№ 442
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500508 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частната жалба,
подадена от „Д. – О. З.“ ЕАД чрез пълномощника – адв. М. В., срещу
определение по протокол № 7 от 26-ти октомври 2021 г., по гр. д. № 191/2021
г. по описа на Сливенски окръжен съд, в частта, с която е отказано спирането
на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Определението в тази част се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно и се иска апелативният съд да постанови спиране на
исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване
на ДП № 215/2019 г. на РУ на МВР – Карнобат. Изложени са доводи,
основание на указанията по Тълкувателно решение № 5 от 5-ти април 2006 г.
по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС, че при невъзможност да бъде
предявен в наказателното производство граждански иск от пострадалия,
последният следва да предяви правата си пред гражданския съд по реда на
ГПК, за да прекъсне изтичането срока на погасителна давност, като до
приключване на наказателното производство гражданското производство
следва да се спре и, ако наказателното приключи, без да се стигне до
осъдителна присъда, гражданското следва да се възобнови, като се запазва
ефектът от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен,
то тогава гражданският съд ще е обвързан съгласно чл. 300 ГПК. Направено е
позоваване и на опр. № 485 от 16-ти юли 2019 г. по ч. т. д. № 766/2019 г. на
ВКС, Второ ТО, относно приложимостта на указанията за спиране на
1
исковото производство и тогава, когато претенцията е насочена спрямо
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Поддържа се, че в случая несъмнено предметът на предявения иск
касае последиците от деянието, довело до разследваното ПТП в посоченото
наказателно производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна – ищцата М. Р. К., чрез адв. Р€ М., в който се поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба, обосновано с развити доводи за
възникване отговорността на застрахователя и деликвента, без при това да е
необходимо деянието да съставлява престъпление, установено с влязла в сила
присъда. Иска се частанта жалба да бъде оставена без уважение.
Бургаски апелативен съд, намира, че частната жалба е
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК подлежат на обжалване
определенията, които преграждат развитието на делото или в случаите,
изрично предвидени в закон.
Отказът да се спре производството по делото няма преграждащ
характер, поради което не е налице основанието по т. 1 на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Обжалването му не е предвидено изрично със законова разпоредба, поради
което не е налице основание за осъществяване на съдебен контрол в частото
производство. Евентуалната неправилност на определението за отказ да се
спре исковото производство при наличие на предпоставки за това, би
представлявала основание за недопустимост на решението по предявения иск,
която би могло да бъде санирана от въззивната инстанция при обжалване на
крайния съдебен акт в производството пред първоинстанционния съд. Преди
постановяването на решение по спора, липсва интерес от обжалване на
определението, с което се отказва спиране на исковото производство, поради
което частната жалба е недопустима.
Мотивиран от изложеното, Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от „Д. – О.
З.“ ЕАД, подадена чрез пълномощника – адв. М. В., срещу определение по
2
протокол № 7 от 26-ти октомври 2021 г., по гр. д. № 191/2021 г. по описа на
Сливенски окръжен съд, в частта, с която е отказано спирането на
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 508/2021 г. по описа на
Бургаски апелативен съд като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна
жалба пред ВКС едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3