Решение по дело №27/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по реда на чл.413, ал.2,вр. с чл.274 и сл. от ГПК, по подадена чрез процесуалния представител частна жалба от„Т. Б. А. К.” Е., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Д.Х.” №5., против разпореждане №1338/16.2.2011г, постановено по ч.гр.д.№483/11г. по описа на на РС-Б., в частта с която е отхвърлено искането им за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над сумата от 100 лв. до пълния претендиран размер от 248,65 лв.

Сочи се в жалбата, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Постановено е в нарушение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като насрещната страна не е направила искане за намаляване размера на възнаграждението поради прекомерност. В случая не е налице прекомерност, тъй като тя според § 2 от Наредбата № 1/7.2004 г. е налице при трикратен размер на минималното възнаграждение по наредбата.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

С атакуваното разпореждане съдът е оставил без уважение заявлението в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 100 лв. до 248,65 лв. Счел е, че такова се дължи само до размера на 100 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.7.2004 г. на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд намира разпореждането в атакуваната част за правилно и законосъобразно. Видно от заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е поискано да се осъди длъжника за разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 248,65 лв. Размерът на минималното възнаграждение в случая правилно е изчислен от РС, отчитайки приложимите разпоредби. Според чл. 7, ал. 5 от наредба № 1/2004 г. в производства по издаване заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойността на претендираните суми. В случая общата стойност на претендираните суми възлиза на 1 810,75 лв. / 1595,93лв.+214,82 лв./, а половината от стойността – на 905,27 лв. При защита по дела при интерес до 1 000 лв. минималното възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 100 лв. Следователно правилно е разпореждането на РС, с което е оставено без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над 100 лв., тъй като поисканото от заявителя минимално възнаграждение е неправилно изчислено в заявлението. В случая не става въпрос за прекомерност, а за законосъобразното определяне на конкретния размер на поисканото минимално възнаграждение. По изложените съображения доводите в жалбата за прекомерност са неотносими към правилното определяне размера на поисканото минимално възнаграждение. Самият първоинстанционният съд не поради съображения за прекомерност на размера е постановил акта си. Ето защо въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.413, ал.2,вр. с чл.274 и сл. от ГПК, съдът

О п р е д е л и:

Потвърждава разпореждане №1338/16.2.2011г, постановено по ч.гр.д.№483/11г. по описа на на РС-Б., в частта с която е оставено без уважение искането „Т Б А К.” Е., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над сумата от 100 лв. до пълния претендиран размер от 248,65 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: