№ 48
гр. ***, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20232310100503 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба с правно основание
чл.109 от ЗС за осъждането на ответника да преустанови действията си по ограждане
на имот на ищеца и да изсипва бетон в него, които препятстват упражняване правото
му на собственост, като бъде осъден да ги премахне.
Ищецът Г. Х. Х. от гр.***, чрез пълномощника си адв. Ст. В. от АК ***, в
исковата молба против Д. С. С. от гр.*** твърди, че по силата на нотариален акт №
***г. на ЕРС е собственик на недвижим имот, находящ се в „Зона за индивидуален
отдих“ при язовир *** край с.***, общ.***, обл.***, представляващ УПИ *** с площ
370.00 кв.м., при граници на поземления имот: улица, ***, а ответницата е собственик
на съседния поземлен имот - ***
Ищецът заявява, че след закупуването на имота през 2003г. не е предприемал
никакви действия по неговото ограждане и изграждане на строителство в него,
заплащал е редовно дължимите данъци и никога не е прекъсвал явното си владение,
като периодично е посещавал имота си. При поредното посещение на имота през
лятото на 2023г. установил, че собственичката на съседния поземлен имот –
ответницата Д. С. е оградила имота му с мрежа и е изсипала бетон в него.
Непосредствено след това той е изпратил на ответницата нотариална покана, с която я
уведомил, че желае незабавно да премахне поставените прегради и да освободи
недвижимия му имот от насипания бетон. Тази покана ответницата получила лично на
10.10.2023г., но в отговор на същата, отв. С. му заявила, че греши относно
местонахождението на имота си и че тя по никакъв начин не го е засегнала, а е
1
предприела действия за построяване на сграда, но в нейния собствен имот, а не в
неговия.
Поради тези съображения с ИМ се прави искане за постановяване на решение, с
което ответницата на основание чл.109 от ЗС да бъде осъдена да преустанови всички
действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и да
бъде задължена да отстрани и премахне извършеното ограждане на имота на ищеца и
насипания бетон в него. Направено е с ИМ искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В даденият от съда срок ответницата Д. С. С., чрез редовно упълномощеният
адв. Г. Н. Г., е депозирала писмен отговор, с който заявява, че предявеният иск е
допустим, но е изцяло неоснователен. Сочи се, че ответницата е собственик въз основа
на извършено с нотар. акт № ***г. дарение на празно дворно място с площ 422.00
кв.м., съставляващо поземлен имот *** по плана на Зона за индивидуален отдих при
язовир „***“, утвърден със заповед № *** г., който имот е бил придобит по-рано от
нейният баща С.Д.Х. по силата на нотариален акт № *** год. за покупко-продажба на
недвижим имот от Община ***. Твърди се, че за този неин имот има издадени виза за
проектиране № *** год., разрешение за строеж на обект пета категория от 11.12.***
год., протокол за трасиране или означаване и координиране на границите на поземлен
имот *** по плана на Зона за индивидуален отдих при язовир „***“ от 12.10.2023 год.
и доклад относно определянето на бетоновата площадка с резултати от GPS замерване
за определянето на бетоновата площадка, от които се установява, че ответницата
напълно законосъобразно и в собственото си дворно място е започнала извършването
на строителство на вилна сграда, с изливане на бетон като основа на бъдещата сграда.
Твърди се, че не са налице основания да се счита, че тя незаконосъобразно е изляла
бетон върху мястото, което е собственост на ищеца, нито да е извършила незаконно
строителство и/или посегателство върху терена, собственост на ищеца. Желае се съдът
да отхвърли предявеният иск като неоснователен и да присъди на ответницата
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но неговият процесуален
представител – адв. С. В. се явява и заявява, че поддържа изцяло исковата молба.
Претендира и направените по делото разноски. В писмена защита излага подробно
съображенията си за основателност на иска.
Ответницата се явява в съдебно заседание заедно със своя процесуален
представител – адв. Г.Н. Г., който заявява, че поддържа отговора на исковата молба.
Твърди се, че Д. С. строи на законно основание, по одобрен проект, издадени от
Община *** разрешение и строителна линия и не се касае за самоволно изграждане на
обект в чуждо дворно място, а строежа се реализира в имот, за който тя притежава
право на собственост съгласно нотариален акт за дарение. Желае да й се присъдят
2
разноските по делото. Излага подробни съображения за неоснователност на исковата
претенция в писмена защита.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеният от ищеца нотариален акт № 178, ***, дело № ***г. на
ЕРС, Г. Х. Х. е собственик на следния недвижим имот, находящ се в „Зона за
индивидуален отдих“ при язовир *** край с.***, общ.***, обл.***: празно дворно
място с площ 370 кв.м., представляващ ***I в *** по плана на „Зона за индивидуален
отдих“ при язовир ***, утвърден със Заповед № ***г., при граници на поземления
имот: на изток – тупик, на запад - улица, на север - *** и на юг - ***. Този имот
ищецът е закупил от Община *** след проведен явен търг.
С нотариален акт № ***г., том ***г. по описа на ЕРС, бащата на ответницата –
св. С.Я.С. е купил от Община *** след проведен явен търг, съседния на ищеца имот, а
именно – празно дворно място с площ 422 кв.м., представляващ *** в *** по плана на
„Зона за индивидуален отдих“ при язовир ***, утвърден със Заповед № ***г., при
граници на поземления имот: на изток – пешеходна алея, на запад - улица, на север –
парцел VI и на юг – парцел IV.
Впоследствие с нотариален акт за дарение на недв.имот № ***, нотар. дело №
*** година по описа на нотариус Ж.Р., С.Я.С. и съпругата му Г.И.С. са дарили на
дъщеря си - отв.Д. С. закупеният през 2003г. имот, а именно - празно дворно място с
площ 422 кв.м., съставляващо *** в *** по плана на „Зона за индивидуален отдих“ при
язовир ***, утвърден със Заповед № ***г., при граници на поземления имот: улица,
У***I, У***I, извън регулация /посочени в нотар. акт/.
След извършеното дарение новият собственик – отв. С. решила да извърши
строителство в имота и били предприети действия в тази насока, видно от
представените от ответницата виза за проектиране № 6 от 27.05.*** год. по чл. 140,
ал.1 от ЗУТ, издадена от гл.архитект на Община ***, за проектиране на „стаи за
настаняване и жилище на собственика“ в У***, кв.3 по плана на с. *** от ЗРП на Зона
за индивидуален отдих“ при язовир ***, както и било издадено от гл.архитект на
Община *** Разрешение за строеж на обект пета категория с № *** год., след
изготвен доклад за съответствие и одобрени от гл.архитект на Община ***
инвестиционни проекти по части: Архитектура, Конструкции, Електро, ВиК, геодезия,
ЕЕ, като със същото е разрешен строежа в У***, кв.3 по ПУП на Зона за индивидуален
отдих“ с. ***. След това започнало изграждане на преграда със съседния имот и
бетонова площадка на основата на сградата, за която е издадено разрешение за строеж.
През лятото на 2023 година ищецът посетил за пореден път собствения си
имот, представляващ ***I в *** по плана на „Зона за индивидуален отдих“ при язовир
*** и установил извършените от ответницата строителни дейности в имота му -
3
изграждане на преграда със съседния имот и бетонова площадка на основа на сграда.
На 02.10.2023г. Г. Х. изпратил до отв. С. нотариална покана, с която я уведомява, че е
установил извършени от нея действия – поставена преграда към имота му и изсипан
бетон в неговия собствен имот и че следва незабавно да премахне поставените
прегради и да освободи имота му от насипания бетон в срок от 7 дни от получаването
на поканата, за да може той и наемателя му да използват имота по нормалното му
предназначение. Тази покана е получена от ответницата лично на 10.10.2023г. и
веднага след това тя е предприела действия по установяване твърдението на ищеца
като възложила на инж. Г. Г. Г. да трасира собствения й имот. На 12.10.2023г. инж. Г. Г.
Г. /разпитан и като свидетел по делото/ извършил трасиране или означаване на
координиране на граници на ПИ с адрес с. ***, *** в *** по плана на „Зона за
индивидуален отдих“ при язовир *** и изготвил приложените по делото протокол от
12.10.2023г. за трасиране или означаване и координиране на границите на поземлен
имот *** по плана на Зона за индивидуален отдих при язовир „***“ с приложения –
регистър на координираните точки след измервания с GPS приемник и резултати от
GNSS измервания, и доклад относно определянето местоположението на бетонова
площадка в кв.3 по плана на ЗИО при язовир „***“, с. ***, община ***.Г. Г. посочил в
този доклад, че бетоновата площадка се намира изцяло в имот *** по плана на Зона за
индивидуален отдих при язовир „***“ и същата е излята точно по координати, дадени
по проект част „Геодезия“.
След извършеното от инж. Г. трасиране, отв. С. изпратила на 18.10.2023г.
отговор до ищеца на нотариалната му покана, в който посочила, че за собственият й
имот /*** в ***/ тя има издадено строително разрешение и в момента реализира
строителство на вилна сграда, поради което е изградена бетонова площадка на
основата на сградата, но с тези действия тя не е засегнала дворното място на ищеца,
което е в съседство на нейното и в тази връзка тя не е допуснала каквото и да е
нарушение и няма да отстрани излетия бетон. След този отговор на ответницата
ищецът предявил настоящата искова молба.
По искане на страните бяха събрани и гласни доказателства, като от разпита на
свидетелите, посочени от ищеца – Г. Г. Г. и Д.Д. се установи, че първият тях, който на
12.10.2023г. е извършил трасиране на имота на ответницата по покана на последната
/чрез нейната майка/ като бил уведомен и за получената нотариална покана от
собственика на съседния имот. Свидетелят сочи, че при извършеното от него
трасиране е установил, че изградената бетонова площадка се намира в имот V, като е
ползвал единствено проекта /инвестиционен проект, част „Геодезия“/, изработен от
колегата му Г. И., одобрен от Община *** и съответно протокол за линия и ниво,
издаден от Община ***, тъй като преди това посетил Община *** и поискал да види
плановете за имота, но не му били дадени такива. Св. Г. е трасирал координатите,
които Г. И. е посочил в изготвения от него проект. Св. Г. сочи още, че след като
4
изготвил протокола за трасиране, бил посетен втори път от майката на ответницата и
тогава той повторно отишъл в Община *** и говорил с главния архитект, който тогава
му разрешил да сканира застроителен план и трасировъчен план по отношение на
всички имоти, които са в Зона за индивидуален отдих“ при язовир ***. Тогава
свидетелят установил, че сградата, която е започната да се изгражда, цялата бетонова
плоча се намира в имот VІ, а не в имота на ответницата, както и че при проектирането
на сградата „най – вероятно“ е допусната грешка. Заявява, че в случая има един
трасировъчен карнет, на който има опорни точки, но тези опорни точки нямат
координати, а когато няма координати, не може да се намерят тези опорни точки, тъй
като трасирането на имота се извършва въз основа на тях. Свидетелят Г. сочи, че имот
V има трапецовидна форма, а когато е ходил на място не е знаел кой е имот VІ, тогава
според него е трасирал имот V.
От показанията на вторият, посочен от ищеца свидетел - Д.Д. се установи, че до
месец януари *** година той е бил изпълнителен директор на „***“ АД и като такъв в
периода 2002-2003г. е купил за дружеството от Община *** парцел в близост до
язовир „***“ /не знае номера на ПИ/, след което имота, който купил бил ограден и в
него поставени две каравани, изградени бил там навес и бетонова площадка до навеса.
Свидетелят е виждал ищеца в съседния на техния имот и при разговор между тях
двамата Г. Х. е споделил, че той има имот там, който е съседния на имота на „***“.
Св.Д. сочи, че близо до имота на „***“ АД има и имот - база на „В и К“ ***, която не
знае кога точно е построена, но когато той е купил имота /2002-2003г./ тази база е
съществувала там, макар и не във вида, в който се намира сега.
От показанията на св. С.Я.С., баща на ответницата и предходен собственик на
***, се установи, че още по време на първите търгове, обявени от Община *** той е
участвал в такъв и е купил парцел № V в „Зона за индивидуален отдих“ при язовир
***. Сочи, че този имот се различавал по форма от всички други парцели там.
Свидетелят не помни дали някой на място му е показал кой точно имот е купил, а
„колчетата били поставени от Общината“. Този закупен от него имот е бил ограден
значително време след покупката му, когато е започнал строежа в него /около и след
***г./. Свидетелят знае, че негов съсед е г-н Д. и че той е строил там, като до миналата
година той ползвал това съседно място. От разговор с трето лице - С.П. свид. С.
разбрал, че има някаква грешка, че мястото, в което е строил Д., не е на дружеството
на С.П.. Свидетелят твърди, че оградата на имот № VІ е построена преди повече от
10-15 години от Д.Д. и че там в същия имот № VІ вътре са фургоните, а той самият е
започнал да изграждам строежа в своя имот като съсед на Д..
От показанията на св. Г. И. – геодезист, изготвил проекта, по който е трасиран
строежа, извършван от Д. С., се установи, че при възлагане изработването на проекта,
възложителите са му представили документ за собственост и виза за проектиране,
5
изготвена от Община ***. Преди проектирането свидетелят отишъл в Община *** и
поискал да се запознае с извадка от изготвения регулационен план и координатен
регистър за имота, но техническото лице в Община *** отговорило, че това е
разработка на Община *** и за момента нямат изготвен регулационен план и работят
по виза за проектиране, изготвена от Общината, като към нея няма координати,
определящи мястото на имота. При посещение на място в имота заедно с бащата на
отв.Д. С., последният му показал кой е техния имот, като тогава свидетелят установил
като съществуваща само северната граница на този имот - съществуваща телена мрежа
- ограда. По тази виза, която му е била представена, границата между двата имота -
У*** и У***І е 20.25 метра от запад на изток, като това е и съществуващата граница
на място. От южната страна имота на възложителите граничи със селскостопански път
и така е било отразено и в проекта, който свидетелят е изготвил. При липсата на
координати св. И. приел, че У*** е техния имот и се намира на това място, а върху
съседния имот № VІ тогава имало постройка - не сграда, а фургон с навес. Тъй като в
Община *** са заявили на св. И. да работи по визата и че няма координатен регистър,
той е можел да се ориентира по съществуваща ограда на север и на юг -
селскостопанския път. Макар по принцип проекта, с който се определя
местонахождението на имота, да е ПУП със задължителен координатен регистър към
него, такива в Община *** на свидетеля не са предоставени, а му е била дадена само
визата за проектиране. Трасировъчния карнет, който е спомагателен чертеж към ПУП,
не може да бъде достатъчно ясен за определяне на точното местоположение на имота
при липса на осова мрежа. Опорни осови точки не са били показани и в момента няма
такива, според свидетеля. Свидетелят сочи още, че към настоящия момент след като се
е запознал с предоставени му от възложителя документи, след направената схема на
място за съществуващи граници, той установява, че има някакъв проблем, че строежа
е изпълнен към настоящия момент по изготвения от него проект, но всъщност имотите
не отговарят на трасировъчния карнет, размерите не отговарят на размерите по
трасировъчната схема. На трасировъчния карнет липсва печат, че е одобрен от
Общината и няма как да се нанесе този строеж на кадастралната карта, тъй като
кадастралната карта не е попълнена.
По искане на ответницата съдът изиска от Община *** и приобщи по делото
заверени копия от материали /без опис/ за одобрен инвестиционен проект на обект:
„Стаи за настаняване и жилище на собственика в У***, кв.3 по плана на Зона за
индивидуален отдих при язовир „***“ с възложител Д. С. С. към Разрешение за строеж
№ *** г., част от които са представени и от проц.представител на ответницата в с.з. на
28.05.2024г.
С писмо от 06.08.2024г. /на л. 182 от делото/ Кмета на Община *** е посочил
във връзка с изискани от съда доказателства, че при изготвяне на ПУП-ПРЗ на „Зона за
индивидуален отдих“ село ***, община ***, одобрен със Заповед № ***г., няма
6
изготвена част „Геодезия“, съответно Трасировъчен план, а при продажбата на имоти,
собственост на Община *** /вкл. и процесните два имота/ не са съставяни протоколи
за въвод във владение.
По искане на ищеца съдът назначи съдебно техническа експертиза с вещо лице
А. Д., със специалност геодезия и картография, вписана в списъка на вещите лица при
съдебния район на ОС-*** за 2024г., която да определи точното местоположение на
двата недвижими имота, намиращи се в „Зона за индивидуален отдих“ при язовир ***
край с.***, общ.***, обл.***, представляващи: У***I и У*** както и да даде
заключение в кой от двата имота се извършват описаните в исковата молба и в
отговора на същата строителни дейности.
След като се е запознала с материалите по делото, направила справки в Община
*** и СГКК *** и оглед и измервания на място, вещото лице Д. сочи, че У***I и
У***от ЗРП, одобрен със Заповед № ***г. се намират в ПИ с идентификатор *** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-106 от 16.02.2000г. на Изп.директор на АГКК,
целия с площ от общо 15053 кв.м. От аерофото заснемане на този ПИ *** в периода
2016-***г. е видно, че в този период има изградена бетонова площадка с навес в
югоизточната част, като на място е установено че върху тази бетонова площадка са
разположени два фургона, над които е изграден открит дървен навес за предпазване на
същите от атмосферни условия. Където е разположен навеса има заградена площ,
границите на която са материализирани с ограда от поцинкова тел, закрепена върху
метални колове. В южната част е разположена малка каравана. По скицата – справка
от Кадастрална административна информационна система /КАИС/ на АГКК и
съпоставката с трасировъчния карнет на място вещото лице е установило, че този имот
реално е У*** от ЗРП. На юг имот У*** на място граничи с имот, границите на който
са заградени със стоманобетонови колове и поцинкована мрежа, като в същия имот
има изграден стоманобетонов фундамент. Имота е ограден с конфигурацията от
Трасировъчния карнет на У***, но в действителност е У***I. Въз основа на така
изложеното и на действащият ЗРП, одобрен със Заповед № ***г., отреден за „Зона за
индивидуален отдих“ при язовир *** край с. ***, трасировъчен карнет, справка в
КАИС на АГКК с аерофото заснемане в периода 2016-***г. и направените съпоставки
между тях и на място, геодезическото заснемане, изчертано върху взетия цифров
модел, вещото лице е посочило категорично, че изградения стоманобетонов
фундамент, описаните строителни дейности в исковата молба и в отговора на същата
от ответника, се извършват в У***I, а не в имота на ответницата, който е УПИ V.
В съдебно заседание вещото лице Д. поддържа изцяло изготвеното заключение.
Сочи, че в Община *** не й е показан регулационен план, а е бил посочен
трасировъчен карнет, на който са обозначени улиците и УПИ с техните дължини и
ширини. Сочи, че от справка на ПИ с идентификатор *** от СГКК *** /скица 2 към
7
заключението/ е видно, че имота на „В и К“ е нанесен в кадастъра и той може да
послужи за изходни данни при измерването на процесните имоти. Има трасировъчен
карнет за целия имот от около 15 декара и имота на „В и К“ попада в тези 15 декара.
Върху този трасировъчен карнет са дадени улична регулация, дворищна регулация,
това са УПИ с нанесени разстояния и размер и за УПИ, и за улици. Като се ползва за
изходни данни това, което е изградено в имота на „В и К“, което съществува на място
материализирано и го има в общия имот, оттам, според вещото лице, може да се
изходи и на място да се трасира по ортогонален начин. Освен това вещото лице сочи,
че има данни на трасировъчния карнет и за друга сграда, която е показана в долната
южна част, тя е изградена и се вижда на скицата, която е с аерофото заснемане, но тази
сграда не е нанесена в кадастъра /когато е изработвана кадастралната карта, тази
сграда още не е била построена/.
По искане на страните и предвид възникнало съмнение, изразено от проц.
представител на ответника, в правилността на заключението, изготвено от в.л. Д.,
съдът назначи повторна съдебно техническа експертиза от две вещи лица -
специалисти по геодезия и картография /след посочването им от всяка от страните по
делото/, които да отговорят освен на първоначално поставените въпроси и на
допълнително формулирани такива въз основа на представените допълнителни
писмени и гласни доказателства.
От заключението на вещите лица Г. Р. от гр. *** и М. М. от гр. ***, което се
поддържа в съдебно заседание от вещите лица изцяло и се възприема от съда като
обективно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено по надлежен ред от страните,
се установява, че от направените проучвания, геодезични измервания и изготвените
приложения към заключението, вещите лица правят извод, че страните са придобили
имотите си по ЗРП на „Зона за индивидуален отдих“ /ЗИО/ при яз. „***“, одобрен със
Заповед № ***г., по който ЗРП има изготвен разписен лист, ръкописно изписан и от
него е видно, че ищецът е собственик на У***I, кв.3 от 2003г., а ответницата е
придобила У***, кв.3 през ***г. от собственик, притежаващ го с документ от 2003г.
За изпълнение на поставените задачи вещите лица са извършили геодезична
снимка с GPS по трайните граници /огради и контурите на сгради/ в процесните имоти
и имоти в съседство в същия и съседни квартали, за ориентиране на плана, обект на
делото /приложение 1/, използвали са извадки от всички планове преди и след
одобрение на ЗРП, оцифрени и трансформирани в единна координатна система за
изготвяне на комбинираните скици /приложения 2, 3 и 4/. При геодезичното заснемане
се установи, че обектите съответстват на отразяването им по кадастралната карта и
трасировъчния план към проекта за застрояване (в рамките на точността), но от
приложенията /най-вече приложение 4/ става ясно, че са сгрешени координатите при
определяне границите на УПИ V в кв.3 (респ. проектната сграда) по проекта за
8
застрояване, като според вещите лица това объркване е станало вероятно заради факта,
че четириъгълните имоти са еднакви по размери и площ. Водещ при изводите е УПИ
II, кв. 1 на ВиК и двете стари сгради в УПИ II, кв.3.
Вещите лица сочат, че към ПУП-ЗИО има изготвен трасировъчен карнет, по
който е оцифрен и нанесен плана и който са използвали за изготвяне на заключението
си и приложенията към него /приложение 2/. Освен приложеният по делото протокол
за трасиране на имота на ответника от 12.10.2023г. от Г. Г. Г., при справките в Община
*** вещите лица не са открили други протоколи за трасиране и въвод във владение на
процесните имоти на страните, като същите имоти не са нанесени в действащата
кадастрална карта на село ***. Вещите лица са установили, че в ЗРП на ЗИО и към
кадастралната основа на плана са нанесени сгради в УПИ II, кв.1 и на границата на
УПИ II, в кв.3, които са на разстояние от 50-80 метра до процесните имоти и
бетоновите основи на проектираната сграда. Съществуват преместваеми обекти в
У***, кв.3 - два фургона под навес и каравана, и фургон в У***, кв.3 и това е показано
на приложенията към закл.на в.л. В заключението се сочи, че изпълнителят на ПУП -
ЗИО по неясни причини не е представил плановете с планквадратна мрежа, нито е
представил на Община *** координатни регистри от измерванията и на ново-
проектираните осови точки, към трасировъчния карнет на ПУП, като тази липса е
наложило извършването на геодезически измервания от двете в.л. на място в района
на процесните имоти. При тези измервания са били заснети съществуващите на място
граници и др. обекти, обект на ЗРП и КККР и съответно чрез тях да се определи
местоположението на ЗРП, в известна координатна система. Като краен резултат се
установило, че съществуващите на място огради на съседните имоти съответстват на
отразяването в ЗРП. При съпоставката на измерванията, получените координати на
ЗРП и координатите към проекта на ответника, вещите лица установили, че тези
координати се различават значително и са отразили това в Приложение 4 от закл. на
в.л.
Вещите лица сочат, че трасировъчния карнет е неизменна част от ПУП, служещ
за определяне границите, формата и площта на кварталите и имотите. Застрояването в
имотите се определя по други правила и норми. Координатите на ъглите на кварталите
и имотите се определят от координатите на осовите точки, за които се изготвя
регистър. Никой трасировъчен карнет сам по себе си не съдържа координати. Към
2001г. в Р България действаща координатна система е тази от 1970г. Не е ясно защо
изпълнителят, изготвил ПУП-ЗРП па ЗИО ***, не е предоставил данни за осовите
точки (респективно за начина на изработване на плана и съпътстващите го материали),
защо не е изчертал координатните кръстове на кадастралната основа, не е представил
регистър на снимачната основа и на заснетите подробни точки, но това не означава, че
на геодезията не са известни методи за координиране на плана /което се доказва и
изработената СТЕ/.
9
В съдебно заседание всяко от вещите лица заявява, че поддържа изцяло
изготвеното заключение и допълва, че бетонната площадка /основата/ и оградата,
които са изградени от ответницата на място, попадат в парцел VI, а не в парцел V,
който е нейният. Вещите лица сочат, че според тях грешката е настъпила още с
проектирането на процесния строеж и след това лицето, което е трасирало на място, е
използвало координатите по проекта, които по принцип са грешни. Такава грешка
може лесно да бъде допусната според вещите лица, тъй като самият план, по който е
работено при проектирането на строежа и откъдето е трябвало да се извлекат данни за
проектиране, трасиране и т.н., няма координатни кръстове, които служат за определяне
на координатната система, която от своя страна служи за всички тези дейности /в
Общината нямат данни за координатите на плана/. Освен това, друго затруднение в
случая е, че по - голямата част от имотите са напълно еднакви, като само в краищата
са различни фигури, те са правоъгълници с абсолютно точно определени ъгли, които
са по 90 градуса всеки ъгъл. За да отговорят на поставените задачи, двете вещи лица
са заснели съседен имот, който вече съществува, нанесли са имота, съобразявайки се с
бетоновата площадка и тогава са установили, че има изместване на целия план на юг,
т.е. улиците, които са проектирани, започнали „да минават“ през парцелите, а те на
място са ги намирали тези улици, поне от запад и от север. Вещите лица са взели
предвид и сгради, застроени от „В и К“, които се намират в парцел II в североизточния
край на имота и по тях се ориентирали и така установили допусната грешка. За да
стигнат до крайния си извод вещите лица са измерили на място всички имоти и всички
огради, които са на място и с черен цвят на скица - приложение № 2 са ги отразили, а
това са както следва - в квартал 4 има три имота срещу този на ответниците от западна
страна – имоти №№ ***; има ограда също на имот ***, също и на парцел ***; в кв. 1
са заснели два имота – парцел ***, в които се вижда, че сградите и оградите, които са
при кв. 1, парцел 2, са нанесени и в кадастралната карта - и имота, и сградите. След
като вещите лица са измерили границите на тези имоти, тогава са получили и
разстоянието до процесните два парцела /V и VI, кв.3/ и така са установили
местоположението на процесния строеж в имота на ищеца, а не в този на ответницата.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявеният от
ищеца иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да преустанови всички
действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, като
ответницата бъде задължена да отстрани и премахне извършеното ограждане на имота
на ищеца и насипания бетон в него.
Предявеният иск се преценя от съда за процесуално допустими, като предявен
10
от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия
спор.
Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика от
всяко пряко или косвено неоснователно действие, или създадено състояние, имащо
вредно отражение върху имота и създаващо пречки на собственика да упражнява
пълноценно правото си на собственост. Съгласно т.3 от задължителното за съдилищата
в Р България ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване
на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Първата
и задължителна предпоставка за успешното провеждане на негаторния иск е
установяване правото на собственост на ищеца върху имота, върху който се твърди
оказвано от ответника неоснователно действие, пречещо на ищеца да упражнява
правото си на собственост в неговата пълнота.
В случая съдът прие за безспорно обстоятелството, че страните са собственици
на два съседни поземлени имоти находящи се в „Зона за индивидуален отдих“ при
язовир *** край с.***, общ.***, обл.***, като ищецът Г. Х. е собственик на У***I, с
площ 370.00 кв.м., в кв.3, при граници на поземления имот: улица, ***, а ответницата
Д. С. е собственик на дворно място с площ 422 кв.м., представляващ *** в *** по
плана на „Зона за индивидуален отдих“ при язовир ***, утвърден със Заповед № ***г.,
при граници на поземления имот: на изток – пешеходна алея, на запад - улица, на север
– парцел VI и на юг – парцел IV.
Не е спорно и обстоятелството, че ответницата се е снабдила с представените от
нея Виза за проектиране № *** год. по чл. 140, ал.1 от ЗУТ и Разрешение за строеж на
обект пета категория от 11.12.*** год., двете издадена от гл. архитект на Община ***,
след което е започнала извършването на строителство на сграда с изграждане на
ограда /преграда/ и изливане на бетон като основа на бъдещата сграда. Спорно по
делото се явява обстоятелството извършени ли са от страна на ответницата ограждане
на имота на ищеца, както и строителни дейности – изливане на бетон като основа на
сграда в имота на ищеца.
От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от заключенията
на първоначалната еднолична съдебно техническа и на повторната съдебно техническа
експертиза от две вещи лица – специалисти по геодезия и картография, съдът приема
за установено по категоричен начин, че извършените от ответницата строителни
дейности – изграждане на ограда /преграда/ и на стоманобетонов фундамент като
основа за построяване на сграда, са били осъществени в имота на ищеца. Последният,
щом е установил извършените строителни дейности в своя имот е предприел действия
в опит да осигури безпроблемно ползване на имота си като изпратил на ответницата
нотариална покана през м. октомври 2023 година, с която я уведомил, че е установил
11
извършени от нея дейности – поставена преграда към имота му и изсипан бетон в
неговия собствен имот и че следва незабавно да премахне поставените прегради и да
освободи имота му от насипания бетон в срок от 7 дни от получаването на поканата, за
да може той и наемателя му да използват имота по нормалното му предназначение.
Тази покана е получена от ответницата лично на 10.10.2023г. и веднага след това тя е
предприела действия по установяване твърдението на ищеца като възложила на инж.
Г. Г. Г. да трасира собствения й имот. На 12.10.2023г. инж. Г. Г. Г. извършил трасиране
на *** в *** по плана на „Зона за индивидуален отдих“ при язовир ***, като тогава
той констатирал, че бетоновата площадка се намира изцяло в *** в *** по плана на
ЗИО, което отразил и в съставените от него протокол от 12.10.2023г. за трасиране или
означаване и координиране на границите на поземлен имот *** по плана на Зона за
индивидуален отдих при язовир „***“, както и доклад относно определяне
местоположението на бетоновата площадка. Именно в резултат на така изложеното в
тези изготвени от Г. Г. документи, ответницата е изпратила отговор на нотариалната
покана до ищеца, в който сочи, че не е предприела неправомерни действия в неговия
имот, а осъществява строителство в неин собствен имот – в парцел V, *** в ЗИО.
Разпитан като свидетел по делото обаче, св. Г. Г. Г. посочи, че при извършеното
от него през м. октомври 2023г. трасиране на имота на ответницата е установил, че
изградената бетонова площадка се намира в имот V, като е ползвал единствено
проекта, изработен от колегата му Г. И., одобрен от Община *** и съответно протокол
за линия и ниво, издаден от Община ***, тъй като преди това в Община *** не са му
били предоставени плановете за имота. На по-късен етап св. Г. повторно отишъл в
Община *** и говорил с главния архитект, който тогава му разрешил да сканира
застроителен план и трасировъчен план по отношение на всички имоти, които са в
„Зона за индивидуален отдих“ при язовир *** и тогава свидетелят установил, че
сградата, която е започната да се изгражда от ответницата, цялата бетонова плоча се
намира в имот VІ, а не в имота на ответницата /имот V/, както и че при проектирането
на сградата „най – вероятно“ е допусната грешка. Заявява, че имот V има
трапецовидна форма, а когато е ходил на място не е знаел кой е имот VІ в кв.3.
За грешка при проектирането и изпълнението на строежа към настоящия момент
свидетелства и свид. Г.И., който е изготвил проекта, възложен от отв. Д. С. и по който
е трасиран строежа, чието изграждане е започнато от нея. Св. И. твърди, че след като
приел да изработи проекта е отишъл в Община *** и поискал да се запознае с извадка
от изготвения регулационен план и координатен регистър за имота, но там разбрал, че
за момента нямат изготвен регулационен план и работят по виза за проектиране,
изготвена от Общината, като към нея няма координати, определящи мястото на имота.
Когато свидетелят И. посетил имота на място, бащата на отв.Д. С. – св. С. му показал
кой е техния имот и по визата, която му е била предоставена, установил границата
между *** и ***І от запад на изток, а от южната страна имота на възложителите
12
граничел със селскостопански път. При липсата на координати св. И. приел, че У*** се
намира на това място, което посочил в изготвения проект, както и че върху ***І имало
постройка - не сграда, а фургон с навес /които от разпита на св. Д. и от скиците към
заключенията на вещите лица се установи, че не попадат в ***І – имота на ищеца, а в
съседния на него на север друг имот - ***ІІ/. Макар по принцип проекта, с който се
определя местонахождението на имота, да е ПУП със задължителен координатен
регистър към него, такива в Община *** на свидетеля И. не са предоставени, а му е
била дадена само визата за проектиране. Трасировъчния карнет, който е спомагателен
чертеж към ПУП, не може да бъде достатъчно ясен за определяне на точното
местоположение на имота при липса на осова мрежа. Свидетелят сочи, че към
настоящия момент след като се е запознал с предоставени му от възложителя
документи, след направената схема на място за съществуващи граници, той
установява, че „има някакъв проблем“, че строежа е изпълнен по изготвения от него
проект, но всъщност имотите не отговарят на трасировъчния карнет, размерите не
отговарят на размерите по трасировъчната схема.
От показанията на св. С.Я.С., се установява, че той е купил парцел V в „Зона за
индивидуален отдих“ при язовир ***, както и че този имот се различавал по форма от
всички други имоти в този парцел. Тези негови твърдения се потвърждават както от
приложените скици на процесните два съседни имота – на ищеца и ответницата, така и
от заключенията на вещите лица. Свидетелят С. не помни дали някой на място му е
показал кой точно имот е купил, но знае, че колчета били поставени от Общината,
както и че негов съсед е св.Д., който е строил там и до миналата година той ползвал
съседния имот. Показанията на св. С. относно това, кой е съсед на закупеният от него
имот, противоречат на показанията на св. Д., който заявява в съдебно заседание, че
като законен представител на „***“ АД в периода 2002-2003г. е купил за дружеството
от Община *** парцел около язовир „***“, след което го оградили, сложили две
каравани, изградили навес там и бетонова площадка до навеса. Свидетелят Д. сочи, че
съсед на този техен имот е бил ищеца Г. Х. и че двамата се виждали там като съседи,
но не сочи съсед на имота, който е купил за дружеството да е бил св. С.С., респ.
неговата дъщеря – отв. Д. С..
И от двете заключения по назначените от съда еднолична първоначална съдебно
техническа експертиза и повторна такава експертиза от две вещи лица /като преди
това всяка от страните посочи по едно в.л./, категорично се установи, че извършените
строителни дейности от отв. Д.С. съгласно издадените Виза за проектиране № 6 от
***г. и разрешение за строеж № ***г. – ограждане на имот и изграждане на
стоманобетонова площадка като основа за сградата, са осъществени в имота на ищеца
– У***I в кв.3 по плана на ЗИО при язовир ***, вместо в имота на ответницата Д. С. –
У***по плана на ЗИО при язовир ***, като според вещите лица грешката е настъпила
още с проектирането на процесния строеж и след това лицето, което е трасирало на
13
място, е използвало координатите по проекта, които по принцип са грешни. За тази
допусната грешка свидетелства по делото самият Г. Д. И., който е изготвил проектната
документация за извършване на обект „Стаи за настаняване и жилище на собственика“
в У***, в *** по плана на с. ***, по част „геодезическа“, и който в с.з. на 08.07.2024г.
потвърди, че строежът е изграден по изготвения от него проект, но след като се
запознал с допълнителни документи към настоящия момент установил, че имотите не
отговорят на трасировъчния карнет и че размерите им не отговарят на размерите по
трасировъчната схема. Свидетелят сочи, че имота, в който ще се извършва
строителството, на място тогава му е бил показан от бащата на отв.Д. С. и поради
непредставени в Община *** ПУП със задължителен координатен регистър към него,
приел, че „У*** е техния имот и се намира на това място“.
Свид. Г. Г. Г., който на 12.10.2023г. е извършил трасиране на имота на
ответницата, също сочи за грешка при извършеното от него тогава трасиране на имота,
при което установил, че изградената бетонова площадка се намира в имот V, тъй като
е ползвал единствено проекта /инвестиционен проект, част „Геодезия“/, изработен от
колегата му Г. И., и съответно протокол за линия и ниво, издаден от Община ***, без
да види плановете за имота, които първоначално не му били предоставени от Община
***. Но при повторното му посещение в Община *** и след като едва тогава вече
видял застроителния план и трасировъчен план по отношение на всички имоти,
намиращи се в „Зона за индивидуален отдих“ при язовир ***, свидетелят установил,
че сградата, която е започната да се изгражда - цялата бетонова плоча се намира в
имот VІ, а не в имота на ответницата.
И свидетелят Г., и св. С., сочат, че имот V има трапецовидна форма /св. Г./ и че
той се различавал по форма от всички други парцели там /св. С./ и това се вижда и от
приложените по делото две скици, издадени от Община *** на всеки от процесните
имоти, както и от изготвените от вещите лица скици – приложения към заключенията
им. Вещите лица Р. и М. сочат в заключението си, че по - голямата част от имотите са
напълно еднакви, като само в краищата са различни фигури /“те са правоъгълници с
абсолютно точно определени ъгли, които са по 90 градуса всеки ъгъл“/ и че най-
вероятно това, заедно с непредставената на Община *** от изпълнителят на ПУП -
ЗИО планквадратна мрежа и координатни регистри от измерванията и на ново-
проектираните осови точки, към трасировъчния карнет на ПУП, липсата на
координатни кръстове, са причините за допуснатата още с проектирането на
процесния строеж грешка. Вещите лица са категорични в становището си, че
местоположението на процесния строеж е в имота на ищеца, а не в този на
ответницата, като излагат подробни съображения в тази насока, обсъдени и по-горе от
съда, позовавайки се и на извършените от тях измервания и съществуващи на място
сгради в други имоти в Зона за индивидуален отдих при яз.***.
14
С оглед на всичко изложеното съдът намира, че оградата /преградата/ в имота
и изградената бетонова площадка като основа на сграда са изградени от ответницата
без основание и изцяло в чужд имот - У***І, собственост на ищеца и по този начин
пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху
притежавания от него имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и
неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и
да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие,
самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице,
което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за
собственика да упражнява правото си.
Ето защо исковата претенция, предявена срещу ответницата, е изцяло
основателна и доказана и следва да се задължи Д. С. да преустанови действията, които
пречат на ищеца Г.Х. да упражнява правото си на собственост по отношение на
неговия собствен ***, находящ се в „Зона за индивидуален отдих“ при язовир *** край
с.***, общ. ***, както и да бъде задължена ответницата да отстрани и премахне
извършеното ограждане на имота на ищеца и насипания в него бетон – изградената
бетоновата площадка като основа на сграда.
Действително, след придобиване правото на собственост по отношение на ПИ
V в кв.3 по плана на „Зона за индивидуален отдих“ при язовир ***, ответницата Д. С. е
предприела законосъобразни действия за снабдяване с виза за проектиране и е
възложила изготвянето на инвестиционен проект за изграждането на обект: „Стаи за
настаняване и жилище на собственика“ в У***, кв.3 по плана на Зона за индивидуален
отдих при язовир „***“. След изготвянето и одобряването на този инв. проект е било
издадено и Разрешение за строеж № *** г., но строежът реално е започнал с ограждане
на имот и изграждане на стоманобетонов фундамент като основа на сградата в ПИ VI,
а не в имота на ответницата – ПИ V в кв.3.
От представените от ответницата и от Община *** доказателства за одобрен
инвестиционен проект на обект: „Стаи за настаняване и жилище на собственика в
У***, кв.3 по плана на Зона за индивидуален отдих при язовир „***“ с възложител Д.
С. С. към Разрешение за строеж № *** г., и по-конкретно – от Приложение № 1 -
количествена сметка е видно, че общата площ, върху която е проектиран обекта, е ***
кв.м. както следва: застроена площ на сградата – 70 кв.м., площ за озеленяване – ***
кв.м., плочник – 52 кв.м. и изграждане на паркинг с бет. паркинг елементи – *** кв.м.
Площта на имота на ответницата по нотариален акт е 422 кв.м., а площта на имота на
ищеца – 370 кв.м. Тази посочена обща количествена сметка за обекта, за който е
изготвен инвестиционен проект с възложител ответницата Д.С., очевидно не отговаря
на площта на ПИ V, а е приблизително еднаква с площта на ПИ V и на ***I, в
15
***, взети заедно - 792 кв.м., което също доказва, наред с останалите събрани по
делото доказателства, коментирани по-горе, че исковата молба е основателна, тъй като
е допусната грешка при проектирането на строежа и в резултат на това строителните
дейности са извършени в имота на ищеца.
При този изход на делото и като се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК и с искането на ищеца за присъждане на разноски, съдът преценя, че ответницата
следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски по делото. В хода
на производството са представени доказателства за заплатени от ищеца Г. Х. следните
разноски: 1000.00 лева за адв.възнаграждение, 80.00 лева за платена държавна такса,
депозит за свидетел – 20.00 лева и депозит за възнаграждения на вещи лица – 2200.00
лева или общо платените от ищцовата страна разноски по делото, за които са
представени доказателства, са в размер на 3300.00 лева, от които съдът е постановил в
последното с.з. да му бъдат върнати 130.00 лева от внесената общо сума от 1000.00
лева за повторната експертиза. На ищеца следва да бъде възстановен и депозита от
20.00 лева, който той е внесъл за изплащане пътни разноски за явяване на св. Г. Г., тъй
като последният, въпреки дадената от съда възможност, не е представил доказателства
за направени такива разноски. След извършени изчисления на подлежащите на
връщане от внесените от ищеца суми, ищецът реално е направил разноски в размер на
3150.00 лева, които на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да му бъдат заплатени от
ответницата по делото с оглед изхода от делото.
По отношение искането на ответницата за присъждане на разноски, с оглед
изхода на делото, съдът намира същото за неоснователно и като такова не следва да се
уважава.
Воден от горното и на основание чл.109 от Закона за собствеността, Елховският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС Д. С. С. с ЕГН – **********, от
гр.***, ж.к. ***, със съдебен адрес в гр. ***, ул. ***, чрез адв. Г. Н. Г., ДА
ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си действия, с които пречи на ищеца Г. Х.
Х. с ЕГН - **********, от гр.***, ул. ***, със съдебен адрес в гр.***, ул. ***,
чрез адв. С. В., да упражнява правото си на собственост, като Д. С. прекрати
ограждането и изсипването на бетон в следния недвижим имот, собственост
на ищеца Г. Х., а именно: празно дворно място с площ 370 кв.м.,
представляващ ***I в *** по плана на „Зона за индивидуален отдих“ при
язовир ***, с. ***, общ. ***, обл. ***ска, утвърден със Заповед № ***г., при
16
граници на поземления имот: на изток – тупик, на запад - улица, на север - ***
и на юг - ***, както и ДА ПРЕМАХНЕ за своя сметка изградените в същия
имот ограда /преграда/ и стоманобетонов фундамент като основа на сграда.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника Д. С. С. с ЕГН-
**********, от гр.***, ж.к. ***, със съдебен адрес в гр. ***, ул. ***, чрез адв.
Г. Н. Г., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г. Х. Х., ЕГН-**********, от гр.***, ул. ***,
със съдебен адрес в гр.***, ул. ***, чрез адв. С. В., направените по делото
разноски в общ размер на 3150.00 лева /три хиляди сто и петдесет лева/
съобразно уважаване на иска.
НЕ УВАЖАВА като неоснователно искането на ответницата Д. С. С.,
ЕГН – **********, за присъждане на направени по делото разноски.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца Г. Х. Х. с ЕГН – **********, сумата от 20.00
лева, внесена от него като депозит за изплащане пътни разноски за явяване на
свидетел, поради отпадане на основанието за внасяне на същата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ***ски окръжен
съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
17