№ 787
гр. Плевен, 10.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Частно
наказателно дело № 20254400200859 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 433 и следващите от НПК. Същото е
образувано по депозирана молба от Л. Д. Л., с която е поискано да бъде
извършена съдебна реабилитация по отношение на присъда № 44 от
28.09.2017г., постановена по НОХД № 794/2017г. по описа на Окръжен съд-
Плевен. Към молбата е приложена справка за съдимост и Удостоверение от
ОП-Плевен с изходящ номер № 4996/2025г., че срещу молителя няма
повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства.
Служебно съдът е изискал в хода на производството и други писмени
доказателства във връзка с изпълнението на изискванията на закона.
В съдебно заседание молителят се Л. Д. Л. се явява с упълномощен по
делото процесуален представител. Присъединява се към казаното от своя
защитник и заема становище, че са налице предпоставките на закона и моли да
бъде допусната съдебна реабилитация.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен заема идентично
становище.
В последната си дума Л. моли да бъде постановена съдебна
реабилитация.
Съдът, след съвещание, като взе предвид събраните по делото
доказателства, относими към настоящето производство, установяващи както
съдебното минало на молителя, така и характеристичните данни за същия,
намира от фактическа и правна страна следното:
От приложените по делото справка за съдимост, издадена от РС-
Плевен на 29.04.2025г. /л. 6 от делото/ и копия от постановените съдебни
актове по осъжданията на молителя се установява, че Л. Д. Л. е осъждан два
пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер, а именно:
С присъда № 50 от 04.06.2010г. по НОХД 421/2010г. на ОС-Плевен, в
сила от 21.06.2010г. е бил признат за виновен, че през периода 2006-2007г. в
гр. Плевен при условията на продължавано престъпление избегнал плащането
1
на данъчни задължения в особено големи размери- престъпление по чл. 255,
ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 НК, за което му е наложил наказание лишаване от
свобода в размер по една година и шест месеца, което е било отложено на
основание чл. 66 НК с тригодишен изпитателен срок.
С присъда № 44 от 28.09.2017 по НОХД № 794/2017г. на ОС-Плевен, в
сила от 16.10.2017г. е бил признат за виновен, че на 29.04.2008г. избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи- престъпление по чл.
255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 пр.2 НК и го осъдил на три години и шест месеца
лишаване от свобода и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 58а ал.1
НК намалил с 1/3 така определеното наказание и постановил лишаване от
свобода в размер по (за срок от) две години и четири месеца, което е било
отложено на основание чл. 66 НК с петгодишен изпитателен срок.
Реабилитация с акт на съда може да бъде постановена, когато лицето е
било осъдено с няколко отделни присъди, включително и когато те са
постановени от различни съдилища, като настоящият казус не е такъв, тъй
като присъдата, по отношение на която се иска реабилитация, е само една и е
постановена от Окръжен съд-Плевен и съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1
НПК компетентен да разгледа молбата е съдът, постановил присъдата като
първа инстанция.
И тъй като реабилитацията по съдебен ред може да иска само
осъждано лице, то в производството по чл. 434, ал. 1 НПК, каквото е и
настоящото, съдът следва на първо място да се произнесе по допустимостта на
молбата за съдебна реабилитация, като извърши преценка дали е настъпила
непълна (чл. 86 НК) или пълна (чл. 88а НК) реабилитация по право относно
визираното осъждане. Тази преценка следва да установи дали съществува
правен интерес у молителя да иска съдебна реабилитация, тъй като ако е
реабилитиран по право, той няма да има процесуална легитимация, а това, от
своя страна, ще обоснове недопустимост на молбата.
Молителят е бил реабилитиран по право по чл. 86 НК за първото
престъпление, а съгласно ал. 2 на същия текст реабилитация по право не
настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което веднъж е
било реабилитирано. Реабилитацията по право е настъпила за първото
осъждане, като съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 НК реабилитацията е настъпила след
изтичането на изпитателния срок- това се е случило на 21.06.2013, тъй като
присъдата е влязла в сила на 21.06.2010г. Следователно е невъзможно да бъде
реабилитиран пак по чл. 86 НК и за второто осъждане.
Относно второто осъждане на молителя не е настъпила реабилитация
по чл. 88а НК, тъй като съгласно първата алинея трябва да е изтекъл срок,
равен на този по чл. 82 НК. В настоящия случай сме в хипотезата на ал.1,
точка 4. Това са пет години от изтърпяване на наказанието, тъй като
молителят е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на две години
и четири месеца. Ал.3 на чл. 88а урежда началния момент, от който започва да
тече срокът за пълна реабилитация по право - това е денят, в който е изтекъл
изпитателният срок. В случая изпитателният срок по присъдата е изтекъл на
16.10.2022, което означава, че пълната реабилитация по право по 88а НК ще
настъпи на 16.10.2027г.
Предвид гореизложеното, след като към момента молителят не е
2
реабилитиран по право за описаното осъждане, то без съмнение за него
съществува правен интерес да иска постановяването на съдебна реабилитация
относно това осъждане. В този смисъл и молбата му е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1 НК, първата предпоставка за
допускането на съдебна реабилитация е да са изтекли три години от изтичане
на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
наказание, респективно да е изтекъл тригодишен срок от изтърпяването на
наложеното с присъдата наказание. В настоящия казус изпитателният срок на
присъдата е изтекъл на 16.10.2022г., което означава че тригодишният срок,
визиран в разпоредбата на чл. 87 ал.1 НК е изтекъл на 16.10.2025г. В този
тригодишен период от време молителят не е бил осъждан с влязъл в сила
съдебен акт за друго престъпление, включително и такова, наказуемо с
лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
От приложената по делото справка от ОП-Плевен /л. 4 от делото/ не се
установяват данни молителят да е извършил ново престъпление, за което да е
осъден, както и данни, установяващи извършени от него противоправни
деяния, за които същият има неприключили наказателни производства и
преписки.
Едновременно с това, отново от доказателствата,, приложени по
делото, се установява, че молителят не е трудово ангажиран /пенсионер/, има
добри характеристични данни /изискани са такива служебно от съда/, няма
неприключили производства. Следва да се има предвид, доброто поведение по
смисъла на чл. 87, ал.1, т.1 е обективното съответствие на поведението на
лицето с установения правов ред и добрите нрави. Настоящият съдебен състав
приема, че молителят е показал добро поведение, като това негово поведение
обосновава извода, че наложеното му наказание е изиграло своята
поправителна и превъзпитателна функция.
На следващо място, молителят е бил осъден за престъпление по чл.
255 НК. Тук следва да се държи сметка за задължителните указания, дадени от
ВКС в ТР 4/2016 по т.д № 4/2015г. ОСНК, където в т.1 е посочено, че в
резултат на престъпленията по чл. 255 от НК, чл. 255а от НК и 256 от НК,
респ. чл. 255-257 от НК (ДВ, бр. 62/97г.) се причиняват имуществени вреди на
държавата (когато са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния
бюджет). Престъплението по посочените текстове от НК осъществява деликт
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Тук настоящият съдебен състав следва да
отбележи, че смята за неприемливо третото правомощие на държавата /да
третира лицето като осъждано/ да бъде поставено в зависимост от волята на
трето лице, дори в случая да става дума за държавата, представлявана от
Министъра на финансите. В настоящия случай липсва гражданскоосъдителен
диспозитив в присъдата. За вредите причинени от деликт, се прилагат общите
правила на ЗЗД, което означава вземането се погасява с петгодишна давност,
като непредприемането на действия по събиране на вземането говори за
дезинтересиране от страна на кредитора, които факти обуславят
неприложимост на изискването по чл. 87, ал. 1, т. 2 НК спрямо осъдения. Вън
от това от събраните по делото доказателства се установява, че лицето няма
доходи от момента на осъждането – 2017 година, същият е пенсионер, като не
разполага и с имущество, което е могло да послужи за възстановяване на
3
вредите от престъплението.
С оглед на всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав
намира молбата за съдебна реабилитация на Л. Д. Л. за основателна.
Водим от горното и на основание чл. 436, ал.1 НПК, вр. с чл. 87 НК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА съдебна реабилитация на Л. Д. Л., ЕГН ********** по
отношение на осъждането му по НОХД № 794/2017г. по описа на Окръжен
съд-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протестиране в
седмодневен срок от днес пред Апелативен съд-Велико Търново по реда на
глава XXI от НПК.
След влизане в сила на определението препис да се изпрати на ОП-
Плевен и на Районен съд-Плевен- бюро „Съдимост“ за отразяване в бюлетина
за съдимост на Л. Д. Л..
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4