Р Е Ш Е Н И Е №
295
ПЛОВДИВ 29.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIІІ-ти с-в, в публичното заседание на единадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 269 по описа за 2018 година и констатира
следното:
Предявени са
обективно съединени искове от „ШАНС – ДС“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна,
ул.“Морска сирена“ 47, ет.5, ап.9, със съдебен адрес:*** – адв.К. против
„СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.“Шести септември“ 252 с правна
квалификация чл.318 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че на 25.02.2016 г. между страните е сключен договор, по силата
на който „ШАНС – ДС“ ЕООД е следвало да доставя на „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД по заявка
бетонови смеси и разтвори – 2500 куб.м бетонови смеси, по цени, съгласувани от
страните. Начинът на разплащане страните са уговорили в Договор от 09.06.2016
г., по силата на който „ШАНС – ДС“ ЕООД и „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД се уговарят,
че стойността на обекта, предмет на Договор от 09.06.2016 г., ще се изплаща
поетапно от „ШАНС – ДС“ ЕООД, като от всяко фактурирано количество смеси за
„СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД ще се прихващат 40% срещу издаване на фактура от „СТОЯНСТРОЙ
И СИН“ ООД, а останалите 60% от стойността на доставката ще се заплаща от
„СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД.
За периода
25.02.2016 г. – 03.11.2016 г. ищецът е доставил на „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД бетонови
смеси на обща стойност 178 747.24 лв с ДДС; в изпълнение на Договор от
09.06.2016 г. „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД е издавал фактури на ищеца, като е
прихващал част от стойността на доставените смеси, „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД обаче не е
изпълнило задължението си да заплати останалата част от доставеното количество
смеси. Дължимото плащане е в размер на 28 242.80 лв, за което ответникът е
поканен да заплати на 25.01.2017 г. с получаването на Нотариална покана от
20.01.2017 г.
От деня, следващ
издаването на насрещната фактура, ответникът дължи заплащане на остатъка.
До подаването на
исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си да заплати остатъка от
стойността на доставените бетонови смеси след приспадане на 40% от стойността
на всяка доставка по силата на Договор от 09.06.2016 г., поради което се иска
да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на „ШАНС
–ДС“ ЕООД следните суми:
-28 242.80 лв,
представляваща 60% от стойността на доставката на бетонови смеси по силата на
Договор от 25.02.2016 г. за периода 25.02.2016 г. – 03.11.2016 г., получена
след приспадането на 40% от общата стойност на всяка доставка по силата на
Договор от 09.06.2016 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане;
-4651.93 лв, представляваща
обезщетение за забава за периода от деня, следващ издаването на насрещната
фактура, до подаването на исковата молба – 16.04.2018 г. Претендира разноски.
Ответникът
„СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД оспорва предявените искове с аргумента, че сключеният между
страните договор от 25.02.2016 г. с конклудентни действия е прекратен и със
сключеният на 09.06.2016 г. със „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД договор отношенията
между страните са преуредени. С Договор от 25.02.2016 г. се уговарят страните
да се доставят бетонови смеси на обект, находящ се в гр.В., ул.***, но този
обект е на „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД. Със сключения на 09.06.2016 г. договор между
ищеца и „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД се урежда, че „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД се
задължава да продаде на ищеца обект срещу доставката на бетонови смеси и се
преуреждат и отношенията между ищеца и „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД, като се регламентира,
че отношенията по Договор от 25.02.2016 г. се прехвърлят върху новата страна
„СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
С Договор от 25.02.2016
г. „ШАНС – ДС“ ЕООД и „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД са се спогодили за следното: „ШАНС –
ДС“ ЕООД е следвало да доставя на „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД по заявка бетонови смеси и
разтвори – 2500 куб.м бетонови смеси на обект, находящ се в гр.В., ул.***, по
цени, съгласувани от страните, като за всяко заявено количество бетонови смеси
и услуги доставчикът „ШАНС – ДС“ ЕООД издава авансова фактура и купувачът
„СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД заплаща заявеното количество, а след предоставяне на
заявените количества доставчикът издава окончателна фактура, ведно със справка
по видове продукти и услуги.
С Договор от 09.06.2016 г. „ШАНС – ДС“ ЕООД и
„СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД се споразумяват за следното: „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД се
задължава да построи и продаде на „ШАНС – ДС“ ЕООД апартамент № 2 на трети етаж
от сграда, находяща се в гр.Варна, на стойност 52 516 евро, равняващи се
на 102 712.37 лв, срещу задължението на „ШАНС – ДС“ ЕООД да достави
бетонови смеси на „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД по видове и цени, уточнени от страните; „ШАНС
– ДС“ ЕООД и „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД се уговарят, че стойността на обекта,
предмет на Договор от 09.06.2016 г., ще се изплаща поетапно от „ШАНС – ДС“
ЕООД, като от всяко фактурирано количество смеси за „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД ще се
прихващат 40% срещу издаване на фактура от „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД, а останалите
60% от стойността на доставката ще се заплаща от „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД.
За извършените
доставки ищецът е издал на „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД следните фактури:фактура №
1259/06.07.2016 на стойност 22 019.66 лв;
фактура № 1263/12.07.2016 г. на стойност 29 939 лв; фактура
1284/03.08.2016 г. на стойност 9555 лв, фактура 1286/08.08.2016 г. на стойност
7448 лв, фактура 1304/01.09.2016 г. на стойност 8720 лв, фактура № 1339/29.09.2016
на стойност 1000 лв, фактура 1353/05.10.2016 г. на стойност 6301 лв, фактура
1354/08.10.2016 г. на стойност 980 лв, фактура 1378/03.11.2016 г. на стойност
7742 лв.
От заключението на
ССЕ с в.л. Ш., което Съдът възприема, се установява, че фактурите, издадени от
„ШАНС – ДС“ ЕООД на „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД за доставка на бетон, са отразени в
счетоводството на „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД по сметка 400 „Доставчици „ШАНС – ДС“
ЕООД“, включени са в Дневника за покупките и Справки – декларации по ЗДДС на
„СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД за месеците май 2017 г., юни 2017 г. и октомври 2016 г.
При така събраните
доказателства Съдът прави следните правни изводи:
По иска с правна
квалификация чл.318 ТЗ:
По силата на
Договор от 25.02.2016 г. „ШАНС – ДС“ ЕООД е следвало да доставя на „СТОЯНСТРОЙ“
ЕООД по заявка бетонови смеси и разтвори – 2500 куб.м бетонови смеси на обект,
находящ се в гр.В., ул.***, по цени, съгласувани от страните, като за всяко
заявено количество бетонови смеси и услуги доставчикът „ШАНС – ДС“ ЕООД издава
авансова фактура и купувачът „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД заплаща заявеното количество, а
след предоставяне на заявените количества доставчикът издава окончателна
фактура, ведно със справка по видове продукти и услуги. Сключеният на 09.06.2016
г. между „ШАНС – ДС“ ЕООД и „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД договор не би могъл да
рефлектира върху уговорките между „ШАНС – ДС“ ЕООД и „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД,
постигнати с Договор от 25.02.2016 г., тъй като „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД не е страна
по Договор от 09.06.2016 г., не е изразил воля по клаузите, обективирани в
текста на Договора от 09.06.2016 г. и поради това и каквито и задължения да са
уговорени от „ШАНС – ДС“ ЕООД и „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД по отношение на
„СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД не биха могли да обвържат ответника. Доколкото „СТОЯНСТРОЙ“
ЕООД не е страна по Договор от 09.06.2016 г., сключен между „ШАНС – ДС“ ЕООД и
„СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ООД, неоснователно се явява и възражението на ответника, че
с оглед уговорките на Договор от 09.06.2016 г. се отменя с конклудентни
действия Договор от 25.02.2016 г., че се прави рекапитулация на отношенията
между „ШАНС – ДС“ ЕООД и „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД по Договор от 25.02.2016 г. и че
задължението, което се възлага на ищеца по Договор от 25.02.2016 г. за доставка
на бетонови смеси, се прехвърля спрямо „СТОЯНСТРОЙ И СИН“ ЕООД.
От представените по
делото фактури, издадени от „ШАНС - ДС“ ЕООД, се установява, че с тях се
обективира доставка на конкретен клас бетон от „ШАНС – ДС“ ЕООД на „СТОЯНСТРОЙ“
ЕООД, като фактурите са подписани от получателя „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД, както и че
посочените фактури са отразени в счетоводството на ответника и
справките-декларации по ЗДДС и Дневник за покупките.
Съгласно
разпоредбата на чл.
327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. За да бъде ангажирана договорната
отговорност на ответника, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на нормата на чл.318 ТЗ, а именно: сключен
договор между страните по делото, изпълнение на договорните задължения от
страна на ищеца, за да има същият качеството на кредитор и неизпълнение на
договорните задължения на ответника, като в тежест на ищеца е доказването на сключен
договор между страните по делото и изпълнение на договорните му задължения.
Съдът намери за неоснователно възражението на
ответника за липса на валидно сключен договор, който да поражда права и
задължения на страните, доколкото не се ангажират доказателства Договор от
25.02.2016 г. да е прекратен. В случая предмет на договора е продажба на бетонови
смеси, като заплащането на цената по всяка доставка се извършва след съставяне
на фактурата.
Фактурите освен че представляват счетоводен документ и отговарят на
императивните изисквания на чл.7 ЗС
относно съдържание, представляват от друга страна и частен писмен документ по
смисъла на чл.180 ГПК и то от кръга на свидетелстващите документи и като такъв се ползва с
обвързваща Съда доказателствена сила, като удостоверяващ неизгодни за ответното
дружество обстоятелства, чийто представител е подписал фактурата. Според
трайната съдебна практика фактурата представлява доказателство за сключен
договор за търговска продажба на стоки и наличие на основание за плащане на
уговорената в договора цена / Решение № 46/27.03 2009 г. по т. д. № 546/2008
г., II т. о. ВКС; Решение № 71/22,06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г. ВКС; Решение
№ 62/25.06.2009 г. по т. д. № № 546/2008 г. ВКС; Решение № 42/19.04.2010 г. по
т. д. № 593/2009 г. на II т. о. ВКС; Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. №
380/2009 г., I т. о. ВКС; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г.,
II т. о. ВКС; Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. ВКС/.
Вписването на фактурите
в Дневника за покупки, отразяването в Справки-декларации и ползването на
данъчен кредит по тях са обстоятелства, установяващи възникването на
правоотношение, по повод на което тя е била съставена и тези действия оборват
становището на ответника за прекратяване на Договор от 25.02.2016 г. със
сключването на Договор от 09.06.2016 г., доколкото счетоводните операции са
извършени след 09.06.2016 г., видно от заключението на ССЕ.
При така установеното
Съдът приема, че ищецът е извършил доставка на бетон в полза на ответника на
стойност 93 704.66 лв, като ищецът претендира заплащане на доставения
бетон в размер на 28 242.80, което обосновава с обстоятелството, че част
от цената на доставения бетон е отнесена за заплащане на цената на недвижим
имот по Предварителен договор от 09.06.2016 г. Доколко това обстоятелства е
относимо спрямо ответника, Съдът вече изложи мотиви, че Договор от 09.06.2016
г. не обвързва ответника „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД, доколкото „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД не е
страна по Договор от 09.06.2016 г. и поради това не обсъжда в настоящето
производство извършеното прихващане на част от цената със задължение на ищеца
по Договор от 09.06.2018 г. За настоящето производство е от значение наличието
на сключен между страните Договор от 25.02.2016 г. и изпълнението на задължението на ищеца да
достави заявеното количество бетон от ответника; доставеният бетон е на обща
стойност 93 704.66 лв, която стойност не е заплатена от ответника. Предвид
диспозитивното начало в гражданския процес Съдът е обвързан от поисканото от
ищеца и поради това искът следва да се уважи в заявения размер от 28 242.80
лв, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 16.04.2018
г. до окончателното изплащане.
По иска с правна квалификация чл.86 ЗЗД:
Съгласно чл.
86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ответникът
не ангажира доказателства за изпълнение на парично задължение да заплати стойността на
продажната цена и поради това дължи обезщетение за забава.
Законът – чл.84 ЗЗД
определя началния момент, от който длъжникът изпада в забава при неизпълнение
на парично задължение, а именно – когато изпълнението е на определен ден,
длъжникът изпада в забава след изтичането на определения ден, а когато
изпълнението не е свързано с конкретен момент, длъжникът изпада в забава след
покана, като изключение прави изпълнението на задължение, произтичащо от
непозволено увреждане, при което длъжникът изпада в забава и без покана.
В случая с Договор от
25.02.2016 г. страните не са посочили конкретен момент, в който възниква
задължението на длъжника за плащане на доставката след издаването на фактурата,
поради което Съдът приема, че обезщетение за забава се дължи след покана.
С Нотариална покана,
получена от ответника на 25.01.2017 г. чрез у.С., ищецът е поканил ответника да
му заплати сумата от 28 242.80 лв, представляваща стойността на
доставените бетонови смеси в седмичен срок от получаване на нотариалната
покана. Доколкото ответникът не е изпълнил задължението да заплати стойността
на доставените бетонови смети, то той от 01.02.2017 г. /след изтичането на
седмичния срок от получаването на нотариалната покана/ ответникът изпада в
забава и дължи обезщетение в размера на законната лихва. Използвайки електронен
калкулатор Съдът определя, че за периода 01.02.2017 г. – 16.04.2018 г.
/подаването на исковата молба/ размерът на обезщетението за забава върху сумата
28 242.80 лв е 3452.17 лв, в който размер следва да се уважи предявеният
иск, като за разликата до пълния предявен размер от 4651.93 лв и за остатъка от
периода искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора
и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски съобразно уважената част от исковете.
По делото при условията
на чл.78, ал.5 ГПК е направено възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение на адв.К. – 4552 лв; по правилата на чл.7,
ал.2,т.4 Наредба № 1/09.07.2004 г. минималният размер на възнаграждението с
оглед цената на исковете е 1515 лв; при преценка на действителната фактическа и
правна сложност на спора Съдът счита, че заплатеното възнаграждение се явява
прекомерно и следва да се намали до регламентирания минимален размер по смисъла
на чл.7, ал.2,т.4 Наредба № 1/09.07.2004 г., т.е. до 1515 лв. С оглед приетата
от Съд прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и с оглед
уважената част от исковете размерът на дължимите на ищеца разноски е 2824 лв.
При този изход на спора
и при условията на чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 63 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД,
ЕИК *********, Пловдив, бул.“Шести септември“ 252 да заплати на „ШАНС – ДС“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Морска сирена“ 47, ет.5, ап.9, със съдебен
адрес:*** – адв.К. следните суми:
-28 242.80 лв
/двадесет и осем хиляди двеста четиридесет и два лева и 80 ст/, представляваща
стойността на доставката на бетонови смеси по силата на Договор от 25.02.2016
г. за периода 25.02.2016 г. – 03.11.2016 г., за която са издадени фактура №
1259/06.07.2016 на стойност 22 019.66 лв;
фактура № 1263/12.07.2016 г. на стойност 29 939 лв; фактура
1284/03.08.2016 г. на стойност 9555 лв, фактура 1286/08.08.2016 г. на стойност
7448 лв, фактура 1304/01.09.2016 г. на стойност 8720 лв, фактура №
1339/29.09.2016 на стойност 1000 лв, фактура 1353/05.10.2016 г. на стойност
6301 лв, фактура 1354/08.10.2016 г. на стойност 980 лв, фактура 1378/03.11.2016
г. на стойност 7742 лв, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата
молба - 16.04.2018 г. до окончателното изплащане;
-3452.17 лв /три хиляди
четиристотин петдесет и два лева и 17 ст/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.02.2017 г. до подаването на исковата молба – 16.04.2018 г. върху
сумата 28 242.80 лв, като за разликата до пълния предявен размер от
4651.93 лв и за периода от деня, следващ издаването на съответната насрещна
фактура до 31.01.2017 г. ОТХВЪРЛЯ иска;
-2824 лв /две
хиляди осемстотин двадесет и четири лева/ разноски по делото
Осъжда „ШАНС – ДС“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Морска сирена“ 47, ет.5, ап.9, със съдебен
адрес:*** – адв.К. да заплати на „СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив,
бул.“Шести септември“ 252 сумата 63 лв /шестдесет и три лева/ разноски по
делото
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните чрез изпращане на препис
СЪДИЯ: