Р Е Ш Е Н И Е
702/30.9.2014г.
№....................
30.09.2014г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ГД № 3009 по описа на ШРС за 2013г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от Л.Г.И., ЕГН ********** и С.Н.С., ЕГН **********, и двамата
с адрес за призоваване: ****** чрез адв. Н.Н. от ШАК срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул. “***” № 26, вх.1, ет.2, ап.4, представлявано от Д.Й.М. с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците твърдят, че с нотариален акт № 139, том VIII,
рег. № 21146, нотариално дело № 1412/2007г. на Нотариус К.М. с район на
действие Районен съд - гр.Шумен, рег. № 222 от регистъра на Нотариалната камара,
прехвърЛ.на “***” ООД - гр.Шумен, собствения им недвижим имот, представляващ
дворно място от 527 кв.м. с построената в него жилищна сграда, включващо се в
парцел Х-88 в кв.21 по плана на гр.Шумен, което дворно място, по кадастралната
карта на гр.Шумен съставлява поземлен имот с идентификатор № 83510.661.156,
включващо: сграда с идентификатор № 83510.661.156.1 със застроена площ от 16
кв.м., сграда с идентификатор № 83510.661.156.2 със застроена площ от 27 кв.м.,
и сграда с идентификатор № 83510.661.156.3 със застроена площ от 30 кв.м., с
административен адрес - гр.Шумен, ул.“***” № 40, срещу насрещно задължение на „***”
ООД да построи по одобрен архитектурен проект и да им предаде във владение като
обезщетение втори жилищен етаж, състоящ се от два двустайни апартамента и една
гарсониера, с обща застроена площ от 210 кв.м. Впоследствие „***” ООД –
гр.Шумен било преобразувано на ЕООД „***”. Цитираното ЕООД не изпълнило
задължението си, което поело по силата на посочения договор, с изключение на
това, че съборило съществуващите сгради в имота. Поради това, на 04.11.2011г.
било образувано гр. дело № 3986/2011г. по описа на Шуменския районен съд. С
решение № 563/27.06.2012г., постановено по горепосоченото дело, ШРС развалил,
на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД договора, сключен с горецитирания нотариален
акт. Решението е влязло в законна сила на 20.07.2012г. и било надлежно вписано
в Службата по вписванията при ШРС с вх. рег.№ 5759, акт № 112, том 8, нот. дело
№ 2829 от 13.09.2012г. Излагат, че понастоящем описаният по - горе недвижим
имот бил част от поземлен имот с идентификатор № 83510.661.515 по
кадастралната карта на гр.Шумен, целият с площ от 971 кв.м., който е образуван
от обединението на имота на ищците, който е с № 83510.661.156 и имот №
83510.661.155.
В исковата молба се
твърди, че междувременно, законният представител на „***” ЕООД - гр.Шумен е
депозирал до Шуменския окръжен съд молба по чл.625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на търговското дружество. Въз основа на тази
молба е било образувано търг. дело № 550/2010г. по описа на ШОС. С решение от
03.01.2011г., постановено по посоченото дело, съдът обявил
неплатежоспособността на „***” ЕООД – гр.Шумен, като е определил началната дата
на същата - 31.03.2010г. В масата на несъстоятелността съдът е включил целия
имот № 83510.661.515, включващ в себе си и имота на ищците № 83510.661.156. С
постановление за възлагане на недвижим имот от 15.04.2013г., издадено по т.д. №
550/2010г., Шуменският окръжен съд въз основа на проведена от синдика на „***”
ЕООД продажба, на основание чл.717з от ТЗ възложил целият имот с идентификатор
№ 83510.661.515 на ответника по делото - „***” ЕООД - гр.Шумен. Постановлението
на ШОС било вписано в Службата по вписванията при ШРС на 14.06.2013г. Ищците
излагат, че понастоящем този имот, се владеел от ответника.
Молят съда да се
произнесе с решение, с което да осъди ответника да им отстъпи собствеността и
предаде владението върху собствения им недвижим имот, а именно – дворно
място с площ 527 кв.м., съставляващо част от поземлен имот с идентификатор №
83510.661.155 по кадастралната карта на гр.Шумен, целия с площ от 971 кв.м.,
при съседи: поземлени имоти № 83510.661.154, № 83510.661.157, № 83510.661.151,
№ 83510.661.152 и № 83510.661.271. Молят ответника да
бъде осъден и да им заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищецът С.Н.С. се явяват лично и с упълномощен представител – адв. Н.Н. от ШАК от ШАК, като поддържат иска изцяло, а в съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца излага конкретни мотиви в тази насока. В представени по
делото писмени бележки развиват подробни съображения по съществото на спора.
Ищцата Л.Г.И. в
съдебно заседание не се явява лично, а за нея се явява упълномощен представител
- адв. Н.Н. от ШАК, който поддържа изцяло предявения иск. В
представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в подкрепа на
искането си.
Препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответното
дружество по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е депозиран писмен отговор.
В първото по делото
съдебно заседание представляващият ответното дружество „***” ЕООД не се явяват лично и не изпраща представител. За тях във второто
и третото съдебно заседание се явява упълномощен представител - адв. Г.Г. от ШАК, който макар и пропуснал възможността по чл.133 от ГПК да направи възражения, оспорва претенциите с доводи както за допустимостта на иска, така и по приложение на материалния закон и моли съда да постанови
решение, по силата на което да отхвърли предявения иск и да им присъди
направените по делото разноски. В представени по делото писмени бележки излагат
конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
По
силата на Договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване на право на
строеж, обективиран в Нотариален акт № 139 от 18.12.2070г. за прехвърляне на
недвижим имот и учредяване на право на строеж, том VІІІ, рег. № 21146, нот. дело
№ 1412/2007г. по описа на нотариус К.М., с рег. № 222 от Нотариалната камара
ищците по делото Л.Г.И. и С.Н.С., в качеството си на
прехвърлители са прехвърЛ.на лицата В.Б.Х. и Е.Ж.П., двамата действащи заедно в
качеството си на управители на “***” ООД - гр.Шумен, имащ качеството на приобритател
по договора, собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 527
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, включващо се в парцел Х-88 в
кв.21 по плана на гр.Шумен, при граници за имота: от изток - парцел ІХ-531, 532, от запад - парцел ХІ- 87 “а”, от север - парцел ХV - 87 и от юг - улица, а съгласно кадастрална скица № 10329/17.12.2007г., издадена от АК- СГКК, гр.Шумен,
съставляващ имот с идентификатор № 83510.661.156,
включващ сграда с идентификатор № 83510.661.156.1,
със застроена площ от 16 кв. м., сграда с идентификатор № 83510.661.156.2, със застроена площ от 27 кв. м. и
сграда с идентификатор № 83510.661.156.3, със застроена площ от 30 кв. м., при
съседи: 83510.661.157, 83510.661.151, 83510.661.155, 83510.661.271. По силата на същия договор, „***” ООД поел насрещното задължение да построи по одобрен
архитектурен проект и да предаде във владение, заедно на двамата прехвърлители,
като обезщетение, втори жилищен етаж, състоящ се от два двустайни апартамента и
една гарсониера, т.е. обща застроена площ от 210 кв. м., включваща съответните
припадащи се общи части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС. Впоследствие
„***” ООД – гр.Шумен било преобразувано на ЕООД „***”. Тъй като цитираното ЕООД
не изпълнило задължението си, което поело по силата на посочения договор, с
изключение на това, че съборило съществуващите сгради в имота, поради това, на
04.11.2011г. било образувано гр. дело № 3986/2011г. по описа на Шуменския
районен съд. В тази връзка с решение № 563/27.06.2012г., постановено по
горепосоченото дело, ШРС развалил, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договора,
сключен с горецитирания нотариален акт. Решението е влязло в законна сила на
20.07.2012г. и било надлежно вписано в Службата по вписванията при ШРС с Вх.
рег. № 5759, акт № 112, том 8, нот. дело № 2829 от 13.09.2012г.
Междувременно,
законният представител на „***” ЕООД - гр.Шумен на 10.09.2010г. е депозирал
молба с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ до Шуменския окръжен съд, съдържаща
искане за откриване на производство по несъстоятелност на търговското
дружество. Въз основа на цитирантата молба било образувано търговско дело №
550/2010г. по описа на ШОС. С решение от 03.01.2011г., постановено по
посоченото дело, съдът обявил неплатежоспособността на „***” ЕООД – гр.Шумен,
като е определил началната дата на същата - 31.03.2010г. В масата на
несъстоятелността съдът е включил целия имот № 83510.661.515, включващ в себе
си и имота на ищците с идентификатор № 83510.661.156. С молба с вх. №
5022/23.08.2011г., депозирана от Л.Г.И. и С.Н.С. по търг. дело №
550/2010г. по
описа на ШОС, е направено искане за изваждане от масата на несъстоятелността на
процесният имот, поради влязло в законна сила решение за разваляне на договор Договор за
прехвърляне на недвижим имот и учредяване на право на строеж, обективиран в
Нотариален акт № 139 от 18.12.2070г. С определение № 458 от 01.10.2012г.,
постановено по цитираното търг. дело, съдът е оставил без уважение искането на
ищците по настоящото дело за изваждане от масата на несъстоятелността на
процесния недвижим имот. Впоследствие, с Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.04.2013г.,
издадено по търговско дело № 550/2010г., Шуменският окръжен съд въз основа на
проведена от синдика на „***” ЕООД продажба, на основание чл.717з от ТЗ
възложил целият имот с идентификатор № 83510.661.515 на ответника по делото - „***”
ЕООД - гр.Шумен. Постановлението на ШОС е влязло в законна сила на 30.04.2013г.
и след това било вписано в Службата по вписванията при ШРС с Вх. рег. № 4154,
акт № 6, том 12, нот. дело № 2131 от 14.06.2013г.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приетите като писмени
доказателства по делото: заверени копия от следните документи: Нотариален акт №139, том VIII, рег. №
21146, нот. дело № 1412/2007г. на Нотариус К.М., с район на действие - ШРС;
Решение от 27.06.2012г. по гр.д. № 3986/2011г. по описа на ШРС, вписано в
Службата по вписванията при ШРС под вх. рег. № 5759, акт 112, том 8, нот. дело
№ 2829/13.09.2012г.; Решение от 03.01.2011г. по т.д. № 550/2010г. на ШОС;
Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.04.2013г., издадено по т.д. №
550/2010г. на ШОС; Скица на поземлен имот с идентификатор №83510.661.515,
издадена от СГКК - Шумен под № 20568/09.12.2011г.; Скица на поземлен имот с
идентификатор № 83510.661.156, издадена от СГКК - Шумен под №
10329/17.12.2007г.; гр. дело № 3986/2011г. по описа на ШРС и търговско дело
№ 550/2010г. по описа на ШОС.
Изложената
фактическа обстановка се изяснява и от изготвените в хода на съдебното
производство съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава
заключение относно поставените му задачи, между които, че поземлен имот с
идентификатор 83510.661.156 по кадастралната карта на
гр.Шумен понастоящем е включен в поземлен имот с идентификатор 83510.661.155 по кадастралната карта на
гр.Шумен. Освен това, вещото лице дава заключение, че със Заповед № ***/26.06.2008г. на Началника на СГКК-гр.Шумен по заявление Вх. №
99-4228/25.06.2008г. на „***” ЕООД - гр.Шумен е одобрена промяната на кадастравната карта /КК/ и
кадастралните регистри, при което имоти с идентификатори 83510.661.155 и 83510.661.156 /процесния/ са обединени в
един имот и новообразуваният имот е получил идентификатори 83510.661.155.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
На първо място,
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.133 от ГПК относно преклузиите,
които настъпват с изтичането на срока за отговор, не следва да се тълкува и
прилага буквално. Ответникът може и след срока да отговори за първи път
навеждайки твърдения както за недопустимостта на иска, тъй като за
недопустимостта съдът следи служебно, така и да оспорва основателността на
иска, като навежда правни доводи, тъй като това е свързано с приложимостта на
материалния закон, за което съдът също следи служебно /арг. от т.10 от ТР № 1/17.07.2001г.
по тълк. гр. дело № 1/2001г., на ОСГК на ВКС/. Следователно всички възражения с
основателността на иска, свързани с приложимия материален и процесуален закон,
не могат да се преклудират с изтичане срока за отговор на исковата молба и
ответникът може да си служи за първи път и по-късно.
Искът е неоснователен,
поради следното:
Ревандикационният
иск е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с
установяване правото на собственост на ищците
върху процесния имот от една страна, а от друга - упражняваната върху същия
имот фактическа власт без правно основание от ответника. Обект на доказване в настоящото производство са три кумулативно дадени
предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на вещта, обект на спорното материално
право, че вещта се намира във владение или държание на ответника и че
ответникът владее или държи вещта без основание. От материалите по делото и
по-конкретно от следното писмено доказателство: Нотариален акт № 139 от
18.12.2070г. за прехвърляне на недвижим имот и учредяване на право на строеж,
том VІІІ, рег. № 21146, дело № 1412/2007г. по описа на нотариус К.М., с рег. №
222 от Нотариалната камара се установява по безпорен начин, че ищците по делото
Л.Г.И. и С.Н.С. са прехвърЛ. на В.Б.Х. и Е.Ж.П., двамата действащи
заедно в качеството си на управители на “***” ООД - гр.Шумен, имащ качеството на приобритател
по договора, собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 527
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, включващо се в парцел Х-88 в
кв.21 по плана на гр.Шумен, при граници за имота: от изток - парцел ІХ-531, 532, от запад - парцел ХІ- 87 “а”, от север - парцел ХV - 87 и от юг - улица, а съгласно кадастрална скица № 10329/17.12.2007г., издадена от АК- СГКК, гр.Шумен,
съставляващ имот с идентификатор № 83510.661.156,
включващ сграда с идентификатор № 83510.661.156.1,
със застроена площ от 16 кв. м., сграда с идентификатор № 83510.661.156.2, със застроена площ от 27 кв. м. и
сграда с идентификатор № 83510.661.156.3, със застроена площ от 30 кв. м., при
съседи: 83510.661.157, 83510.661.151, 83510.661.155, 83510.661.271, като „***”
ООД поел насрещното задължение да построи
по одобрен архитектурен проект и да предаде във владение, заедно на двамата
прехвърлители, като обезщетение, втори жилищен етаж, състоящ се от два
двустайни апартамента и една гарсониера, т.е. обща застроена площ от 210 кв.
м., включваща съответните припадащи се общи части на сградата по смисъла на
чл.38 от ЗС. Видно от приложеното по делото гр. дело №
3986/2011г. по описа на ШРС, договора, сключен с горецитирания нотариален акт е
развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД с решение на съда № 563/27.06.2012г.,
постановено по горепосоченото дело, което е влязло в законна сила на
20.07.2012г. и е надлежно вписано в Службата по вписванията при ШРС с Вх. рег.
№ 5759, акт № 112, том 8, нот. дело № 2829 от 13.09.2012г. /видно от
приложеният на л.5 от материалите по делото заверен препис от цитираното
решение на ШРС/. Понастоящем описаният
по - горе недвижим имот е част от поземлен имот с идентификатор № 83510.661.515 по
кадастралната карта на гр.Шумен, целият с площ от 971 кв.м., който е образуван
от обединението на имота на ищците, който е с № 83510.661.156 и имот №
83510.661.155.
Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД,
развалянето на договор има обратно действие, т.е. всяка една от страните по
договора е длъжна след неговото разваляне да върне престацията, която е
получила в изпълнение на задълженията си по договор. Когато развалянето е по
силата на влязло в сила съдебно решение, връщането на полученото следва да
стане след влизане в сила на съдебното решение /арг. от чл.87, ал.3 от ЗЗД/.
Тъй като исковата молба, с която се иска развалянето на договор по реда на
чл.87, ал.3 от ЗЗД подлежи на вписване, то съгласно разпоредбата на чл.88, ал.2
от ЗЗД вписването защитава правата на трети лица, придобили права върху вещта,
подлежаща на връщане, преди вписването на исковата молба. Под трети лица, по
смисъла на чл.88, ал.2 от ЗЗД, следва да се разбират лица, извън страните по
договора, развален по съдебен ред. Страна по разваления договор не може да се
ползва от защитата на разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, макар да е придобила
права върху вещта на друго основание, различно от основанието по разваления
договор. Независимо от основанието за придобиването, страната по разваления
договор е длъжна да върне вещта, по силата на развалянето на договора и
неговото обратно действие, предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД. В тази насока е
константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно Решение № 101/27.04.2011г. на ВКС по гр. дело № 1255/2010г. на ІІ г.о., Решение № 414/29.10.2012г. на ВКС по гр. дело № 222/2012г. на І г.о., които
са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР № 1 от
19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК е задължително за
съдилищата /.
Същевременно обаче, тъй като развалянето на договора между
ищците и “***” ЕООД, постановено с влязло в сила на 20.07.2012г. решение по гр.д. № 3986/2011г.
по
описа на ШРС, надлежно вписано на 13.09.2012г. в Службата по
вписванията и съответно правото им на
собственост, възникнало в резултат на конститутивния ефект на това решение
/т.н. обратно действие на развалянето по чл.88 от ЗЗД/ е непротивопоставимо на
правото на собственост на ответника по настоящото дело, придобито по силата на Постановлението от 15.04.2013г. за възлагане на недвижимия
имот, издадено по
търговско дело № 550/2010г. по описа на ШОС.
Ответника по делото е трето
лице, придобило права върху процесния имот преди вписването на исковата молба
по гр. дело № 3986/2011г.
по
описа на ШРС и неговите права не се засягат от развалянето на
договора, въз основа на който неговият праводател се е легитимирал като собственик
и следователно ответника по делото е единствения собственик на имота, предмет
на настоящия иск. Това
е така, защото видно
от нотариален акт за ипотека №
112/26.08.2008г., намиращ се в приложеното търг. дело № 550/2010г. по описа на ШОС за несъстоятелност на “***” ЕООД,
поземлен имот с идентификатор № 83510.661.515 е предмет на договорна ипотека и
служи като обезпечение на банка „***/“ ЕАД
– кредитор и взискател в производството по несъстоятелност за
вземането й, произтичащо от предоставен банков кредит на “***” ЕООД. По силата на учредената договорна ипотека, банката е
придобила посоченото
право на обезпечение върху процесния имот значително преди ищците да предявят иска за развалянето
на договора за прехвърляне на собствеността върху него, предмет на решението по
гр. дело № 3986/2011г. по описа на
ШРС.
Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД,
развалянето на договори,
които подлежат на вписване, не засягат права, придобити от трети лица, преди
вписване на исковата молба, т. е.
не засягат правото на реализиране на договореното обезпечение с ипотека, чрез
продажбата на имота по предвидения в закона ред.
Още повече, след откриване на производството по несъстоятелност по търг. дело № 550/2010г. по описа на ШОС, съгласно разпоредбата на чл.637, ал.6 от ТЗ е недопустимо образуването на нови съдебни производства по имуществени граждански и търговки дела срещу длъжника, в случая “***” ЕООД, освен в изрично предвидените в цитираната правна норма случаи, поради което гр. дело № 3986/2011г. по описа на Районен съд – гр.Шумен е следвало въобще да не образува по предявения иск като недопустим /в т. см. Определение от 21.01.2011г. по ч.т.дело № 26/2011г. на І-во т.о. на ВКС/. Съответно, вземането на ищците против “***” ЕООД, произтичащо от неизпълненото от него задължение за построяване и предаване във владение на втори жилищен етаж в сградата в процесния имот, съгласно чл.617, ал.2 от ТЗ се е превърнало в парично по пазарната стойност на предвидения за тях втори етаж, като ищците е следвало да се конституират на това основание в производството по несъстоятелност като кредитори.
От друга
страна, недопустимите
решения имат сила на
присъдено нещо и всички ефекти на решенията, постановени в редовен съдебен
процес, въпреки неговата недопустимост. Съгласно
чл.88, ал.2 от ЗЗД, решението по гр.д. № 3986/2011г. по описа на ШРС не засяга правата, придобити от трети лица /в
случая правото на банката – кредитор по договорната ипотека от 26.08.2008г./ да
се удовлетвори от продажбата на ипотекирания от “***” ЕООД в нейна полза
недвижим имот. Съгласно
разпоредбата
на чл.618, ал.1
от ТЗ всеки кредитор в производството по несъстоятелност запазва в
производството правата по даденото му обезпечение – в случая договорната
ипотека върху процесния имот. Според препращащата норма на чл.717л, ал.4 от ТЗ,
продажбата, извършена
по реда на главата за несъстоятелност,
има последиците на
продажба при
принудително изпълнение по реда на ГПК. Ето защо, в случая е приложима разпоредбата на
чл.496, ал.2 от ГПК, според която правата, които трети лица са придобили върху
имота, не могат да се противопоставят на купувача от проданта, ако тези права
не могат да се противопоставят на взискателите – в случая банката като
взискател и ищец в производството по несъстоятелност. Т.е. след като развалянето на договора, постановено с решение по
гр.д. № 3986/2011г. по описа на ШРС и придобитото право на собственост в резултат на
неговото конститутивно действие не могат да се противопоставят на банката –
ипотекарен кредитор и взискател по делото за несъстоятелност по силата на
учредената в нейна полза ипотека и представения по делото ипотечен лист относно
процесния имот, поради много по-рано вписаната ипотека върху имота, това право
не може да се противопостави и на ответника
като купувач на имота в приключилото търг.дело
за несъстоятелност №
550/2010г. по описа на ШОС.
Освен това,
съгласно разпоредбата на чл.175,
ал.1 от ЗЗД, с извършването на проданта на ипотекирания имот, всички вещни
права върху него, възникнали след вписване на ипотеката, се погасяват. Това
погасяване е валидно и за вещното право на собственост, възникнало въз основа
на конститутивното решение по гр.д. № 3986/2011г. на ШРС. В
този смисъл е Решение № 829
от 14.01.2010г.
на ВКС по гр. дело № 1966/2008г.,
ІV г.о., ГК.
А с оглед
на изложеното, се налага извода, че ответникът владее имота на редовното правно основание – на основание на придобитото от него право
на собственост с влязло в сила Постановление от 15.04.2013г. за възлагане на недвижим
имот, издадено по търговско дело № 550/2010г. по описа на ШОС, но което е непротивопоставимо решение № 563/27.06.2012г.,
постановено по
гр.д. № 3986/2011г. по описа на
ШРС и неговия конститутивен ефект за връщане на собствеността върху процесния
недвижим имот на ищците. Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките
за уважаване на предявения ревандикационен иск и същия следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК и с оглед изхода на делото ищцовата страна следва да бъде осъдена
да заплати на ответниците направените от тяхна страна разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 200 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.
Г.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и С.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и двамата с адрес за призоваване: ****** чрез адв. Н.Н. от ШАК срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. “***”
№ 26, вх.1, ет.2, ап.4, представлявано от Д.Й.М. иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на „***” ЕООД, ЕИК ***, че ищците са
собственици на дворно място с площ 527 кв.м., съставляващо част
от поземлен имот с идентификатор № 83510.661.155 по кадастралната карта на
гр.Шумен, целия с площ от 971 кв.м., при съседи: поземлени имоти №
83510.661.154, № 83510.661.157, № 83510.661.151, № 83510.661.152 и №
83510.661.271 и за осъждане на „***” ЕООД, ЕИК *** да им предадат владението върху имота, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищците Л. Г.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и С.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
и двамата с адрес за призоваване: ****** чрез адв. Н.Н.
от ШАК да заплатят солидарно на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. “***”
№ 26, вх.1, ет.2, ап.4, представлявано от Д.Й.М. сумата
от 2200 лева /две хиляди и двеста лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: