№ 5926
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
Петър Милев
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100503184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 14 686 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 39 251/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 177 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ******* искове срещу А. Р. П., ЕГН ********** с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.318, ал.3 ТЗ във вр. с чл.200 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че А. Р. П., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ******* сумата 8 914,90 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия в имот,
находящ се в гр.София, ж.к.”******* за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 19.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1 642,43
лева – законна лихва за забава върху тази главница за периода 15.06.2019 г. до 05.05.2022 г.,
сумата 51,51 лева – главница за ползвана услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от 19.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата 12,13 лева – мораторна лихва върху тази
сума за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца
„Н.И.” ООД, гр.София.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Топлофикация София”
ЕАД, гр.София. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че не е налице основателност на предявените от дружеството суми между
топлопреносното предприятие и ответника, по което да са изпълнили задълженията си; че
видно от представените по делото доказателства ответникът е бил собственик на процесния
имот, както и потребител на топлинна енергия, предвид факта, че към началният момент на
процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ бр.107/09.12.2003 г./,
съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита за
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя, както и че с оглед горното безспорно се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия, съгласно нотариални актове по делото, в т.ч. и копие от завещание. В § 1,
1
т.42 от ДР от ЗЕ потребител на енергия може да бъде собственик или ползвател.
Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи
изцяло претенцията му, като му се присъдят и направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – А. Р. П., гр.София в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК
отговор на въззивната жалба е оспорил същата. Наведени са съображения, че в решението си
СРС правилно е отхвърлил изцяло исковата претенция към него; че са налице основания,
които доказват, че ответникът не е собственик на посочения имот, нито е имал достъп до
него за исковия период, както и че на негово име са издавани фактури без законно основание
и без да има договор с „Топлофикация София“ ЕАД.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Н.” АД, гр.София не е взело
становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус
не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се
обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.
Със заявление вх.№ 100324/19.05.2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД е заявила
пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Р. П., ЕГН
********** за сумите: 8 914,90 лева – стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за времето: м.04.2019 г. – м.04.2021 г., 51,51 лева – главница за дялово разпределение
за периода: м.04.2019 г. до м.09.2020 г., 1 642,43 лева – лихва за забава за периода: 15.06.2019
г. – 05.05.2022 г. относно главното вземане за топлинна енергия и 12,13 лева – относно
вземането за дялово разпределение за периода: 01.04.2019 г. – 30.09.2020 г., касаещи
топлоснабден имот – апартамент № 73, находящ се в гр.София, ж.к.”*******, инсталация
**********/абонатен № *******. На 02.06.2022 г. на „Топлофикация София“ ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 26
429/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав срещу посоченото лице за предявените суми,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.05.2022 г. до изплащането им,
като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски: 212,42
лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
На 23.06.2022 г. е депозирано възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, в което
същият е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК –
на 21.07.2022 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил пред СРС искове за
установяване съществуването на вземанията му срещу длъжника по издадената заповед.
Съдът е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспорените от длъжника-ответник А. Р. П. главни и акцесорни вземания,
за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК,
обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на
установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011
г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС,
решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/2011 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му
на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват
това спорно право.
При събрания по делото доказателствен материал решаващият състав на СГС намира,
2
че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника А. Р. П. по
заявените срещу него при условията на обективно кумулативно съединяване от
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.200 ЗЗД и чл.318, ал.2 ТЗ във вр. с чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1
ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, регламентирани с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна
при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания, което в случая не е направено от страна на жалбоподателя-ищец в хода на
производството пред СРС.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.20012 г.,
„потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР
/отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период от време – от м.04.2019 г. до м.04.2021 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице
е задъл-жено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на
топлоснабдения обект и цената на услугата дялово разпределение, респ. то встъпва в
облига-ционни правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно предприятие. По
делото не са ангажирани доказателства, че А. Р. П., ЕГН ********** е титуляр на пра-вото
на собственост или на ограничено вещно право върху недвижимия имот, за който се
поддържа да е топлоснабден от ищеца – апартамент № 73, находящ се в гр.София,
ж.к.”*******, инсталация **********/абонатен № ******* в процесния период.
От ангажираните в производството писма на Столична община, отдел „Общински
приходи - Възраждане“ – рег.№ ДВЕ 17-26-71(1) от 10.05.2017 г. и рег.№ П-6888/02.07.2018
г., се установява, че към 10.05.2017 г. А. Р. П., ЕГН ********** няма подавана данъчна
декларация за притежание на недвижимо имущество, съответно, че за имот, находящ се на
адрес: гр.София, ж.к.”******* няма открита данъчна партида.
Във връзка с разглеждания въпрос по делото са приети и писмо на Столична община,
Направление „Архитектура и градоустройство“ от 14.11.2022 г. и препис от заповед № РД-
41-1304 от 11.08.1989 г. на Председателя на ИК на СНС. В писмото е удостоверено, че
Дирекцията не разполага с информация дали ап.73 на адрес: гр.София, ж.к.”*******, е
придобит от А. Р. П., както и че в учрежденския архив се съхранява заповед № РД-41-1304
от 11.08.1989 г. на Председателя на ИК на СНС, съгласно която ап.73, находящ се на
посочения адрес, е предоставен в обезщетение на З.В.С. срещу отчужден имот. Последните
обстоятелства се потвърждават и от представения препис от визираната заповед, издадена на
основание чл.100 във връзка с чл.103, ал.5 от ЗТСУ /отм./.
С писмо с рег.№ СОА22ДИ11-8801(4) от 03.11.2022 г. Столична община, отдел
„Общински приходи - Възраждане“ е удостоверила, че апартамент № 73 на адрес: гр.София,
ж.к.”*******, с настоящ административен адрес: гр.София, район „Възраждане“,
бул.“*******, е деклариран от третото за спора лице Е.А. П.а, ЕГН ********** с посочен
документ за собственост – нотариален акт № 63 от 28.09.1993 г. /Идентичността на двата
3
адреса е потвърдена и в приложеното към исковата молба удостоверение на Столична
община, Район „Възраждане“ с рег.№ КО-7000-10/1/28.03.2012 г./.
В служебно издаденото от Столична община, отдел „Общински приходи – Възраж-
дане“ удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/
02.11.2022 г. като собственик на апартамент № 73, находящ се в гр.София, бул.“*******,
отново е посочена Е.А. П.а с ЕГН **********.
В хода на производството не са навеждани твърдения за възникнало правоприемство
– частно или универсално между третите лица З.В.С. и Е.А. П.а и ответникът в процеса,
съотв. за учредяване на ограничено вещно право на ползване в полза на последния, нито са
ангажирани доказателства за това.
Предвид тези обстоятелства не може да се направи извод, още по-малко еднозначен и
обоснован, че А. Р. П. е носител на правото на собственост или на вещното право на
ползване върху апартамент № 73 към релевантния за спора момент.
Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че правото на собственост на
ответника е установено от нотариални актове по делото, в т.ч. и копие от завещание. Такива
доказателства не са събирани пред първоинстанционния съд.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 от 17.05.2018 г. по тълк.дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, око ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия зиректно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по
смисъла на т.2а, пар.1 от ДР на ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. До приключване на
съдебното дирене в първоинстанционното производство жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, с които да установи, че топлоснабденият имот се е ползвал в исковия период
от ответника А. П. със съгласието на неговия собственик, евентуално вещен ползвател,
както и че между дружеството и А. П. е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, вкл. въз основа на подадено от последния заявление за откриване на
индивидуална партида на негово име при ищеца. Служебното откриване на партида от
топлопреносното предприятие на името на дадено лице е без правно значение за
възникването на продажбено правоотношение между тях и не поражда никакво действие в
правната сфера на това лице.
С оглед изложеното решаващият състав на СГС приема, че ответната страна по
исковете А. Р. П., ЕГН ********** няма качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на закона; че същият не е встъпил в договорни отношения с „Топлофикация София”
ЕАД в исковия период за продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия относно имота-предмет на спора с абонатен № ******* и че в неговия патримониум
не са възникнали задължения за заплащане на цената на топлинната енергия, доставена до
имота и на извършената услуга „дялово разпределение” по отношение на този имот през
исковия период от време.
Поради липсата на пасивна материалноправна легитимация да отговаря за задължения
по Закона за енергетиката, предявените срещу ответника искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК
относно главните вземания в размер на 8 914,90 лева – стойност на неизплатена топлинна
енергия за периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г. вкл. и 51,51 лева – цена за извършена
услуга „дялово разпределение“ за периода: м.04.2019 г. до м.09.2020 г. се явяват
неоснователни и като такива същите подлежат на отхвърляне.
При приетия изход на спора по отношение на търсените главници, като неоснователни
следва да се отхвърлят и претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК
на стойности: 1 642,43 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.06.2019 г. до 05.05.2022 г. и 12,13 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г., тъй като тези задължения
са акцесорни и се обуславят от съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно
вземане на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава,
каквито в настоящата хипотеза не са налице.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд относно изхода на спора по заявените претенции, макар и по
4
частично различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При приетия изход от разглеждането на делото на въззивника не се дължат разноски
по производството на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Поради липса на заявено искане по чл.78, ал.3 ГПК, съдът не дължи произнасяне на
това основание.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 686 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 39
251/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Н.” АД, гр.София.
Решението в частта, касаеща претенцията относно главницата за топлинна енергия,
може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
В останалата част решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5