Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260178
гр. Пловдив, 15.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети август, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3863/ 2020г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от К.Н.Г., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 20-
0438- 000653 от 13.06.2020г., издадено от началника на 03- то РУ при ОД на МВР-
Пловдив, с което на К.Н.Г., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т.
1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
/сто/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Моли се, същото да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа така депозираната
жалба. Излага становище по същество на спора. Изтъква, че е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, като едва когато е я
завършил, сигналът е преминал към червен.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 16.06.2020г., а жалбата е входирана на 18.06.2020г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН,
в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу
него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от Г..
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са
установени на 08.06.2020г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е
издадено на 13.06.2020г.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: на 08.06.2020г., около 10.35ч. в гр.
Пловдив, жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил марка и модел „Деу ланос”, рег. № ****. В посочения автомобил пътувала и
съпругата на жалбоподателя К.Ю.Х.. Предвижвайки се с посочения автомобил,
жалбоподателят Г. достигнал до кръстовището на бул. „България” и ул. „Васил
Левски”, като възнамерявал да извърши маневра „обратен завой“ по бул. „България“,
посока „изток“. По това време, монтираната на кръстовището и функционираща
светофарна уредба, подала червен /забранителен/ сигнал за придвижващия се с
лекия автомобил жалбоподател.
Последният възприел подадения червен сигнал от светофарната уредба, но
преценил, че не следва да се съобрази с него и продължил движението си,
извършвайки планирания „обратен завой“. Това било непосредствено възприето от
св. К. (* при ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“), който по това време изпълнявал
служебните си задължения по контрол на движението в района на кръстовището на
бул. „България“ и ул. „Васил Левски“. Св. К. подал съответен сигнал и спрял
управлявания от жалбоподателя автомобил. За така извършеното нарушение, св. К.
съставил на жалбоподателя Г. АУАН бл. № 598117 от 08.06.2020г. Посоченият АУАН
бил предявен на жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му
и го подписал, като в графата за „обяснения/ възражения“ посочил, че е извършил
маневрата на жълт сигнал на светофарната уредба.
Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно
правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се
установява въз основа на показанията на св. К. (л. 24- гръб от съд. пр.), който
в проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Изложената
от свидетеля информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива,
предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от него. Следва да се
акцентира върху обстоятелството, че св. К. с категоричност посочва, че
жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба. Това обстоятелство св. К. е имал възможност ясно да
възприеме, тъй като се е намирал непосредствено до кръстовището и изгледът му
към него не е бил препятстван или органичен по какъвто и да било начин.
В тази връзка, съдът не кредитира изложената от
жалбоподателя версия, която е подкрепена и от св. Х. / л. 28/, че е навлязъл в
кръстовището при подаден зелен сигнал на светофарната уредба и едва в края на
извършваната маневра „обратен завой“, сигналът е преминал към червен. Това
твърдение е плод изцяло на следваната от жалбоподателя защитна версия и е в
пълно противоречие с посоченото от самия него в АУАН- там е отразил, че е извършил
маневрата на жълт сигнал. Това несъответствие не може да остане несъобразено от
настоящия съдебен състав, като съвкупният прочит на материалите по делото налага
категоричния извод, че още при навлизане в кръстовището за извършване на
маневрата, сигналът за жалбоподателя е бил забранителен. В тази връзка, съдът
не кредитира и изложеното от св. Х., че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището
на зелен сигнал, но тъй като пред него са се намирали три автомобила, то
маневрата е завършена на червено. При наличието на три автомобила, изчакващи да
осъществят маневра, то за жалбоподателя липсва каквото и да било основание да
навлиза в кръстовището. Нещо повече- явно е, че след като пред жалбоподателя са
налице три автомобила, то той е имал ясен поглед към светофарната уредба и е
можел да възприеме подадения червен сигнал и да не навлиза в кръстовището, за
да извърши маневра „обратен завой“.
В
подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са и приобщените по надлежен
ред към делото писмени доказателства- АУАН бл. № 598117 от 08.06.2020г., Заповед
рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6,
т. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посредством горепосочените
способи, до знанието на водачите на МПС достигат едностранни властнически
нареждания, с които правните субекти- техни адресати, следва да се съобразяват
и да привеждат поведението си в съответствие с тях.
В
конкретния случай, макар и жалбоподателят ясно да е възприел подадения от
светофарната уредба червен светлинен сигнал ( установяващ забрана за навлизане
в кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него. Съобразно разяснителната
норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, червена светлина
- означава "Преминаването е забранено", като водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. В
конкретния случай, след като жалбоподателят е преминал кръстовището на бул. „България“
и ул. „Васил Левски“ на забранителен ( червен) сигнал, то с това си поведение,
той е консумирал състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
По размера на наложената санкция:
Правилно е определена и
приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, който
предвижда административна санкция „глоба“ в размер на 100 / сто / лева за
извършване на гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил санкция
именно в размер от 100 лева, поради което преценката му се явява
законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на глобата е фиксиран,
поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия
съд.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният
случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. В случая
се касае за типичен случай на несъобразяване със светлинните сигнали, подадени
от светофарна уредба- жалбоподателят е възприел ясно подаденият забранителен
сигнал, но е преценил да не се съобрази с него. Същевременно, по делото не се
наведоха доводи, а и не се установи да е налице изключителност на ситуацията или
неотложна необходимост, която би оправдала подобно поведение. Следва да се
посочи и че от приетата по делото справка за нарушител/ водач / л. 20- 21/, касаеща жалбоподателя Г. се изяснява, че макар и в битието
си на водач той да не е извършил множество нарушения, то последно наложените му
административни наказания „глоба“ не са заплатени. Това е особено важимо за наложените му глоби с „фиш“- налице за три броя
издадени фишове, като нито един от тях не е заплатен. Гореизложеното налага
извода, че жалбоподателят не се отнася отговорно към задълженията, породени от наложените
му административни наказания и до момента те не са изпълнили своя ефект.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Разноски
не са претендирани, предвид което съдът не дължи по-
нататъшно обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 0438- 000653 от
13.06.2020г., издадено от началника на 03- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, с
което на К.Н.Г., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.