РЕШЕНИЕ
№ 1302
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ................
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20221110155594
по описа за 2022 година
Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца . Е. Н. К. с ЕГН **********, от ............, твърди в
исковата си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба
суми. В съдебно заседание искът се поддържа, моли да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответника ........., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от .......... – изпълнителен директор, в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е
представил доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово
отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
В проведеното на 27.01.2023 г. открито съдебно заседание по делото
ищеца е направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение
1
против ответника, който не е подал отговор, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи
това искане, предвид това, че са налице основанията за произнасяне с
неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се
мотивира по същество.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски по
делото има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, но доколкото същия ен е
представил доказателства за сторени такива и не е налице искане за това,
съдът няма да се произнася по този въпрос.
Ответника на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС държавна такса върху цената на иска, изчислена по реда на
чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират по ГПК/, общо в размер на 108,
08 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от .......... – изпълнителен директор, да заплати на ........ Е.
Н. К. с ЕГН **********, от .........., сумата в размер на 2 702 /две хиляди
седемстотин и два/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – дължимо и незаплатено основно трудово
възнагреждание за м. юни 2022 г. в размер на 79, 98 лева, за м. юли 2022 г. в
размер на 871, 09 лева, за м. август 2022 г. в размер на 888, 60 лева, за м.
септември 2022 г. в размер на 862, 33 лева.
ОСЪЖДА ......... със седалище и адрес на управление гр. ......,
представлявано от ...... – изпълнителен директор, да заплати по сметка на
2
Софийски районен съд сумата в размер на 108, 08 лева /сто и осем лева и
осем стотинки/, представляваща държавна такса на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
и чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират по ГПК, върху цената на
иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3