О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 276
гр.Добрич 15.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На тринадесети април 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:…………………………..
Прокурор:………………………….
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно
частно гражданско дело №160 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от С.С.П. с ЕГН **********
*** срещу определение №17/09.01.2020 г. по гр.д.№769/2019 г. на Каварненския
районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено поради
недопустимост на предявения иск,като е върната на подателя-настоящ частен
жалбоподател искова молба вх.№4811/30.12.2019 г.С доводи за незаконосъобразност
на атакуваното определение се настоява за отмяната му и връщане делото на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съобразно
разпоредбата на чл.130 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
насрещната страна с право на отговор,тъй като прекратяването на
първоинстанционното производство е осъществено преди размяната на книжа между
страните.Поради горното насрещната страна Община-гр.Каварна не изразява
становище по допустимостта и основателността на частната жалба.
Като
постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При
данни,че жалбоподателят е уведомен за атакуваното определение на 20.01.2020 г.
/съобщение на лист 17 от делото на КРС/,частна жалба вх.№320/29.01.2020
г.,подадена по пощата на 27.01.2020 г.,е депозирана по смисъла на чл.62 ал.2 от ГПК в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 27.01.2020
г..Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по
делото с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ.
като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Гр.д.№769/2019
г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени от С.С.П. ***
искове за установяване по отношение на ответника съществуването на следните
вземания на ищеца П. от Общината по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №209/18.09.2019 г. по ч.гр.д.№540/2019 г. на Каварненския
районен съд:1./сума от 2 921,17 лв-лихви за забава за периода 21.10.2015
г.-12.09.2019 г.-обезщетение за забавено плащане на главница от 7 338,48
лв;2./законната лихва върху главницата от 7 338,48 лв,считано от
16.09.2019 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до датата на
окончателно плащане на главницата-03.10.2019 г.;3./сума от 1 066,20
лв-съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
С
обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото,като
е изложил съображения,че процедурата пред заповедния съд все още не е
приключила и че указанията на заповедния съд по чл.415 от ГПК за предявяване от
заявителя на установителен иск в срока по чл.415 ал.4 от ГПК са преждевременно
дадени по ч.гр.д.№540/2019 г. на КРС,респ. преждевременно е и предявяването на
настоящите искове.
Частният
жалбоподател С.С.П. е сезирал КРС със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжник Община-гр.Каварна за сума от 7 388,48
лв-главница;2 921,17 лв-лихва за забава за периода 21.10.2015
г.-12.09.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 13.09.2019 г. до
окончателното плащане;разноски по заповедното производство в размер на 1 066,20
лв,от които 206,20 лв държавна такса и 860 лв адвокатско възнаграждение.КРС
уважава заявлението и издава заповед за изпълнение №209/18.09.2019 г. по
ч.гр.д.№540/2019 г. на КРС,с която разпорежда длъжникът Община-К. да заплати на
кредитора С. Ст.П. всички гореизброени суми.Заповедта е връчена на длъжника на
19.09.2019 г. и в двуседмичния тогава /според предишната редакция на текста/
срок по чл.414 ал.2 от ГПК Община-К. подава възражение срещу заповедта,което
частично е с характер на такова по чл.414а ал.1 от ГПК за извършено от длъжника
плащане на главницата от 7 388,48 лв в рамките на срока за доброволно
изпълнение по чл.412 т.8 от ГПК /предишна т.7/,за което плащане са представени
от Общината и писмени доказателства /платежни нареждания/,придружено и с
възражение по чл.414а ал.2 от ГПК за недължимост на разноски в заповедното
производство,а в останалата част е с характер на обикновено възражение по
чл.414 от ГПК срещу дължимостта на лихви /обезщетение за забава/.Районният съд
е пристъпил към изпълнение на процедурата по чл.414а ал.3 от ГПК,като е връчил
на заявителя С.П. препис от възражението и приложените към него доказателства с
право на писмено становище в 3-дневен срок.Такова становище от заявителя е
постъпило в указания срок с вх.№3985/04.11.2019 г.,в което същият заявява,че
действително е получил плащане на главницата,но не са му заплатени лихвите и
разноските.Заповедният съд е връчил въпреки липсата на такова негово задължение
препис от становището на заявителя на длъжника Община-Каварна,която е подала
писмен отговор вх.№4247/20.11.2019 г.След горната размяна на книжа заповедният
съд е дължал произнасяне по възражението на длъжника и становището на заявителя
съгласно разпоредбата на чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК.Произнасянето на КРС по
ч.гр.д.№540/2019 г. на КРС се състои в изготвяне на разпореждане №1187/21.11.2019
г.,с което „на основание чл.415 от ГПК“ е указано на заявителя П. да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,като довнесе дължимата
държавна такса,с предупреждение,че в противен случай съдът щял да обезсили
заповедта за изпълнение частично или изцяло.
Горното
произнасяне по ч.гр.д.№540/2019 г. на КРС е несъответно на процесуалния
закон.Разпоредбата на чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК не регламентира изрично какво
по форма и съдържание следва да е произнасянето на заповедния съд по
възражението на длъжника и становището на заявителя.Щом като с разпоредбата на
чл.414а ал.4 изр.1 от ГПК се предвижда съдът да обезсили заповедта за
изпълнение изцяло или частично при липса на подадено от заявителя становище в
указания 3-дневен срок,то по аргумент за по-голямото основание следва да се
приеме,че заповедният съд при подадено становище от заявителя следва с
определение да се произнесе по същество на доводите във възражението и
становището и,ако счете,че възражението е изцяло или частично основателно,да
постанови диспозитив за приемането му и като последица да обезсили заповедта за
изпълнение изцяло или частично,респ. да откаже приемането му,ако счете,че е
неоснователно,и да остави без уважение искането на длъжника за обезсилване на
заповедта изцяло или частично.В случая заповедният съд не се е произнесъл в
горния смисъл нито по възражението на длъжника,че е платил частично,нито по
възражението му,че не дължи разноски,тъй като не е дал повод с поведението си
за предявяване на вземанията,като не е постановил акт,с който да постанови
приемане или не на възражението по чл.414а от ГПК,респ. при приемането му да
обезсили частично заповедта за изпълнение /в частта за главницата и
разноските/,или при неприемане да остави без уважение искането за частично
обезсилване на заповедта поради плащане на главницата и недължимост на разноски
по смисъла на чл.414а ал.2 от ГПК.Вследствие на горното липсват ясни указания
на заповедния съд установителният иск на заявителя,за предявяването на който е
указано с разпореждане №1187/21.11.2019 г.,съществуването на кои вземания по
заповедта следва да обхваща като предмет на исковото производство.С горното
разпореждане не е проведено и ясно разграничение указанията по чл.415 от ГПК на
база на коя част от възражението на длъжника се дават,като не е ясно дали
заповедният съд е провел разграничение на възражението като такова по чл.414а
от ГПК в една част и като такова по чл.414 от ГПК в друга част.При липса на
прецизно произнасяне на заповедния съд и в частност при липсата на произнасяне
по чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК не е ясно на настоящия етап за кои вземания по
заповедта за изпълнение заявителят дължи предявяване на установителни искове по
чл.415 от ГПК.В този смисъл действително указанията на заповедния съд за
предявяване на установителен иск по чл.415 от ГПК са преждевременно
дадени,респ.и процесните искове са преждевременно предявени и
недопустими,поради което не подлежат на разглеждане,респ. правилно районният
съд е прекратил производството по тях.Обжалваното определение е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Заявителят-ищец
в настоящото производство следва да изиска от заповедния съд по ч.гр.д.№540/2019
г. на КРС да се произнесе по реда на чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК по възражението
на длъжника и становището на заявителя по това възражение,като едва след
окончателно приключване на процедурата по това произнасяне с влязло в сила
определение следва да изиска от заповедния съд да му даде детайлни указания за
кои вземания по заповедта следва да предяви установителни искове по чл.415 от ГПК.
Изложеното
обосновава неоснователност на депозираната частна жалба,която следва да бъде
оставена без уважение,респ. атакуваното първоинстанционно прекратително
определение следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение №17/09.01.2020 г. по гр.д.№769/2019 г. на Каварненския районен съд.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.