№ 384
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Добромир Ст. С.
при участието на секретаря ТатЯ. Ив. Асенова
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100605277 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу присъда от
20.05.2024 г., постановена по НОХД № 4478/2022 г. по описа на СРС, НО, 104
състав, с която подсъдимият К. Д. С. е признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 1, вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 НК, за това че на 24.07.2021 г., около 22:20
часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № *********, по бул. „Захари
С.“, в района след кръстовището с ул. „Георги Дражев“, с посока на движение
от бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „Добринова скала“, срещу бл. 421,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“ - при извършване
на маневра „обратен завой“ не пропуснал попътно движещия се в неговата
посока мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦРБ 600 Ф“ с рег. № *********,
блъснал го с управлявания от него автомобил и по непредпазливост причинил
1
на водача на мотоциклета П. С. С., ЕГН ********** тежко, необратимо
увреждане - долна параплегия, реализирало медико-биологичния признак
осакатяване на долните крайници - двата крака - тежка телесна повреда, по
смисъла на чл. 128, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 2 /две/ години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия С. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият К. Д. С. е осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 80,00 /осемдесет/ лева по
сметка на СРС и разноски в размер на 585,00 /петстотин осемдесет и пет/ лева
по сметка на СДВР. На основание чл. 190, ал. 2 НПК, първият съд е осъдил
подсъдимия С. да заплати и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият К. Д. С. е осъден да
заплати на частният обвинител П. С. С. направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева.
В депозирания протест се излагат съображения на несъгласие с
постановената присъда в частта, в която на подсъдимия С. е определен
размера на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, като се твърди, че в тази част присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Според държавният обвинител присъда в тази й част
противоречи на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК, на задължителните за
съдилищата Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по н.д. № 56/80 на
ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 1983 г. по н.д. № 56/80 на
ОСНК на ВКС, както и на константната в тази насока съдебна практика на
ВКС, защото размера на наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК следва
да бъде равен или по-голям от размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“. Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова присъда, с
която подсъдимия К. Д. С. бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК и на основание чл. 54 НК му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, което се отложи за
изпитателен срок от 4 /четири/ години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и
да се наложи кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ години. Моли подсъдимия да бъде осъден
да заплати и направените по делото разноски.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Й. Т., редовно упълномощен
защитник на подсъдимия К. Д. С. срещу присъда от 20.05.2024 г., постановена
по нохд № 4478/2022 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с която подсъдимият
К. Д. С. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за
2
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр.
3 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2
/две/ години и същото е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години, на
основание чл. 66, ал. 1 НК. Твърди, че постановената присъда е неправилна, а
наложеното на подсъдимия наказание несправедливо. Твърди, че вината за
настъпилото ПТП не е изцяло на подсъдимия. Счита, че срока за който му е
отнето свидетелството за управление на МПС е висок, т.к. работи като
таксиметров шофьор и това го лишава от възможността и правото да работи.
Моли присъдата на първия съд да бъде изменена, като се наложи най-
минималния размер на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.
Твърди, че определеният да заплати адвокатски хонорар в размер на 5000 лева
на частния обвинител е прекомерно висок и моли същият да се съобрази с
Тарифа № 1 за адвокатските хонорари.
С протеста и въззивната жалба не се иска събиране на нови
доказателства.
С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е
приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие чрез разпит на подсъдимия, свидетели и вещи
лица.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция,
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста по
изложените в него съображения. Посочва, че с депозираната въззивна жалба
не се оспорват фактите по делото, както и изводът относно авторството на
деянието. Счита, че доводите на защитата, за намаляване на размера на
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, поради факта, че подсъдимият работи като таксиметров шофьор и че
това би го лишило от право да работи, са неоснователни, като смята също, че
това обстоятелство води до извод именно в обратната посока. Поддържа, че
още на по-голямо основание подсъдимият следва да бъде лишен от право да
управлява МПС за по-дълъг период от време, тъй като представлява опасност
на пътя, поради ежедневните му пътувания. Изтъква, че пострадалият е млад
човек, който ще остане инвалид за цял живот. Пледира за увеличаване на
размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да
управлява МПС“. Счита за основателно възражението на защитата за
прекомерност на размера на адвокатския хонорар на частния обвинител. Моли
изцяло да бъде уважен протеста на прокуратурата.
Процесуалният представител на подсъдимия С., адвокат Т., моли да бъде
уважена жалбата срещу постановената присъда, с която е осъден подзащитния
му. Изтъква, че в действителност подсъдимият е признал всички факти, като
от самото начало е съдействал на разследването, извикал е бърза помощ и
съжалява за извършеното. Акцентира върху твърденията на част от
свидетелите, че мотористът се е движел с висока скорост и че имал
съпричастност към настъпване на процесното ПТП, чрез нарушаване на
3
ППЗДвП. Моли за определяне на по-кратък срок на наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“, тъй като подсъдимия работи като
таксиметров шофьор и от момента на процесното деяние, от което са
изминали 4 /четири/ години, той няма друго пътнотранспортно произшествие
и няма други провинения, като продължава да работи като таксиметров
шофьор. Намира, че с увеличаване на размера на наложеното на подзащитния
му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ би го оставило без
работа. Позовава се на това, че целта на наказанието е да превъзпитава и
когато е несъразмерно високо, същото би усложнило житейското бъдеще на
наказаното лице. Твърди, че в този случай наказанието няма да се яви като
превъзпитателна мярка, а като нещо, което възпрепятства някой да бъде
превъзпитан.
Процесуалният представител на частния обвинител - адвокат М. счита,
че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна в частта,
в която на подсъдимия е определен срок от една година и шест месеца на
наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Солидаризира се с мнението на прокурора, че така определеното наказание
противоречи на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК и задължителните за
приложение от съдилищата правила установени в т. 3 на Тълкувателно
решение № 61 от 1980 г. и Тълкувателно решение № 1 от 1983 г. на ОСНК на
ВКС, и по-точно на това, че срока на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК трябва да бъде равен или в
по-голям размер от наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“. Счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като при
проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие е установен по
категоричен и безспорен начин механизмът на настъпване на процесното
ПТП, мястото на удара, причината за настъпването му, както и
непосредствената причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите
увреждания на частния обвинител П. С.. Намира, че е налице основание за
отмЯ. на присъдата така, както се иска от прокурора и за постановяване на
нова присъда по реда на чл. 334 НПК, с прилагане на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
Моли да бъдат присъдени направените от страна на частния обвинител
разноски по делото, за което представя договор за правна защита и
съдействие.
Подсъдимият К. С. поддържа казаното от своя защитник. Изразява
съжаление за всичко, но сочи, че няма как да промени нещата. Заявява, че е
сторил, каквото е могъл - оказал е първа помощ и е останал на
местопроизшествието. Посочва, че вече живее извън страната и не може да
започне работа без свидетелство за правоуправление на МПС, т.к. работи като
шофьор, поради което моли за по-кратък срок на отнемане на същото.
В своята последна дума, по реда на чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият К.
С. моли да бъде намален размера на наложеното му от първия съд наказание
„лишаване от право да управлява МПС“. Заявява, че се признава за виновен и
цял живот ще съжалява за пострадалото момче.
4
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като съобрази изложените доводи и
възражения от страните и след като сам служебно провери изцяло
правилността на първоинстанционната присъда, съобразно изискванията
поставени от законодателя в разпоредбата на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Независимо, че въззивните протест и жалба имат единствен предмет на
оспорване размера на наложеното на подсъдимия С. наказание с атакуваната
присъда, въззивният съд на основание чл. 314, ал. 1 НПК дължи цялостна
проверка на правилността на същата, независимо от посочените от страните
основания.
За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е
провела съдебно следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за
изясняване на правно значимите факти и обстоятелства, относими към
предмета на доказване по делото. При пълната служебна проверка на
присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена
правилно, въз основа на надлежно приобщените и проверени гласни и
писмени доказателствени средства и писмени доказателства, поради което не
се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. Волята на първият
съд е обективирана ясно, което позволява извършването на проверка на
изведените от този съд фактически констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от
контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият К. Д. С. е на 29 г., роден е на ********* г. в гр. София,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
с постоянен и настоящ адрес в гр. София, кв. „*********, ЕГН **********.
Подсъдимият С. е правоспособен водач на МПС и притежава валидно
СУМПС за категории В и М от 14.11.2017 г., с валидност до дата 14.11.2027 г.
На 24.07.2021 г., около 22:20 часа в гр. София, подсъдимият К. Д. С.
управлявал лек автомобил марка „Киа Сийд“, с рег. № ********* по бул.
„Захари С.“, в района след кръстовището с ул. „Панчо Владигеров“, към бул.
„Добринова скала“ срещу бл. 421 при добра видимост на уличното
осветление.
Булевард „Захари С.“ бил предназначен за движение на пътни превозни
средства в двете посоки за движение. Пътното платно било съставено от две
платна за движение, всяко разделено едно от друго с пътна маркировка М2.
Платното за движение било покрито с дребнозърнест, сух асфалт, без
наклони, неравности, дупки и посипаности.
Платното за движение в посока към бул. „Добринова скала“ било
съставено от две пътни ленти, разделени една от друга с пътна маркировка
М3.
Подсъдимият К. Д. С. управлявал автомобила си в свободната лява част
от дясната лента на платното за движение в избраната от него посока за
5
движение, тъй като дясната част на същата лента, откъм тротоара на
булеварда, била заета от паркирани успоредно на платното автомобили.
По същото време по бул. „Захари С.“ с посока на движение към бул.
„Добринова скала“ в лявата лента на платното за движение след автомобила
на подсъдимия С. се намирал свидетеля П. С. С., който управлявал моторно
превозно средство- мотоциклет „Хонда ЦРБ600Ф“ с рег. № *********, със
скорост от 50 км/ч.
Срещу бл. 421, подсъдимият С. внезапно предприел маневра „обратен
завой“, навлязъл с автомобила си в лявата пътна лента, при което не
пропуснал попътно движещия се зад него в неговата посока на движение
мотоциклет, управляван от свидетеля С.. Това довело до сблъсък между
автомобила и мотоциклета, като подсъдимият С. по непредпазливост
причинил на водача на мотоциклета П. С. С. тежко и необратимо увреждане,
изразяващо се в долна параплегия, реализирало медико-биологичния признак
осакатяване на долните крайници - двата крака.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебномедицинска
експертиза, както и на изготвената допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, назначени в хода на досъдебното производство, се установява вида
на причинените травматични увреждания на свидетеля С. - долна параплегия,
реализирало медико-биологичния признак осакатяване на долните крайници -
двата крака.
Съгласно заключението на изготвената и приета по делото авто-
техническа експертиза се установяват данни за скоростта, с която са се
движили процесните автомобил и мотоциклет в района на
местопроизшествието към момента на удара; опасната зона за спиране на
мотоциклета за конкретните пътни условия при скоростта му на движение;
отстоянието на мотоциклета от мястото на удара, в момента на навлизане на
автомобила в траекторията му, както и дали мотоциклетистът е могъл да
предотврати удара в този момент; механизмът на процесното произшествие;
причините за настъпване на произшествието и могли ли са водачите на двете
МПС да предотвратят удара и вредоносните резултати. Вещите лица
заключават, че причина за процесното произшествие е поведението на
подсъдимия С., който с действията си е предприел маневра „обратен завой“,
която не е следвало да предприема, като е пресякъл двойната непрекъсната
линия, маркирана с пътна маркировка М2. В експертното заключение е
посочено, че въпреки забраната за извършване на горепосочената маневра,
предприемайки я, подсъдимия С. е следвало да пропусне попътно движещото
се в лява пътна лента вляво превозно средство - мотоциклет, и след това да
продължи извършване на същата маневра.
В подкрепа на така установената фактология, районният съд правилно е
кредитирал и се е позовал на гласните доказателствени средства, изразяващи
се в показанията на свидетелите П. С., К.П. и М.Ц., в това число и на дадените
от свидетелите К.П. и М.Ц. показания в хода на досъдебното производство,
6
приобщени от първия съд на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК; на
писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
досъдебното производство, справка картон на водача, справка за съдимост,
приобщени по реда на чл. 283 НПК; както и на способите на доказване –
заключенията на съдебномедицинската експертиза и допълнителната
съдебномедицинска, авто-техническата експертиза, а също така и на всички
представени, приложени и приети по делото писмени доказателства.
Следва да се отбележи, че първата инстанция е събрала необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната
истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения,
с които да е ограничила правата на страните да сочат доказателства. Отделно
от това, контролираният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да
вземе всички необходими мерки за разкриване на истината. Настоящият
съдебен състав споделя изводите на районния съд относно анализа на
събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност, като също
така приема, че времето, мястото, механизмът на извършване на деянието,
както и авторството му се установяват безпротиворечиво от показанията на
свидетелите С., П. и Ц. и от приобщените писмени доказателства по делото,
които са проверени чрез приетите по делото експертни заключения. По делото
няма спор относно относимите към предмета на доказване по делото факти и
обстоятелства, които са намерили място в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изясняването на същите се реализира, както чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели, така също и чрез
съставените протокол за оглед на местопроизшествие и констативен протокол,
а също и експертни заключения.
При доказателствената проверка на гласните доказателствени средства,
въззивната инстанция оценява последните като обективни, последователни,
конкретни по съдържание, непротиворечащи си, логични, ясни и допълващи
се. Свидетелите дават показания относно лично възприетите от тях процесни
събития, при което не се наблюдава субективно повлияване върху
интерпретацията им, както и не се установява наличие на външно влияние
върху изградените у тези свидетели лични представи за инкриминираното
деяние. Действително се констатира разминаване между показанията на
свидетелката Ц. и показанията на останалите свидетели, но същото е
незначително, за да се отрази не само на крайния резултат и изхода на делото,
за да бъде определено като съществено такова, но и да доведе до промЯ. на
установената от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, свързана с
начин, място, механизъм и авторството на процесното деяние. В конкретния
случай различията, в някои детайли на свидетелските показания, са следствие
на различното местоположение на свидетелите, от което всеки един от тях е
наблюдавал настъпилото процесно пътно транспортно произшествие, което
обаче не възпрепятства съда да изгради цялостната картина на случилото се.
Съдът намира свидетелските показания за достатъчно подробни и
непротиворечиви, за да се установи по категоричен начин механизмът на
7
причиняване на ПТП, посоката на движение на автомобила, управляван от
подсъдимият, местоположението на процесното МПС на пътното платно,
мястото и времето на настъпване на процесния пътен инцидент, както и
хронологията на събитията, настъпили непосредствено след процесното пътно
транспортно произшествие. Преценени в съвкупност, събраните по делото
доказателства установяват в пълнота фактите, за които се отнасят и не се
налага да бъдат обсъждани поотделно, особено при липса на оспорване на
същите, още повече когато се констатира, че извършеният им анализ, от
страна на районния съд, е обективен, точен и ясен, при което се кредитират в
цялост и от въззивния съд.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, като прецени, че същите кореспондират както
помежду си, така и на гласните доказателствени средства. Въззивният съд не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното
изготвяне и събиране, което да обоснове изключването им от
доказателствения материал по делото, поради което възприе за достоверни
данните, материализирани в тях, доколкото по делото липсват други
доказателствени източници, които да ги оборват и/или опровергават.
Информацията, съдържаща се в тях не се оспорва и от страните в настоящото
производство.
Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия С.,
съдът направи въз основа на приложената и приетата по делото като писмено
доказателство справка за съдимост.
Като правилни, обосновани и в пълнота отговарящи на поставените им
задачи, съдът възприе заключенията на приетите пред първия съд съдебно
медицинска експертиза, допълнителна съдебно медицинска експертиза и
автотехническа експертиза. Същите са изготвени от вещи лица, разполагащи
със специални знания, умения и компетентност в съответната област, поради
което и настоящият съдебен състав прецени заключенията като достоверни и
обективно изготвени, за което им се доверява изцяло, които от друга страна не
са и оспорени от страните. Подобно на първата съдебна инстанция,
въззивният съд кредитира съдебномедицинските експертизи, които дават
заключение за вида и характера на причиненото телесно увреждане на
пострадалия С., изразяващо се в долна параплегия, реализирало медико-
биологичния признак осакатяване на долните крайници - двата крака. От
заключението на авто-техническата експертиза се установява, че причина за
произшествието са именно субективните действия на подсъдимия, който не е
следвало да завива в обратна посока, пресичайки двойната непрекъсната
линия М2 или дори при предприемане на маневрата е следвало да пропусне
попътно движещия се в лявата пътна лента, вляво от него, мотоциклет и след
това да продължи с извършване на маневра, като по този начин подсъдимият е
могъл да предотврати произшествието.
Настоящият състав намира, че при вярно установена фактическа
8
обстановка, първата инстанция правилно е приложила материалния закон,
като е приела, че подсъдимият С. с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1,
вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 НК.
Въззивният съд се солидаризира и с правните изводи на
първоинстанционния съд, че от обективна страна подсъдимият С. на
24.07.2021 г. около 22:20 часа в гр. София, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. №
*********, по бул. „Захари С.“, в района след кръстовището с ул. „Георги
Дражев“, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към бул.
„Добринова скала“, срещу бл. 421, нарушил правилата за движение по
пътищата в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: „ Чл.25. (2)
При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента.“- при извършване на маневра „обратен завой“ не
пропуснал попътно движещия се в неговата посока мотоциклет марка
„Хонда“, модел „ЦРБ600Ф“ с рег. № *********, блъснал го с управлявания от
него автомобил и по непредпазливост причинил на водача на мотоциклета П.
С. С. тежко, необратимо увреждане- долна параплегия, реализирало медико-
биологичния признак осакатяване на долните крайници - двата крака - тежка
телесна повреда, по смисъла на чл. 128, ал. 2 НК.
Подсъдимият С. е годен субект на престъплението, тъй като е привел в
действие механизмите и уредите на моторното превозно средство - лек
автомобил по смисъла на § 6, т. 11 и т. 12, б. „а“ ДР на ЗДвП. В този смисъл по
делото няма спор и е установено по категоричен начин, че той е управлявал
лекия автомобил в качеството си на водач на МПС.
Правилно първостепенният съд е приел на основата на установената по
делото фактическа обстановка, че подсъдимият С. е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 25, ал. 2 ЗДвП, което се подкрепя
и от изготвената в хода на досъдебното производство авто-техническа
експертиза. Цитираната разпоредба вменява на водачите на МПС задължение
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по нея. Предвижда също така, че когато такава маневра
трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента. Със своите действия по извършване на
маневра „обратен завой“, като не е пропуснал попътно движещия се в негова
посока мотоциклет, управляван от свидетеля С., подсъдимият е нарушил
вменените му с цитираната законова разпоредба задължения.
9
По делото е установено по категоричен начин и причиненото на
свидетеля С. травматично увреждане долна параплегия, реализирало медико-
биологичния признак осакатяване на долните крайници - двата крака, което се
изяснява чрез заключенията на приетите по делото съдебно медицински
експертизи. Освен това, за да стигне до горното заключение въззивната
инстанция също, както и контролираният съд, съобрази указанията дадени в
Постановление № 3/1979 на Пленум на ВС, а именно, че: „Осакатяването на
ръка или крак представлява такова увреждане, при което, макар тези крайници
да не са напълно отнети от тялото, тяхната функция е загубена в най-
съществената й част. То може да е последвало в резултат на увреждане
центрове и нервни пътища или мускули, което да е довело до неподвижност на
крайника. Осакатяването като алтернатива на загубата на крак или ръка
представлява еднаква степен на тежко телесно увреждане, макар и в
определени случаи крайникът да е запазил по-голямата си част, но е загубил
способността да изпълнява основната си функция.“ В конкретния случай
процесното най-тежко телесно увреждане при пострадалия С. реализира
медико биологичния признак осакатяване на долните крайници, което покрива
критерия за тежка телесна повреда, визирана в разпоредбата на чл. 128, ал. 2
НК. Останалите причинени на пострадалия телесни увреждания, доколкото се
квалифицират като средна и лека телесна повреда, правилно не са били
включени в диспозитива на присъдата, а наличието им следва да бъде
отчетено при индивидуализацията на наказанието наложено на подсъдимия.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между причинените на
свидетеля С. травматични увреждания и поведението на подсъдимия С..
Въззивният съд споделя изцяло доводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието, извършено от подсъдимия С.,
който съзнателно е нарушил правилата за движение, установени в чл. 25 ЗДвП.
Това е така, защото деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
непредпазливост, при вид на небрежност, доколкото същия не е предвиждал и
целял настъпването на вредоносния резултат - причинените на пострадалия С.
телесни увреждания, но е бил длъжен и е можел да го предвиди. Този извод се
налага, на базата на установените по делото обстоятелства, че подсъдимият
като водач на процесния автомобил е имал обективна възможност да не
предприема маневрата „обратен завой“ или предприемайки я, да пропусне
попътно движещия се в лявата пътна лента, вляво от него мотоциклет.
Неговото поведение е поставило началото на причинно-следствения процес,
довел до настъпване на пътно-транспортното произшествие и до причиняване
на съставомерния резултат.
В заключение, подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението
от обективна и субективна страна, с оглед на което са налице предпоставки за
реализиране на неговата наказателна отговорност.
Предвид безспорно доказаните обективна и субективна страна на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК,
10
произнасянето на първата инстанция по това обвинение се явява правилно и
законосъобразно.
По отношение на наложените от първоинстанционния съд наказания и
при съобразяване на възраженията, обективирани във въззивните протест и
жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
С., първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и изразеното от него
съжаление, а като отегчаващи обстоятелства множеството други установени
травматични увреждания, причинени на пострадалия, които не са елемент от
състава на престъплението, но са настъпили вследствие на процесното пътно
транспортно произшествие.
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно
не е отчел като смекчаващо обстоятелство оказаното от подсъдимия С.
съдействие на органите на наказателното преследване. Съдействието на
разследването, изразяващо се в изискуемо процесуално поведение, е
задължение на привлечените към наказателна отговорност лица и по своята
същност не съставлява смекчаващо отговорността им обстоятелство.
Същевременно като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, неотчетено от първата инстанция, което е съобразено от
въззивния съд, са допуснатите административни нарушения на ЗДвП, които
очертават подсъдимия като водач, който системно пренебрегва нормативно
установените изисквания за движение по пътищата. Тези констатации налагат
извод, че поведението на подсъдимия С. е насочено към незачитане на
задълженията, които има и дължи като водач на МПС, който не се съобразява
с правилата за движение по пътищата и не зачита в достатъчна степен тяхното
спазване, а така санкционираното му по административен ред противоправно
поведение или по Закона за движение по пътищата не е изиграло
предупредителна и възпираща спрямо него роля, а напротив същият е
продължил да извършва нарушения. Тези данни налагат извод, че при
подсъдимия С. липсва критично отношение към дължимото за него
поведение, което следва да съблюдава като водач на МПС, с което е
пренебрегнал, в конкретния случай, спазването на правилата за движение по
пътищата, а това от своя страна е генерирало в себе си и извършеното от него
деяние, което съставлява състав на престъпление по НК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че определеното на подсъдимия
С., по реда на чл. 54 НК, наказание „лишаване от свобода“ в размер на две
години не се явява несъразмерно тежко, имайки предвид степента и вида на
увреждането причинено от него на пострадалия С.. Доколкото по делото
липсват депозирани съответни протест и/или въззивна жалба от частния
обвинител пострадалия С. и неговия повереник за увеличаване на размера на
наложеното на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода“, въззивният
съд макар да намира същото за занижено, той е поставен в невъзможност да
11
увеличи неговия размер, предвид приемането му за справедливо от страните.
В конкретния случай е видно, че се касае за причинена тежка телесна повреда
на пострадалия С., която е довела до трайна при него невъзможност
пълноценно да осъществява начина на живот, който е водил до датата на
деянието. Така причиненото тежко телесно увреждане при пострадалия е
довело до продължителен период на болки и страдания, респективно
необходимост от хоспитализация, медицински грижи, както и на
продължителен период, в който следва да провежда необходима му
рехабилитация за да възстанови функциите на увредените му органи.
Основания, които да предопределят смекчаване на наказателната санкция не
се констатират от настоящата инстанция.
Правилно, от страна на първият съд, е приложена разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК и наложеното на подсъдимия С. наказание е отложено за
изпълнение, с определен изпитателен срок от четири години. Въззивният съд,
подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице
предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1
НК, т.к. подсъдимия е с чисто съдебно минало към датата на деянието и
размерът на наложеното му наказание (ненадвишаващо три години) очертават
формалните предпоставки, визирани в посочената материалноправна норма.
Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, не се налага същият да бъде изолиран от
обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Правилно първият съд е изпълнил задължението си като е наложил, на
основание чл. 343г НК, на подсъдимия С. и кумулативно предвиденото за
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“, съгласно чл. 343г НК се налага задължително на
правоспособен водач, извършил престъпление по транспорта, като съдът
следва да наложи това наказание при осъждане на дееца за извършено от го
престъпление по чл. 343 НК.
Съдът възприе направеното от държавния обвинител възражение, че
така определеният размер на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ не съответства на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК и на задължителната
съдебна практика, а именно Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по
н.д. №56/80 на ОСНК на ВКС и Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. №
8/1982 г., Пленума на ВС, както и на константната в тази насока съдебна
практика на ВКС. Така в т. 6 „б“ от Постановление № 1 от 17.01.83 г. на
Пленума на ВС на РБ е посочено, че: „Срокът на наказанието лишаване от
право за управление на моторно превозно средство не може да бъде по-кратък
от срока на наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно. Този
извод се извежда от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК, според която осъденият
не може да ползва правата, от които е лишен, независимо че срокът е изтекъл,
12
преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за същото
престъпление“, а в същия смисъл е Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д.
№ 8/1982 г., Пленума на ВС, както и други. В тази насока не може да бъде
уважена претенцията на подсъдимия, изложена във въззивната жалба за
намаляване на размера на наложеното му наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
По изложените съображения, въззивният съд прие, че определеното от
първоинстанционния съд наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от една година и шест месеца, следва да бъде увеличено на две години,
поради изискването на закона за съответствие на същото с размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, изводимо от нормите на чл. 49,
ал. 2 и ал. 3 НК, като част от цитираната в този смисъл практика от държавния
обвинител. Еобходимо е да се посочи в тази насока, че нито вида на
престъплението, нито личността на подсъдимия С. го открояват като лице със
сравнително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните подобни
случаи и същите не налагат да се приеме, че се касае до деяние и/или деец с
по-ниска степен на обществена опасност от други подобни. Извършено е
сериозно транспортно престъпление, което е поставило в риск живота и
здравето на пострадалия, който е на значително млада възраст, причинявайки
му тежко телесно увреждане, което ще го съпровожда вероятно до края на
живота, заради което и подсъдимият трябва да бъде ограничен да управлява
МПС. Не може да не се отчете обстоятелството, че подсъдимият съзнателно е
нарушил правилата за движение по пътищата, при което е пренебрегнал
неблагоприятните последици, които е причинил на пострадалия, а именно
вследствие на неосъществен достатъчен контрол върху управляваното от него
МПС.
Възраженията на подсъдимия С. и неговият защитник за намаляване
размера на наложеното кумулативно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, въззивният съд намери за неоснователни и като такива
следва да бъдат оставени без уважение. Това е така, защото макар
подсъдимият да работи като таксиметров шофьор и на практика така
наложеното наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да го лишава
от възможността да получава трудови доходи и в крайна сметка от
препитание, то определянето на по-нисък размер на посоченото наказание би
се явило, както в разрез със законовата разпоредба на чл. 49, ал. 2 НК, така и
със задължителната съдебна практика, поради което въззивният съд не
възприе така направеното възражение. Съдът се придържа до това размерът
на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да стане еквивалентен
на наказанието „лишаване от свобода“ и не смята за нужно с цел постигане на
целите на наказанието да наложи допълнително увеличение над
необходимото, каквато възможност законът предоставя.
Така отмерен, размерът на двете наказания се явят необходим и
достатъчен за преоценка на поведението от самия подсъдим, както и за
равносметка за последиците от стореното. По този начин според въззивния
13
съд би се отговорило на прогласените в чл. 36 НК цели на наказанието, при
което би се въздействало предупредително на обществото при постигане на
генералната превенция, а също така и особено би се въздействало при
постигане на специалната превенция, насочена към поправяне на дееца.
Като се има предвид изхода от делото и обстоятелството, че
подсъдимият С. е бил признат за виновен, законосъобразно районният съд е
възложил в негова тежест направените по делото разноски, които са били
правилно определени и в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.
Така правилно и законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 НПК са
възложени от първия съд в тежест на подсъдимия С. направените по делото
разноски, в досъдебната му фаза, в размер на сумата от 585,00 /петстотин
осемдесет и пет/ лева, които да бъдат платени по сметка на СДВР и разноски в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева, които да бъдат платени по сметка на СРС.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият С. правилно е осъден да
заплати държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева по сметка на СРС за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК са възложени в тежест на
подсъдимия направените по делото разноски от частния обвинител С., за
упълномощения от него адвокат, които са в размер на 5000 лева. Настоящият
състав на СГС изцяло споделя този извод на първоинстанционния съд. При
решаване на въпроса на кого да се възложат разноските единственото
изискване е по делото да са налични доказателства за размера на разноските и
за това, че те действително са заплатени. В случая от материалите по делото е
видно, че по НОХД № 4478/2022 г. по описа на СРС, НО, 104 състав е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
на 20.05.2024 г. частният обвинител С. действително е заплатил в брой
възнаграждение за адвокат, в размер на 5000 лв. В наказателното
производство не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на
разноските, т.е., неприложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, в който
смисъл е задължителната практика на ВКС, поради което и направеното в тази
насока възражение на защитата на подсъдимия следва да бъде оставено без
уважение. Установените в ГПК правила за произнасяне по въпросите във
връзка с разноските не намират субсидиарно приложение в наказателното
производство, поради което в случая не може да бъде извършвана преценка за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед направеното в съдебно заседание искане и с оглед наличието на
представени доказателства за действително направени от частния обвинител
разходи в производството пред въззивната инстанция, подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати на П. С. С. и сумата от 3000 лева, представляваща
направените от последния разходи за адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 20.10.2024 г., по настоящото дело.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи по реда на служебната
проверка по реда на чл. 314 НПК, въззивната инстанция не намери други
14
основания да се отмени или измени атакуваната присъда, поради което в
останалата си част същата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 20.05.2024 г., постановена по НОХД № 4478/2022 г.
по описа на СРС, НО, 104 състав като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното
на подсъдимия К. Д. С., ЕГН ********** наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на срок от 2 /две/
години.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК К. Д. С. да заплати на П.
С. С. сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща направени от
последния разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15