№ 260031 / 15.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 16.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……четвърти наказателен състав в публично
заседание на 15 януари..........……..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова.................................……………и в присъствието на прокурора..………............……….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова.................…….АН дело 1348 по описа
за 2020г……………....………....и за да се произнесе взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 18-0996-004268/ 07.11.2018г. на Началник група към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на Т.Е.М. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 200.00 лева основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал наказания Т.Е.М., който обжалва същото с бланкетна жалба с оплакване за незаконосъобразност, в частта досежно наложеното му наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП. В съдебно заседание не се явява и не взема становище.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
В частта в която на жалбоподателя Т.Е.М. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, НП е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 б. „Б” от ЗАНН.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 18.07.2018 г. в 22:09 часа в гр.Монтана на ул.Свети Климент Охридски управлява лек автомобил - Сеат Леон с peг. № XXXX , като при проверката било установено,че МПС е технически неизправно (снето или повредено шумозаглушително устройство). 2 Не представя СРМПС. 3 Не представя КТ към СУМПС,
Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, чиито отказ бил удостоверен с подпис на свидетел.
На основание така съставеният акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени посочените по-горе санкции.
Жалбоподателят на практика не оспорва, че е извършил вменените му нарушения за които са му наложени наказания глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, не е обжалвал НП и то е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 б. „Б” от ЗАНН.
Счита, че НП е незаконосъобразно в частта в която го обжалва, т.к не е извършил вмененото му нарушение
Съдът намира, че нарушението, за което е наказан жалбоподателя не е доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът кредитира за достоверни всички събрани по делото доказателства.
Видно от фактическата обстановка, подкрепена от доказателствения материал по делото е, че жалбоподателя е управлявал технически неизправно МПС, с което формално е извършил нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП. Фактическата техническа неизправност на автомобила обаче не съответства на юридическата такава. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП изчерпателно регламентира в кои случаи едно МПС е технически неизправно и сред тях не е такова с „ повредено шумозаглушително устройство”. С други думи обективното наличие на техническа неизправност не винаги води до юридическа санкция за това. Очевидно неизправното шумозаглушително устройство може да стане причина за нарушаване на нормите за допустимост на шум, но не застрашава сигурността на движението. Поради тази причина посочената в наказателното постановление норма е неотносима към извършеното деяние и тъй като в закона не е предвидено санкциониране на управлявано моторно превозно средство с посочената техническа неизправност, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и на това основание. Не е отразено също и въпросната неизправност до каква степен е оказала въздействие на околната среда и в какво се изразява това въздействие. Не са посочени данни сочената неизправност по какъв начин е засегнала безопасността на превозното средство или да е представлявала риск за останалите участници в движението, за да се приеме, че констатираната неизправност попада в хипотезата на „значителни неизправности”, в каквато насока е изискването на параграф 6 т.72. от ДР на ЗДП (нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) съгласно която „Значителни неизправности”, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Спецификата на законоустановеността на това нарушение се изразява в това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически анализ с разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.9, 10 и 11 ППЗДвП. В чл. 10, т. 10, б. „б“ от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието, на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените такива липсва формулировка, изразяваща се в „неизправно шумозаглушително устройство”, като единствено в чл. 10, т. 10, б. „б” от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. По делото не се установи от страна на административния орган да са извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, за да се приеме, че е налице основание за налагане на административно наказание. Напротив, самият административен орган позовавайки се на констатациите в съставения АУАН е имал предвид, че нарушението е именно за управление на МПС с неизправна шумозаглушителна уредба. От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че не е била извършена техническа проверка относно изправността на шумозаглушителната уредба и не е замервана силата на шума. Констатирано е, че шумозаглушителната уредба е липсвала и е била поставена тръба, което само по себе си не може да обоснове твърдение за това дали е налице съответствие на шума с допустимите стойности. шумозаглушителната уредба.
По изложените мотиви НП следва да бъде отменено в обжалваната му част, затова съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0996-004268/ 07.11.2018г. на Началник група към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” , с което на Т.Е.М. xxx му е наложеното административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
В частта, в която на жалбоподателя Т.Е.М. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, НП е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 б. „Б” от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: