.М.Г. е подменил СУМПС № ********* с чуждестранно – образец Великобритания.

Жалбоподателят представя копие от притежаваното от него СУМПС №   GINEV609154VM9ZH 03, издадено от Великобритания на 02.03.2018 г. със срок на валидност до 01.03.2028 г.

Въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на 07.06.2021г., около 9.30 часа в гр.Шумен управлявал собственото си МПС лек автомобил «Тойота Корола» с рег.№ В****НР със СУМПС номер GINEV609154VM9ZH 03 (кат.В), издадено от Великобритания. Същият е влязъл на територията на РБ на 09.12.2019г. и към датата на проверката са изтекли повече от три месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП ПАМ № 21-0869-000435/07.06.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор С.С.към ОДМВР-Шумен, Сектор „Пътна полиция“ - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 07.06.2021г., поради което настоящата жалба, подадена на 10.06.2021г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил «Тойота Корола» с рег.№ В****НР за срок от 6 месеца, считано от 07.06.2021г.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г., допълнена със Заповед № 372з-338/31.01.2020г. Директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност мл. автоконтрольор II-I степен в сектор «ПП» - с компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен. Настоящата заповед е издадена от С.К.С., който видно от удостоверение рег. № 372000-12714/02.07.2021 г., издадено от Началник сектор «Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси» към отдел «Административен» при ОД на МВР - Шумен, заема длъжността мл. автоконтрольор II степен в сектор «ПП», считано от 12.02.2020 г. до настоящия момент и към 07.06.2021 г. не е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност и на когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на собствено МПС от оспорващия В.М.Г. – български гражданин, със СУМПС, издадено от Великобритания, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в РБ, без същото да е подменено с национално СУМПС след пребиваване повече от 3 месеца. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на лекия автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП. С оглед изложеното съдът преценява като неоснователно възражението на оспорващия за наличие на порок във формата на акта, изразяващ се в липса на точно посочване на основанието, поради което е наложена ПАМ.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000435/07.06.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор С.С.към ОДМВР-Шумен, Сектор „Пътна полиция“, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, чието СУМПС не е валидно на територията на РБ или с други думи казано - управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Доколкото при проверката оспорващият е представил СУМПС, издадено във Великобритания – държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.162, ал.1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. 

От приложената по делото Справка за пътуване на лице от АИС «Граничен контрол» е видно, че В.Г. е влязъл в РБългария на 09.12.2019г. и към датата на проверката - 07.06.2021г. са изминали повече от три месеца от влизането му в страната. С оглед тези безспорни факти, обоснован е изводът на административния орган, че към момента на проверката жалбоподателят не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Съдът намира за необходимо да отбележи, че притежаваното и представено пред контролните органи СУМПС само по себе си не установява, че оспорващият е правоспособен водач, т.к. същото не представлява документ, валиден да удостовери това обстоятелство на територията на Република България. Съгласно чл.150 от ЗДвП пътните превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи, а чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи предвижда, че СУМПС удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство. От граматическото тълкуване на посочените разпоредби е ясно, че издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по аргумент от нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Единственият начин, предвиден в закона за удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. В настоящата хипотеза, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на В.М.Г. на територията на страната, СУМПС № GINEV609154VM9ZH 03, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспобност за управление на МПС на територията на РБ. Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните ѝ последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на МПС. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр.Шумен (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. 

Водим от горното Шуменският административен съд

                                       

Р     Е     Ш     И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.М.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000435/07.06.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор С.С.към ОДМВР-Шумен, Сектор „Пътна полиция“, връчена на 07.06.2021 г., с която на осн. чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - «прекратяване на регистрацията на лек автомобил «Тойота Корола» с рег.№ В****НР за срок от 6 месеца, считано от 07.06.2021г.» и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели В****НР.

ОСЪЖДА В.М.Г. ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: