Решение по дело №185/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 94
Дата: 13 юни 2019 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20195000500185
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 94

 

 

гр. Пловдив, 13.06.2019 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                                          НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

 

при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 185/2019 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 4211/08.02.2019 г. от С.М.С. ЕГН ********** против решение № 86/18.01.2019 г., постановено по г. д. № 2996/2015 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на С.М.С. ЕГН ********** *** против „З.” ЕООД, ЕИК .. за обявяване за окончателен на предварителен договор от 20.01.2015 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор .. по КККР на АГКК, находящ се в с. П., община Р., област П., на ул. „С.“ № 16, с площ от 2 791кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, при съседи: …., а по документ за собственост: УПИ .. от кв. . по регулационния план на с. .П, находящ се на ул. „С.№ 16, с площ от 2 540кв. м., при граници: край на регулацията, УПИ … от кв. 7, улица, край на регулацията; поземлен имот с идентификатор .. по КККР на АГКК, находящ се в с. П., община Р., област П., на ул. „С.“, местност „Ч.”, с площ от 8 868кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, при съседи: …, ведно с построената в имота сграда с идентификатор .. с площ от 854кв. м., а по документ за собственост - дворно място, цялото застроено и незастроено от 8 843кв. м., съставляващо УПИ .. - .. от масив . по регулационния план на с. П.., ведно с построената в същото дворно място сграда - стоманобетоново хале със застроена площ от 835кв. м., при граници на парцела: от изток - река, от запад - улица, от север - парцел .. - . от масив .., от юг – парцел.-общински от кв. .

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът считат, че жалбата е основателна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Предявен от С.М.С. ЕГН ********** *** против „З.” ЕООД ***, ЕИК ...

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителен договор от 20.01.2015 г., по силата на който „З.” ЕООД ***, ЕИК … е поело задължение да прехвърли на С.М.С. ЕГН ********** правото на собственост върху следните недвижими имоти:

- поземлен имот с идентификатор … по КККР на АГКК, находящ се в с. П.., община Р.., област П.., на ул. „С..“ № 16, с площ от 2 791кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, при съседи: …, а по документ за собственост: УПИ .. по регулационния план на с. П., находящ се на ул. „С.“ № 16, с площ от 2 540кв. м., при граници: край на регулацията, УПИ .. от кв. , улица, край на регулацията;

- поземлен имот с идентификатор …. КККР на АГКК, находящ се в с. П.., община Р., област П., на ул. „С.“, местност „Ч.”, с площ от 8 868кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, при съседи: …., ведно с построената в имота сграда с идентификатор .. с площ от 854кв. м., а по документ за собственост - дворно място, цялото застроено и незастроено от 8 843кв. м., съставляващо УПИ .. - стоп. дейност от масив .по регулационния план на с. П.., ведно с построената в същото дворно място сграда - стоманобетоново хале със застроена площ от 835кв. м., при граници на парцела: от изток - река, от запад - улица, от север - парцел .. - стоп. дейност от масив .., от юг - парцел .-общински от кв. ..

Претендира разноски.

Ответникът признава иска. Претендира разноски.

В исковата молба е посочено, че, на 20.01.2015 г., между страните е подписан предварителен договор, по силата на който „З.” ЕООД ***, ЕИК . е поело задължение да прехвърли на С.М.С. ЕГН ********** правото на собственост върху описаните недвижими имоти. Представен е препис от цитирания документ (л.  6 от делото на ОС).

С отговора на исковата молба (л. 30 от делото на ОС) ответникът е оспорил подписа на представителя на продавача към момента на подписването (управителя З. Т.Т.) върху цитирания договор и е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, като доказателствената тежест е за ответника.

По делото са назначени и изслушани няколко графологически експертизи, като едната е дала две заключения. Предмет на експертизите са подписите на лицата под предварителния договор. Всички експертизи са категорични, че подписът на „купувач“ е изпълнен от ищеца С..

Има различни мнения за подписа на З.Т..

Според заключението на първата графологическа експертиза, изготвена от вещо лице С. (л. 237 от делото на ОС), подписът е положен от З.Т..

Според заключението на втората графологическа експертиза, изготвена от вещи лиза Т., Б.и Ц. (л. 368 от делото на ОС), подписът не е положен от З. Т.. След представяне на допълнителен материал за сравнителен анализ, същите експерти са депозирали друго заключение, според което, подписът е вариант на подпис, изпълнен от З. Т. (л. 380 от делото на ОС).

Според заключението на следващата графологическа експертиза, изготвена от вещи лица Г., А. и И. (л. 830 от делото на ОС), подписът за „продавач“ вероятно не е изпълнен от З. Т., не може да бъде изключена като вероятна хипотеза и злоупотребата с бланкет или за умело изпълнена имитация на подпис.

С оспорването на подписа на З. Т. на практика се търси доказването на един отрицателен факт – че този подпис не е изпълнен от него. За да се приеме, че това твърдение е доказано, следва да бъдат събрани достатъчно убедителни доказателства, че Т.не е автор на подписа. Множествеността на експертните мнения налага тяхната съпоставка е анализиране. Първата експертиза е категорична, че подписът е изпълнен от Т.. Втората експертиза използва повече критерии за анализ и дава първоначално заключение, че подписът не е изпълнен от Т.. След представяне на допълнителен сравнителен материал, експертите стигат до извода, че подписът е вариант на подпис, изпълнен от З. Т.. Последната експертиза преценя и допълнителни критерии (натиска като общ почерков признак и разпределението на натиска по продължение на щрихите като частен почерков признак) и стига до извода, че подписът вероятно не е изпълнен от З. Т..

При тези данни, настоящата инстанция не може да направи категоричен извод, че е осъществено пълно и главно доказване на оспорването на подписа на З. Т.. Следователно подписът е негов и е налице предварителен договор.

В отговора на исковата молба (л. 30 от делото на ОС) ответникът прави възражение, че този предварителен договор е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в значителна разлика между продажната цена на предмета на договора, уговорена в размер на 30 000.00 лева и пазарната цена.

Според заключението на оценъчната експертиза (л. 158 от делото на ОС), която не е оспорена от страните, препоръчителната пазарна стойност на процесните имоти е 445 900.00лева.

Данъчната оценка на процесните имоти е 68 058.00лева (л. 69 и 70 от делото на ОС).

Продажна цена            , която е около 14 пъти под пазарната, трудно може да бъде приета за съобразена с добрите нрави, въпреки договорната свобода, която не може да бъде ограничавана, но може да бъде преценявана на базата на нормалните пазарни отношения. Няма данни ищецът и ответникът да са били в някакви особени връзки, които да аргументират такава значителна разлика. Още повече, че продавачът е търговец и е съвсем естествено да търси печалба от своите активи, която да е съобразена с пазарните реалности. Наличието на значителна разлика между действителна и продажна цена на обектите и при отчитане на размера на продажната цена от 30 000.00лева дава основание да бъде направен извод, че дадената сума е незначителна с оглед реалната цена, което е в нарушение на добрите нрави и нормалните пазарни практики. Налице е хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.    

Ето защо така сключеният договор е нищожен и не е породил правни последици, поради което не може да бъде обявен за окончателен.

Възраженията за нищожност на процесния договор поради противоречия на закона, изразяващо се в неспазване на разпоредбите на ЗОПБ, ЗННД и ЗМИП са неоснователни, тъй като такива нарушения водят до евентуалното ангажиране на друг вид отговорност на адресатите на посочените нормативни актове, но не засягат валидността на сделката, във връзка с която е извършено плащането. Още повече, че твърдяното плащане вече е извършено и не е обусловено от решението на съда.    

Налага се общият извод, че така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, на ответника по иска се дължи присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представени са доказателства за разноски в размер на 2 850.00 лева (л. 31). Ищецът прави възражение за прекомерност. Същото е неоснователно. Цената на иска е 68 058.00лева. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислен съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 2 572.00лева.

 Следва да бъден осъден С.М.С. ЕГН ********** *** да заплати на „З.” ЕООД ***, ЕИК .. сумата от 2 850.00лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р       Е      Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/18.01.2019 г., постановено по г. д. № 2996/2015 г. по описа на ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА С.М.С. ЕГН ********** *** да заплати на „З.” ЕООД ***, ЕИК.. сумата от 2 850.00 (две хиляди осемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

                                  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: