РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг, 18.11.2020 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Марияна Тодорова

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 467 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 123, ал.2, ал.3 и чл.149 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила молба от М.К.К. , с ЕГН ********** ***, в качеството си на майка и законен представител на малолетната – ****на *** г., с ЕГН **********  чрез адв. И.В. *** против Д.К.И., с ЕГН ********** *** , с която на основание чл. 127, ал. 2 и ал.3  от СК се иска от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права над роденото от съвместно им съжителство дете – ****на *** г., с ЕГН **********   на него, определи местожителството й на адрес: ****подходящ режим на лични контакти на детето с бащата, съгласно трайно установената съдебна практика, осъди ответника да заплаща за детето за в бъдеще време, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и в същия размер за едногодишен минал период.

Посочва се в исковата молба, че страните живели на семейни начала в периода 2016-2019 г.като от съвместното съжителство имат родено едно дете – ****с ЕГН **********, родена на *** г. Твърди се, че страните се разделили в резултат на влошени взаимоотношения, като от 24.03.2019 г. единствено **** се грижи за детето, а ответникът е осъществявал едва пет пъти контакт с него. Твърди се, че в този период ответникът не е полагал грижи, не е изплащал издръжка и не подпомагал ищцата в отглеждането на общото им дете.

В съдебно заседание ищцата – редовно призован се явява лично и поддържа така предявената искова молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответника – редовно призован не се явява лично.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг – редовно призовани, не изпращат представител. Представили са социален доклад, в който считат иска за основателен и изцяло в интерес на детето.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните,  по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа  страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане на дете, страните по делото са родители на ****на *** г., с ЕГН **********   .

По делото е безспорен факта, че родителите са живеели заедно, докато на 24.03.2019 г. ищцата заедно с детето напуснала семейното им жилище и се установила на квартира. Продължила да отглежда и да се грижи за детето, като по никакъв начин не е ограничавала контактите на детето с бащата. При опити да разговаря с ответника и да определят режим на лични контакти на детето с него, ответника отказвал. Ответникът през този период е виждал детето пет пъти, като то никога не е оставало да приспива при него. В този период единствено ищцата, с помощта на нейните роднини се грижи за детето, за неговото здраве и възпитание. В този период ответника не е полагал каквито и да е грижи за детето, не е изплащал каквато и да е издръжка и не е бил съпричастен с нищо за отглеждане на детето.

Спорно по делото е на кой от родителите следва ли да се присъди упражняването на родителските права; какъв размер издръжка следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява родителските права, както и какъв режим на лични срещи да бъде определен, както и какъв е размера на дължимата издръжка за минал период – 26.06.2019 г. – 26.06.2020 г.  По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг по местоживеене на детето. От този социален доклад се установява, че детето се отглежда в дом, находящ се в ****което жилище е собственост на бащата на г-жа К. и представлява едноетажна къща с общо шест стаи, вътрешна баня и санитарен възел. Отбелязано е също, че **** е подпомаган от свои близки роднини при отглеждането му. Ответника ****жилище, представляващо апартамент с три стаи, в което живее самостоятелно.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето ****на *** г., с ЕГН ********** и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.  

Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респективно да определи режим на лични отношения между него и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. След сравнителен анализ и преценка на родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата родители за отглеждане и възпитание на малолетното дете, съдът счита, че в интерес на детето ****на *** г., с ЕГН ********** е то да живее при своята майка, както и на нея да се предостави упражняването на родителските права и задължения.

Решаващо значение при определяне  при кой от двамата родители да живее детето ****на *** г., с ЕГН ********** е обстоятелството, че от раждането му до настоящия момент то се е отглеждало в дома на ****, подпомагана от своите близки и роднини. Само това обстоятелство  е достатъчно да мотивира съда  да уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на подходяща семейна среда обграждащата детето с любов и грижа, възпитаването и формиране на морални ценности, за да може то да израсне като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност.

След като  упражняването на родителските права и задължения се предоставят само на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения на детето с другия родител. Следва да се определи установения в съдебната практика режим на свиждане на детето с бащата, т.е всеки втори и четвърти и съботни дни от месеца за времето от 12:00 часа до 14:00 часа по настоящ адрес на ****, без правото да го взема при него на неговия настоящ адрес в жилището което обитава.

Съгласно императивната разпоредба  на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като Съдът е длъжен служебно да се произнесе и определи нейния размер от родителя, който не упражнява родителските права и не живее с детето.

            **** претендира конкретен размер, а именно 200.00 лв. месечно, което представлява 6.45 лв. на ден, а бащата не изразява становище каква издръжка би могла да изплаща за бъдеще. Съобразявайки в съвкупност нуждите на детето и евентуалните възможности на родителите, както и нормативно установената граница на издръжката, съдът счита, че общият размер на издръжката за ****на *** г., с ЕГН ********** възлиза на 400.00 лв., от които бащата следва да поеме половината, което е и към минимално определения от законодателя размер, а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето остават в тежест на ****. Ето защо съда счита, че този иск освен по основание е доказан и по размер, като ответника следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на ****на *** г., с ЕГН **********, считано от дата на завеждане на исковата молба 26.06.2020 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По иска с правно основание чл.149 от СК:

Претендира се и издръжка за минал период, а именно от 26.06.2019 г. до 26.06.2020 г., в размер на 200.00 лв. месечно или общо сумата от 2400 лв.

Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на иска.

В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищцата не е длъжна да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял издръжка той следва да докаже тези обстоятелства.

Ищцата твърди, че с бащата на детето живеят разделени от 26.06.2019 г.

Бащата не отрича обстоятелството, че с ищцата живеят във фактическа раздяла от тази дата С оглед разпоредбата на чл. 149 от СК съдът намира, че правно релевантният факт за начало на фактическа раздяла между страните и съответно задължение за предоставяне на издръжка е от 26.06.2019 г. – една година от датата на подаване на настоящата искова молба, което определя така предявения иск като основателен и доказан.

При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че за процесният период – 26.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020 г. ищцата е отглеждала сама малолетната ****като през този период, същата е имала нужда от издръжка и от двамата родители. Такава издръжка е била осигурявана единствено от ****. Ответника не представи конкретни и точни доказателства, че през процесния период е осигурявал издръжка на детето си в някакъв конкретен размер. Такава обаче, като баща на детето се е дължала за периода от 26.06.2019 г. до 26.06.2020 г. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало време – от 26.06.2019 г. до 26.06.2020 г. до предявяване на иска този размер е 2400.00 лв.

При тези доводи съдът приема, че искът по чл. 149 от СК за периода от 26.06.2019 г. до 26.06.2020 г. е основателен и доказан в претендирания размер от 2400.00 лв.

По разноските:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата има права на разноски, съобразно уважената част от исковете. По делото ищцата е направила разноски от 430.00 лв., които следва да се понесат от ответника. С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 288.00 лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса върху иска по чл.149 от СК в размер на 112.00 лв. по сметка на ЧРС, както и направените от ищцата разноски за адвокат в размер на 400.00 лв. и 30.00 лв. държавна такса.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            По изложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето ****на *** г., с ЕГН ********** да е на адреса на който живее **** М.К.К., с ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето ****на *** г., с ЕГН ********** да се упражняват от **** М.К.К., с ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето ****на *** г., с ЕГН ********** с бащата Д.К.И., с ЕГН ********** *** всяка втора и четвърта събота в месеца за времето от 12:00 часа до 14:00 часа по местоживеенето на ****, без правото да го взема при него на неговия настоящ адрес в жилището което обитава.

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Д.К.И., с ЕГН ********** ***, **** ДА ЗАПЛАЩА на ****на *** г., с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.К.К., с ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на по 200.00 (двеста) лв., считано от дата на завеждане на исковата молба 26.06.2020 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК Д.К.И., с ЕГН ********** ***, **** ДА ЗАПЛАТИ на ****на *** г., с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.К.К., с ЕГН ********** ***, издръжка за минало време за периода от 26.06.2019 г. до 26.06.2020 г. в размер на 2400.00 /две хиляди и четиристотин/ лева, ведно със законната лихва от 26.06.2020 г.

ОСЪЖДА Д.К.И., с ЕГН ********** ***, **** да заплати на държавата по бюджетната сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху определения размер на издръжката в размер 288.00 лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса върху иска по чл.149 от СК в размер на 112.00 лв.

ОСЪЖДА Д.К.И., с ЕГН ********** ***, **** да заплати на М.К.К., с ЕГН ********** *** общо направените разноски по делото в размер на 430.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: