№ 50813
гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110112972 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод на молба вх. № 369987/11.11.2025 г. на Г. Х. С., чрез адвокат Д.
М., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №
19719/31.10.2025 г. в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от още 5,00 лева –
държавна такса за разглеждане на делото.
Молителят поддържа, че по делото е била заплатена държавна такса в размер на
сумата от 85,00 лева, но неправилно съдът му е присъдил с крайния си акт разноски за
платена такса в по-нисък размер – от 80,00 лева.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от „В.“ ЕООД, с
доводи за неоснователност на искането на насрещната страна по чл. 248 ГПК.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в исканията по чл. 248 ГПК доводи
и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Подадената молба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което
е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за
разноските.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановения по делото краен акт съдът е уважил изцяло предявените от Г. Х. С.
срещу „В.“ ЕООД обективно съединени иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на сключен между тях Договор за кредит №
******************* г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата в размер на 213,32 лева, представляваща недължимо платена сума за
такса за бързо разглеждане по нищожния договор за кредит № ******************* г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 07.03.2025 г., до
окончателното плащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в
първоинстанционното производство има ищецът. Последният е претендирал присъждане в
своя полза на разноски за платена държавна такса в размер на 85,00 лева, както и
присъждане в полза на процесуалния му представител на разноски по реда на чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Съобразно направеното искане за присъждане на разноски за платена държавна такса
и ангажираните по делото доказателства за реално сторени такива, с крайния си акт съдът е
присъдил в полза на Г. Х. С. сумата в размер на 85,00 лева – сторени разноски за платена
1
държавна такса в производството по гр. д. № 12972/2025 г. по описа на СРС, 29 състав. Ето
защо, съдът намира за изцяло необосновани доводите на молителя за присъждане в негова
полза на разноски за платена такса в по-нисък размер.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 369987/11.11.2025 г. на Г. Х. С., ЕГН
**********, за изменение на Решение № 19719/31.10.2025 г. по гр. д. № 12972/2025 г. на
СРС, 29 състав, в частта за разноските
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2