№ 1104
гр. Варна, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110106176 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена от ищеца Х. Ц. П. ЕГН **********
срещу ответника К. Х. Р. ЕГН ********** , искова претенция с правно основание чл.108
от ЗС, за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищеца е
собственик на следния недвижим имот:
- 116 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 22.10.2020г., с площ от 574 кв.м. по скица, а съгласно
предходен документ за собственост с площ от *** кв.м., при трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10 метра/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план - 97, при съседи по скица: ***,
***, *** , и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху
описания недвижимия имот.
Ищеца обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
предявената искова претенция, навеждайки следните фактически твърдения: На
основание покупко-продажба, обективирана в нот.акт № ***, том ***, per. № ****, дело №
*** от **** г., е придобил от Г. Й. Т. следния недвижим имот, находящ се град В., район
„П.", ул. „**-ра" по скица, съгласно предходен документ за собственост местност „Г.К.", а
съгласно Удостоверение за данъчна оценка - местност „М. К." № *** „*", а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
1
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 22.10.2020 г., с площ от 574 кв.м. по скица, а съгласно предходен документ за
собственост с площ от *** кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план - 97, при съседи по скица: ***, ***, ***, ведно с всички
подобрения и приращения в имота. След подробно запознаване с документите установил, че
в АГКК - град Варна неправилно е нанесена долната граница между собствения му
недвижим имот с идентификатор *** и недвижим имот с идентификатор ***, поради което
със заявление № 01-693845/09.12.2021 г. е поискал изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна. Видно от протокол от 19.03.1975 г. по гр. д. №
307/1975 г. недвижимият имот е с площ от 1200 кв.м. Същите квадратни метра - 1200 кв. м. е
й съседният имот. Излага, че през 1981г. в Районен съд - Варна е било образувано гр. д. №
2673/1981 г. за делба на процесния недвижим имот. В изготвената съдебно-техническа
експертиза е било посочено, че по Нотариален акт за собственост № 37, т. I, д. 111 от 1977 г.
вилното място е с площ от 1200 кв. м., а измерено на място по съществуващите граници -
материализирани с оградна мрежа и бодлива тел на колове е 1380 кв. м. Съгласно
изготвената СТЕ, недвижимият имот е бил разделен на два дяла - дял I-ви с площ от ***
кв.м. и дял П-ри с площ от *** кв.м. Сочи, че с Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***, том **, дело № ****/**** г., В. Х. е продала на неговата праводателка Г. Т.,
следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство и делба, а именно: ЛОЗЕ, с
площ от *** кв.м., находящ се в местност „Г.к.". В същото време, от издадената скица от
АГКК - град Варна се установява, че имотът е нанесен при тях с площ от 574 кв.м., което
мотивирало ищеца да подаде горепосоченото заявление за изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Варна. Постъпило е било възражение с вх. №02-
35/13.01.2022 г. от страна на ответницата, поради което със Заповед № 18-935-26.01.2022 г.
СГКК – Варна е отказала исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, с цел промяна на границата между поземлени имоти с
идентификатори *** и ***. Настоява се от ищецът, че към датата на подаване на исковата
молба, ответницата К. Р. владее без правно основание за това собствени на ищеца 116 кв.м.
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/ 14.10.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот от 22.10.2020г., с площ от 574 кв.м. по скица, а съгласно предходен
документ за собственост с площ от *** кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план - 97, при съседи по скица: ***, ***, ***.
Излага се от ищеца, че както той, така и праводателите му, многократно са отправяли
искания към отнетницата същата доброволно да премести границата на своя имот и да
предаде владението на неправомерно държаните от нея 116 кв.м. от описания по-горе
недвижим имот, собстевност на ищеца, както и да постави границата между двата имота на
определеното съгласно решението на делба място, но това не е било сторено.
2
С гореизложеното се обосновава и правния интерес за предявяване на настоящата искова
претенция с павно основание чл.108 от ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата К. Х. Р. ЕГН
**********, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявената искова претенция. Сочи, че е безспорно, че двамата с ищеца са съседи и
притежават право на собственост върху съседни недвижими имоти, находящи се в гр.Варна,
местност „Г.К.". Не оспорва, че страните са придобили имотите си чрез правни сделки
/покупко-продажби/. Не оспорва и изложеното, че върху дворното място на ищеца Х. Ц. П.
няма застрояване, като сочи, че в нейния имот има построена вилна сграда. Излага се от
ответницата по делото, че е придобила своя имот през 1990г., а ищеца по делото - през 2021
г., както и факта, че ПИ с идентификатор***, собственост на ищеца Х. Ц. П. е деклариран в
Общинска данъчна служба гр.Варна с площ от 574 /петстотин седемдесет и четири/
кв.метра, видно от приложеното към исковата молба удостоверение за данъчна оценка.
Оспорва твърдението, че между имота, собственост на ищеца и имота, собственост на
ответницата по делото, е неправилно нанесена имотна граница в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна. Твърди, че границата между имоти с идентификатори
*** и *** от тяхното обособяване като самостоятелни недвижими имоти до днешна дата, не
е променяна по никакъв начин и от никого. Настоява, че тази имотна граница съществува в
този й вид и по този начин повече от 30 години, и от момента на придобиването на имота от
К. Х. Р. през 1990г. Оспорва твърдението в исковата молба, че владее без правно основание
116 кв.метра, които според ищеца, са негова собственост и част от неговия поземлен имот.
Оспорва и посоченото твърдение на ищецът Х. П., че същия многократно и отправял
искания до ответницата да премести процесната имотна граница и да му предаде доброволно
владението на процесните 116 кв.метра. Оспорва, че някои от праводателите на ищеца и
бивши собственици на ПИ с идентификатор ***, също са искали от ответницата К. Р., да
премести границата и предаде доброволно владението на 116 кв.метра. Оспорва и
твърдението, че предишния собственик на процесния недвижим имот Г. Т., е закупила от В.
Х. през 1992г. имот с площ от *** кв.метра, тъй като самата В. Х., като праводател, не е
имала право на собственост върху имот с площ от *** кв.метра, по документи. В. П.а Х. се
сочи, че не е притежавала годен титул за право на собственост върху имот с площ от ***
кв.метра, тъй като липсва документ, от който да е видно, че е била собственик на имот с
такава площ. По всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства, които касаят
оспорване право на собственост на ответницата, както и претенции за извършени от нея
фактически и правни действия/бездействия по промяна на имотна граница, се прави
възражение за изтекла давност в нейна полза. Излага се, че действително преди години в
м.Г.к. е съществувал недвижим имот, с номер *** и с обща площ от 2400 кв.метра,
собственост на наследодателите на В.С. Х. и А.П.Х.. Впоследствие, след осъществена
съдебна делба, този имот е бил разделен на два дяла, всеки с площ от по 1200 кв.метра, като
първия дял от него е станал собственост на В.С. Х., а вторият - на А.П.Х.. Единият от
дяловете се сочи, че е останал и до днес неразделен и запазил площта си от 1200 кв.метра и
той е с идентификатор ***, като в него има и изградена вилна сграда. Другият дял с обща
3
площ от 1200 кв.метра, е бил разделен на два дяла, всеки с площ от по 600 кв.метра, като
първият дял е обозначен с пл.№***А и в него освен овошки, няма изградени постройки.
Вторият обособен дял е обозначен с пл.№***Б и в него има изградена вилна сграда. Първият
дял, според изнесеното е бил предмет на правни сделки, съответно от В. П.а на Г. Т., и от
последната на Х. Ц. П.. Вторият дял е бил предмет на сделка, съответно от А.А. Х. на К. Х.
Р.. Ответницата посочва, че познава лично наследодателите и праводателите на ищеца, още
преди самата тя да стане собственик на своя имот, закупен през 1990г. Твърди също, че
двата съседни имота, собственост на страните в настоящото производство, след разделянето
им от общия парцел с площ от 1200 кв.метра, са бити съответно с площи от по 600 кв.метра,
всеки, а имотната граница между тях, материализирана и на място, винаги е бита във вида и
в състоянието, в което се намира и в момента. Нито предходните собственици на горния
имот с идентификатор ***, нито настоящия собственик и ищец по делото, са променяли тази
граница и тази ограда между двата имота. Заявява, че според нея процесиите 116 кв.метра,
са вследствие на преместена оградна линия и имотна граница между другите два съседни
имота, съответно имот с идентификатор *** и имота на Х. Ц. П.. Този извод ответницата
прави поради факта, че преди години едно дърво, ябълка, в съседния имот е било от едната
страна на оградата между горните два имота, а в един момент е забелязала, че се намира от
другата страна, т.е., че е възможно и допустимо именно оградата и имотната граница, да е
била преместена от собственика на имот с идентификатор ***, който не е бил разделен след
делбата и е останал с площ от 1200 кв.метра. Не на последно място ответницата по делото
твърди, че няма как и няма на практика откъде, площта на съседния имот с идентификатор
***, да бъде завиШ. от 600 кв.м. на *** кв.метра и то от страната на нейния имот. К. Х. Р.
твърди, че още от момента на разделянето на общия имот с площ от 1200 кв.метра на два
отделни парцела, с номера съответно №***А и ***В, всеки от тях с площ от по 600
кв.метра, до датата на подаване на исковата молба, никой от предишните собственици на
процесния недвижим имот, който понастоящем е собственост на ищеца по делото, не е
владял и ползвал имота с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, с площ от *** кв.метра.
И нито един от собствениците на този имот, никога и по никакъв повод, не е имал никакви
претенции спрямо ответницата по делото за неправомерно и без основание
владение/държане на част от имота на своя съсед, респ. променена имотна граница между
двата имота.
На основание гореизложеното, от ответната страна се отправя искаве за отхвърляне на
предявената искова претенция по чл.108 от ЗС.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Основателността на предявения иск е обусловена от установяване на кумулативното
наличие на активна и пасивна материално правна легитимиция на страните. Собствеността
на ищеца върху сочените от него кв.м. от процесния недвижим имот и упражняването на
фактическа власт от ответницата върху тази част без правно основание, са обстоятелствата,
4
които определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени от
ищеца по пътя на главното и пълно доказване.
Между страните липсва спор, че ищеца е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, а ответницата на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, и двата
находящи се в м-ст „Г.К.“, р-н П., гр.Варна.
Спорът по делото основно се свежда до твърдението на ищеца, че ответницата е променила
границата между техните два имота, като е навлязла в имота на ищеца и завзела процесните
от него 116 кв.м.
По искане на страните във връзка със спорните факти са допуснати гласни доказателства,
посредством разпит на свидетелите Г. Й. Т. ЕГН **********/разпитана по искане на ищеца/
и П.П.К. ЕГН **********/разпитана по искане на ответницата/.
Св.Т. в показанията си пред съда излага, че от закупуването на процесния имот през 1991-
1992г. до продажбата на този имот през 2021г. в полза на ищеца по делото, непрекъснато е
била местена оградата навътре в нейния имот, като по този начин той намалял по размер.
Първоначално това сочи, че е било извършвано от лице на име С., който имал куче, от което
тя се страхувала, а през 2021г. констатирала, че предишната собственичка на съседния на
нея имот А. го е продала на други лица, и установила отново, че мястото й е намаляло с
повече от стотина метра.
Св.К., разпитана по искане на ответната страна, от своя страна в показанията си излага, че
имота на ответницата е бил закупен от нея през 1990г. и още при закупуването си е бил
ограден с мрежа. Излага, че мястото на така поставената оградна мрежа никога не е било
променяно.
По делото, по искане на страните е допусната и приета СТЕ, изготвена от вещото лице
инж.Ш. М. Х., чието заключение съдът кредитира като ясно, обосновано и компетентно
дадено. Така приетата по делото СТЕ е категорична в заключението на вещото лице, че
между двата процесии имота е материализирана имотна граница с оградна мрежа и бетонови
колове, която не е поставяна в близките години и няма констатации спорната ограда да е
подменяна, променяна или да има допълнително изградена ограда. Вещото лице дава
заключение за изработените назад във времето кадастрални планове, като в този от 1973г.
сочи че е „отразена с молив граница, която разделя имот пл.№*** на две части - имоти *** и
***а, но не се откриха данни същите да са на основание нарочна заповед". Сочи, че по
представената картна основа от 1973г. на „м.Ф.д. до м.Д.д.", няма отразени други промени,
освен попълнената с кафяв цвят горепосочена имотна граница, разделяща имот пл.№*** на
два имота - пл.№*** и ***а. Вещото лице посочва, че приложената скица е окомерна и към
делбения протокол няма пълните размери на целия имот и никъде няма отразени имотни
граници от делбата от 1981г. И още няма междинен план, където да са нанесени и отразени
границите по делбата, нито има заповед, каквото е становището на ищеца.
При изложеното, и с оглед показанията на разпитаната по искане на ответната страна св.К.,
които съда кредитира изцяло, предвид че кореспондират с изводите на приетата СТЕ, че
5
липсват констатации спорната ограда да е подменяна и/или променяна, предвид липсата на
каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че ответницата
неправомерно е завладяла 116 кв.метра от имота му с ид.№ ***, предявената искова
претенция с правно основание се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора, реализираните от ответната страна разноски по делото, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК/л.169/ - общо в размер на 770,00лв, следва да се
възложат в тежест на ищцата, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Разноските са сбор от
следните суми: 170,00лв. за СТЕ и 600.00лв. за адв.хонорар.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ищеца Х. Ц. П. ЕГН ********** срещу ответника К.
Х. Р. ЕГН ********** , искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС, за приемане за
установено по отношение на ответницата, че ищеца е собственик на следния
недвижим имот:
- 116 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 22.10.2020г., с площ от 574 кв.м. по скица, а съгласно
предходен документ за собственост с площ от *** кв.м., при трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10 метра/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план - 97, при съседи по скица: ***,
***, *** , и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху
описания недвижимия имот.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Х. Ц. П. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.“Св.Й. К.“№*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К. Х. Р. ЕГН ********** , с адрес:
гр.В., ул.“К. Т.“№*, ет.*, ап.**, сумата в общ размер от 770,00лв, представляваща сбор от
сторени от ответната страна по делото съдебно-деловодни разноски, както следва:
170,00лв. за СТЕ и 600.00лв. за адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7