Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 25.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдия
В.Николова гр. дело №6981/2020г. по
описа на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.П.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор ***против С.С.П. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва
се в исковата молба, че дружеството има следните вземания към ответника, а
именно: сумата от 616,32 лв. за периода
01.04.2018г.-30.04.2020г. (от които сумата от 326,45 лв. сума за отопление без
индивидуален разпределителен уред (ИРУ), сумата от 232,30 лв. за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, сумата от 66,21 лв. за услуга дялово
разпределение и корекции в размер на 8,64 лв.), както и сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за
периода 04.06.2018г. до 03.09.2020г. Твърди се, че задълженията на ответника
произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна
енергия до недвижим имот, регистриран под абонатен номер
***на името на ответника. Иска се от
съда да признае за установено, че в полза на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***против С.С.П.
с ЕГН **********, адрес: *** съществуват вземания за следните суми: сумата
от 616,32 лв. за периода
01.04.2018г.-30.04.2020г., сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода
04.06.2018г. до 03.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК (14.09.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед и разпореждане
по ч.гр. д. ***по описа на РС Плевен. Претендират се и направените деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
С определение № 260757/29.03.2021г. съдът е
назначил на основание чл.47, ал.6 ГПК за особен представител на ответника адв.
П.К..
По делото е постъпило отговор с вх.№
264933/20.04.2021г. от особения представител. В отговора е взето становище за
допустимост, но неоснователност на исковете, както и направено възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт ***, който
поддържа исковата молба и моли съда да я
уважи изцяло като основателна и доказана.
Особеният представител на ответника, редовно призован, се явява лично и
моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд ***като същия е родово, местно и функционално подсъден
на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските
производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и се
установява от материалите по ч.гр.д.№***. описа на РС-Плевен, че на 14.09.2020г. „Т.П.“
ЕАД подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против
С.С.П.
с ЕГН **********, както и че
в хода на производството била издадена Заповед
за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил на длъжника
С.С.П.
да заплати на кредитора „Т.П.“ ЕАД сумата от
616,32 лв. за периода 01.04.2018г.-30.04.2020г., сумата от 47,53 лв. – мораторна
лихва за периода 04.06.2018г. до 03.09.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (14.09.2020г.)
до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски в размер на 25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно е по делото, че заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е
уведомен с разпореждане №8747/19.11.2020г. за правата си по чл.415, ал.1 т.2 ГПК, като е получил съобщението на 25.11.2020г.
Безспорно е по делото, че исковата молба, въз основа
на която е образувано гр.д.№6981/20г. по описа на РС Плевен е подадена в
едномесечния срок по чл.422 ГПК.
Не
се спори и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от особения
представител заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот ***че
ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***на административен
адрес: ***, а дарителите ***и ***
запазили право си пожизнено за ползват имота.
Видно
от заверено копие на декларация за отказ от правото на ползване върху имот с
нотариална заверка рег.№ ***., вписана в ***., *** се отказала от запазеното в
нейна полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот.
Установява
се от справка на л.13 от делото, че С. *** с ЕГН********** и С.С.П. са едно и
също лице.
Не се спори и относно обстоятелството, че жилището
се намира в сграда етажна собственост , за което има открита партида при ищеца.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че за
процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия до жилищата на
етажните собственици във входа на ответника, като е налице сключен договор
между етажната собственост и дружеството за продажба на топлинна енергия при
общоизвестни общи условия. В тази насока
е предоставения от ищеца и неоспорен от ответника заверено копие на договор №***че между ***и
етажната собственост, с адрес: ******Не се спори, че като доставчик на топлинна енергия
ищецът е извършвал начисления по партидния номер на ответника в размер на
претендираните в исковата молба суми, за които са издадени фактури с №ра ***., № ***;№**********/30.11.2019г.;№**********/***.; ***.,
приобщени по делото.
Общоизвестен факт
е, че Общите условия на „Т.П.“ ЕАД са в един централен ***.) и
един местен ***) ежедневник
и са одобрени от ***.
Служебно известно на съда от други дела, по които е съдия
докладчик, че правната форма на ищцовото дружество е променена в АД.
Спори
се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази наведените в исковата
молба твърдения приема, че е сезиран с искове
с правно основание по чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца против
ответника за сумата
от 616,32 лв. за периода
01.04.2018г.-30.04.2020г., сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода
04.06.2018г. до 03.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
(14.09.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед-разпореждане
по ч.гр. д. ***по описа на РС Плевен.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 27 от Директива 211/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на
потребителите „потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в
случай на непоръчана доставка на стоки , вода, газ, електрическа енергия,
централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не
е поръчана, в нарушение на чл. 5, пар.5 и т.29 от приложение I към директива
2005/29. В тези случаи липсата на отговор на потребителя след такава непоръчана
доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост са потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия
нормативен акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на
топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е необходимо
изрично писмено съгласие на потребителите.
Съгласно чл.
133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от същия нормативен акт сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.
Чл.38, ал.1 от
Закона за собствеността гласи, че при сгради, в
които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на
всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи
за общо ползуване.
През процесния период е действала Наредба
№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването,
а от 20.03.2020г. последната е отменена
с действащата понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за
топлоснабдяването ( обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.)
Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, количеството топлинна
енергия , отчетено по топломера в сграда етажна собственост, включително и за
имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани
отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Т.6.1 от
приложението към наредбата предвижда , че количеството топлинна енергия за
отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинната енергия , отдадена от отоплителните тела в общите части,
и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти Освен
това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна енергия ,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект.
Съгласно чл. 66 от Наредба №
Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия,
доставено в сградата, се разпределя според различните видове потребление – за
битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация. Чл. 70,ал.1 от
наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в
сграда – етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за
дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя
по правилата съгласно приложението.
В конкретния случай ответникът е собственик на недвижим имот в
сграда етажна собственост, е С.С.П., който има открита партида №***при ищцовото дружество
в качеството на собственик на жилищен имот в топлофицирана сграда –
етажна собственост, на посочения в исковата молба административен адрес в ***същевременно, лицето
в чиято полза е учредено безвъзмездно право на ползване върху имота – ***, се е
отказала от това право. В този
смисъл са и писмените доказателства –заверено
копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот №108, том V,
дело №1708/1993г., заверено копие на постановление на ЧСИ по изп.дело
1295/12г., заверено копие на декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ ***., вписана в
***г., заверено
копие на Договор 071/25.10.2001.; заверено копие на споразумителен протокол
№2/685 от 25.10.2001г.; заверено копие на споразумителен протокол от
25.10.2001г. и приложение към него.
По делото няма доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът приема, че между ищцовото дружество и
ответника съществуват валидни облигационни правотношения, които се уреждат от
Общите условия на „Т.П.“ ЕАД за продажба
на топлинна енергия на потребители за битови нужди в ***, в сила от 2007г.
Ето защо съдът
приема, че ответникът
е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава
Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и
между нея и ищцовото дружество съществува валидно облигационно
правоотношение по доставка и продажба на топлинна
енергия, което се регламентира от действащите в тази
област нормативни актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на
него Общи условия, които са приложени по частно гражданско дело №***. по описа
на РС-Плевен.
Следва да има
предвид, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост се
извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия
( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), но субектът,
който трябва да отправи искането, е различен. Чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след
измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Запазва
се принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености
само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от
2/3, ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква
същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ) т.е. отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Видно от посочените разпоредби, с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в
сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата
етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно
отопление". Действително Закона за защита на потребителя изрично
забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя.
Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата
договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно
поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на
централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП).
Законодателното решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на
отношенията в топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане
(съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава, за
да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който
прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на
етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на
отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно
право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри
на вещни права. Потребителите на топлинна
енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса
да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел
при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици,
е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление
в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост,
затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да
откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането
на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Обстоятелството, че ответникът не е подписал
протокола за избор на топлинен счетоводител и не е бил съгласен с избора не го
освобождава от обвързаността му с
решението на мнозинството, което е взето в съответствие с предвидените в закона
правила. Още повече, че по делото няма данни решението на Общото събрание на
етажната собственост да е било оспорено респ.отменено. Именно въз основа на
предоставените му правомощия топлинния счетоводител е извършвал отчитането и дяловото
разпределение на потребената топлинна енергия за процесния период. Затова не е
било необходимо подписването на индивидуален договор между всеки от етажните
собственици вкл. С.С.П. и ищцовото
дружество. Освен това видно от писмените
доказателства по делото за процесния период начислените на ответника суми за
топлоенергия по компоненти са сума за топлинна
енергия отдавана от сградната инсталация, за отопление без индивидуален
разпределителен уред и за дялово разпределение.
Сумите за сградна инсталация се начисляват
през месеците в отоплителния сезон на основание чл.143 от Закона за
енергетиката. А съгласно чл. 153 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост ,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Сумите за отопление в конкретния случай са начислени от ***съгласно
правилата и методиката, определени в наредбите за топлоснабдяването. Ето защо
суми за мощност, за сградна инсталация и отопление на общите части се дължат от
всички абонати в абонатните станции с топлоподаване на топлоенергия за
отопление т.е. всички етажни собственици на вход, който се отоплява с топлинна
енергия от абонатна станция с топлоподаване.
Лицето не е загубило и понастоящем качеството
си на потребител на топлинна енергия по смисъла и на Директива 2011/83, ето защо
съдът приема за доказано, че дължи сумите претендирани от ищцовото дружество. В тази насока са и решенията по дело С
-708/2017 и С-725/2017г. на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване
на основание чл.267 ДФЕС от РС Асеновград,
в които съдът постановява, че не е в нарушение чл.27 от Директива
2011/83/ЕС националната правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда на
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и
дори да не я използват в своя
апартамент.
От
изложеното дотук се налага извода, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот, който е част от етажна собственост на
посочения по-горе административен адрес и който поради съществуващото валидно
облигационно правоотношение с „Т.П.“ ЕАД относно жилищния имот
в топлофицирана сграда – етажна собственост, дължи заплащане на
доставената и консумирана в имота му топлинна енергия.
Доказан е и размера на вземанията на ищцовото
дружество към ответника. В тази насока са и представените писмени доказателства, неоспорени от
ответника.
Ето защо исковете на „Т.П.“ ЕАД
следва да бъдат уважени изцяло като основателни и
доказани.
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответникът да заплати на ищеца
направените по делото: разноски в
исковото производство - сумата от 25 лв. платена
държавна такса, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 300
лв. за особен представител, както и деловодни разноски в заповедното
производство – сумата от 25 лв. платена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 500 лв. По отношение на
разноските, направени в заповедното производство, същите съставляват акцесорно
вземане, което е пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки
обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите
си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца.
Ето защо и предвид факта, че установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността
за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№
244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.;
Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл.
415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „***с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, съществуват вземания против С.С.П. с ЕГН **********,
адрес: *** и последният дължи на дружеството следните суми: сумата от 616,32 лв. за периода 01.04.2018г.-30.04.2020г.,
сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода 04.06.2018г. до 03.09.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (14.09.2020г.) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение-разпореждане по ч.гр. д. ***по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 С.С.П. с ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, сумата от 500 лв. общо направени деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му
в сила да се изпрати
по ч.гр.д.№***.
описа на РС-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: