РЕШЕНИЕ
№…
15.01. 2021 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. № 901 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от адв. А.Г. като особен представител на И.Г.Г. с ЕГН******** срещу Решение № 260321/ 14. 10. 2020 г. по гр. д. № 7440/ 2019 г по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК *****не е изразила становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните поделото доказателства е приел за установено в отношенията между страните, че И.Г.Г. *** ЕАД общо сума в размер на 2337, 58 лв. консумирана топлинна енергия, от които 2108, 45 лв. главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 06. 2017 г. до 31. 07. 2019 г, сумата от 229, 13 лв. лихва за забава за периода от 02. 08. 2017 г. до 03. 09. 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на основание чл. 415, ал.1 вр. чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 86 ЗЗД. Със същото решение районният съд е осъдил И.Г. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД сумата от 96, 76 лв. деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 5941/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд на основание чл. 78, ал.1 ГПК и сумата от 734, 78 лв. деловодни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел , че с порът между страните е относно правото на собственост върху процесния топлоснабден имот и собственост ли е този имот на въззивника и съответно следва ли въззивникът да заплаща цялата дължима сума за употребена топлоенергия в имота с оглед обстоятелството, че имотът е съсобствен при равни права на въззивника и неговата сестра.
По отношение на въпроса за правото на собственост на въззивника върху процесния имот първоинстанционният съд е приел, че въззивникът е признал факта, че имотът е наследствен и въз основа на това признание на факти, направено във възражението срещу заповедта за изпълнение съдът е приел, че въззивникът е собственик на имота.
Въззивният съд възприема мотивите на районния съд относно обстоятелството, че въззивникът притежава право на съсобственост върху процесния имот с оглед на обстоятелството, че действително във възражението същият не е отразил, че не е собственик на имота, а е посочил, че имотът е наследствен и не разбира защо е в позицията на титуляр. Посочено е, че още от 2008 г. апартаментът е със свалени отоплителни тела. От данните по делото става ясно, че е налице разминаване между адреса на въззивника по отношение на номера на апартамента и адреса на жилището, за което въззиваемата страна е претендирала суми за консумирана отоплителна енергия. Освен изложеното следва да се има пред вид, че по делото са представени справки на Община- гр.Плевен относно местните данъци и такси, от които е видно, че апартаменти №№ 1, 3, и 4 на същия адрес са собственост на други лица, като апартамент №2 е собственост на въззивника, т. е. неправилно в декларацията пред местните власти е посочен апартамент №1, вместо апартамент № 2. С оглед на цитираното възражение срещу заповедта за изпълнение и изложеното относно декларациите пред местната власт за местни данъци и такси може да се направи обоснован извод, че въззивникът е собственик на част от имота, което той не го е оспорил в заповедното производство, а изразява доводи едва в исковото производство след предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
По отношение на обстоятелството, че имотът е съсобствен, по делото са представени доказателства, че действително въззивникът със сестра си притежава право на собственост върху имота при равни права, т.е. по 1 / 2 идеална част от имота. По делото обаче са налице доказателства, че партидата на имота в „Топлофикация Плевен“ ЕАД под №1023995 е на името на въззивника, но не и на неговата сестра. Съгласно чл. 58, ал.1 и 2 от Общите условия на въззиваемия при смърт на купувач – физическо лице наследниците на лицето в 30 – дневен срок следва да подадат заявление до продавача за промяна на партидата, с приложено копие от удостоверение за наследници. При подадено заявление продавачът на топлоенергия променя партидата на името на наследника или на един от наследниците по писмено споразумение между тях. При липса на споразумение между наследниците купувачът открива партида на всички наследници, отговарящи пропорционално. В случая партидата е на името на въззивника, но не и на името на неговата сестра, независимо от съсобствеността на имота. По делото са налице доказателства, че в имота живее въззивникът, но липсват данни дали на същия адрес живее неговата сестра. Действително по делото липсват данни дали въззивникът и сестра му са изпълнили задълженията си по чл. 58 от ОУ, но в случая ако те не са заявили промяната на собствеността, това би означавало въззивникът да черпи права от незаконосъобразното си поведение, т.е. че не е подал заявление за промяна на партидата и съответно не са представени удостоверение за наследници и споразумение между въззивника и сестра му за това на чие име следва да бъде открита партидата за процесния имот. В случая съдът приема, че по делото са налице данни затова, че въззивникът изцяло ползва имота, липсват данни на същия имот да е вписана по партидата и неговата сестра, поради което съдът приема, че следва цялата сума за потребена топлоенергия да се дължи от въззивника.
По отношение на обстоятелството потребена ли е процесната топлоенергия в първоинстанционното производство е допусната съдебно – техническа експертиза, в заключението на която вещото лице е посочило, че в имота на въззивника има монтирани 4 бр. отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители и в банята и монтирана щранг – лира. Посочено е, че начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период и са в съответствие с Наредба за топлоснабдяване № 16 – 334/ 06. 04. 2007 г. и съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал.1 от цитираната наредба. Следователно, начислените суми са въз основа на установена действително потребена топлоенергия за процесния период в съответствие с действащата законодателна уредба.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, както е предявен. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи районният съд е постановил решението си при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. чл.273 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 394 лв. възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение №
260321/ 14. 10. 2020 г. по гр. д. № 7440/ 2019 г по описа на Плевенския районен
съд.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 вр. чл. 273 ГПК И.Г.Г. с ЕГН********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК *****направените по делото разноски във въззивната инстанция
в размер на 394 лв. за възнаграждение на особен представител и сумата от 100
лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :