Р Е Ш Е Н И Е
21.01.2021 г.
Номер 20 2 0 2 1 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на деветнадесети януари 2 0 2 1 г.
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 519 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Р.В.Ф. ***, е обжалвала Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0332-000074/10.09.2020 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на основание чл. 171 т. 2А б. „а“ от Закона за движение по пътищата и са отнети СРМПС № ********* и два броя рег. табели. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт, постановен в нарушение на изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната на заповедта, съответно присъждане на разноски в размер на 10 лева – държавна такса заплатена по делото.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от Началник група, РУ Рила към ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно приложена заповед от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил /рег. № 277з-1046/30.06.2017 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл.171 т. 2а б.“а“ /в сила от 03.01.2018 г./ от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС, в конкретния случай не са налице. Тя се прилага в следните хипотези: 1/ когато собственик управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Прекратяването на регистрацията на такова ППС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като съответното пътно превозно средство, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Поради това и прекратяването на регистрацията на ППС е временно – от 6 месеца до 1 година.
Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение № 425852/10.09.2020 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно управлението на МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № 425852/10.09.2020 г., като възпроизвежда направените в него констатации.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС“ е законодателно уредена с изменението на закона /ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.; изм. бр. 54 от 2017 г.; бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.; бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г. и за прилагането й, съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДП /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/, Началникът на група РУ при ОД на МВР Кюстендил е бил „оправомощено длъжностно лице“, като Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. делегира правомощия за налагането й. В този смисъл е налице наличие на компетентност на издателя на акта.
Отделно от горното, при издаването на процесната заповед обаче, е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, не са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед. Описаното в АУАН деяние е свързано с нарушение на чл. 150 от ЗДвП, извършено от К.В.Ф.. Вместо обаче да съобрази посочените фактически установявания по административнонаказателната преписка, АНО е изложил в заповедта за прилагане на ПАМ обстоятелства, като е формулирал обвинение за нарушение по чл. 102 т. 1 от ЗДвП, а именно за собственик, който предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. В конкретният случай, това не е налице. Изпълнителното деяние по предоставянето на лек автомобил от собственик на същия за управление от неправоспособен водач, е различно от изпълнителното деяние по управление на ППС от неправоспособен водач, тъй като касаят различно субективно отношение на дееца към предмета на деянието /лекият автомобил/ и имат различни проявления. Смесването им води до затруднение за жалбоподателя да организира защитата си. Посочената като нарушена правна норма по чл. 150 от ЗДвП в АУАН, съдържа в себе си изпълнителното деяние по управление на МПС от неправоспособен водач. От доказателствата по делото не се доказва, че собственикът на автомобила Р.В.Ф. /а и за това твърдение, че Ф. е собственик на автомобила не се прилагат никакави доказателства по делото/ е допуснала автомобилът да бъде управляван от водач, който не притежава СУ на МПС. Липсват каквито и да са доказателства за това. Напротив на лист 11 от делото е приложено копие от СУМПС на К.Ф., от което е видно, че същият от 01.09.2020 г. е правоспособен водач – категория В и В1. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в АУАН, съответното изложеното в заповедта за налагане на ПАМ, които не се припокриват. Неправилно и без доказателства за това, АНО е приел, че собственикът на МПС е знаел, че автомобилът се управлява от лице, без съответното свидетелство за управление на същото. Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на този АУАН и възпроизведените в него констатации, то същата се явява и незаконосъобразна.
В допълнение на изложеното, съдът ще отбележи, че АУАН и заповедта за налагане на принудителна административна мярка са издадени в един и същи ден, като не е спазен 3 – дневния срок за даване на възражение, съгласно чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за неустановено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а б.“а“ от ЗДвП – предоставяне управлението на МПС на лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, което не се и опровергава от доказателствата по делото. Оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца с рег. № СВ 33 24 КТ, както и 2 бр. регистрационни табели към същия и СРМПС № *********.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0332-000074/10.09.2020 г. на Началник група РУ Рила към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която на Р.В.Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № СВ 3324 КТ за срок от 6 месеца“, както и отнемане на 2 броя табели към същия и СРМПС № *********, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12, да заплати на Р.В.Ф., с посочени по – горе данни, сумата от 10 /десет/ лева, направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: