№ 205
гр. Шумен, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100241 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път”, № 260, представлявано от прокуриста М.В. и изп. директор Д.Ш., чрез пълномощника
си Адвокатско дружество „....”, представлявано от адв. Х. И. от АК-София със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Три уши”, № 8, ет.4 срещу Н. У., ЕГН ********** с адрес: гр. Шумен,
ЖК „....“, бл.8, ап.9. Ищецът твърди, че на 27.08.2020 г. между „Юробанк България” АД и Н.
У. е сключен договор за потребителски кредит FL 1115535, по силата на който на ответника е
предоставен кредит в размер на 40 000 лв. за текущи нужди. Крайният срок за погасяване на
кредита е 16.08.2027 г. Поради преустановяване на плащането на дължимите вноски по
кредита, банката е изпратила покана - уведомление на ответника, с които е обявила кредите
за предсрочно изискуем на основание чл.14 от договора., връчена от ЧСИ Д.З. на 20.10.2020
г. Поради неплащане от страна на ответника, банката е предприела действия за събирането
му по реда на заповедното производство. В резултат на това ШРС е издал срещу ответника,
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп. лист по ч.г.д. № 2752/2022 г. Заповедта е
връчена на длъжника в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което в срока по чл.
415, ал.4 от ГПК банката е предявила настоящия иск. Ищецът претендира, съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по
отношение на ответника, че същият има задължения към банката, произтичащо от договор
за потребителски кредит FL 1115535 от 27.08.2020 г. в общ размер на 37 975.38 лв., от които
33 861.43 лв. – просрочена главница; 2 460.53 лв. - възнаградителна лихва, считано от
16.01.2022 г. до 12.12.2022 г.; 1 430.93 лв. – мораторна лихва, считано от 16.01.2022 г. до
12.12.2022 г.; 144.00 лв. – обезщетение за уведомяване, считано от 31.10.2022 г. до 12.12.2022
1
г. и 78.50 лв. – такси, считано от 19.01.2022 г. - 12.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 29.12.2022 г. до окончателно изплащане на задължението. Моли съда да му
бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат С.
Т. от АК – Шумен в качеството й на особен представител на Н. У.. В отговора особеният
представител на ответника счита искът за допустим, но неоснователен и недоказан по
размер. Ответникът оспорва обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Налице е
нередовно връчване, съгл. чл.19 от кредитния договор, тъй като е посетен само един от
посочените два адреса. Методологията на банката за определяне на референтния лихвен
процент, приложена към договора е неясна, както и неясно е определена възнаградителната
лихва. Не е спазено изискването на закона в кредитния договор да са посочени по ясен и
разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му.
Не е посочен действителния размер на годишния процент на разходите (ГПР) в
противоречие на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на
договора. В него липсва ясно посочване на методиката за формиране на ГПР, т.е. кои
компоненти са включени в него и как се формира, посочения в договора ГПР. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните му компоненти и в съответствие ли са с чл.19, ал.1 от ЗПК. Счита, че чл.3 от
договора е неравноправна клауза на основание чл.143 от ЗЗП, тъй като тя не е индивидуално
уговорена, сключена е в нарушение на принципа на добросъвестността и създава значителна
неравнопоставеност между страните. Ответникът не е получил предварително достатъчно
конкретна информация за начина и метода, по който банката може едностранно да променя
възнаградителната лихва. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и
т. 9а от ЗПК води до неговата недействителност.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното:
На 27.08.2020 г. между „Юробанк България” АД и Н. У., в качеството му на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № FL1115535. Въз основа на
договора банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 40 000 лв.
за текущи нужди, който от своя страна се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, при договорените между страните условия – чл.1, ал.1 от договора.
Кредитът е следвало да бъде издължен, чрез заплащане на 84 анюитетни вноски с падеж на
всяка вноска 16-то число на месеца, съгласно погасителния план, който е приложен и е
неразделна част от договора (чл.7, ал.1). Крайният срок за погасяване на кредита е
последната падежна дата, посочена в погасителния план – 16.08.2027 г. (чл.6).
За ползвания кредит ответникът заплащат на банката годишна лихва, както следва: 1)
за първите дванадесет месеца от срока за издължаване на кредита (период на прилагане на
фиксирана лихва) фиксиран лихвен в размер на 5.2% и 2) от тринадесетия месец на
издължаване на кредита до крайния срок (период на прилагане на променлива лихва) –
лихвен процент в размер на сбора на референтен лихвен процент плюс фиксирана
2
договорна надбавка, като за референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен
процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити в съответната валута
– чл.3, ал.1 от договора. Съгласно чл.3, ал.2 референтният лихвен процент ПРАЙМ на
банката за необезпечени кредите се определя от Комитета по управление на активите и
пасивите съгласно методологията на банката за определяне на референтен лихвен процент
ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет
страницата на банката и представляваща Приложение № 1 към кредитния договор. ПРАЙМ
подлежи на преглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в
методологията. Приложената към договора методология съдържа дефиниция на ПРАЙМ и
неговия обхват, формулата за определянето му и неговите компоненти. Съгласно чл.3, ал.4
от договора, в случай, че обявената стойност на ПРАЙМ е отрицателна, референтния лихвен
процент ще се приема и прилага със стойност 0%, за периода, когато това обстоятелство е
налице.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от
Министерския съвет –чл.9.
Съгласно чл.5 от договора ответникът заплаща на банката такса за разглеждане на
искане за кредит в размер на 400 лв., месечна такса за обслужване на разплащателната
сметка разкрита по кредита в размер на 3.50 лв. и такси във връзка с допълнителни услуги
посочени в договора. Освен таксите, посочени в чл.5, ответникът дължи такси и комисионни
за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка разкрита
по кредита съгл. Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически
лица и Тарифата на банката., към момента на извършване на съответната операция.
Годишният процент на разходите (ГПР), изчислени към датата на сключване на
договора е 7.81%, а общата сума дължима от кредитополучателят е 51 483.99 лв. – чл.3, ал.8.
Стойността на ГПР е изчислена при следните допускания: 1) договорът ще е валиден за
срока, за който е бил сключен и страните по него ще изпълняват точно задълженията си по
него; 2) лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилага до изтичане срока на договора и 3) плащанията се извършват съобразно датите и
условията, изисквани от банката – чл.3, ал.9.
При непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и да пристъпи към принудително събиране на вземането – чл.14.
Всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени ако достигнат адресите на страните. По отношение
на кредитополучателя адресът за получаване е вписания в началото на договора адрес. В
случай, че някоя от страните промени последно заявения си адрес за кореспонденция, тя е
длъжна да уведоми писмено другата страна – чл.19.
3
С покана вх. № 18898/13.06.2022 г. на ЧСИ Д.З., ответникът е уведомен, че поради
неиздължаване в уговорения срок на месечната вноска с падеж 16.01.2022 г. и следващите,
съгл. погасителния план на основание чл.14 от договора, банката обявява цялото
задължение по него, което към 26.05.2022 г. е в размер на 35 274.03 лв. за незабавно
изискуемо и дължимо. Ответникът е поканен в седмодневен срок да погаси задълженията
си. Поканата е връчена на ответника на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 20.10.2022 г., когато
е изтекъл срокът, визиран в чл.47, ал.2 от ГПК. Ответникът не е погасил задълженията си в
указания срок. Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 31.10.2022 г. (л.19
от ч.г.д. № 2752/2022 г.) ищецът е заплатил на ЧСИ сума в размер на 144.00 лв. за връчване
на поканата.
На 29.12.2022 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, основаващо се на извлечение от счетоводните книги на банката от 21.12.2022
г. Въз основа на заявлението на 29.12.2022 г. по ч.г.д. № 2752/2022 г. по описа на ШРС е
издадена Заповед № 1292 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 1051, с който ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 33 861.43 лв. – главница; 2 460.53 – възнаградителна лихва за периода от
16.01.2022 г. до 20.10.20 22 г.; 1 430.93 лв. – мораторна лихва, считано от 16.01.2022 г. до
12.12.2022 г.; 78.50 лв. – такси за периода от 19.01.2022 г. - 12.12.2022 г. и 144.00 лв. –
обезщетение за уведомяване за периода от 30.10.2022 г. до 12.12.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 29.12.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, както и
759.51 лв. – заплатена държавна такса и 2 530.67 лв. – адвокатско възнаграждение. Въз
основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20238760400390 по описа
на ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, предвид чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на ищеца е указано да
предяви установителен иск – Разпореждане № 1017/19.03.2024 г. по ч.г.д. № 2752/ 2022 г. на
ШРС. Разпореждането е получено от банката на 27.03.2024 г., която на 26.04.2024 г., в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, е предявила иск за установяване на вземането си.
От заключението на назначените от съда съдебно-счетоводна експертиза, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лице
дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца, както и
записванията в тях по отношение на договор за потребителски кредит № FL1115535 от
27.08.2020 г. са водени редовно. Усвояването на кредита в размер на 40 000 лв., е
осъществено на 27.08.2020 г., като сумата е постъпилата по банковата сметка на ответника в
„Юробанк България“ АД. За погасяване на задълженията по кредитния договор по банковата
сметка обслужваща кредита са постъпили 10 893.00 лв., с която сума са погасени: главница –
6 138.57 лв.; лихви – 3 681.70 лв.; такси Кт – 416.00 лв.; такси РС – 49.00 лв. и 607.73 лв. –
застраховки. Последното постъпило от ответника плащане във връзка с предоставения му
кредит в размер на 670 лв. е осъществено на 17.12. 2021 г. С постъпилите суми са погасени
общо 16 бр. анюитетни месечни вноски, като с последното плащане на 17.12.2021 г. изцяло
е погасена месечна вноска с падеж 16.12.2021 г. и частично са погасени лихви от вноската с
4
падеж 16.01.2022 г. Т.е. ответникът е изпаднал в забава и просрочил изплащането на
кредита, считано от 16.01.2022 г. Към датата на връчване на поканата не са платени 10 бр.
месечни погасителни вноски, а към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 29.12.2022 г. незаплатените месечни погасителни
вноски са 12 бр.
Размерът на непогасените задължения на ответника към 12.12.2022 г. (датата на която
е изготвено извлечението от счетоводните книги на банката) са в общ размер на 37 975.38
лв., от които главница – 33 861.43 лв.; възнаградителна лихва – 2 460.53 лв.; мораторна лихва
– 1 430.92 лв.; такси Кт – 47.00 лв.; такси РС – 31.50 лв.; обезщетение/разходи за
уведомяване – 144.00 лв.
За периода от датата на предоставянето на кредита – 27.08.2020 г. до датата на
обявяването му за предсрочно изискуем, прилагания размерът на лихвения процент по
кредита е променян, както следва: 1) 5.200% от 27.08.2020 г. до 15.01.2021 г.; 2) 8.700% от
16.01.2021 г.до 17.07.2022 г. и 3) 10.200% от 18.07.2022 г. до 29.04.2024 г. Промените са
извършени съобразно уговорените клаузи по договора – чл.20, ал.1 с 3.5%, считано от
16.01.2021 г. и чл.20, ал.3 с 1.5%, считано от 18.07.2022 г. За този период не са налице данни
Методиката за определяне на референтния лихвен процент, която е неразделна част от
кредитния договор да е променяна. Възнаградителната лихва е изчислявана правилно и
съобразно договорените клаузи по договора, а лихвата за забава/мораторна лихва е
изчислявана само върху просрочената главница, а не върху сумата на анюитетните вноски,
включващи главница и просрочена възнаградителна лихва.
След 12.12.2022 г. до датата на изготвяне на ССЕ не са извършвани плащания за
погасяване на задълженията по кредитния договор. Размерът на задължението по процесния
кредит съобразно първоначалните договорености и приложения по договора погасителен
план, към 12.12.2022 г. се определя общо на 35 419.46 лв., от които главница – 32 954.38 лв.;
възнаградителна лихва – 1 309.52 лв. лихви за закъснение/мораторна лихва – 936.56 лв.,
такси Кт – 47.00 лв., такси РС – 28.00 лв. и и разходи за уведомяване – 144.00 лв.
Годишният процент на разходите по кредита е изчислен при включване на разходите,
свързани с кредита, а именно: лихви, такси и застраховки.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен
спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключен между
ищеца и ответника договор за потребителски кредит FL 1115535 от 27.08.2020 г.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок,
считано от уведомяването на ищеца, че заповедтта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.
Разгледан по същество искът е основателен, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 27.08.2020 г. между ищеца и
ответника. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно
5
отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на
кредитополучателя парична сума в размер на 40 000 лв., а той е поел задължението да
ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Банката е изпълнила задължението си по договора за предоставяне на кредита, чрез
превод по банковата сметка на ответника Н. У. на 27.08.2020 г. Но кредитополучателят не е
изпълнил задължението си да върне кредита, съгласно уговореното в кредитния договор.
Той е прекратил редовното заплащане на дължимите месечни погасителни вноски, като
последното плащане е извършено на 17.12.2021 г. Към датата на изпращането на писмената
покана – 13.06.2022 г. не са били платени 10 бр. месечни анюитенти вноски. С оглед на това
за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.14 от
кредитния договор и видно от събраните по делото доказателства, той го е упражнил, чрез
изпращане до ищеца на покана – уведомлeние, връчена от ЧСИ Д.З. по реда на чл.47, ал.5 на
20.10.2022 г. Принципното разрешение, залегнало в мотивите на т.18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е че
предсрочната изискуемост проявява своето действие от момента в който длъжника е
получил волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
Уведомлението е изпратено на настоящият адрес на ответника, който към този
момент е съвпадал с постоянния му адрес и съгл. чл.19 е адресът за получаване на
съобщенията, изпратени от банката. С оглед на това неоснователно е възражението на
ответника, че уведомлението е нередовно връчено. В случая не следва да се прилага
правилото за три посещения на адреса (чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК), предвид факта, че
връчителят е събрал данни от кмета на селото, че ответникът от две години живее и работи в
Германия (чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК).
Сделката по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от
ЗПК, и това изрично е посочено в договора – чл.1. Следователно следва да се прилага
действащия Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 18, от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.). Кредитният договор заедно с приложение № 1 – методология за определяне на
референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити и
погасителния план към кредитния договор съставляват едно цяло. Това изрично и
недвусмислено е изразено в чл.3, ал.2 и чл.17. Не са налице изключенията, посочени в чл.4
от ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в
рамките на своята професионална и търговска дейност. Той е потребител, по смисъла на
чл.9, ал.3 от ЗПК и на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, на финансова услуга - §13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
От друга страна, ищецът е кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК и е търговец съгл. §13,
т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва да се приложат и разпоредбите на действащия ЗЗП
в сила от 10.06.2006 г., отнасящи се до защита на потребителя от неравноправните клаузи в
потребителските договори. Това изрично е предвидено в чл.24 от ЗПК.
В случая не са налице нарушенията на императивните изисквания на 22 от ЗПК.
Договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител, в два еднообразни екземпляра по
6
един за всяка от страните по договора и в изискуемия от закона шрифт. Изготвен е на
разбираем език и съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита с изрично посочване, че от тринадесетия месец е променлив,
условията за прилагането му и начина на изчисляване, като е приложена методиката на
банката за определяне на референтен лихвен процент; годишния процент на разходите по
кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по
него, както и общата сума дължима от кредитополучателя по кредита, изчислена към
момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита; съставна част от
договора е погасителния план, съдържащ информация за размера и броя, периодичността и
падежа на погасителните вноски; наличието на възможност кредитополучателят да се
откаже от договора.
Неоснователно е възражението на ответника, че размерът на годишния процент от
разходите не е в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК. Видно от заключението на вещото лице
ГПР по кредита е изчислен при включване на разходите, свързани с предоставения кредит, а
именно: лихви, такси и застраховки. Т.е. размерът е съобразен с горепосочената разпоредба.
По отношение на направеното от ответника възражение за неравноправност на
клаузите, уреждащи прилагането на променлив лихвен процент (чл.3, ал.1, т.2 от договора) и
неговото определяне и промяна (чл.3, ал.2 – ал.5 от договора). Банката определя
изменението на референтния лихвен процент въз основа на обективно съществуващи
специфични икономически критерии и реално отразява промените свързани с пазарните
условия, относими към кредитната й дейност, а не зависи едностранно от волята и
преценката на банката. В случая тя, чрез своя орган – Комитетът за управление на активите
и пасивите, не определя и не избира критериите и показателите, по които ще направи
промяната. Приложената към кредитния договор методология съдържа разбираем и
недвусмислен механизъм за определяне на размера и всеки средно образован потребител би
могъл да изчисли цената на кредита. С оглед на това съдът счита, че клаузите, уреждащи
прилагането на променлив лихвен процент не са неравноправни.
Но в случая, следва да се вземе предвид, че въпросът за тяхната неравноправност е
ирелевантен за конкретния спор, тъй като клаузите не са приложени и тяхната нищожност
не ползва ответника. Видно от заключението на вещото лице първоначално е прилаган
лихвения процент, визиран в чл.3, ал.1 от договора. С клаузата е уговорена цената, която
ответника следва да заплати за предоставения им от банката кредит, предвид разпоредбата
на чл.430, ал.2 от ТЗ. Размерът на годишната лихва за усвоения кредит е ясно посочен и се
равнява на 5,200 %. Впоследствие са осъществени две промени в размера на лихвения
процент съобразно чл.20, ал.2 и ал.3 от договора. В първия случай увеличението е с 3.5%,
като размерът на лихвата става 8.700%, а във втория увеличението е с 1.5% и става 10.200%.
И двата случая е налице точно установена надбавка и съответно не представлява трудност
да се конкретизира размерът на основното задължение на кредитополучателя да плати
възнаградителната лихва за предоставения му кредит. И трите клаузи са формулирани по
ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл.145, ал.2 от ЗЗП, и те не следва да се
7
преценяват, като неравноправни.
В хода на извършената служебна проверка на кредитния договор, съдът не
констатира наличието на други неравноправни клаузи, което би се отразило върху размера
на претендираните суми за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси.
Мораторната лихва е изчислявана само върху просрочената главница, съгл. чл.9 от договора.
Извършената съдебно – счетоводна експертиза, безспорно установи, че размерът на
непогасените задължения към 12.12.2022 г. е общо 37 975.38 лв. от които главница –
33 861.43 лв.; възнаградителна лихва – 2 460.53 лв.; мораторна лихва – 1 430.92 лв.; такси Кт
– 47.00 лв.; такси РС – 31.50 лв.; обезщетение/разходи за уведомяване – 144.00 лв.
Ответникът не е ангажирал доказателства с оглед разпределението на доказателствената
тежест в процеса, че е погасил задълженията си.
С оглед на гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и доказан и
следва да се уважи изцяло.
Предвид основателността на главната претенция за сумата от 33 861.43 лв.,
представляваща дължима главница по договора за потребителски кредит, основателна е и
предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.12.2022 г. до
окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично
задължение от ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски по делото в размер на 10 680.14 лв., а също така,
предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и направените в заповедното производство разноски в размер на 3 290.18 лв. или в общ
размер на 13 970.32 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че Н. У., ЕГН ********** с адрес: гр. Шумен, ЖК „....“,
бл.8, ап.9 дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано от прокуриста М.В. и
изп. директор Д.Ш. сумата от 37 975.38 лв., от които 33 861.43 лв., представляваща
просрочена главница по договор за потребителски кредит № FL1115535 от 27.08. 2020 г.;
2 460.53 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.01.2022 г. до
20.10.2022 г.; 1430.92 – мораторна лихва за периода от 16.01.2022 г. до 12.12.2022 г.; 78.50
лв. – такси за периода от 19.01.2022 г. до 12.12.2022 г. и 144.00 лв. – разходи за уведомяване
за предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от
29.12.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 1292 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
8
ГПК от 29.12.2022 г. по ч.г.д. № 2752/2022 г. по описа на Районен съд -Шумен.
Осъжда Н. У., ЕГН ********** с адрес: гр. Шумен, ЖК „....“, бл.8, ап.9 да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано от прокуриста М.В. и изп. директор Д.Ш.
сумата от 13 970.32 лв., представляващи направените разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9