Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 7 528 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 70 000 лв.
В исковата молба на М.Е.М. се твърди,
че на 18.02.2016 г., около 00, 05 часа, в гр. Монтана е настъпило ПТП,
осъществено от водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № *******– Н.Т.М.,
който в нарушение на правилата за движение по пътищата ударил ищеца, движещ се
извън пътното платно, от който удар същият получил тежки травматични увреди,
изразяващи се в тотална руптура на медиалната колатерална връзка. Твърди се, че
по повод на травмата било проведено болнично лечение, поставена гипсова
имобилизация, болезнена ежедневна рехабилитация. Твърди се, че била намалена
двигателната му активност, походката му била нестабилна, не можел да тича в
продължителен период от време. Отделно увредата му причинила болки, страдания и
ограничения в битовото му обслужване.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Ауди 80”, да му заплати сумата от 70 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице на страната
на ответника e конституиран Н.Т.М. и е приет за съвместно разглеждане обратен иск
срещу него с правно основание чл. 274 ал. 1 т.1 от КЗ /отм./.
Ответникът по обратния иск, редовно
уведомен, не заявява становище по него.
Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. И..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Л., който поддържа заявеният обратен
иск.
Третото лице на страната на ответника
и ответник по обратния иск не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен съдебен протокол от 23.10.2017 г. по нохд 1773/2017
г. на РС - Монтана, НО, 4 състав, в който е обективирано споразумение, съгласно
което Н.Т.М. се признава за виновен в това, че на 18.02.2016 г., около 00.05
часа, в гр. Монтана, по ул. „Никола Вапцаров”, при управление на МПС – лек
автомобил „Ауди 80” с рег. № *******нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 5 ал.2 т.1 чл. 5 ал.3 т.1, чл. 20 ал.1 , чл. 21 ал.1 и чл. 116 от ЗДвП като
по непредпазливост причинил на повече от едно лице средни телесни повреди, а
именно 5 средни телесни повреди на Е.Г.Г.и една средна телесна повреда на М. Е.
М., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за
срок над един месец, като деянието е извършено в пияно състояние, след употреба
на алкохол – 1.86 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за
химическа експертиза.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че водачът е
имал техническата възможност да възприеме движещите се в района на затревена
площ вляво от пътното платно пешеходци.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то М.Е.М. е получил пълно разкъсване на вътрешната странична
връзка на лява колянна става. Обоснован е извод, че при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, срока за възстановяване е около 4 месеца. Обоснован
е извод за проведено оперативно лечение и поставена гипсова имобилизация.
В съдебно заседание от 09.03.2020 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Е.М.Б., майка на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Договорът е сключен на 30.12.2015 г. респ. срокът му на действие е от сочената
дата, което обуславя приложението на КЗ /отм./.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от изводите на вещото лице,
изготвило САТЕ, която експертиза настоящият съдебен състав кредитира като обективна
и компетентно изготвена респ. от споразумението, сключено пред наказателния
съд,
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. С оглед изводите на СМЕ са установени и търпените от ищеца болки и
страдания, техният интензитет и продължителност, същите се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел, чийто
показания настоящият съдебен състав цени с оглед правилото на чл. 172 от ЗДвП.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреди, настъпилата промяна в стереотипа му на
живот, подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда
по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите,
периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения /4 месеца
възстановителен период/ настоящият съдебен състав счита, че при съобразяване
възрастта, интензитетът на страданието и продължителността на търпените от
ищеца неблагоприятни последици справедливо би било да се присъди сума от 20 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер от 70 000 лв. искът като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав не
може да обоснове извод в посока, че с поведението си ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, поради което наведеното възражение за
съпричиняване от ответника се възприема като неоснователно от състава на съда.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 274
ал. 2 от КЗ/отм./:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу третото
лице, обратен иск, с предмет – притезанието на ответника срещу деликвента за
процесното вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”. По делото е установено, че
процесното застрахователно събитие попада в приложното поле на този договор. Страните
не спорят, а това се установява и от представеното по
делото споразумение, сключено пред наказателния съд, от което се
установява, че ответникът по обратния иск е признат за виновен затова, че е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,86 промила.
Споразумението е задължително за настоящия съдебен състав с оглед цитираната
вече норма на чл. 300 от ГПК респ. чл. 413 ал.2 вр. с ал. 3 от НПК.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките
на чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и искът следва да бъде уважен за сумата от 20 000
лв. и отхвърлен за горницата до предявения размер. Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на
задължението му спрямо увредения – ищец по първоначалния иск т.е. условно – ответникът по обратния иск следва да
бъде осъден да плати процесната сума, след като ищецът по обратния иск изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск. Началният момент на
претендираната законна лихва е от датата на плащането на обезщетението,
присъдено по главния иск.
. По разноските: Ищецът по първоначалния иск е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА. Налице са процесуалните
предпоставки на сочения ред. При съблюдаване на фактическата и правна сложност
на делото, извършените процесуални действия, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на Наредба 1/2004 г., който възлиза на сумата
от 2 630 лв., настоящият съдебен състав намира, че това е адекватният размер на
възнаграждението. Припадащата се част от него с оглед уважената част от иска
възлиза на сумата от 751, 43 лв., която следва да се присъди на процесуалния
представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по първоначалния иск се
следват разноски в размер на 585, 71 лв. /припадащата се част от адвокатското
възнаграждение и депозита за САТЕ, съобразно отхвърлената част от иска/.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по главния иск следва да заплати
по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски, съобразно уважената част от иска в общ
размер на 900 лв.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца по обратния иск се следва сумата
от 1 280 лв. – припадащата се част от сторените разноски по него, съгласно списъка
по чл. 80 от ГПК, припадащи се на уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.Е.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 6 – адв. Г.И. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 18.02.2016 г. в гр. Монтана,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2016 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 70 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 900 лв. – дължима ДТ и разноски за
депозит за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Г.И. сумата от 751, 43 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Е.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 6 – адв. Г.И. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 585, 71 лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– Н.Т.М..
ОСЪЖДА Н.Т.М., ЕГН **********, с адрес: *** по предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
обратен иск да заплати на основание чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/лв. – регресно вземане от
ПТП от 16.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане
на обезщетението от страна на З. „Б.И.“ АД на М.Е.М., като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв., частична претенция, при
пълен заявен размер от 70 000 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 1 280 лв. - разноски, след като З. „Б.И.” АД изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: