Решение по гр. дело №6508/2012 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

 

гр.С., 16 юни 2014год.

 

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

 

   Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 01 април две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

 

   При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №6508/2012год., за да се произнесе взе предвид следното:

   Предявени са от  М.М.М. и от  Е.М.М. против З.”В.”АД,гр.С. като предпочитан ответник искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на всеки един от тях на сумата от по 50 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени на техният наследодател – М.М.М.,починал на 10.11.2011год.,в резултат  на загубата – смъртта на синът му – М. Г. К. вследствие на ПТП настъпило на 05.11.2010год., ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.11.2010год. до окончателното изплащане и разноски по делото.Счита се,че застрахователният договор не е бил прекратен към датата на ПТП.Представената застрахователна полица, в която не е било уговоР. разсрочено плащане е посочена застрахователна премия в размер на 174лв. е недействителна, защото няма дата на сключване и по същата не е платена застрахователна премия.

   Исковете в същите размери, но с правно основание чл.288,ал.1т.2,б.”а” КЗ, при условията на евентуалност са предявени срещу Г. ф.,гр.С..

   Ответникът – З.”В.”АД,гр.С. оспорва исковете по основание и размер. Процесната застрахователна полица, въз основа на която се претендират обезщетения е прекратена към датата на настъпване на процесното произшествие,платена била само първата вноска – при сключване на застраховката и към датата на ПТП – 05.11.2010год., виновният водач не е имал валиден застрахователен договор по задължителна застраховка”ГО”.

   Ответникът – Г. ф., *** заявява,че ищците нямат основание да претендират лични неимуществени вреди от смъртта на загиналия М. К., тъй като са негови брат и сестра и не попадат в кръга на увредените лица посочени в Постановление №4/23.12.1968год. и №2/30.11.1984год. на пленума на ВС. Оспорват се исковете,като прекомерно завишени по размери.Заявява се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. К., който е пътувал на задната седалка в л.а.”Р.Л.”,без да е бил поставил З.ължителния предпазен колан/чл.137а ЗДвП/.Счита се,че  застрахователния договор не е сключен при условията на разсрочено плащане на премията и е заплатена еднократно. Счита се, че договора не е бил надлежно прекратен от застрахователя, тъй като същия не е изпълнил З.ължението си по чл.294,ал.1 КЗ да изпрати уведомление за прекратения застрахователен договор до ИЦ на ГФ в срок до втория работен ден на седмицата,следваща датата на прекратяването.

    В производството участва, като трето лице помагач на страната на Г. фонд, *** – С.С.А., който в съдебно заседание на  17.12.2013год. е представил в оригинал  полицата.

   С влязло в сила определение е върнат инцидентният установителен иск вх. №89232/31.08.2012год. на  З.”В.”АД,гр.С. и е прекратено производството по отношение на този иск/определение от публично съдебно заседание на  01.04.2014год./.

  След преценка доводите на страните и доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

     По протокол от публично заседание на 28.09.2011год. н Ш.ският окръжен съд, по нохд №519/2011год. на основание  чл.382,ал.7 НПК съдът с определение №47 от 28.09.2011год. е одобрил споразумение между Окръжна прокуратура-Ш. представлявана от зам.окръжен прокурор Д.Д. и  адвокат Е.И. К.а от АК-гр.С.,в качеството й на защитник на обвиняемия С.С.А.,по силата на което страните са приели за безспорно установено от фактическа страна,че С.С.А. на 05.11.2010год. около 9.50-10.10 часа, на път ІІІ-7005,км. 13-140в участъка по посока гр.К.,кв.Б.-с.Т.И.,общ К.,обл.Ш. при управление на МПС-л.а.марка”Р.”,модел”Л.”,рег.№ ******** собственост на А. Ю.Ю. нарушил правилата за движение по пътищата/ чл.15,ал.1,чл.16,ал.1,т.1, от ЗДвП, както и забраната по чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП,по чл.20,ал.2 ЗДвП е причинил смъртта на пътувалия в автомобила на З.на седалка М. Г. К. – престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” НК вр. чл.342,ал.1 НК.,като деянието е извършено виновно,при форма на вина-непредпазливост и обвиняемият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и му е определено наказание три години  лишаване от свобода,като на основание чл.66,ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години от влизане на определението на ШОС в сила.

   Представени са протокол за ПТП от 05.11.2010год.,протокол за оглед на местопроизшествие от 05.11.2010год. с албум на местопроизшествието.

  Съгласно заключението на вещите лица – д-р Д. и инж.Г. по комплексната съдебно медико-автотехническа експертиза/КСМАЕ/ ПТП е настъпило на 05.11.2010год., около 10.00часа на третокласен път ІІІ- 7005,гр.К.,кв.Б.-с.Т.И., в района на км 13 + 140/ на около 1.5 км. след кв.”Б.”/,при което л.а.”Р.Л.” с рег.№ ********, управляван от С.С.А. е самокатастрофирал извън пътното платно.При произшествието е пострадал и по-късно починал-пътник на З.ната седалка.Пътната  обстановка се изразява в това,че участъкът от пътното платно ,на което е настъпило произшествието е в ляв завой,предназначен за двупосочно движение,от двете страни следват затревени банкети и храсти с денивилация на спускане вдясно от пътя.В завоя е положена единична непрекъсната разделителна линия и ограничителни линии от двете страни на пътното платно.Произшествието е настъпило при слънчево и сухо време с добра видимост от метеорологичните условия.Механизмът на ПТП се изразява в това,че л.а.”Р.Л.” с рег.№ ********, управляван от С.С.А. и пътник/пътници, от които М. Г. К. на З.на седалка, на 05.11.2010год.,около 10.00 часа се е движил на третокласен път ІІІ-7005,гр.К.,кв.Б.-с.Т.И., където навлиза в ляв завой, при суха асфалтова пътна настилка и добра видимост със скорост от порядъка на 90 км/час.При приближаване на района на километър 13 + 140/ на около 1.5 км. след кв. „Б.”/, в условията на ляв завой, водачът е насочил управлявания от него автомобил да премине частично или напълно в лявата пътна лента.По неизяснени причини /възможно и най-вероятно възприет насрещно движещ се автомобил, водачът предприема рязка маневра за връщане в дясната пътна лента,при което автомобилът губи напречна устойчивост и продължава движението си по права линия, тангираща по кривата на завоя, до напускане на пътното платно.Автомобилът достигайки до затревения банкет и храсти при денивелация на спускане се насочва в посока напред и встрани от пътното платно и с преобръщане по таван, изминава около 80 метра до установяване в покой.При това движение с преобръщане, пътникът на З.на седалка е получил телесни увреждания,от които по-късно е починал. В протокола за оглед не са описани неизправности по автомобила, които да предполагат наличие на технически причини за настъпване на ПТП. Обстоятелството,че автомобилът е бил в движение,дава основание да се предполага,че същият е бил технически изправен по отношение на уредбите за сигурност на движението.Причина за настъпване на ПТП е от субективен характер и се свежда до професионалното умение на водача за оценка на пътната обстановка и налагащите се адекватни действия от него с органите за управление на автомобила. По конкретната причина за настъпване на произшествието е неправилната маневра на водача за рязко изменение на посоката на движение на автомобила в условията на ляв завой при скоростта,с която се е движил.В материалите по делото се сочи, че пострадалият М. К. е заемал място на задна седалка, без да се уточни коя точно е тя и  по-технически път не е възможно да се определи точно на коя седалка е пътувал пострадалият.От автомобила липсва задно стъкло.Това обстоятелство,при непоставен предпазен колан,би създало условия за изпадане на тялото на пострадалия през отвора на задното стъкло.От приложените материали по делото не може да се даде категоричен отговор за това дали пътника на задна седалка е изпаднал през отвора на задното стъкло или е получил травмите без да напуска автомобила. В протокола за оглед е отбелязано – „…Автомобилът се намери с торпедо – посока север, със затворени врати и капак на багажника и двигателен отсег…”Същото състояние на автомобила се наблюдава и на приложените снимки в албума.От това следва,че пострадалият М. К. не е изпаднал от автомобила при преобръщането му по терена.Автомобилът е произведен през 1995год. с номер на рама VF1В56КС13080750.По данни на официалния представител на автомобилите марка”Р.”,процесният автомобил е фабрично-заводски оборудван за всички места в автомобила с обезопасителни триточкови бедР.-раменни колани инерционен тип.За средното място на задните седалки,коланът е само бедрен тип.Този тип колани,нормално поставени от водача или пасажерите, осигуряват свободно движение на тялото и крайниците при плавни движения,при което между тялото и изпънат колан конструктивно остава разстояние около 2- 3см. При големи стойности на отрицателно ускорение, като удар в преграда/.В конкретния случай – челен страничен удар по дървото/, тялото се придвижва напред и с това движение се блокира механизма в основанието на колана.Коланът не може да се отпуска и остава с тази си дължина, както е бил до този момент.В резултат тялото не се придвижва напред под действие на инерцията си и по този начин се предпазва от удар със стоящите около него части от автомобила.

   М. К. е получил следните телесни увреждания:охлузвания на кожата в лявата черно-слепоочна област и лявата скула,разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясната ушна мида, охлузвания на дясната странична част на гръдния кош и корема, кръвонасядане на дясната мишница, охлузване на дясното коляно,кръвонасядане на дясното ходило, кръвонасядане на меките черепни обвивки, множество дребни разкъсвания на белодробната плевра в дясно,запушване на дясната белодробна артерия, счупване от 4-то до 9-то десни ребра,масивно кръвонасядане на ретроперитонеалното пространство и опорака на червата,събиране на кръв в корема, кръвонасядане в главата на панкреаса,късна перфорация на дебелото черво, гноен перитонит, перихепатит и перигастрит, оток на мозъка, ендотоксичен шок, шоков бял дроб и шокови бъбреци. Местоположението на травматичните увреждания на М. К. показва,че тялото му е извършвало движения в автомобила.Първите тринадесет увреждания от по-горе изброените са получени най-вероятно в купето на автомобила.В след оперативния период   е настъпила късна перфорация на дебелото черво, която е предизвикала гнойно възпаление на обвивката на корема/перитонит/ на обвивката на черния дроб/перихепатит/ и на стомаха/перигастрит/.Постепенно органите на тялото му са отказали  да работят/шоков бял дроб и шокови бъбреци/ и сее развила картината на ендотоксичен шок.Настъпил е оток на мозъка и смърт. Тъй като предпазният колан,дори и правилно поставен, допуска известна свобода за предвижване в горната част на торса и главата, са били възможни наранявания от съприкосновение със страничните колани/лява или дясна/ и рамката на вратата/лява или дясна/,включително и стъклата им.В съдебно заседание на 17.12.2013год. вещото лице –инж.Г. е пояснило, че  в дадения случай тялото е имало свобода на движение вътре в пространството на автомобила, което води до заключението,че починалото лице е било без поставен колан.

   Съгласно заключението на вещото лице – П. по извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ при направената проверка на комбинирана застрахователна полица № 155099010634 и по картона на застрахователна полица №15509990110634,код 1010”Гражданска отговорност на автомобилисти”/ се установило,че на 19.07.2010год.,агент 192106 М. А.а К.и клиент А. Ю.с ЕГН-**********с***  е сключена  задължителна застраховка”ГО”, за л.а. „Р.Л.” с рег.№******** за територията на управление на МПС-Р.България с начало 00.00 часа на 20.07.2010год.-24 часа на 19.07.2011год.Застраховката е сключена при разсрочено плащане на премиите по дати и суми, както следва: на 19.07.2010год.-58.00лв./ в т.ч.12.00лв. ГФ/,на 19.07.2010год.44.00лв., на 19.01.2011год.-44.00лв. и на 19.04.2011год.-44.00лв. или всичко – 190.00лв.На 26.07.2010год. агент К. с приходен касов ордер №205/26.07.2010год. за обща сума 370.00лв. е отчела при застрахователя в т.ч.,първоначално определената премия/платена на 19.07.2010год. от застрахования/ в размер на 58.00лв./12.00 + 46.00лв./.При извършената проверка в счетоводството на ответника експертизата установила,че по издадената комбинирана застрахователна полица 0155099010634 от 19.07.2010год. е извършено плащане от застрахования на 19.07.2010год. само първоначално определената премия в размер на 46.00лв. и 12.00 за „Г. ф.” – общо 58.00лв. Поради неплащане на втората премия/19.10.2010год./ в размер на 44.00лв. комбинирана застрахователна полица №155099010634 на 06.11.2010год. е била прекратена предсрочно от застрахователя. При извършената проверка било установено,че прекратяването на процесната полица при ЗАД”В.” е извършено счетоводно  за сумата от 132.00лв. по дебита на сметка 667”Сторнирани премии по полици текуща година” и кредита на сметка 417 „Клиенти по застрахователни премии”.

  В съдебно заседание на 17.12.2013год.адвокат С.-пълномощник на ищците  заявява,че са налице две полици с еднакви номера,но с различно съдържание, за един и същ автомобил,но едната е сключена при условията  на разсрочено внасяне на премия, а другата за еднократно внасяне на премията.По делото е представена заверен препис от комбинирана застрахователна полица №155099019634 на ответното дружество сключена на 18.07.2010год за увреждащото МПС-л.а.”Р.Л.”с рег.№ ******* със срок на застраховката”ГО” начало 00.00ч на19.07.2010год.  и край 24.00 часа на 18.07.2011год., като е предвидена застрахователна премия 174лв. и няма посочено разсрочено плащане на застрахователна премия/ лист 70/като е представен и друг заверен препис от същата полица предвидено разсрочено плащане на застрахователните премии/лист 162/.В съдебно заседание на 17.12.2013год. е представена  от третото лице помагач-С.А. е представен оригинала на застрахователната полица и е направена констатация със заверени преписи от комбинирана полица и знака на ГФ/лист 70-72 от  номерацията по делото/, която полица е именно с разсрочено плащане на застрахователната премия.

  По делото е разпитан по делегация като свидетел Ш.ският РС по гр.д.№396/2014год. Х.М.С.,който посочва,че бащата на М. се грижел за него.Синът работил в гората,дърва изкарвали от гората,бил безработен.Бащата след ПТП много страдал,постоянно плачел,а М. имал три деца, които останали без баща. Една година след сина починал и баща му М..М. ходил по гробищата,тъгувал  за сина си и свидетеля Х.С. счита,че  М. е починал от мъка.

  Ищците -  М.М.М.-брат и Е.М.М.-сестра на на пострадалото лице – М. Г. К. починал на 22.11.2010год,в резултат на ПТП настъпило на 05.11.2010год. са легитимирани да претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди, но  не  не за претърпени от тях болки и страдания в лично качество, като брат и сестра, а за болките и страданията, които е  изживял по загубата на  синът си - М. К. техният наследодател- баща им -М.М.М., починал на 10.11.2001год./удостоверение за наследници №АО-10-637/17.11.2011год. на община К., Кметство Т.И., област Ш./.

   Ответното застрахователно дружество е материално правно легитимирано да отговаря по предявените искове предвид на това,че по време на настъпване на застрахователното събитие –процесното ПТП  на 05.11.2010год.,увреждащото МПС-л.а. Р.Л.”с рег.№ ******** е имало валидна задължителна застраховка”ГО” при ЗАД”В.”АД с начало 19.07.2010год. и край 18.07.2011год.,прекратена предсрочно от застрахователя на 06.11.2011год., съгласно заключението на вещото лице по ССЕ и подадена,като прекратена на  ГФ на 07.04.2011год.,съгласно справка от база данни на ИЦ към ГФ, на база подадени данни от ЗК за застраховка”ГО” на автомобилистите от 28.11.2011год.

   С разпоредбата на чл.202,ал.1 КЗ е предвидена възможност за периодично изпълнение на паричното задължение на застрахования за плащане на застрахователната премия,правните последици от неизпълнението, съответните потестативни права, с които разполага застрахователя при неплащане на дължимата част от премията и уговорените в договора срокове.

   За да настъпят правните последици от неизпълнение на задължението на застрахования за разсрочено плащане цената на застраховката е необходимо отправяне на предупреждение от страна на кредитора   и надлежното му връчване на длъжника, както и изтичане на 15-дневния срок от получаването на писменото предупреждение/чл.202,ал.2,изр.1-во КЗ/.

   С разпоредбата на чл.202,ал.2,изр.2-ро КЗ е предвидено финигирано връчване на предупреждението в случаите, когато в застрахователния договор изрично е посочено кое от правата по чл.202,ал.1,изр.2-ро КЗ ще бъде упражнено от застрахователя след изтичане на 15-дневния срок след падежа на разсрочената вноска на премията – намаляване на застрахователната сума, изменение на договора или неговото прекратяване.

   В разглеждания случай в застрахователната полица изрично е посочено,че при неплащане на коя и да е от разсрочените вноски застраховката се прекратява от 00.00 часа на 16 ден следващ, датата на падежа, на която е дължима,поради което не е необходимо застрахователя да е изпратил на застрахования надлежно връчено писмено предупреждение, тъй като ответното дружество изрично е посочило в процесната застрахователна полица, кое от правата по чл.202,ал.1,изр.2-ро КЗ ще упражни  - в случая да прекрати договора,при условията на чл.260,ал.2 КЗ, но при положение,че е изпълнена процедурата по чл.294,ал.1 КЗ.

   Данните по делото са,че ответното дружество е прекратило процесната застрахователна полица на 06.11.2010год. и не е спазило срокът по чл.294,ал.1 КЗ да уведоми своевременно ГФ за прекратяване на полицата, а в един последващ ирелевантен момент – на 07.04.2011год.и това се установява безспорно от представената по делото справка на ГФ от 28.11.2011год.

   Съгласно чл.295,ал.7 КЗ/нова,обн.,ДВ,бр.54/2005год./ данните на Информационен център имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените,въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка”Гражданска отговорност”.Изпълнението на задължението по чл.294,ал.1 КЗ гарантира известяването на третите лица, които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя,че действието на задължителната застраховка ”ГО е прекратено към определен момент,след който  застрахователят не отговаря за причинените от застрахования делинквент имуществени и неимуществени вреди.

   Застрахователният договор следваше да се счита действително прекратен, но при положение,че ответното дружество беше изпълнило императивното задължение визирано в разпоредбата на чл.294,ал.1 КЗ да е изпратило уведомление до Информационния център към Г. фонд,предхождащо настъпването на застрахователното  събитие,че застрахователния договор е прекратен към точно определен момент.

   Съгласно разпоредбата на чл.294,ал.1 КЗ всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка”ГО” предоставя в ИЦ ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица – справка за сключените и прекратени застрахователни договори към края на предходната седмица.

   При положение,че ответното дружество не е изпълнило вмененото му императивно задължение по КЗ – не е подало уведомление своевременно в срокът по чл.294,ал.1 КЗ настоящият съдебен състав приема,че въпреки, че със застрахователната полица ответникът е отправил  предупреждение, за последицата, която ще последва от неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия,че застрахователят не е упражнил валидно правото си да прекрати  процесния застрахователен договор, този договор не е бил прекратен и е  било налице валидно застрахователно правоотношение по  време на настъпване на застрахователното събитие – ПТП на 05.11.2010год.

   Безспорно се установява виновното противоправно поведение на водача на увреждащото МПС – С.  С.  А., който  по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. К., в нарушение на правилата за движение по пътищата/чл.15,ал.1, чл.16,ал.1т.1,чл.20,ал.2  ЗДвП/, което се установява  с влязло в сила споразумение №47/28.09.2011год. на Шуменският окръжен съд, по нохд №51982011год., което има последиците на влязла в сила присъда/чл.383,ал.1 НПК/.

   Съдът приема,че смъртта на М. К. на 22.11.2010год.е в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП настъпило на 05.11.2010год., което безспорно се установява от заключението на вещите лица по комплексната съдебно медико-авотехническа експертиза /КСМАТЕ/.

   За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ трябва да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка”ГО”, както и предпоставките на чл.45 ЗЗД,пораждащи отговорността на прекият причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите, дотолкова доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице,т.е. отговорността е функционално обусловена от отговорността на делинквента.

   При определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди съдът прилага критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД- принципът за справедливо обезщетяване на болките и страданията,които  наследодателят на ищците  техният баща -  М.М. е понесъл вследствие смъртта на синът му – М. К. в резултат на процесното ПТП.

  Съдът с оглед приетите по делото доказателства,изслушаните свидетелски показания приема,че на  М.М. са причинени болки и страдания, вследствие смъртта ни синът му – М. К. при ПТП, и като отчита невъзвратимостта на загубата приема,че исковете са основателни и доказани в предявените размери от по 50 000лв.,  на всеки един от ищците,които обаче следва да бъдат намалени, тъй като ответното дружество доказа,че  М. К. е пътувал на задната седалка, без да е бил поставил предпазен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП, поради което е налице съпричиняване от негова страна, като съдът приема съпричиняване на вредоносния  резултат – 30 %.

    На  всеки  един от ищците след приспадане от размерите на определените обезщетения от по 50 000лв., на сума съответна на степента на съпричиняване в размер на 30 % на вредоносния резултат, дължимите обезщетения  са в размер на сумите от по 35 000лв.

     Ответното дружество следва да бъде осъдено  да заплати на всеки един от ищците сумата от по 35 000лв.,ведно със законните лихви от 22.11.2010год., до окончателното изплащане на сумите,като исковете се отхвърлят  за разликите над сумите от по 35 000лв., до общите предявени размери от по 50 000лв., като неоснователни и недоказани.

   Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането,поради което същата е функционална и застрахователят се смята в забава и без покана,поради което върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди се дължи  лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД – от деня на увреждането – 22.11.2010год./аргумент от чл.84,ал.3 ЗЗД/.

  Предвид уважаването на главните искове по отношение на ЗАД”В.”АД,гр.С. евентуалните искове по отношение на Г. фонд,гр.С. следва да бъдат оставени без разглеждане.

   С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците сумата 119лв., за направени разноски,съразмерно на уважените части от исковете.

   На основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати на адвокат  Д. С. сумата  2 630лв., възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважените части от исковете.

  На основание чл.78,ал.8 ГПК  ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ЗАД”В.”АД сумата 1 430лв., юрисконсултско  възнаграждение, съразмерно на  отхвърлените части от исковете.

  На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати сумата 2 800лв., държавна такса по сметка на СГС съразмерно на уважените части от исковете.

  Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ГФ сумата 300лв., за направени разноски и сумата 3 530лв.,юрисконсултско възнаграждение.

   Водим от горното  Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

   ОСЪЖДА   на основание чл.226,ал.1 КЗ ЗАД”В.”АД, ***,съдебен адрес: гр.С., ул. ”И.”№*** да заплати на М.М.М., ЕГН-********* и Е.М.М., ЕГН-**********,  и двамата с адрес с.Т.И., ул.Т.И.”№** и двамата със съдебен адрес: ****,гр.С., ул.”Б.”№*,ет.*,офис *  на всеки един от тях сумата от по 35 000лв., обезщетение за  претърпени неимуществени вреди причинени на техният наследодател – М.М.М./починал на 10.11.2011год./, в резултат на загубата -  смъртта на синът му – М. Г. К. вследствие на ПТП настъпило на 05.11.2010год.,ведно със законните лихви върху сумите считано от 22.11.2010год. до окончателното им изплащане и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 119лв., за направени разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като  ОТХВЪРЛЯ  исковете по чл.226,ал. 1 КЗ за претърпени неимуществени вреди за разликите над сумите от по 35 000лв. до общите предявени размери от по 50 000лв., като неоснователни и недоказани.

  ОСЪЖДА  на основание чл.38,ал.2 ЗА ЗАД”В.”АД, ***,,съдебен адрес: гр.С., ул.”И.”№**** да заплати на адвокат Д. С., ****,гр.С., ул.”Б.”№*,ет.*,офис * сумата 2 630лв., възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважените части от исковете.

   ОСЪЖДА   на основание чл.78,ал.8 ГПК М.М.М., ЕГН-********** и Е.М.М., ЕГН- **********,  и двамата от с.Т.И., ул.”Т.И.”№20 и двамата със съдебен адрес: ****,гр.С., ул.”Б.”№*,ет.*, офис 4 да заплатят на ЗАД  ”В.” АД, ***, съдебен адрес:гр.С., ул.”И.”№**** сумата 1 430лв., юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

  ОСЪЖДА   на основание чл.78,ал.6 ГПК ЗАД”В.”АД, ***, съдебен адрес: гр.С., ул.”И.”№**** да заплати сумата 2 800лв., държавна такса по сметка на Софийски градски съд, съразмерно на уважените части от исковете.

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.”А” КЗ на  М.М.М., ЕГН-********** и на Е.М.М., ЕГН-********** и двамата с адрес:с.Т.И., ул.”Т.И.”№**и двамата със съдебен адрес: ****,гр.С., ул.”Б.” №*, ет.*, офис * против Г. фонд, *** за заплащане на всеки един от тях на сумата от по 50 000лв.,обезщетения за претърпени неимуществени вреди на техният наследодател – М.М.М./починал на 10.11.2011год./ в резултат на загубата – смъртта на синът му – М. Г. К. вследствие на ПТП настъпило на 05.11.2010год., ведно със законните лихви върху сумите считано от 22.11.2010год. до окончателното им изплащане.

   ОСЪЖДА   М.М.М., ЕГН-********** и Е.М.М., ЕГН-********** и двамата с адрес:с.Т.И., ул.”Т.И.”№** и двамата със съдебен адрес: ****,гр.С., ул.”Б.”№*,ет.*, офис 4 да заплатят на Г. фонд,гр.С.,ул.”*** на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата  300лв., за направени разноски, и на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата  3 530лв.,юрисконсултско възнаграждение.

   Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Г. фонд, *** – С.С.А., ЕГН-**********,***.

   Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: