РЕШЕНИЕ
№ 260055 17.08.2020
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
ХХІ-ви граждански състав
На
седемнадесети юли две хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав :
Председател: Моника Яханаджиян
Секретар:
Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №9111 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, представляван от Д.Д., подадена чрез пълномощник –
юк.Ц.С., с която се иска от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът П.П.П., ЕГН **********, адрес ***, дължи
на ищеца следните суми:
сумата от 822,93
лева, представляваща главница по револвиращ кредит, сумата
от 163,62 лева, представляваща
договорна лихва за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г., 43,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
04.01.2019 г. – 11.07.2019 г., ведно със законната
лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№2844/26.07.2019 г. по ч.гр.д.№6037/2019 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор
за кредит за покупка на стоки или услуги №................, по силата на който
на ответника е отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитна карта Master Card
с кредитен лимит от 1000 лева. Твърди се, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.08.2018 г., като балансът й е в
размер на минус 986,55 лева.
Поради липса на доказателства за обявена
предсрочна изискуемост на вземането, ищецът при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумите по
заповедта.
В подкрепа на исковете
са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се представлява, представя молба, вх.№16767/21.05.2020 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответната
страна, чрез назначения й от съда особен представител – адв.Т.И. депозира
писмен отговор на исковата молба, в който иска се оспорва по основание и размер
с твърдението, че ответникът е сключил договор за предоставяне на потребителски
кредит за сумата от 322,92 лева, но не и за револвиращ кредит и кредитна карта.
Наред с това приложеният към исковата молба договор се оспорва като
недействителен поради липса на приложени общи условия към него, подписани от
страните, както и поради това, че не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. При условията на евентуалност въвежда възражение за нищожност на
клаузите относно размера на лихвения процент и ГПР поради противоречие с добрите
нрави. Счита, че предсрочната изискуемост на вземанията не е надлежно обявена
на длъжника на подробно изложени в отговора аргументи, въз основа на които се
иска отхвърляне на исковете.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, а на предявените в условията на евентулност осъдителни искове
по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Приет като
доказателство по делото е Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .....................
от 30.07.2015 г., от съдържанието на който е видно, че е сключен между страните по делото. В тази връзка, от справката в ТР и приложените
към исковата молба писмени доказателства, става ясно, че кредиторът по договора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекратен чрез вливане в ищцовото
дружество, което развива дейността си в Република България чрез своя клон –
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, поради което и като
универсален правоприемник е носител на всички права и задължения по процесния
договор за кредит.
Според съдържанието на приетия като
доказателство договор, на ответникът
е бил предоставен потребителски паричен кредит за закупуване на стоки в размер на 299,00 лева. Като размер на кредита е посочена сумата от 322,92
лева, а като обща стойност на плащанията
(с първоначална вноска) – сумата от 363,60 лева. Страните са договорили
изплащането да е на вноски - 9 на брой, всяка от които в размер на 40,40 лева
при средно месечно отклонение на вноска до една стотинка.
ГПР е договорен в размер на 36,46 %, а лихвения процент - в размер на 31,49 %.
Към договора е приложен погасителен план
от съдържанието, на който е видно, че първата дължима вноска е с падежна дата
20.08.2015 г., а последната падежна дата е на 20.04.2016 г. В чл.12 от договора
страните са договорили освен усвоения кредит за покупката на смартфон, марка ..........,
модел .........., на кредитополучателят да бъде отпуснат и револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000 лева, задълженията по нея да възникнат само след активирането й. В
тази връзка, договорено е още договорът да е безсрочен, а всяка трансакция с
кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, да представлява усвояване по него.
Според чл.16 от договора, за ползването на кредитния лимит, кредитополучателят
се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и
такси за ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в
приложението по т.2.1 от договора, а според чл.19 от същия, кредиторът може да
преразглежда техните стойности всеки месец. Договорено е между страните и това
платежният документ да бъде връчен на кредитополучателя ведно с документ- приложение,
който е неразделна част от договора и съдържа всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата, както и правото на
кредитора да я блокира при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски, а в случай, че не последва престиране на дължимото в рамките на два
месеца от последното плащане, да се приложи разпоредбата на чл.3 от договора,
според която при забава, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Според чл.24 от
договора, с подписването му кредитополучателят е потвърдил, че е запознат,
разбира и приема условията на договора, екземпляр от който ответникът е
декларирал, че е получил.
Прието като доказателство по делото е
и подписано от ищеца Приложение към договора, л.23, в което е посочено, че на
ответника се предоставя Мастъркард с лимит от 1000 лева, при годишна лихва и
такси за ползване, посочени в този документ. Според чл.13 от документа,
погасяването на кредита става на месечни погасителни вноски, които се правят до
1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. Видно от чл.12,
кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число
на месеца и се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя. В
чл.17 от документа са визирани и параметрите на револвиращия кредит досежно
лихвения процент, ГПР, такси и др.
Приета като доказателство по делото е
и товарителница, изх.№......................, л.28, според съдържанието на
която на 03.02.2016 г. ответникът получил от ищеца документи.
Във връзка с твърденията на ищеца, че
ответникът е активирал кредитната карта и е усвоявал суми по нея, част от които
погасявал в срок до 01.08.2018 г. има извършена от в.л.Т.Д.
съдебно-икономическа експертиза по предоставени от ищеца месечни извлечения по
кредитна карта №........................ с титуляр П.П.П., според анализа на
които в периода 15.03.2016 г. – 15.12.2017 г. е усвоена сума в общ размер на
1613,51 лева, а до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е извършил
погашения в размер на 1494,05 лева, като към 15.12.2018 г. е налице остатък в
размер на 986,55 лева.
Ищецът признава, че е блокирал
използването на кредитната карта, както и че е поканил длъжника да плати.
Доказателства за връчване на поканата обаче няма.
По делото е приложено
ч.гр.д.№6037/2019 г. по описа на РС-Бургас, образувано на 25.07.2019 г. по
заявление на ищеца в настоящето производство, по което съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №2844/26.07.2019 г., с
която е разпоредил длъжникът – ответник в настоящето производство да заплати на
кредитора сумата от 822,93 лева – главница, 163,62 лева – възнаградителна лихва
за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г. и сумата от 43,15 лева – мораторна
лихва за периода 04.01.2019 г. – 11.07.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№6037/2019 г. по описа на БРС Заповед №2844/26.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на установителния
иск е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е
настоящият съд. Искът е предявен в срока, определен с разпореждане от
20.09.2019 г. и е допустим.
В
съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест, ищцовото дружество следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника, по което е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в
негова пола изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните
парични суми на соченото основание, както и твърденията си относно размера на
дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а
така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в
уговорения срок.
Облигационната връзка между страните
във връзка със сключения помежду им на 30.07.2015 г., в писмена форма, договор
за потребителски кредит за покупка на стока №................., не е спорен по
делото факт. Такъв се явява издаването от
страна на ищеца и ползването от страна на ответника на кредитна карта с
кредитен лимит от 1000 лева. Доколкото се касае за платежен инструмент, чрез
който се предоставя под формата на заем срещу разсрочено плащане на парична
сума, приложение в отношенията между страните следва да намерят разпоредбите на
ЗПК, който в чл.10, ал.1 предвижда, че договорът се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин. Съгласно ал.2 от същия текст, кредиторът не
може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително
на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, като според
ал.3 всички изменения и допълнения на договора също следва да бъдат извършени в
писмена форма, удостоверени с подписите на страните.
В настоящето производство, събраните по делото доказателства не
удостоверяват надлежно възникнало правоотношение между страните по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, тъй като липсва подписан от ответника писмен
документ, материализиращ съвпадащите негови и на кредитора волеизявления досежно
размера на кредита, на договорените лихви и обезщетения за забава. Постигнатото
в договора от 30.07.2015 г. съгласие за предоставяне на кредит след едностранно
определяне размера му, на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора,
респективно при неяснота у потребителя относно размера на средствата, които ще
му бъдат предоставени в заем, размера на лихвата, която ще плати, размера на
месечната погасителна вноска, настоящият състав не приема като валидно съгласие,
въз основа на което между страните е възникнал договор за потребителски кредит.
За да е налице такова съгласие следва да е налице ясно
изразена воля на потребителя относно обстоятелствата,
обуславящи същественото съдържание на договора, като израз на информирано
решение и осъзнаване на икономическите последици за него от същото.
Ето защо, договорът се явява
недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, а приложение следва да намери
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която потребителят връща само чистата
стойност на кредита. В случая обаче не се дължи и главницата, тъй като по
делото не се установи към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта по чл.410 от ГПК да е настъпила изискуемост на вземането, респективно
задължението на длъжника да върне предоставената му в заем сума. В чл.35 и
следващите ЗПК съществува специална регламентация според която при
прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок, какъвто е
настоящият, е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника, като е посочен
и минимален срок на предизвестието – двумесечен. В случая не се твърди и не се
установява ищецът да е отправил до длъжника двумесечно предизвестие
и това да е станало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Приетата като доказателство покана, л.27 няма данни да е получена
от ответника, а и в същата не е предвидена възможност за плащане в 2 – месечен
срок, нито е обективирано изявление за прекратява на договора след изтичане на
двумесечен срок от получаването й.
Предвид на изложеното
установителният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли,
а в съответствие с изложените по-горе съображения
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и евентуалните осъдителни искове.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, представляван от Д.Д., за приемане за установено, че ответникът П.П.П., ЕГН **********, адрес ***, дължи
на ищеца следните суми:
сумата от 822,93
лева, представляваща главница по револвиращ кредит, сумата
от 163,62 лева, представляваща
договорна лихва за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г., 43,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
04.01.2019 г. – 11.07.2019 г., ведно със законната
лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№2844/26.07.2019 г. по ч.гр.д.№6037/2019 г. на БРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, представляван от Д.Д., за осъждане на П.П.П., ЕГН **********,
адрес ***, да му заплати следните суми: сумата от 822,93 лева, представляваща главница по револвиращ кредит, сумата
от 163,62 лева, представляваща
договорна лихва за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г., 43,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
04.01.2019 г. – 11.07.2019 г., като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.