Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.02.2025г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на втори
февруари две
хиляди и двадесет
и пета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Капка
Лозева и в
присъствието
на прокурора
__________, като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 4894 по
описа за 2020г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр.осн.
чл. 124 от ГПК и чл. 79 от ЗС:
Ищецът
– Д.С.Д., ЕГН **********,
починал в
хода на
процеса на 14.02.2013г.
като на
негово място
е
конституиран
сина му - С.Д.С. (Определение
от 08.05.2014г. – л. 140 /
първоначално
производство),
в исковата си
молба и
уточнение на
същата от 02.04.2012г.
(л. 20 /
първоначално
производство),
от 14.06.2012г. и от
о.с.з. от 08.03.2016г.,
твърди, че
бил
собственик,
въз основа на
саморъчно завещание
от
собственицата
на апартамента
А.Ч.П., евентуално
- въз основа
на давностно
владение,
продължило
повече от 10
години преди
завеждане на
иска (считано
от август 2 000г.)
на следния
недвижим
имот: апартамент
№ 3, находящ
се в гр. София,
местност
“Център”, бул. „**********,
ет. II, с площ от 63,66
м2, състоящ
се от стая,
дневна, хол,
кухня, баня -
клозет, и
коридор, при
съседи ни
жилището:
изток - ул.
„Перник“, запад
- държавно
жилище, север
- държавно
жилище, юг -
коридор,
заедно с мазе
с площ от 4,49 м2,
при съседи:
изток - ул.
„Перник“,
запад -
държавно
мазе, север -
бул. „Ал.
Стамболийски“,
юг - С.Н. и
заедно с
таванско
помещение с
площ от 4,73 м2,
при граници и
съседи: изток
- улица, запад -
държавно
таванско
помещение,
север - улица
и от юг - С.Н.,
заедно с 2,37 % ид.ч.
от общите
части на
сградата от
правото на
строеж върху
мястото.
С
оглед
изложеното,
ищецът моли
да се признае
по отношение
на ответниците,
че е
собственик
на жилището.
Претендира
и разноски.
Ответниците
– Ф.М. Ю., Ю. С., Ю., М. С.а
Ю.-Е., А.Ю.Ю., Г.Ю.Ю., М.А.Т.,
З.А.М., Н.А.Д., и Р.А.Д.-А.,
оспорват иска.
Ищецът не бил
владял имота
в
продължение
на 10 години,
като сочат,
че през
годините
имотът е бил
продаван
няколко пъти,
поради което
след първата
сделка на 03.10.2000г.,
г-н Д. С. е
нямало как да
го свои.
Оспорват
завещанието,
като твърдят
че е нищожно, евентуално
навеждат
довод за
неговата унищожаемост.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
I Относно
ответниците:
1. А.А. Ю., ЕГН **********,
починала в
хода на
процеса на
02.04.2012г. и като
нейни наследници
са констутуирани
(Определение
от 14.09.2012г. – л. 88 /
първоначално
производство):
- С. Ю.Ю., ЕГН **********
(син); починал
в хода на
процеса на
26.04.2018г. и като негови
наследници
са констутуирани
(Определение
от 14.09.2012г. – л. 36 / въззивно
производство):
- Ф.М. Ю., ЕГН **********
(съпруга), Ю. С., Ю.,
ЕГН ********** (син), М. С.а Ю.-Е., ЕГН ********** (дъщеря);
- А.Ю.Ю., ЕГН **********
(син), и Г.Ю.Ю., ЕГН ***********
(дъщеря),
2. А.Б.Т.,
ЕГН **********,
починал в
хода на
процеса на
08.12.2014г., като не
негово място
са
конституирани
(определение
от 09.12.2019г. – л. 55 / въззивно
производство):
- М.А.Т., ЕГН **********,
(дъщеря), и З.А.М., ЕГН **********
(внучка по
право на
заместване);
3. Ф.Б.М.,
ЕГН **********.
Производството
в тази си
част е
прекратено с
Определение
от 12.11.2012г. (л. 94 /
първоначално
производство);
4. А.М.М., ЕГН ********** (производството
по отношение
на нея е прекратено
- Опр от 21.
06.2023г. – л. 102); и
5. А.
(А.Ю. (А.) Д., ЕГН **********,
починал в
хода на
процеса на
10.04.2023г., като на
негово място
са
конституирани
(Разпореждане
от 11.03.2019г. – л. 297 / първоначално
производство)
наследниците
му:
- Н.А.Д.,
ЕГН **********
(съпруга) и Р.А.Д.-А.,
ЕГН ********** (дъщеря).
II Не се
спори, че ответниците
са законни
наследници
на А.Ч.П., починала
на 31.07.2000г в с.
Борима, общ.
Троян. Те са
наследници
на сестрите
на нейната майка.
А. П.не е имала
деца (в тази
връзка и Решение №
333 от 09.05.2007г. на ВКС
по гр.д. № 3181/2005г.).
Г-жа П.е
закупила
жилището
през 1959г. (НА – л. 5
от първоначалното
дело).
С
Решение от
30.06.2005г. по гр.д. №
4702/2002г. на СГС, при въззивна
проверка е
отменено първоинстанционното
решение по
гр.д. № 4241/2001г. на
СРС. Въззивният
съд е признал
завещанието
на А.Ч.П.за
нищожно, тъй
като не е
автентично,
признал е за
установено
по отношение
на ответниците
С.С., Х. Х. и В.
К., че ищците
са
собственици
на апартамента
и е осъдил
ответника В.
К. да предаде
владението
върху имота
на ищците,
законните
наследници
на А. П.
Решението е
влязло в сила
на 09.05.2007г. (ищците
тогава са
били А.А. Ю., А.Б.Т.,
Ф.Б.М., А.М.М.,
и А.Ю.Д.) – самото решение
е
представено
по делото. Както
бе посочено,
семейство К.
са осъдени да
предадат
владението
по отношение
на процесния
апартамент.
Във
връзка с Решение
от 30.06.2005г. по гр. д.
№ 4702/2002г. на СГС е
постановено
Решение № 333 от
09.05.2007г. на ВКС по
гр.д. № 3181/2005г., с
което Решението
на СГС е
отменено и
исковете са
отхвърлени.
Ищецът
се е снабдил
с нотариален
акт за
собственост
№ 20, т. І, рег. № 3619,
дело № 146/2000г. на
Нотариус М.В.,
рег. № 209, върху
апартамента
въз основа на
друго, съставено
в негова
полза
завещание, от
06.12.1997г. (мотиви на Решение от 30.06.2005г. по
гр.д. № 4702/2002г. на
СГС – л. 23).
С
нотариален
акт № 141, т. І, рег.
№ 3933, дело № 161/2000г., С.С. е продал
апартамента
на Х.Х., а
той, от своя
страна, го е продал
на В.К.с Нот.
акт № 146, т. І, рег.
№ 4197, дело № 167/2000г.
С
решение от
09.12.2009г. по гр.д. №
2942/2008г. на СГС,
влязло в сила
на 20.01.2010г.,
договорът,
сключен с Нот.
акт № 146, т. І, рег.
№ 4197, н.д. № 167/2000г., е
развален.
Представено
е саморъчно
завещание
със следния
текст: Ако
не издържа на
операцията
на ръката ми,
завещавам
всички мои
движими и
недвижими имоти
на Д.С.Д..
А. П.болницата
3 ІV 1997 год.
То е
оспорено по
реда на чл. 193 от ГПК. В тази връзка
се приети три
СГЕ
(първоначална
основна и
допълнителна),
като втората
част е
оспорена от ответниците,
и тройна. В.л. Б.
приема, че текстът
и подписът на
завещанието
са изпълнени
от лицето,
сочено за
техен автор.
Идентично е
становището
и на тройната
СГЕ.
Събрани
са и гласни
доказателства
– разпитан е
св. И.-П.(паказанията
ѝ са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
е бивша
съпруга на
ищеца). От тях
се установява,
че докато
била жива, а
починала
през 2000г., г-жа П.казвала
че иска да
остави
жилището си
на първоначалния
ищец. След
смъртта ѝ той
се нанесъл в
апартамента.
Решаващият
орган приема,
че
показанията
ѝ са по-скоро
израз на
предположение,
отколкото на
факти, на
които
свидетелят е
бил очевидец.
Най-малкото
първоначалният
ищец, предвид
установеното
относно
продажбата
на жилището,
едва ли е
вярно. За
много кратък
период в апартамента
би могъл да
се е нанесъл
само
настоящият
ищец.
Първото
редовно о.с.з.
е проведено
на 08.03.2016г. На
ищеца е
дадена
възможност
да ангажира
доказателства
в следващото
о.с.з. (01.11.2016г.). Там
отново
срокът за
ангажиране
на
доказателства
е продължен.
Третото о.с.з.
е проведено
на 04.04.2017г.
Последното
о.с.з. е от 15.05.2018г. и
в него не са
представени
доказателства.
Пред
САС е
представена
Присъда от 2008г.,
постановена
по НОХД № 8167/2007г.
по описа на
СРС. С нея ищецът
е признат за виновен
за това, че на
15.09.2000г., с цел да
набави за себе
си имотна
облага, е
въвел в заблуждение
Х.И., а именно,
че процесното
жилище е
негово, тъй
като е
придобито по
завещание.
Искът
е депозиран
на 12.03.2012г. В
исковата
молба има и
друго
признание –
за 7 годишен
период (чл. 175 от ГПК). Което
означава, че
първоначалният
ищец твърди,
че е в
жилището,
считано от 2005г.,
което, предвид
посоченото в
„от правна
страна“, дори
не отговаря
на истината. Срокът
не е
достатъчен,
за да се придобие
с
недобросъвестна
давност
недвижимост.
от
правна
страна:
Ако
исковата
молба е
неясна (да
се разбира и
недобре
редактирана),
от
значение е
нейният
смисъл, а не
буквалното щ
съдържание (18-60-ІV).
Правото на
собственост
действително
не би могло
да възникне
на две
основания – деривативно
и оридинерно.
Всъщност твърдението
е за
евентуалност
(в тази
връзка и
Определение
от 08.03.2016г.).
Или,
изложението
в исковата
молба би
трябвало да
се тълкува
като - ако има
проблем с
действителността
на завещанието,
то тогава да
се съобрази
периода на
давността.
Всеки може
да предяви
иск, за да
възстанови
правото си,
когато то е
нарушено, или
за да установи
съществуването
или
несъществуването
на едно
правно
отношение
или на едно
право, когато
има интерес
от това (чл. 124 от ГПК). Правото
на
собственост
по давност
върху недвижим
имот се
придобива с
непрекъснато
владение в
продължение
на 10 години
(чл. 79, ал. 1 от ЗС).
1. Завещателните
разпореждания
могат да
бъдат
направени и под
условие, със
срок или с
тежест (чл. 17 от ЗН). Това са
т.нар. „модалитети
при завещателните
разпореждания“.
Когато тези
елементи са
включени в завещателното
разпореждане,
те изменят
неговото
съдържание и
с това
изменят и
нормалното
пораждане на
правните
последици.
Ако
има
поставено
условие: в
този случай
действието
на тия
разпореждания,
т.е. проявяването
или
погасяването
на правните
последици, се
поставя в
зависимост
от настъпването
или
ненастъпването
на едно бъдещо
и несигурно
събитие.
Условието
може да бъде
отлагателно
или прекратително.
Правните
последици на
завещанието
с отлагателно
условие
настъпват
след
сбъдване на
събитието. До
настъпването
на това отлагателно
условие
завещанието не
може да
прояви
своите
правни
последици. Сбъднатото
условие има
обратно
действие. Това
значи, че завещателното
разпореждане,
направено
под
отлагателно условие,
което се е
сбъднало, се
смята за безусловно
от откриване
на
наследството
и прехвърля
завещаната
вещ от този
момент. Разбира
се,
дотолкова,
доколкото
трети лица не
са придобили
собствеността
по давност или
на друго
основание
върху имота,
предмет на
завещанието. Когато
отлагателното
условие не се
сбъдне, счита
се, че въобще
не е имало
завещание.
В
конкретната
хипотеза
условието не
се е сбъднало,
завещателя е
преживял
операцията.
Тя е починала
3 години
по-късно.
Уговорката е
изключително
ясна и кратка
и не би могло
да се тълкува
по различен
начин (в тази
връзка
цитираната
във въззивната
жалба практика,
която
всъщност е и
съобразена,
не води до
различен
правен извод:
Решение
№ 176 от 05.12.2017г. по
гр.д. № 892/2017г., г.к., І
г.о. на ВКС, изразената
воля от
завещателя,
когато след
подписа под
завещанието
е вписан от
него
допълнителен
текст, под
който също е
поставен
подпис, следва
да се тълкува
като един
текст по
правилото на
чл. 20 ЗЗД с цел
намиране
смисъла на
волеизявлението,
като се
вземат
предвид
обичаите в
практиката и
добросъвестността.
наличието в
завещанието
на
допълнителен
текст и
подпис под
него, когато
е логически
свързан с
предхождащия
го, е
основание да
се приеме, че
той е част от
завещанието;
Решение № 122 от
03.06.2013г. по гр.д. 902/2012г.,
г.к., І г.о. на ВКС:
… а
отделните
клаузи
следва да се
тълкуват във
връзка по
между си).
С това
е бил наясно
и самият ищец
– арг. от представената
пред САС
Присъда. С
нея той е осъден
за това, че е
въвел в
заблуждение Х.И.,
като му е
продал
жилището.
Относно
присъдата е
необходимо
да се посочат
няколко
обстоятелства:
-
възможността
за нейното
представяне
е преклудирана,
именно по
тази причина
бе отчетена в
„от фактическа
страна“ поредността
на редовните
заседания
(Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. №
56/2010г., на IV г.о.;
Решение № 700/06.12.2010г.,
по гр.д. № 304/2010г., на
III г.о.,
постановени
по реда на чл. 290 ГПК).
Документът
не е
ангажиран и
във връзка с
друго
доказателство,
представено
от ответниците.
Освен това:
-
присъдата,
ако е влязла
в сила, а
вероятно това
и се твърди във
възивната
жалба, обвързва
както съда,
така и самия
ищец (Решение
№ 25 от 17.03.2010г. по т.д.
№ 211/2009г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС: От
граматическото
и логическо
тълкуване на
чл. 222 ГПК (отм.),
чийто аналог
е чл. 300 от
действащия
ГПК, се
налага
разбирането,
че по изрично
разпореждане
на закона влязлата
в сила
присъда е
задължителна
за съда,
разглеждащ
гражданско
правните
последици от
конкретно
деяние, но
само относно това,
дали то е
извършено
или отречено,
дали е противоправно
и дали деецът
е виновен). Т.е.
това е
хипотеза на
признание за
неизгодни за ищците
(първоначален
и ностоящ)
факти – чл. 175 от ГПК
(например:
Решение № 475 от
08.06.2010г. по гр.д. №
1311/2009г., г.к., ІІІ г.о.
на ВКС; и Р. № 98
от 21.03.2011г. на ВКС,
ІV г.о., по гр.д. №
952/2010г.), а именно:
* настоящият
ищец е бил
наясно, че
въобще не е
собственик,
след като ще
въвежда в
заблуждение
купувача;
според
исковата
молба се
предполага,
че това е
баща му (че
той е
собственик),
който от своя
страна явно не
е упражнявал
фактическата
власт върху
вещта (corpus possessionis) – след
като сина му
се
разпорежда с
нея.
* нито
сина, нито
бащата са давностили,
тъй като първият
се е опитал
да осребри
„притежаваната“
от него
правна привидност.
2.
към 30.06.2005г.,
според СГС,
той не е
владял
апартамента
и така това е
продължило поне
до 09.05.2007г. (датите
са на двете
решения на
СГС и ВКС).
Съобразно
изложеното,
искът е
неоснователен.
по
разноските:
1. на
наследниците
на С. Ю.Ю.
се дължат
разноски - 1 550 лева
(чл. 78, ал. 3 от ГПК).
Съображения
са изложени в
първото първоинстанционно
решение.
2.
наследниците
на С. Ю.Ю.
дължат на
основание чл.
77 от ГПК и
стойността
на
незаплатената
от тях
експертиза – 300 лева
(оспорването
е било
неоснователно).
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от С.Д.С., ЕГН **********,***,
срещу Ф.М. Ю., ЕГН **********,***,
обл.
Ловеч“; Ю.
С., Ю.,
ЕГН **********,***, обл.
Ловеч“; М.
С.а Ю.-Е., ЕГН **********,***“; А.Ю.Ю.,
ЕГН **********,***“; Г.Ю.Ю., ЕГН ***********,***“; М.А.Т.,
ЕГН **********,*** (л. 35); З.А.М., ЕГН **********; Н.А.Д., ЕГН **********,***,
и Р.А.Д.-А., ЕГН **********,***,
иск с пр.осн.
чл. 124 от ГПК и чл. 79 от ЗС, да се
признае за
установено
по отношение
на ответниците,
че ищецът, че
е собственик
въз основа на
саморъчно
завещание от
03.04.1997г. на А.Ч.П.,
евентуално -
въз основа на
давностно
владение, на
следния
недвижим
имот: апартамент
№ 3, находящ
се в гр. София,
местност
“Център”, бул. „**********,
ет. II, с площ от 63,66
м2, състоящ
се от стая,
дневна, хол,
кухня, баня - клозет,
и коридор,
при съседи ни
жилището: изток
- ул. „Перник“,
запад -
държавно
жилище, север
- държавно
жилище, юг -
коридор,
заедно с мазе
с площ от 4,49 м2,
при съседи:
изток - ул.
„Перник“,
запад -
държавно
мазе, север -
бул. „Ал.
Стамболийски“,
юг - С.Н. и
заедно с
таванско
помещение с
площ от 4,73 м2,
при граници и
съседи: изток
- улица, запад -
държавно
таванско
помещение,
север - улица
и от юг - С.Н.,
заедно с 2,37 % ид.ч.
от общите
части на
сградата от
правото на
строеж върху
мястото, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, С.Д.С., ЕГН **********,***, да заплати
на Ф.М. Ю.,
ЕГН **********,***, обл.
Ловеч“; Ю.
С., Ю., ЕГН
**********,***, обл.
Ловеч“; и М. С.а Ю.-Е., ЕГН **********,***“,
като
наследници
на С. Ю.Ю., сумата
от 1 550
(хиляда
петстотин и
петдесет)
лева,
сторени
деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл.
77 от ГПК, Ф.М. Ю., ЕГН **********,***,
обл.
Ловеч“; Ю.
С., Ю.,
ЕГН **********,***, обл.
Ловеч“; и М.
С.а Ю.-Е., ЕГН **********,***“,
като
наследници
на С. Ю.Ю., да
заплатят на Софийски
градски съд,
сумата 300
(триста) лева, възнаграждение
за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: