Р Е Ш Е Н И Е
№ / 30.05.2018 г., гр.Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд III състав
На шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 229 по описа за 2018 г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие
(ЗЗДН).
Провадийският районен съд е сезиран с молба от Т.К.Т., ЕГН **********,*** Т.К., с адрес ***, за постановяване на решение, с което да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие
на ответника..
В молбата се твърди, че молителят и
ответникът са баща и син, който живеят в два имота, но в един общ парцел.
Излага се, че на 11.02.2018г., около 20:40ч. молителят е посетил дома на
ответника, където последният е искал да почерпи за новороденото си дете. Сочи
се, че К.К. запитал Т.Т. какво последният и неговата съпруга ще подарят по
повод роденото дете, като отговорът не задоволил К.К.. Релевира се, че
ответникът взел стъклена бутилка, с която ударил в лицето пострадалия. Навежда
се, че от удара е потекла кръв по лицето на Т.Т., като от болките той се свил
на земята, а ответникът продължил да му нанася удари в областта на тялото.
Моли
се съдът с решение да наложи следните мерки:
-
Задължаване ответникът да се въздържа от
извършване на домашно насилие;
-
Забрана ответникът да доближава молителят на
по – малко от 500м., както и жилището и местата за социални контакти на
последния;
-
Ответникът да бъде задължен да посещава
специализирани програми.
В проведените по делото
открито съдебно заседание, молителят се явява лично и чрез процесуалния си представител
поддържа подадената молба. Ответникът, лично и чрез процесуалния си
представител моли за отхвърляне на подадения иск.
След
съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и
събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази
разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата
за защита е с правно основание чл.
8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.
5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди
следното:
В чл. 3
от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред. В случая молителят и ответникът са лица в отношенията
по чл.3, т.5 от ЗЗДН, ответникът е низходящ – син на молителя.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
Видно от
подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че молителят е
декларирал, че на 11.02.2018г. му е нанесен побой от сина му К.К. – ударил го
между веждите със стъклена бутилка, ритал го по цялото тяло.
От справка
НБД на К.К. се установява, че ищецът му е баща.
От писмо от
РУ Провадия се установява, че на 11.02.2018г. в 23:46 часа е постъпил сигнал от
М. К., в който е съобщила, че съседа е пребил баща й. Сигналът е посетен от
полицейски служители, които са изготвили докладна по случая.
От
медицинско свидетелство на молителя се установява, че 15.02.2018г. същият е
посетил д-р В. Д., като му е съобщил, че на 11.02.2018г. е бил ударен с бутилка
в областта на дясното око, носа и лявата лицева част.
От
показанията на св.С. К. и М. К., които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечащи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните
по делото живеели в една къща в гр.Дългопол, която била с отделни входове.
Ответникът имал и магазин в тази къща. На 11.02.2018г. вечерта молителят бил
поканен на гости от ответника заедно с малкия син и брат на ответника св.Ж.К.,
за да ги почерпи по случай раждането на дъщеря му. Тримата употребили алкохол.
След около 2 час след като отишли молителят и св.Ж.К. се върнали в дома си,
като молителят бил бит и обезобразен, носа му бил подут и разцепен, както и
устата му, бил посинял. Ответникът го удрял с бутилка. Св.Ж.К. и молителя разказали
на св.М.К. и С.К., че молителят и ответникът се скарали, ответникът започнал да
обижда неприсъстващите С.К. и М.К., молителят се опитал да ги защити. Св.М.К.
подала сигнал до полицията. На място дошли полицейски служители, които
посъветвали молителя да подаде жалба за случилото се. Отношенията на ответникът
към цялото семейство – молителят св.С.К., св.М.К., св.Ж.К. било грубо, агресивно,
той често ги обиждал, удрял св.М.К., св.Ж.К. и молителя. Молителят се срамувал
да подаде по-рано жалба. Отношенията в
семейството са много конфликтни.
От
показанията на св.С., които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечащи
с останалите събрани по делото доказателства се установява, че молителят
злоупотребявал с алкохол, след което ставал заядлив. По време на инцидента на
11.02.2018г. св.С. била в болница, на 12.02.2018г. ответникът й се е обадил и й
разказал, че поканил баща си в дома си, за да го почерпи за новородената си
дъщеря. Молителят подразнил ответника, станал конфликт и според св.С.
ответникът може и да е ударил баща си. Конфликтите в рожденото семейство на
ответника били постоянни.
От
показанията на св.Ж.К., които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечащи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
на 11.02.2018г. той, баща му и ответникът се черпили за новороденото дете на
ответникът, всички употребили алкохол. Молителят и ответникът се скарали,
нагрубили се взаимно. Св.Ж.К. влизал и излизал от помещението и видял, че баща
му има наранявания, кръв и бил пострадал. Св.Ж.К. го придружил до дома му.
От
правна страна съда намира следното:
Предявена
е искова молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.5 вр. с чл. 5
от ЗЗаДН.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН
легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе - свидетелски
показания, писмени доказателства, подадената от молителя Декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от
ответника се установява, че ответникът е извършил акт на домашно насилие върху
молителя като му е нанесъл побой на 11.02.2018г.. По делото се установи, че на
11.02.2018г. ответникът е поканил на гости молителя и св.Ж.К., за да ги почерпи
за новороденото си дете всички употребили алкохол. Между ответникът и молителя
възникнал конфликт, по време на който ответникът с бутилка започнал да удря баща
си в областта на лицето, в резултат, на което му причинил физически наранявания
– разкъсно-контузни рани в областта на носа, устата, очите. Това се установява
пряко от показанията на св.С.К. и М.К. и косвено от показанията на останалите
свидетели. Молителят се срамувал от извършеното от сина му. Отношенията между
страните били конфликтни като ответникът принципно се държал грубо и агресивно
към баща си. Съдът намира поведението на ответника освен за проява на домашно
насилие, изразяваща се във физическо и психическо такова и за изключително
неморален акт предвид отношенията между страните те са баща и син. Всяко дете
дължи уважение към родителите си, тъй като на тях дължи живота си. Неоправдано
е поведението на ответника с каквото и да е бил провокиран от страна на баща си
и той следва да понесе отговорността от поведението си.
Гореизложеното води до
извода, че подадената молба за защита е основателна, като на молителят следва
да бъде предоставена защита от извършените актове на домашно насилие спрямо него.
С оглед на продължителното агресивното поведение на ответника, съдът намира, че
подходящи мерки за защита са следните: да се задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо баща си, на ответника да се забрани да доближава
молителя, жилището, обитавано от него в гр.Дългопол, ул.“**, местата му за
социален контакт и отдих на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 8
месеца.
Налагането на парична
глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги
кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и
такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото
състояние на последния, поради което преценява, че подходящия размер на глобата
би бил близко до минималния такъв – 300 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид
изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи
задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Молителката
не е претендирала разноски, поради което съда не дължи произнасяне в тази
насока.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от
Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Т.К.Т., ЕГН **********,*** от осъщественото спрямо него домашно насилие от К.Т.К. с ЕГН **********, с адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА К.Т.К., с ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Т.К.Т.,
ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на К.Т.К., с ЕГН **********, с адрес *** да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до:
Т.К.Т.,
ЕГН **********, жилището, в което той живее в гр. Д., ул. „***, местата му за социални контакти и отдих за срок от 8 месеца.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН на К.Т.К. с ЕГН **********, с адрес *** в размер на 300 лв. (триста лева), платима по сметката на ПРС в двуседмичен
срок от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА К.Т.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският районен
съд сумата от 25 лева, представляваща
държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Указва на полицейските
органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава К.Т.К.
с ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал
неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат
на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно
и на на РУ Провадия, У Дългопол.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................