РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Свиленград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100701 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът К. Д. Й. е предявил против Прокуратурата на Република
България иск за заплащане на сумата 5 001 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.06.2025 г. до
окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че бил привлечен като обвиняем по Досъдебно
производство /ДП/ № 502/2024 г. по описа на РУ на МВР - Свиленград, пр.пр.
№ 5355/2024 г. на РП-Хасково, ТО-Свиленград, за престъпления по чл.343б,
ал.3 и чл.343б, ал.1 – за това, че на 01.12.2024 г. в гр. Свиленград, управлявал
лек автомобил марка „БМВ“, с рег.№ Х5736НА, след употреба на алкохол и
наркотични вещества.
Ищецът твърди, че не бил извършил престъпленията, за които му било
повдигнато обвинението, както и че никога не бил употребявал наркотични
вещества. Твърди, че на 01.12.2024 г. в гр. Свиленград, управлявайки лек
автомобил марка „БМВ“, с рег.№ Х5736НА, изгубил контрол над автомобила
и се блъснал в товарен автомобил „Ивеко“, паркиран пред дом №
************. След проверка на документите му, бил тестван за употреба на
алкохол и наркотични вещества с технически средства, които дали
положителен резултат. Вследствие на това срещу ищеца били издадени 2 броя
ЗПАМ на РУ-Свиленград, с които му била наложена ПАМ - прекратяване на
регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и ПАМ - временно отнемане на
Свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
1
но не повече от 18 месеца. Ищецът не бил съгласен с отчетените резултати от
техническите средства, поради което дал проби кръв и урина в ЦСМП –
Свиленград. Преди да излязат резултатите от кръвното изследване, срещу
ищеца било образувано горепосоченото ДП. В хода на ДП били назначени две
химико-токсикологични експертизи, по които били изготвени заключения,
видно които в кръвната проба на ищеца нямало наличие на алкохол и
наркотични вещества. С Постановление от 11.06.2025г. ДП било прекратено
поради липса на извършено престъпление.
Досъдебното производство продължило повече от шест месеца, през
които ищецът изпитвал изключителни тревоги и страх за себе си. Той бил в
шок от случилото се и не намирал логично обяснения как едното техническо
средство отчело наличие на наркотични вещества, каквито никога не бил
употребявал в живота си, а другото – наличието на високи промили алкохол в
кръвта му, при положение, че не бил употребил такъв на датата, на която бил
тестван. Ищецът се чувствал в пълна безизходица и нямал никаква надежда, че
истината ще излезе наяве. Заради наказателното производство ищецът бил
принуден да чуе изключително неприятни неща по свой адрес. Фактът, че бил
обвиняемо лице станал известен сред близките му, а и сред широк кръг от
негови приятели и познати. Това се отразило на имиджа на ищеца и в
отношението му с обкръжаващите го, от които той изпитвал неудобство,
притеснение и унижение. Ищецът бил потиснат, затворил се в себе си,
изгубил всякакво желание да излиза и да има социални контакти.
Досъдебното производство се отразило и на здравословното състояние на
ищеца, така че той имал проблеми със съня, за което се наложило да взема
успокоителни и лекарства за сън. Наред с това, заради наложените му ПАМ,
над шест месеца ищецът бил възпрепятстван да шофира и да ходи с кола на
работа, което допълнително довело до финансови затруднения за него.
Обезщетението за претърпените болки и страдания ищецът оценявал на 5 001
лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че претендираните вреди
са недоказани по основание и по размер, респ. че не са ангажирани
доказателства за това, че привличането на ищеца в качеството му на обвиняем
породило за същия твърдените негативни последици и довело до причиняване
на търсените вреди. Посочва също, че ДП било образувано за престъпление, а
не срещу ищеца, който не бил привлечен в качеството на обвиняем. ДП
приключило в разумен срок и по него не били прилагани мерки за
процесуална принуда по отношение на ищеца. Ответникът счита също, че
претенцията на ищеца за прекомерна, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
установената трайна съдебна практика
По тези съображения ответникът пледира за отхвърляне на исковете.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, като иска намаляването им, позовавайки се на
Решение на СЕС по дело № С-438/2022.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно, и с оглед наведените от страните доводи и възражения, намери
2
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 502/2024 г. по описа РУ – Свиленград при
ОДМВР – Хасково, видно от което, същото е било образувано първоначално
като бързо производство, на основание 356, ал.3 от НПК, с първо действие по
разследването – оглед на местопроизшествие. Образувано е било за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – за това, че на 01.12.2024 г. в гр.
Свиленград, управлявал МПС - лек автомобил марка „БМВ“, с рег.№
РВ5736НА, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно
1,40 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager
7510“, както и за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – за това, че на
01.12.2024 г. в гр. Свиленград, управлявал МПС - лек автомобил марка
„БМВ“, с рег.№ РВ5736НА, след употреба на наркотично вещество -
амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug
Check 5000, STK 7“.
От съдържащите се в ДП Протокол за оглед на местопроизшествие от
01.12.2024 г., Докладна записка за посетено ПТП с материални щети от
01.12.2024 г. от мл. автоконтрольор Д.Г.Г. до Началника на РУ – Свиленград и
протоколи за разпит на свидетелите Д.Г.Г., П.Д.Д. и Д.Ж.Ж. става ясно, че на
01.12.2024 г., в около 3,35 - 4,00 часа в гр. ************, на пътното платно,
ищецът К. Д. Й., управлявайки лек автомобил марка „БМВ“, с рег.№
Х5736НА, движейки се с несъобразена скорост и несъобразявайки се с
атмосферните условия и състоянието на пътя, е изгубил контрол над
автомобила си, навлязъл е в насрещното платно и е причинил ПТП, като е
ударил с предната част на автомобила си паркиран товарен автомобил марка
„Ивеко“, с рег. № Х6662МА, собственост на Д.Ж.Ж.. Видно от протокола за
разпит на свидетеля Д.Г.Г., на длъжност мл. мл. автоконтрольор при РУ -
Свиленград, отзовал се на сигнала за настъпилото ПТП, в качеството му на
дежурен автопатрул по КАТ, при пристигането му на местопроизшествието е
заварил лицата К. Д. Й., който заявил и подписал декларация, че той е
управлявал катастрофиралия лек автомобил, придружаващата го в автомобила
П.Д.Д. и собственика на микробуса Д.Ж.Ж.. Свидетелят посочва, че К. Д. Й.
миришел на алкохол и бил видимо повлиян от него, а на въпроса на полицая
дали е употребил такъв, отговорил, че заедно с Преслава били в бар „Али
баба“ и около полунощ бил изпил две големи водки. Свидетелят изпробвал за
алкохол Й. с техническо средство „Drager 7510 ARPL“, като уредът отчел 1,40
промила алкохол. Впоследствие свидетелят отвел Й. в РУ – Свиленград,
където го изпробвал за употреба на наркотични вещества с техническо
средство „Drager Drug Check 5000, STK 7“, като уредът отчел положителна
проба за употреба на анфетамин. Фактът, че ищецът е употребил алкохол,
преди да се качи да управлява автомобила (преди процесното ПТП) се
потвърждава и от протокола за разпит на свидетеля П.Д.Д., която посочва, че
тя и ищецът са били в бар „Али Баба“, където той е изпил две водки, както и
от протокола за разпит на свидетеля Д.Ж.Ж., който посочва, че след
катастрофата ищецът е обикалял около автомобила, силно миришел на
алкохол и бил видимо повлиян от него.
Видно от приложения в ДП протокол за сервизна проверка на
3
техническото средство „Drager Drug Check 5000“ от 02.04.2024 г., същото е
изправно, като проверката е със срок на валидност 12 месеца, респ. към
01.12.2024 г. техническото средство, с което е била извършена проверката, е
било изправно.
Със Заповед за задържане на лице № 351з-238, издадена на 01.12.2024 г.
в 5.00 часа от И. А. И.ов – ст. полицай при РУ-Свиленград, К. Д. Й. е бил
задържан, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ-Свиленград. Видно от
инкорпорираната в заповедта разписка, подписана от ищеца, задържането на
ищеца е продължило 6 часа, като същият е бил освободен в 11.00 часа на
01.12.2025 г.
Приложени са към исковата молба и в ДП, и са приети по делото като
писмени доказателства Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0351-000212 от 01.12.2024 г., с която на К. Д. Й.
е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „б“ ЗДвП - „Прекратяване на
регистрацията на ППС“ марка „БМВ 330ЦД“ с рег. № РВ5736НА за срок от 6
месеца“, както и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0351-000211 от 01.12.2024 г., с която на К. Д. Й. е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, посочената
последна ПАМ се налага тогава, когато се управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, като срока за налагане на мярката е до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Съставен му е бил и АУАН серия GA, № 1340476 от 01.12.2024 г. за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗдвП – за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техните аналози и АУАН серия GA, №
1340475 от 01.12.2024 г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП – за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
С постановление от 06.12.2024 г. на прокурор от РП – Хасково, ТО –
Свиленград, е разпоредено бързото производство да продължи по общия ред
(като досъдебно производство).
Видно от представеното с исковата молба Постановление на прокурор в
РП-Хасково, ТО- Свиленград, на 11.06.2025 г. ДП 502/2024 г. по описа РУ –
Свиленград при ОДМВР – Хасково е било прекратено на основание чл. 243,
4
ал. 1, т. 1 от НПК -поради несъставомерност на деянието. Безспорно е, а и от
приложените разписки е видно, че постановлението е влязло в законна сила на
23.06.2025 г., след изтичане на 7-дневния срок от връчването му. Прокурорът
се е позовал на съдържащите се в ДП две химико-токсикологични експертизи,
видно от които, в пробата кръв, взета от ищеца на 01.12.2024 г. в 5.48 ч., не се
установява наличие на наркотични вещества и се установява съдържание на
концентрация на алкохол от 1,20 промила. Заключенията на експертизите
са постъпили по ДП на 03.06.2025 г., след като пробата е получена в
Химикотоксикологичната лаборатория на 02.12.2024 г.
Видно от приложена в ДП справка за съдимост, К. Д. Й. не е осъждан, а
от справката за нарушител/водач се установява, че за извършени нарушения на
правилата за движение по пътищата на ищеца са били издадени 3 наказателни
постановления и 7 фиша, считано от 2020 г. до датата на издаване на
справката – 04.12.2024 г.
По делото са събрани са и гласни доказателства - чрез разпит на двама
свидетели, ангажиран от ищеца.
Свидетелят П.М.Б. – баба на ищеца, посочва, че от 5-годишен го
отглежда, тъй като оттогава живеели с него и майка му в едно домакинство.
Според св. Б., внукът й и никога не бил употребявал наркотици. След
процесното ПТП бил много притеснен, затворил се вкъщи, не излизал, имал
проблеми със съня. Приятелите му се подигравали, наричали го „наркоман“,
отдръпнали се от него. Отношението им се променило спрямо ищеца още
повече, че на него това не му се случвало за пръв път - да му се прави тест за
наркотици, който да излезе положителен с техническо средство, а кръвната
проба – отрицателна. Притесненията на ищеца били свързани основно с теста
за наркотици, а не толкова с алкохола, защото „алкохолът не бил кой знае
колко“. Проблем създавало на ищеца и отнемането на свидетелството му за
управление на МПС, което още не му било върнато, но свидетелят не знаела
защо не му е върнато.
Свидетелят Р.Х. Б. – майка на ищеца, посочва, че „поредното
несправедливо показване на теста“ се отразило много зле на сина й, като той
почти спрял да се храни, не можел да спи, избягвал да излиза и бил потиснат.
Бил също отхвърлен от приятелите си, които му се подигравали, тъй като това
бил втори фалшив тест за наркотици, поради което и нападките станали по-
големи. Според свидетеля тези преживявания на ищеца били свързани
основно с теста за наркотици. Свидетелят посочва, че свидетелството за
управление на МПС на ищеца му било отнето и все още не му било върнато,
но не била наясно защо.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното
5
деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората от гореизложените хипотези, като
от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца
действително е било повдигнато обвинение за престъпления по чл.343б, ал.1
от НК и по чл.343б, ал.3 от НК, но наказателното производство е било
прекратено с постановление на Прокуратурата, поради това, че от ищеца не е
извършено престъпление.
Следва да се изясни, че в случая е налице предпоставката „обвинение в
извършване на престъпление“, тъй като при образуването на бързо
производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за
първото действие по разследването срещу него, т.е. ищецът има качеството на
„обвиняем“, независимо, че не е привличен като такъв с постановление на
разследващия орган – в този смисъл е Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о.
При това положение, доказа се, че е осъществен фактическия състав на
отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи,
поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин
орган - Прокуратура на Република България, като тази отговорност има
обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките
за образуване на наказателно производство, дали процесуално-следствените
действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са
налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало
от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче е
необходимо, освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са
налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно -
претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка
причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от
съответните правозащитни органи.
Принципно, винаги едно висящо наказателно производство води до
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл е постановената задължителна по този въпрос
практика по реда на чл.290 ГПК /напр.: Решение № 427/16.06.2010г. на ВКС
по гр.дело № 273/2009г., ІІІ г.о.; Решение № 457/25.06.2010г. на ВКС по гр.д.
№ 1506/2006г., ІVг.о./, според която фактът на незаконното обвинение е
достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
съвсем естествени като посочените негативни преживявания.
Ето защо, претенцията на ищеца за неимуществени вреди се явява
основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва
да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Действително, по ДП № 502/2024 г. по описа на РУ-Свиленград ищецът
не е бил привлечен като обвиняем, но на 01.12.2024 г. е бил разпитан като
свидетел относно извършеното от него на същата дата ПТП, при което е
6
управлявал МПС и му е била извършена проверка за наркотици и за
концентрация на алкохол в кръвта му.
Съгласно чл. 343б, ал. 1 от НК, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено
по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с
глоба от двеста до хиляда лева. Съгласно чл. 343б, ал. 3 от НК, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Характеристиките на тези престъпни състави предполагат, че единствено
лицето, което е управлявало МПС и на което е била извършена проверка за
концентрация на алкохол и за наркотици в кръвта, може да бъде извършител
на съответните деяния. Поради това се налага изводът, че на 01.12.2024 г., при
разпита му като свидетел, ищецът е узнал за воденото срещу него бързо
наказателно производство и от този момент е започнал да търпи вреди по
смисъла на чл. 2 ЗОДОВ.
От събраните доказателства се установи, че ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в преживян стрес, душевен дискомфорт и притеснение. Видно
от материалите по делото, ищецът е бил задържан по ЗМВР за няколко часа,
като въпреки относителната недълга продължителност на задържането,
същото води до ограничаване на свободата на придвижване на ищеца. По
въпроса за съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип
по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС - ППВС № 4/
23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/
2004 г. на ВКС, ОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС,
вкл. по реда на чл. 290 от ГПК. Според същата справедливостта, като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова, справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя
по вътрешно убеждение на съда. Съгласно Решение № 193 от 19.01.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 4258/2019 г., IV г. о., ГК, при определяне размера на
имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва
да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера
на неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че не следва да се отдава
изолирано или прекомерно значение на едни обстоятелства за сметка на други;
съобразяват се личността на увреденото лице, тежестта на престъплението,
видът на взетата мярка за неотклонение и други наложени ограничения в
рамките на наказателното производство, продължителността му,
интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването,
въздействието на наказателното производство във вътрешния свят на ищеца,
начина на живот и поведението му, рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
7
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и пр. фактори, постановени влезли в сила
осъдителни присъди за други извършени престъпления от общ характер,
разгласяването на воденото наказателно производство. Обезщетението
трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да
бъде източник на неоснователно обогатяване.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 413/ 03.02.2016 г.
по гр. дело № 1911/2015 г. на ВКС е прието, че в размера на обезщетението
следва да бъдат включени и болките и страданията, претърпени от
пострадалия във връзка с 24 часовото му задържане. Това е така поради факта,
че чл. 59, ал. 2 НК определя като задържане във връзка с наказателното
производство всяко задържане по НПК, ЗМВР или друг закон, което е
свързано с престъплението. Настоящият състав споделя това разрешение
напълно и намира, че при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде отчетено и задържането на ищеца по реда на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 343б от НК.
Съобразявайки горните принципни разрешения, настоящият съдебен
състав намира, че обезщетение от 1000,00 лева справедливо ще обезщети
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от воденото наказателно
производство. При определяне на този размер съдът взе предвид тежестта на
престъпленията, за които срещу ищеца е образувано и водено наказателно
производство; злепоставянето на доброто му име в обществото и конкретно
сред приятелите му, което се случва за втори път; задържането му по реда на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ - Свиленград (продължило е 6 часа, но в тях е включено и
даването на проба кръв в ЦСМП); нарушенията на правилата за движение по
пътищата на ищеца, за които преди образуване на наказателното производство
са му били издадени 3 наказателни постановления и 7 фиша.
При преценката за размера на справедливото обезщетение съдът взе
предвид също, че ищецът е употребил алкохол преди процесното ПТП и
последвалата проверка, като от експертизата по ДП се установява
съдържание на концентрация на алкохол в кръвта му от 1,20 промила, за
което му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - „Временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съдът взе
предвид също, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем и няма наложена
по отношение на него мярка за неотклонение и че наказателното производство
е било прекратено с постановление на прокурора веднага след получаване на
резултатите от кръвната проба.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът взе
предвид и показанията на разпитаните двама свидетели, които са близки
родственици на ищеца (майка и баба по м.л.). Те описват емоционалното
състояние на ищеца във връзка с процесното ПТП и в частност с
положителния тест за наркотици, направен с техническо средство.
Показанията на свидетелите следва да бъдат ценени в частта, в която се описва
състоянието на ищеца като на човек, подложен на стрес и притеснение за
8
своето бъдеще, и другите естествени негативни преживявания, свързани с
дистанциране на хора от социалното му обкръжение. Извън обхвата на
посочените обстоятелства и по-конкретно относно преценката на
здравословното състояние на ищеца, свидетелските показания не следва да
бъдат взети предвид, доколкото подобно заключение изисква специални
познания и не би могло да се изведе само от нормалните и обичайни за всеки
подложен на стрес човек реакции. Още повече, че самите свидетели не
твърдят ищецът да е посещавал специалисти, да е бил подложен на лечение
или да е употребявал медикаменти.
В случая е необходимо да се установи, че това състояние на лицето е
вследствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е
мотивирало тези негативни последици. За неимуществените вреди
действително има значение начинът, по който предприетото наказателно
преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели,
обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват някакво силно
отрицателно отношение от страна на околните, освен че приятелите на ищеца
се били отдръпнали от него. Не се доказа също така обвинението да е
предизвикало някакво влошаване на здравето на лицето или да е оказало
вредно влияние в тази насока, нито пък за такова нещо е представена
медицинска документация за състоянието му, която да го установи.
От друга страна, органите на разследването са били длъжни да
образуват производство във връзка с констатираното и да установяват
виновното лице, като те не могат да носят отговорност за създадения отзвук от
инцидента, ако е имало негативен такъв, сред приятелите на ищеца, защото
няма как да се предвиди каква би била обществената реакция по повод едно
образувано наказателно дело. При това положение няма как всички лоши
последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяната в
неговото поведение за период от около 6 месеца, да се възложат в тежест на
ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от
обвинението. Не се установява също конкретният случай да е придобил масов
отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил
публично компрометиран или дискредитиран.
Изложеното дотук обосновава един по-нисък размер на търсеното
парично обезщетение за неимуществени вреди, преценявано с критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността
за присъждане на такова, доколкото искът принципно е основателен, с оглед
формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
В процеса нито се установи да е имало някаква силна негативна
обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък се доказаха толкова
продължителни или мъчителни отрицателни изживявания, явяващи се
следствие от действията на органите на Прокуратурата, извън нормално
обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно
престъпление. Отделно от това, тези нормални психически страдания са
продължили около 6 месеца, което също обуславя прекомерност на
претендирания размер на обезщетение.
9
С оглед гореизложеното, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се явяват
основателен за сумата от 1000,00 лева, която ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца. За разликата над тази сума до целия предявен
размер от 5001 лева искът следва да се отхвърли като неоснователни.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от деня, следващ деня на влизане в сила на
Постановлението за прекратяване на наказателното производството –
24.06.2024 г.
С оглед изхода на делото, а именно - частичното уважаване на исковата
претенция, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат разноски,
като същите изрично се претендират и за тях е представен списък по чл.80 от
ГПК. По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на ищеца в размер на 10,00 лв.– за държавна такса за образуване на делото.
Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 2,00 лв.
Съгласно приложения към исковата молба договор за правна защита и
съдействие ищецът е представляван безплатно в производството от адвокат, на
основание чл.38, ал.1 т.3 от ЗА, поради което се претендира адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 1 от ЗА.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските за
адвокатска защита, направени от ищеца, което съдът намира за основателно.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, с
оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, са
приложими указанията, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22
на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия
правен спор. В случая, делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
още повече че по предмета на спора е налице многобройна съдебна практика,
а от друга страна, между същите страни вече се е водил съдебен спор със
същия предмет (гр.д. № 193/2023г. по описа на РС – Свиленград). Цената на
иска е в размер на 5001,00 лв. По отношение на труда, който е положен за
защита на съответното право, съдът взе под внимание прецизната подготовка
на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа
по делото, но следва да се има предвид, че след подаването на исковата молба
е проведено само едно съдебно заседание, в което се изчерпва процесуалното
представителство на ищеца. Що се отнася до критерия пропорционалност,
както и СЕС посочва в решението си, право на възстановяване включва не
само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака
„подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се
приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е
подходящата част от тези разумни разноски.
С оглед отхвърлената част от исковата претенция и уваженото
възражение за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение, и
по изложените по-горе съображения, съдът намира за разумни и
пропорционални на ищеца ще се присъдят по съразмерност разноски в размер
на 300,00 лв.
10
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
бул. „Витоша” № 2, да заплати на К. Д. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
************, сумата 1000,00 (хиляда) лева - главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 24.06.2024 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на незаконно повдигнато обвинение за престъпления по чл.343б, ал.3 и
чл.343б, ал.1 от НК – по Досъдебно производство /ДП/ № 502/2024 г. по описа
на РУ на МВР - Свиленград, което наказателното производство е било
прекратено с постановление на прокурор, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 1000,00 лева до пълния предявен размер от 5 001,00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
бул. „Витоша” № 2, да заплати на К. Д. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
*********************, сумата 2,00 лв. - разноски по делото, изчислени по
съразмерност.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
бул. „Витоша” № 2, да заплати на адвокат И. А. Д. от АК – Хасково сумата
300,00 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11