Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Карлово, 09.04.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
К. Р. С., втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова-
Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 496 по описа на К. р.
с. за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 39/25.06.2019
г. на Директора на РИОСВ- П. на Д.Ф.Д.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 151 ал. 2 т. 6 предл. 1-во от ЗУО е наложено административно наказание глоба в
размер на 4000.00 лв. за нарушение на чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО.
Недоволно от наказателното
постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на
административно- производствените правила. Излага конкретни доводи- неяснота
относно мястото, времето на извършване на нарушението и относно описанието му. Моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – РИОСВ- П. моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита като свидетел на актосъставителя А.Б., свидетеля
А., ангажираните от жалбоподателя свидетели В. Н. и М. Р. и приложените и
приети писмени такива – 2 бр. известие за доставяне, покана, пълномощно, покана, констативен протокол № 8390/29.03.2019г.,
заповед № РД-246/20.09.2018г., заповед № РД-151/16.07.2009г., наказателно
постановление № 44/16.07.2018г., АУАН № 33/14.05.2018г., констативен протокол №
0007302/19.04.2018г., решение по КАНД № 2235/2019г. на ПАС, наказателно
постановление № 45/16.07.2018г., АУАН № 34/14.05.2018г., констативен протокол №
0007303/19.04.2018г., решение по КАНД № 2234/2019 на ПАС, наказателно
постановление № 83/13.12.2018г., АУАН № 49/03.07.2018г., констативен протокол №
0007440/31.05.2018г., решение по КАНД № 2851/2019 г. ва ПАС, извадка от картата
на възстановената собственост в землището на гр. С., АУАН № 21/28.05.2019г., съдът
намира за установено следното:
На 28.05.2019г. актосъставителят Б. е
съставила акт за установяване на административно нарушение № 21/28.05.2019г. срещу Д.Ф. Д. в качеството му на кмет на
Община С., в който е отразила, че на
29.03.2019 год. при извършена планова проверка на място и направен обход на гр.
С., общ. С., съгласно утвърден от Министъра на околната среда и водите план за
контролната дейност за 2019 г., в присъствието на М. К. Р. - специалист „ЕЗГВР”
към Община С., е установено: В западната част на града, в посока град С., преди
изхода на града, вляво от пътя, на територията на бившето сметище, закрито със
Заповед от 2009 г., по протежението на селски черен път, стигащ до
пречиствателна станция на В. – С. от двете страни на черният път, епизодично на
купчини на разстояние окомерно около 2 км. е констатирано оформено
нерегламентирано замърсяване от всякакъв вид отпадъци, а именно: едрогабаритни,
дюшеци, матраци, фотьойли, дивани, части от излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване, хладилници, фризери, части от излезли от употреба
моторни превозни средства, брони, автомобилни стъкла, пластмасови компоненти,
смесени битови отпадъци, текстилни, пластмасови отпадъци от опаковки, излезли
от употреба гуми, стъклени буркани, строителни отпадъци, фаянсови плочки,
керемиди, бетон, земни маси; На изхода на гр. С., посока гр. К., вдясно преди
моста на р. Л., по черен път на разстояние окомерно около 300-400 кв. м. епизодично
на купчини, от лявата страна на пътя е констатирано нерегламентирано
замърсяване предимно от строителни отпадъци, тухли, керемиди, плочки,
автомобилни гуми, части от брони и смесени битови отпадъци; На изхода на гр. С.,
посока гр. К., от ляво по черен път, минаващ между гробищния парк и язовира, на
разстояние около окомерно 500 кв. м. епизодично на купчини е констатирано
нерегламентирано замърсяване основно от строителни отпадъци, тухли, керемиди,
бетон, земни маси, смесени битови отпадъци, пластмасови опаковки, хартиени и
картонени опаковки, отпадъците са по протежението на пътя до реката вливаща се
в язовира. Съгласно чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО кметът на общината отговаря за
предотвратяване на изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране
на почистването им. Прието е от контролния орган, че с това си деяние,
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 151 ал. 2 т. 6 пр. 1-во вр. чл. 19
ал. 3 т. 15 от ЗУО, като не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места. Въз
основа на така съставения акт, компетентният за това орган, директорът на РИОСВ
П., е издал обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и
необосновано. Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН
реквизити, съставен е от компетентно лице в присъствието на двама свидетели,
посочени в него и е връчен на пълномощник
на нарушителя, изпратен от последния след надлежна покана за съставяне на АУАН,
разяснени са правата на възражения в 3
–дневен срок. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Обжалваното НП съдържа
всички изискуеми реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН. Издадено е от компетентния орган. И в АУАН, и в
НП е дадено описание за повода и протичане на проверката, на вида и
количеството на констатираните отпадъци, което в достатъчна степен дава
възможност на жалбоподателя да узнае елементите на нарушението и да организира
защитата си. Противно на възражението в жалбата, според съда е спазено и условието
относно задължително описание на мястото на нарушението, като са посочени
конкретни местности, в коя част около града се намират и до какво са в близост,
което не буди съмнение относно местонахождението и принадлежността им към
Община С.. Предвид това описание на мястото на нарушението, посочването, че
същото е в рамките на града, а не правилното землището, по никакъв начин не
нарушава правото на жалбоподателя да разбере за кои точно замърсявания е
наказан.
В разпита си по делото актосъставителят Б. и
свидетелят А. потвърждават изцяло констатациите по акта, в качеството си на
експерти лично констатирали нарушението,
излагат как е била извършена проверката, на какво основание, какво е било установено.
Последната установява и констатираните замърсявания при предходни проверки. Свидетелите Н. и Р. посочват
местонахождението на замърсените участъци, откога датират и взетите мерки за
преустановяване изхвърлянето на отпадъци. Съдът
ползва показанията на свидетелите Б. и А. като съответни помежду си, а и на
писмените доказателства по делото. Не ползва показанията на свидетеля Н. в
частта им, в която се домогва да установи, че процесните замърсявания
съществуват в този си вид от около 15-20 години, не се променят, нито разрастват,
доколкото от показанията на свидетелката А. се установява, че две от сметищата
не са констатирани при предходни проверки, като точно от общинската
администрация са им посочвани съществуващите на територията на общината. Пак
според нея сметището на територията на закритото такова видимо се е разрастнало
спрямо предходната година, когато е било само от лявата страна на пътя, а сега
са констатирали отпадъци и от другата страна и то в голям обем.
При наличните по делото доказателства, съдът намира,
че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка по извършване
и установяване на административното нарушение е установена по безспорен и
категоричен начин. Правилно контролният и наказващият орган са квалифицирали
установеното поведение като нарушение по
чл. 19 ал.3 т.15 от ЗУО. Посочената разпоредба съдържа задължение за Кмета на
Общината да отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци
на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и за
организиране на почистването им. Като е допуснато силно замърсяване на терени с
битови отпадъци на територията на Община С., които са били налични и констатирани към момента на
проверката, кметът на Община С. е реализирал състава на вмененото му
нарушение. Всички елементи от състава на
нарушението са в достатъчна степен
посочени при неговото описание в атакуваното НП. Правилно е определена съответстващата
санкционна разпоредба на чл. 151 ал.2
т.6 от ЗУО, която предвижда административно наказание глоба за кмет на община
и/или длъжностно лице, което не
предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на
почистването им. За съставомерността на деянието има значение фактът, че е
допуснато натрупването на отпадъци, което е установено по несъмнен начин, тъй
като при проверката на место са били
открити значителни количества такива. Неоснователно е възражението, че
нарушението не е осъществено, тъй замърсяванията предхождали мандата на
жалбоподателя, предвид, че задълженията по посочената разпоредба са
функционалносвързани и при наличие на замърсяване, същият е задължен да
организира почистването им. В случая се касае за форма на изпълнително деяние,
изразяваща се в бездействие, с оглед на което до извършване на дължимото
действие, нарушението се осъществява от субекта във всеки един момент,
включително и на посочената в наказателното постановление дата, в т.с. не е
налице нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Следва да се отбележи и че при предходни
проверки, както се установява от показанията на свидетелката А., замърсявания
не са констатирани на изхода на гр. С., посока гр. К., вдясно преди моста на р.
Л. и на изхода на гр. С. посока гр. К., въпреки, че точно общинската
администрация е посочвала местата на наличните замърсявания на територията на общината,
при което се налага извода, че на тези две места такива не са съществували, а
другото сметище пък значително е увеличило
обема и територията си от 2018г.
Правилно е
определен субектът на административно-наказателната отговорност, а именно кметът
на общината, тъй като той е адресат на посочената по-горе норма и въведеното с
нея правило за поведение.
Правилно е определено като вид
административното наказание- глоба. Същото е оразмерено от наказващия орган над
минималния предвиден за това нарушение размер – 4000 лева., като е взето
предвид и че жалбоподателя е наказван за такова нарушение и по-рано.
Конкретното деяние не е със степен на опасност по-ниска в сравнение с
останалите от същия вид, а присъщата му е типичната, доколкото се касае за допуснато натрупване на значително количество
отпадъци, както и замърсяванията са на повече от едно место. (В този смисъл е
налице трайна съдебна практика на А. с. П.)
По изложените съображения, съдът счита,
че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, поради
което, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 39/25.06.2019
г. на Директора на РИОСВ- П., с което на
Д.Ф.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 151 ал. 2 т. 6 предл. 1-во
от ЗУО е наложено административно
наказание глоба в размер на 4000.00 лв. за нарушение на чл. 19 ал. 3 т. 15 от
ЗУО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред А. с. – П. в
14-дневен срок от съобщаването му.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: