Решение по дело №13101/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264948
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 10 септември 2021 г.)
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20191100513101
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         

           

гр. София, 07.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                         мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 13101/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 31.07.2019 г. на „Ч.Е.Б.“ АД чрез юрк. К.П.срещу Решение № 162762 от 10.07.2019 г. по гр.д.                                 № 52753/2017 г. на СРС, с което е прието за установено по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Ж.1.“ ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от       2 831,92 лв., представляваща главница по фактура № ********** от 27.04.2017 г., сумата от 6174,53 лв., представляваща главница по фактура № ********** от 28.04.2017 г., сумата от 63,06 лв. - лихви по фактура № ********** от 27.04.2017 г., дължими за периода 10.05.2017 г. - 31.07.2017 г., сумата от 132,33 лв. - лихви по фактура № ********** от 28.04.2017 г., дължими за периода 10.05.2017 г. -31.07.2017 г., които суми са начислени служебно за електрическа енергия за периода 19.08.2016 г. - 16.11.2016 г. и за периода 25.01.2017 г. - 24.04.2017 г.

Твърди, че между страните е възникнало облигационно отношение по доставка на електрическа енергия, като ищцовото дружество е абонат на енергоснабден обект в гр. София, ул. „******. От процесните констатитивни протоколи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 16.11.2016 г. и 24.04.2017 г. се установява, че са извършени проверки на процесния обект с констатирани нарушения. От заключението на съдебно техническата експертиза (СТЕ) се установява, че и в двата случая е налице манипулация върху средството за търговско измерване (СТИ). В първия случай е налице неправомерно въздействие до защитена вътрешност на електромера при наличие на чуждо за измервателната система допълнително устройство, а във втория случай – че е налице промяна в схемата на свързване на измервателната система на ел. енергия. Отговорността за процесните суми има обективен характер в противоречие с приетото от районния съд за необходимост от доказване на виновно поведение на потребителя. Съдът игнорирал констативния протокол от 10.04.2017 г. на Българския институт по метрология (БИМ), въз основа на който официален удостоверителен документ се приема, че е налице нерегламентиран достъп до електромера, довел до непълно или неточно отчитане или неотчитане на потребена ел. енергия. Констативен протокол от 24.04.2017 г. относно втората проверка също представлява официален свидетелстващ документ относно удостоверените в него обстоятелства – промяна на схемата на свързване чрез поставяне на допълнителен проводник, в резултат на което доставяната на ищеца ел. енергия не се измерва от електромера. Съдът не съобразил разликата между процедурите по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ – предл. 1 и предл. 2, като в първия случай не се изисква уведомяване на органите на полицията, тъй като безпристрастността се гарантира от метрологичната проверка, извършена от БИМ, във втория случай установените нарушения се демонстрират пред тях. Съществува ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на сметки         (чл. 17, ал. 2 от ПИКЕЕ) в съответствие с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и отхвърляне на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Ж.1.“ ЕООД, в който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо    (чл. 269 ГПК).

Предявени са искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.    

С обжалваното решение е прието, че от съставените констативни протоколи не е видно кое от задълженията си към ответното дружество не е изпълнено от ищеца. Не е доказано, че представител на ищеца е извършил посочените нарушения, а същите протоколи не могат да послужат като доказателство за това. Органите на реда не са уведомени при съставянето на двата протокола. Не са налице хипотезите на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ за извършване на корекционна процедура, тъй като е имало средство за търговско измерване и само в единия случай е била извършена метрологична проверка, а в констативния протокол на БИМ е отбелязано, че електромерът мери в класа си на точност, което е установено и от вещото лице.

С Определение от 22.01.2018 г. по гр.д. № 52753/2017 г. на СРС е отделено за безспорно обстоятелството, че през процесните периоди (19.08.2016 г. - 16.11.2016 г. и 25.01.2017 г. - 24.04.2017 г.) между страните съществува облигационно правоотношение, по което „Ч.Е.Б.“ АД е поело задължение да доставя ел. енергия до имота на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЕ като възможни страни по сделката с електрическа енергия са посочени краен снабдител и краен клиент на електрическа енергия. Ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ, а ищцовото дружество е краен небитов клиент на електрическа енергия по смисъла на т. 27г и    т. 33а от ДР на ЗЕ, в които качества двете дружества са страни по горното облигационно отношение. Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено неоспореното от страните заключение на СТЕ и като правдоподобни като съответстващи на останалите доказателства по делото показанията на свидетелите В.и Д..

От констативен протокол от 16.11.2016 г. и показанията на свид. В.се установява, че на същата дата служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в присъствието на представители на Федерацията на потребителите са извършили проверка на процесния обект (I - 43, 121г). Електромерът с фабричен № 40044211 е бил монтиран на табло вътре в сградата. Установено е, че пломбите - фирмена, метрологична и на капака на клемния блок, са отваряни и холограмните стикери са срязани. Електромерът с фабричен № 40044211 е бил подменен с нов електромер с фабричен № **********. Според констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване с фабричен № 40044211 от 10.04.2017 г. на Български институт по метрология (БИМ), който протокол се ползва с материална доказателствена сила като официален свидетелстващ документ (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК и чл. 10, чл. 57 и чл. 58 ЗИ, където е уредено възлагане на контрол на средствата за измерване и редът за неговото осъществяване) знакът от метрологична проверка, фирменият знак и допълнителните стикери са унищожени, а при отварянето на електромера на дъното на неговата кутия е открито монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от две електронни платки, присъединено във вторичните токови вериги на фази R и S. Констатиран е нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера и е отчетена грешка от -0,08 % на дневна и нощна тарифа, както е потвърдено и в заключението на СТЕ (I - 45, 97, 99). Въз основа на констативния протокол от 16.11.2016 г. е изготвено предложение от 26.04.2017 г. за корекция на сметка за 90-дневен период – 19.08.2016 г. - 16.11.2016 г. с общо количество електроенергия в размер на 20 785 kWh на база 1/3 максимален базов ток на СТИ, което изчисление е потвърдено в заключението като математически правилно (I - 46, 98). При тези данни и съгласно одобрени от ДКЕВР цени на ел. енергия за процесния период е издадена фактура ведно с приложение към нея от 27.04.2017 г. за 2 831,92 лв. (I - 7, 48, 100).     

От констативен протокол от 24.04.2017 г. и показанията на свид. Д. се установява, че на същата дата служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в присъствието на представители на Федерацията на потребителите са извършили проверка на процесния обект (I - 34, 122). Констатирано е присъединение преди средството за търговско измерване - подмененият електромер с фабричен № **********, което препятства отчитането на потребената   ел. енергия, тоест налице е промяна в схемата на свързване на измервателната система за електрическа енергия, както е потвърдено и в заключението на СТЕ (I - 100). Въз основа на констативния протокол от 24.04.2017 г. е изготвено предложение от 27.04.2017 г. за корекция на сметка за 90-дневен период – 25.01.2017 г. – 24.04.2017 г. с общо количество електроенергия в размер на 45 206 kWh на база 1/2 максимален базов ток на СТИ, което изчисление е потвърдено в заключението като математически правилно (I - 35, 98). При тези данни и съгласно одобрени от ДКЕВР цени на ел. енергия за процесния период е издадена фактура ведно с приложение към нея от 28.04.2017 г. за 6 174,53 лв. (I - 61-62, 100).

През двата искови периода (19.08.2016 г. - 16.11.2016 г. и 25.01.2017 г. - 24.04.2017 г.) се прилага ЗЕ в ред. с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., действал и след влизането в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/2013 г.). С Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о. са отменени чл. 48-51 от ПИКЕЕ, приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обн. в ДВ, бр. 98/2013 г. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в горепосоченото решение е обезсилено в частта за отмяна на чл. 48-51 ПИКЕЕ и всички разпоредби на ПИКЕЕ с изключение на чл. 48-51 са отменени. С Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г.,    IV о., оставено в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в, са отменени чл. 48-51 ПИКЕЕ. Отмяната на горепосочените разпоредби със съответното решение на ВАС няма обратно действие, тъй като ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт (чл. 195, ал. 1 АПК). Към момента на извършване на процесните проверки - 16.11.2016 г. и 24.04.2017 г., ПИКЕЕ не са били отменени в тяхната цялост и представляват приложим нормативен акт.

С изменението в ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о.; Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о.; Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2605/2014 г., I т. о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о.).

По силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за периода след влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) е предвидено законово основание крайният снабдител (доставчикът) едностранно да коригира сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на раздел IХ, от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ, които са в сила за периодите, за които са издадени процесните фактури, за които  уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи: при липса на средство за търговско измерване (чл. 48, ал. 1); случаите, при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл. 48, ал. 1); случаите, при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване (чл. 48, ал. 2); при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента (чл. 49). В предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител (доставчик) е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им.

 Правото на крайния снабдител (доставчика) на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Отговорността на клиента на електрическа енергия при реализиране на едностранните корекционни процедури по чл. 48 ПИКЕЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ представлява sui generis обективна отговорност за вреди, по отношение на която е  неприложимо общото правило за наличие на вина като предпоставка за ангажиране на договорната отговорност по ЗЗД (Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о.; Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о.; Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.; Решение № 19 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2014/2013 г., II т. о.).

С разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД е въведен ред за уведомяване на потребителите на ел. енергия, каквото е ищцовото дружество, при наличие на основание за корекция на сметки, чиято процедура е уредена в чл. 48-51 ПИКЕЕ (обн. ДВ., бр. 98/2013 г.), както се изисква в чл. 98а, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Общите условия са влезли в сила за клиентите на крайния снабдител на електрическа енергия, без да се изисква тяхното изрично писмено приемане съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ считано от 26.11.2007 г. (чл. 61, ал. 1 от Общите условия), когато са публикувани в централния всекидневник „Телеграф“ видно от представения Сертификат за публикувана реклама, изд. от Рекламния отдел на вестник „Телеграф“ (I - 28). От доказателствата по делото не се установява наличие на допълнително писмено споразумение между клиента и крайния снабдител на електрическа енергия, в което да са обективирани специални условия, различни от публикуваните общи условия (чл. 98а, ал. 5 ЗЕ).

Неправилно е прието от районния съдия, че надлежните органи е следвало да бъдат уведомени за нарушенията, констатирани в протоколите от 16.11.2016 г. и 24.04.2017 г., за да се развие евентуално производство по НПК във връзка с евентуално осъществен престъпен състав по НК, и така да се установи, че именно ищецът ги е извършил, при положение че липсва законово изискване за установяване точно кой е извършил неправомерната намеса в СТИ и съответно в схемата за свързване във връзка с корекцията на сметки на клиенти на електрическа енергия. Мотивите на съда относно възможното осъществяване на престъпен състав по НК са изцяло неотносими към настоящия случай. Неоснователни са и доводите в отговора на въззивната жалба за виновния характер на отговорността във връзка с корекционната процедура по чл. 48-51 ПИКЕЕ.

Обжалваното решение е неправилно при констатираното нарушение на материалния закон. На следващо място, съдът е изградил неверен доказателствен и съответно фактически извод, като е приел, че органите на реда не били уведомени при съставянето на констативния протокол от 24.04.2017 г. (I - 144). Напротив, констативният протокол е подписан от представител на органите на полицията - Калоян Найденов от 05 РПУ-СДВР (I - 34). Същевременно съдът е посочил, че същият протокол е съставен в присъствието на органите на реда, а на друго място в мотивите - че органите на реда били уведомени за съставения протокол (I - 144, 145). Горепосоченото несъответствие между изводите на съда и приетото по делото доказателство, както и противоречието в мотивите на съда е довело едновременно до съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 236, ал. 2 ГПК) и необоснованост на обжалваното решение (Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о.).

Неправилно и изцяло едностранчиво районният съд е приел, че при съставянето на констативния протокол на 24.04.2017 г. представителите на Федерацията на потребителите не са присъствали на проверката с оглед показанията на свид. К.(I - 144г). Напротив, въззивният съд цени нейните показания като неправдоподобни, тъй като именно не съответстват на останалите доказателства по делото: констативният протокол от 24.04.2017 г., подписан от представител на органите на полицията, което го прави официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, както е прието и в Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о. (I - 32-34); показанията на свидетелите В.и Д., които твърдят, че въпросните представители са присъствали при извършването на проверката, имайки предвид и че останалите им показания са правдоподобни като съответстващи на доказателствата по делото (I - 121г, 122); заключението на СТЕ, което потвърждава констатациите в процесния протокол (I - 99, 100). Тоест налице са все доказателства, от които може да се направи извод, че действително горепосочените представители са присъствали при извършването на проверката на 24.04.2017 г.   

Неправилно е прието от районния съдия, че е неприложима хипотезата на   чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като било налице СТИ, което мерило в класа си на точност съгласно констативния протокол на БИМ от 10.04.2017 г., което било установено и от вещото лице по назначената СТЕ. Напротив, това, че СТИ мери в класа си на точност с оглед показанията в таблиците по т. 4.4.1 и т. 4.4.2 от протокола на БИМ от 10.04.2017 г., както е констатирано и в заключението на СТЕ относно въпроси на ответника (I - 99), не опровергава констатацията по т. 5 от протокола на БИМ, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера с монтирано електронно устройство, както и че е налице грешка при проверка на показващото устройство с оглед на таблицата по т. 4.6 от протокола, което е потвърдено и в т. IV от констативно-съобразителната част на заключението на СТЕ (I - 97). На следващо място, районният съдия напълно е игнорирал констатацията, че в рамките на корекционната процедура по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ не се използват проценти и клас на точност на електромера, която констатация е повторена два пъти в заключението на СТЕ относно въпроси на ищеца (I - 99), аргумент за което е и разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ in fine ПИКЕЕ, която касае наличие на точен измерител.  

Неправилно е прието от районния съдия и че само при първата, но не и при втората проверка е била извършена метрологична проверка на СТИ, имайки предвид и че съдът въобще не е разграничил двете хипотези във връзка с тяхната приложимост по делото. Напротив, във втората хипотеза на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ не се изисква метрологична проверка на СТИ, тъй като се касае за липса на такова СТИ при установена промяна на схемата на свързване (вж. началото на разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и съответно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ). В този случай не е било необходимо да се изследва дали СТИ мери точно, тъй като в резултат на втората проверка в протокола от 24.04.2017 г. е констатирано   присъединение преди СТИ, което препятства отчитането на потребената ел. енергия, както е потвърдено и в заключението на СТЕ (I - 34, 100).

В хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. 1 ПИКЕЕ (при липса на точен измерител) е налице грешка при отчитането извън допустимата, чието наличие се доказва с протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен надзор, на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ (Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.). Констативният протокол от 16.11.2016 г. касае първата хипотеза, поради което и количеството ел. енергия е изчислено като 1/3 от пропускателната способност на СТИ в предложението за корекция от 26.04.2017 г., както се потвърждава и в заключението на СТЕ (I - 46, 98). В този случай уведомяването на органите на полицията не е било необходимо при липса на законово изискване за това.

В хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. 2 ПИКЕЕ (при липса на средство за търговско измерване) е налице нерегламентирано вмешателство в измервателната система. Доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката съгласно императивната норма на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила (чл. 179, ал. 1 ГПК и Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.). Констативният протокол от 24.04.2017 г. касае втората хипотеза, поради което и количеството ел. енергия е изчислено като 1/2 от пропускателната способност на присъединителните съоръжения в предложението за корекция от 27.04.2017 г., както се потвърждава и в заключението на СТЕ (I - 35, 98). Изискването съставянето на констативния протокол да е в присъствието на органите на полицията, които да подпишат протокола, е изпълнено видно от подписването на протокола от техен представител (I - 34).

С оглед на гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно поради наличие на всичките три горепосочени основания за неправилност (чл. 281, т. 3 ГПК) и исковете за главници и съответно исковете за лихви поради тяхната акцесорност да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

 

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивното дружество има право на разноски за първоинстанционното производство съгласно списък на разноските, но в размер на 150 лв. С оглед основателността на възражението за прекомерност на същото възнаграждение, направено в срок от въззиваемото дружество, при липса на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални действия от ответното дружество, както и материалният интерес по делото, е дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.). Претенцията от 350 лв. за депозит за СТЕ е доказана само до размера на 100 лв. видно от извлечение по сметка (I - 114).

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно гореизложеното възивникът има право на разноски за настоящото производство в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.  

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 162762 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 52753/2017 г. на СРС, включително и в ЧАСТТА за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК на „Ж.1.“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ****** за признаване на установено, че „Ж.1.“ ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД следните служебно начислени суми за електрическа енергия:

- 2 831,92 лв., представляваща главница по фактура № ********** от 27.04.2017 г. за периода 19.08.2016 г. - 16.11.2016 г.;

- 6 174,53 лв., представляваща главница по фактура № ********** от 28.04.2017 г. за периода 25.01.2017 г. - 24.04.2017 г.;

-        63,06 лв. - лихви по фактура № ********** от 27.04.2017 г. за периода 10.05.2017 г. - 31.07.2017 г.;

-      132,33 лв. - лихви по фактура № ********** от 28.04.2017 г. за периода 10.05.2017 г. - 31.07.2017 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ж.1.“ ЕООД, ЕИК: ****** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ******* сумата в размер на 150 лв. - разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ж.1.“ ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ******* сумата в размер на 50 лв. - разноски за въззивното производство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.