Решение по дело №8570/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260002                                               04.01.2021 година                                  град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На  втори декември                                          през  две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 570 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от  Т.Е.Д. – М. ЕГН ********** и Р.А.Е. ЕГН **********, двете с адрес: ***, чрез адвокат Н.И. – САК, против „СЕЙФ - ТУРС“ ЕООД  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Комсомолска“   №42, представлявано от Станимир Василев, за осъждане на ответника да плати на ищците сумата 800 лева, платена авансово по договор за организирано туристическо пътуване от 31.12.2019 година, което не се е осъществило, поради предприетите мерки  във връзка с обявеното извънредно положение по време на пандемията, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            След изпращане на препис от исковата молба и приложената на ответника в преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК от негово име е постъпил писмен отговор, в който е посочено, че съгласно чл.25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 година и за преодоляване на последиците, са уведомили ищците на 18.03.2021 година, че сумата  ще бъде заплатена до 13.05.2021 година, а те са предявили иска си преди тази дата.  Уточнено е, че срокът е удължен с изменението на чл.25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, който е приложим при непостигнато съгласие между потребителя и туроператора за отсрочване на пътуването  през следващите 12 месеца и следва връщане на сумата в срок от 12 месеца от отмяна на извънредното положение.  Ответникът излага, че впоследствие им изпратили споразумение на посочен от тях електронен адрес за приключване на финансовите им взаимоотношения, както и в телефонни разговори, за което било необходимо ищците да посочат банкова сметка, ***. Впоследствие, след посочване на банкова сметка,  ***.06.2021 година, сумата била платена изцяло в тяхна полза.

            Препис от писмения отговор е връчен на ищците  за становище по повод твърденията за извършено плащане и възражението за неспазена местна подсъдност.  По фактите не оспорват извършеното плащане, но считат, че ответника им дължи и разноските, направени по водене на делото, тъй като е дал повод за завеждане на делото. Уточнява, че след като предявили иска и внесли дължимата държавна такса получили телефонно обаждане за необходимостта от посочване на банкова сметка. ***, че не били съгласни с предложеното им споразумение, тъй като в него не били включен разноските, направени по водене на делото.  Уточняват, че съгласно чл.25 сумата следвало да бъде заплатена в срок 18.03.2021 година /12 месеца след отмяната на пътуването/, а тя била преведена на 03.06.2021 година. Уточняват, че на 22.05.2021 година изпратили до ответника уведомление за това, че желаят да им бъде възстановена сумата за пътуването, заедно с разноските.  Поради това считат, че разноските  по водене на делото следва да им бъдат присъдени и заявяват, че представят списък по чл. 80 от ГПК.

            В съдебно заседание ищците не се представляват.

            В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат С., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че следва да бъде постановено решение за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            По материалноправната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

            Предявеният иск е с правно основание чл.88 от ЗЗД вр. чл. 55, предложение трето от ЗЗД за връщане на авансово платена сума по договор за туристическо пътуване, поради отмяна на пътуването от  ищците. В случая не е спорно, че сумата е платена на 03.06.2021 година, след предявяване на иска на 31.12.2020 година. Спорът между страните е относно отговорността за разноски и за това дали ответникът, с поведението си, е дал повод за завеждане на делото, което правнорелевантен факт по правилото на чл. 78 от ГПК.

            От събраните по делото доказателства, както и предвид становището на страните по фактите, настоящият състав приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            В случая договорът е за организирано туристическо пътуване от 31.12.2019 година до Италия и Франция в периода, като пътуването следвало да започне в края на месец март 2020 година и по договора ищците заплатили авансово сумата 800 лева. Тези факти не са спорни по делото, установяват се и от приетите писмени доказателства.

            Съгласно чл.25 от ЗМДВИП туроператор, който трябва да възстанови заплатената сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено до 31.12.2020 година, поради разпространение на   COVID 19 може да предложи  на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващия не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител  между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява  до 12 месеца, считано от датата на отмяна на пътуването всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.  Последната редакция на този текст е от ДВ бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 година.

            Извънредното положение беше отменено считано от 13.05.2020 година и срокът за възстановяване на сумите за туристически пътувания, които не са осъществени, изтича на 13.05.2021 година. В случая ищците се позовават на чл.3.4 от договора, съгласно който  при непреодолими и извънредни обстоятелства  /природни бедствия, войни, епидемии и др./ туроператорът си запазва правото да анулира пътуването, ако е  уведомил пътуващия за прекратяване на договора без необосновано забавяне преди започване изпълнението  на туристическия пакет, като възстанови изцяло платената сума, без да дължи неустойка. Настоящият състав приема, че в случая не е налице цитираната договорна уговорка, тъй като правото на анулиране на пътуването е предоставено на туроператора, но в случая пътуването не е осъществено не поради анулиране на  това основание от туроператора, а поради обявеното извънредно положение във връзка с разпространението на вируса COVID 19. Този факт има значение за определяне на забава на туроператора  и съответно за отговорността му за разноски за предявяване на иска.  Не е спорно по делото, предвид и становището на ищците по фактите, че екскурзията не е била осъществена поради обявеното извънредно положение, което е ноторен факт за пътуванията в чужбина за периода.   Като писмено доказателство по делото е прието споразумение за ваучери, отправено до ищците, за което не е спорно, че не е одобрено от тях. Поради това настоящият състав приема, че  към датата на подаване на исковата молба на 31.12.2020 година ответникът не е бил в забава за възстановяване на сумата, която е следвало да бъде възстановена на ищците в срок до 13.05.2021 година. Поради това ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и не следва да понесе отговорността за разноски по водене на делото, направени от ищците.

            В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е поискал да бъдат присъдени разноски на доверителя му, но е заявил, че в момента няма готовност да представи доказателства за това, че са направени,  и е поискал  да му бъде предоставена възможност да представи доказателства за това, че разноските са направени.  Следва по повод това искане за продължаване на срока да бъде прието, че доказателствата за разноски са представени в срок, посочен в ГПК, предвид и обстоятелството че ищците не се представляват в съдебно заседание и неспазването на срока в случая не води да нарушаване на интереса им. След приключване на съдебно заседание е представено доказателство за сключен договор за правна защита и съдействие и фактура за сума в размер от 400 лева. В договора страните са уговорили, че възнаграждението е в размер от 400 лева и следва да бъде заплатено в 7 – дневен срок от получаване на фактурата от клиента за така начисления хонорар. В случая по делото  не е представено доказателство за това, че уговореният хонорар е платен, което е основание за присъждане на сумата на основание чл.78 от ГПК по смисъла на Тълкувателно решение № 6/2012 година по тълкувателно дело № 6/2012 година, ВКС, ОСГТК.  Поради това, че не се установява в настоящото производство, че разноските са реално направени, настоящият състав приема, че тази сума не следва да бъде възлагана в тежест на ищците.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен поради заплащане на сумата в хода на процеса, както и да бъде отхвърлена претенцията за присъждане на ищците на разноските, направени по водене на делото. По посочените съображения не следва да бъдат присъждани и разноските, направени от ответната страна по водене на делото.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т.Е.Д. – М. ЕГН ********** и Р.А.Е. ЕГН **********, двете с адрес: ***, чрез адвокат Н.И. – САК, против „СЕЙФ - ТУРС“ ЕООД  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Комсомолска“ №42, представлявано от Станимир Василев, за осъждане на ответника да плати на ищците сумата 800 лева /осемстотин лева/, платена авансово по договор за организирано туристическо пътуване от 31.12.2019 година, което не се е осъществило, поради предприетите мерки  във връзка с обявеното извънредно положение по време на пандемията, поради плащане на сумата в хода на процеса, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията, предявена от „СЕЙФ - ТУРС“ ЕООД  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Комсомолска“   №42, представлявано от Станимир Василев, за осъждане на ищците Т.Е.Д. – М. ЕГН ********** и Р.А.Е. ЕГН **********, двете с адрес: ***, да заплатят на ответника разноските, направени по водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.