№ 978
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т. П.
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Т. П. Наказателно дело частен
характер № 20245220201207 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:12 часа се явиха:
Частният тъжител П. А. Г. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с поверениците си адв.Т. Ж. и адв. П. Г. от АК-
Пазарджик, редовно упълномощени отпреди, редовно уведомени от
предходното съдебно заседание.
Явяват се подсъдимите Й. Б. Г., М. Й. Г., А. Р. Г. и М. Й. Т. – редовно
уведомени от предходното съдебно заседание,
Не се явява подсъдимият А. С. Т. – редовно уведомен от предходното
съдебно заседание чрез адв.П..
Явява се адв. А. Г. от АК- Пазарджик- защитник на подсъдимите Й. Г.,
А. Г. и М. Т., надлежно упълномощен отпреди, редовно уведомен от
предходното съдебно заседание.
Явява се адв. К. П. от АК-Пазарджик- защитник на подсъдимите М. Г. и
А. Т., надлежно упълномощен отпреди, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание.
Свидетелите Н. П. Т. и Б. Б. Г., доведени от страна на защитата, явяват се
лично.
Свидетелите А. Б. Г. и Л. П. Р., доведен от страна на страна на тъжителя
– явяват се лично.
Свидетелите К. М. Г. и А. А. Г. - редовно уведомена от предходното
1
съдебно заседание, явяват се лично.
Свидетелят А. П. Г. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява.
В залата присъстват и свидетелят К. Г. и И. Г. – майка на частния тъжител
П. Г.
АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Няма пречка, моля да дадете ход. Свидетелят А. П. Г. разбрахме,
че тази сутрин е заминал за Франция, тъй като работи сезонна полска работа
през лятото.
АДВ. Г.: Моля дадете ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът констатира, че свидетелят А. Г. е с бащино име по лична карта М.,
а не Б..
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
А. М. Г. - на 63 години, от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, женен, с основно образование, работещ, неосъждан,
баща на частния тъжител, без родство с подсъдимите.
Л. П. Р. – на 29 години, от с.Церово, обл.Пазарджик, българка, българска
граждА., неомъжена, с основно образование, работеща, неосъждана, без
родство със страните по делото.
На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност
разпоредбата на чл.121 от НПК.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Свидетелите А. М. Г. и Л. Р. напуснаха съдебната зала.
2
Залата напусна и лицето И. Г..
Съдът ДОКЛАДВА постъпили писмени доказателства по делото, а
именно представени от адв.Г. СМУ, ведно с писмо от РУ – Септември,
касаещо подсъдимия Й. Г., както и справка форма 76 за м.август 2024г. от
„Костал България Аутомотив“ ЕООД, ведно с разписка за получаването й,
както и писмо от РП - Пазарджик със заверени копия на материали по пр.пр.
вх.№ 6317/2024г. по описа на РП – Пазарджик.
АДВ. Ж.: Не възразявам да се приеме преписката. За справката форма 76
от „Костал“ също не възразявам, но по отношение представената преписка от
РУ – Септември считам, че е неотносима към предмета на делото, доколкото е
посочен период 19.10.2019г. и 14.10.2019г., което е извън инкриминирания
период. На следващо място не засяга отношения между частния тъжител и
подсъдимия Й. Г., а отношения между А. М. Г. и съответно Й. Г..
АДВ. Г.: Става дума за закана за убийство от 2019 година между А. М. Г.
и Й. Г. и е извън инкриминирания период, посочен в тъжбата.
АДВ. Г.: Считам, че всички доказателства са относими и моля да бъдат
приети. Всички отношения между страните по делото, предхождащи случая,
са взаимно свързани и всяко едно от тях води към следващото. Дори да има
такива, които са за предходни дати, те също са относими.
АДВ. П.: Не възразявам и моля да се приемат.
Съдът намира, че следва да приеме докладваните доказателства, тъй
като, както материалите по прокурорската преписка, така и представената
справка от „Костал“, са относими към предмета на делото. Относими са и
СМУ и представеното писмо от РУ - Септември, доколкото следва да бъде
предоставена възможност на защитата да развие в пълна степен правото си на
защита, в т.ч. за изясняване отношенията между подсъдимите от една страна и
техните близки и частния тъжител и неговите близки в периода, предхождащ
инкриминираните събития.
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: СМУ,
3
ведно с писмо от РУ – Септември, касаещо подсъдимия Й. Г., както и справка
форма 76 за м.август 2024г. от „Костал България Аутомотив“ ЕООД, ведно с
разписка за получаването й, представени от адв.Г., както и писмо от РП -
Пазарджик със заверени копия на материали по пр.пр. вх.№ 6317/2024г. по
описа на РП – Пазарджик.
АДВ. Г.: Аз моля първо да бъде проведена допуснатата очна ставка
между свидетелите А. Г. и Б. Г..
АДВ. Ж.: Свидетелят А. Г. не се явява. Ние държим на допуснатата очна
ставка между А. Г., който не се явява днес и К. Г.. Моля, да предоставите
възможност в следващото съдено заседание да осигурим свидетеля.
Отделно от това, моля, да допуснете днес очна ставка между
свидетелите К. Г. и А. Г., който водим, досежно обстоятелствата кой е влязъл
първи в заведението, кой кого е държал - дали К. е застанала да пази съпруга
си или А. е бил по средата и кой кого е удрял, с оглед дадените показания от
предходното съдебно заседание, тъй като са противоречиви.
АДВ. Г.: Аз чета в протокола от предходното съдебно заседание, че е
допусната очна ставка между А. Г. и Б. Г. и аз държа на нея, а не само между
А. Г. и Б. Г..
Относно искането за допускане на новата очна ставка, моля, да се
допуснат само тези очни ставки, с които се изяснява въпросът дали П. е бил
удрян. Разбирам, че има такива, с които ще изясняваме кой кого е държал, но
тези обстоятелства, които не включват П., мисля, че не следва да се допускат,
тъй като делото е за П..
Съдът намира, че следва първоначално да проведе допуснатите до този
момент очни ставки, като по необходимостта и обосноваността за
провеждането на поисканите нови очни ставки, ще се произнесе след
провеждането на допуснатите вече очни ставки.
С оглед на явилите се към момента свидетели, съдът пристъпва към
провеждане на очна ставка между същите по реда на тяхното допускане.
Съдът
О П Р Е Д Е ЛИ:
4
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА свидетелите А. Г. и Б. Г..
СВ.А. Г.: Познаваме се.
СВ. Б. Г.: Познаваме се, братовчеди сме.
СВ. А. Г.: П. не е посягал и не е удрял А..
СВ. Б. Г.: Аз не съм бил в началото на боя. Аз не съм виждал П. да
посяга и да удря А..
СВ. А. Г.: Не съм видял П. да удря М..
СВ. Б. Г.: Аз също не съм видял.
СВ. А. Г.: П. не е държал в себе си нож.
СВ. Б. Г.: П. държеше в себе си нож.
СВ. А. Г.: Б. държеше П. за ръцете.
СВ. Б. Г.: Така беше. Аз държах П. за ръцете и го бутах нагоре по
улицата, за да се прибере и в ръцете си имаше нож.
СВ. А. Г.: П. нямаше нож въобще в ръцете си.
СВ. Б. Г.: П. имаше нож в ръцете си докато тръгна нагоре.
СВ. А. Г.: Не съм видял някой да удря А..
СВ. Б. Г.: Аз късно излязох вече, както казах. Не съм виждал някой да
удря А..
СВ. А. Г.: Аз не съм видял на А. да й тече кръв от носа.
СВ. Б. Г.: Когато аз излязох, А. биеше А., а не П.. По-рано какво е
станало аз не съм бил.
ВЪПРОС НА СВ. А. Г. КЪМ СВ.Б. Г.: Искам да попитам Б. защо ме
хвана за ръцете и ме издърпа?
ОТГОВОР НА СВ. Б. Г.: Защото биеше А. и те хванах настрани да те
дръпна от А. и след това отидох при П., защото в ръцете си имаше нож.
ВЪПРОС НА СВ. А. Г. КЪМ СВ.Б. Г.: Когато ти ме хвана, аз въобще бях
ли при А.?
ОТГОВОР НА СВ. Б. Г.: Ти я биеше, върху нея скачаше.
СВ. А. Г.: Аз?
СВ. Б. Г.: Да.
5
ВЪПРОС НА СВ. А. Г. КЪМ СВ.Б. Г.: По записа на Б. от камерите как е
записано и как той казва, че един от нас тримата катурнах, но не знае кой е,
защото той вика, че мен е хванал?
ОТГОВОР НА СВ. Б. Г.: Това, което казах, това е истината.
СВ. А. Г.: Аз си казвам истината.
СВ. Б. Г.: Аз това, което съм правил, това казвам.
ПРИКЛЮЧИ ОЧНАТА СТАВКА.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА свидетелите А. Г. и Н. Т..
СВ. А. Г.: Познавам Н.. Нямаме отношения.
СВ. Н. Т.: Познаваме се. В добри отношения сме.
СВ. А. Г.: На 16-ти август, когато стана свадата, Н. не беше там, а аз бях
там.
СВ. Н. Т.: Аз отидох по-късно. Там бяха само майката и бащата на А.. А.
не беше там.
СВ. Н. Т.: П. наби М.. Хвана я за косата и я свлече долу.
СВ. А. Г.: Това не е вярно.
СВ. Н. Т.: Как да не е вярно, като аз му я изтръгнах от ръката?
СВ. А. Г.: Н. носеше нож.
СВ. Н. Т.: Аз нямах нож. У П. имаше нож. Аз не разбрах за кой случай
ме питате в началото. Ако говорим за вечерта, у П. имаше нож. Вечерта А.
беше там и братовчед му А. беше. Бяха П., А. и А. там. Други нямаше там.
Майката и бащата на А. и П. не бяха там вечерта.
СВ. А. Г.: Вечерта бяхме тримата – аз, П. и А. и жена ми Л. П. и К. – на
П. съпругата.
СВ. Н. Т.: Двете съпруги Л. и К. не ги видях, само тях тримата ги видях.
Не съм видяла нито К., нито Л..
СВ. А. Г.: П. беше с тениска, къси панталони и джапанки.
6
СВ. Н. Т.: В тъмното не съм видяла с какво е бил облечен П.. То беше
цирк, какво да помня. Каквото съм запомнила и видяла, сега го казвам.
СВ. А. Г.: На М. никой не й е посегнал.
СВ. Н. Т.: П. хвана за косата М. и я свлече долу и аз му я изкарах от
ръцете и мен ме изрита, защото аз му я дърпах от ръцете.
СВ. Н. Т.: П. ме изрита с крак, с какво друго. Не съм видяла с какво е
бил на крака - дали е бил обут и с какво.
СВ. А. Г.: М. държеше в ръката шише и чаша. Имаше едно малко шише
от сок „Капи“ и стъклена чаша.
СВ. Н. Т.: М. в ръцете нямаше нищо. Имаше бебешко пластмасово шише
и го даде на мен. Аз я взех у мен с внучката с шишето. Нищо не държеше в
ръцете си М..
СВ. А. Г.: В тази свада не съм видял къде е било детето на М.. Нямаше
деца там въобще.
СВ. Н. Т.: Детето беше в мен и като започна боят, аз го дадох на една
жена, която стоеше до мен. Дадох го на Х..
СВ. А. Г.: Н. я видях накрая на боя.
СВ. Н. Т.: Не е вярно. Още както излезнахте и се появихте на пътя аз бях
там.
СВ. А. Г.: Демек казваш, че първоначално си била там?
СВ. Н. Т.: Аз бях пред кафето.
СВ. А. Г.: Как отначало си била там, като не си видяла, че М. влезе в
заведението с чашата и шишето и ме извика мен и брат ми да излезенм навън?
Как ще си била от началото там?
СВ. Н. Т.: Аз не съм видяла в М. чаша и шише в ръцете. Аз бях отвън на
заведението. Не съм видяла М. да влиза да вика П. и А.. Аз бях пред заведение
по-настрани от него. Аз гледам, че става бой и тогава ми се привлече
вниманието. Започва боят, първо да се карат, снаха ми да разпитва защо са
ходили на обяд да бият баща й. Тя разпитваше и говореха и се караха там.
Чувах, че се караха и спореха. После почнаха да се бият и да посягат.
Пешакито държеше нож в ръка и синът ми беше застанал пред шурето и
посягаше Пешакито с ножа върху него. Аз тогава дадох детето и станах да се
7
намеся, защото много хора ги дърпаха и бутат да ги разтърват, защото като го
видяха Пешакито с нож бяха много хора там и гледаха да ги разтърват. Аз
дадох внучката на една жена и се преместих напред да видя какво става и да
видя кой с кого се бие. Пешакито хваща после снаха ми по косата и я свлича
долу.
СВ. А. Г.: Тогава беше тъмно.
СВ. Н. Т.: Тъмно беше.
СВ. Н. Т.: Не съм премерила разстоянието, от което съм възприела, че П.
има нож.
СВ. А. Г.: В този случай аз Н. не съм в видял въобще в боя. Накрая,
когато ги разтървахме, ги бутаме нагоре да се разотидат и тогава излиза Н. с
ножа. Ние тогава бая се отдалечихме от заведението до комшиите и тя тича с
ножа и вика: „Кои сте вие, елате да видя какви мъже сте вие“.
СВ. Н. Т.: Това не е вярно.
СВ. А. Г.: К. аз там не съм я виждал.
СВ. Н. Т.: К. и тя беше там и М. беше там.
СВ. А. Г.: Л. Р. беше там. Те не бяха точно на случая, но чуха викането и
станаха да видят какво става. Домът е близо до заведението. Л. ми е жена.
Чуха викането и слязоха долу с К.. Те слизат да отбраняват. Както всеки един
отбраняваше и А. Т. не удря мен, а удря жена ми, защото тя се намеси да ме
отбрани.
СВ. Н. Т.: Аз не съм видяла Л. въобще там на боя.
СВ. А. Г.: П. е удрян с шише. Шишето не беше счупено, а беше счупена
чаша и той беше удрян с шишето отзад на врата, а с чашата е одраскан от г-жа
А..
СВ. Н. Т.: П. не е удрян със счупено шише. Не е вярно това, което казва
за шишето и чашата А..
СВ. А. Г.: Шишето и чашата ги държеше М.. Тя ни изкарва от
заведението и М. почва да се хвърля върху П. с тукати. Ние влизаме да ги
бутаме и отбраняваме, защото изведнъж скокнаха всички, а ние нито
посягаме, нито нищо. Б. лъже, където казва, че ме е хванал как бия А.. Това не
е така.
8
СВ. А. Г.: Не съм видял точно как чашата от ръцете на М. е минала в
ръцете на А., но беше в на А. ръцете, когато видях, че одраска П. с нея.
СВ. Н. Т.: Не е вярно това.
СВ. А. Г.: Не съм видял някой да удря М..
СВ. Н. Т.: Видях П. да удря М..
СВ. А. Г.: Не съм видял някой да удря А. по носа.
СВ. Н. Т.: Аз също не съм видяла.
ВЪПРОС НА СВ. А. Г. КЪМ СВ.Н. Т.: Искам да попитам Н. как може да
отбранява едновременно и детето да е у майката и у нея, като е била от
началото на боя? Нали майката е била на боя, пък как после тя взима детето от
нея?
ОТГОВОР НА СВ. Н. Т.: Аз го взимам детето от М. и беше в мен и като
почва боя на Х. на А. й я давам у нея.
СВ. А. Г.: Аз казвам истината.
СВ. Н. Т.: И аз казвам истината – това, което съм видяла.
ПРИКЛЮЧИ ОЧНАТА СТАВКА.
По искането за допускане на очна ставка между свидетелите А. А. Г. и К.
Г. за обстоятелствата, изложени от адв.Ж., съдът намира, че за изясняване на
фактическата обстановка следва да допусне провеждането на тази очна
ставка, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА ОЧНА СТАВКА между свидетелите А. А. Г. и К. Г..
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА свидетелите А. А. Г. и К. Г..
СВ. А. Г.: Познаваме се. В добри отношения сме с нея.
СВ. К. Г.: Познаваме се. Нямаме никакви отношения.
СВ. А. Г.: На 16.08.2024г. в заведението на В. влезе М..
СВ. К. Г.: М. влезе в заведението.
СВ. А. Г.: Аз видях, че с М. бяха брат й, мъжът й и майка й. Те останаха
да чакат отвън, когато тя влезе. К. не съм я видял, не е била.
9
СВ. К. Г.: М. като влезе в заведението отвън останахме аз, М. и А..
СВ. А. Г.: М. не е имала бебе в ръцете, нито когато е влизала, нито
когато е излизала от заведението.
СВ. К. Г.: М. нямаше бебе в ръцете, когато влезе в заведението.
СВ. А. Г.: Когато влезе в заведението, М. държеше чаша и шише.
СВ. К. Г.: Държеше бебешко пластмасово шише.
СВ. А. Г.: Пръв от заведението излезе брат ми П., а след него излязохме
аз и братовчед ми А.. М. излезе преди нас.
СВ. К. Г.: Първо излиза М., след нея излизат А., П. и А..
СВ. А. Г.: Първи посегна М.. П. не е говорил с никой от вън
присъстващите. Като излезе отвън и М. го нападна, като му удари тукат.
СВ. К. Г.: Това не е вярно. А. попита М.: „Какво става, наборе?“. След
това А. му казва: „Как какво стаява, докога ще се занимавате с моето
семейство“ и отговаря на А. така. М. не е нападал с юмрук П., както каза А..
След размяната на тези думи свекървата хвана А. за брадичката и той тръгва
към нея да я удря по лицето и така започна боят. След като я удари по лицето
П. извади нож, посегна към мъжете - към М. и към А., не можа да стигне до
тях, защото по средата бяхме ние жените. И от там нататък се случи, както съм
го разказала в разпита ми.
СВ. А. Г.: Аз и жена ми бяхме по средата и поемахме ударите.
СВ. К. Г.: Това не е вярно. По средата бяхме К., А. и М.. Ние поехме
ударите на мъжете, тъй като бяхме по средата. Неговата съпруга дойде накрая,
когато всички хора излязоха и разтърваваха. Нея я нямаше в началото.
СВ. А. Г.: М. и А. по време на свадата бяха там, където се развиваше
боят.
СВ. К. Г.: Бяхме по средата на боя и те бяха там. А. удряше А., П. свлече
М. на земята, а аз получих удар не знам от кой, защото бях с гръб към
момчетата- А., П. и А.. Бях лице в лице с М.. Като казвам средата на боя имам
предвид, че когато П. извади ножа, аз минах пред М.. Искам да кажа, че бях по
средата на развиваща се ситуация. П. извади нож и го насочи към М. и към А..
Пред мен е М. лице в лице, само той беше. Зад мен са всички останали.
ВЪПРОС НА АДВ. Ж. КЪМ СВ.К. Г.: Един последен въпрос към
10
свидетеля К. Г. имам. Как, като беше с гръб към А. и П., видя ножа у П. и
светло или тъмно беше и от какво разстояние го видя?
СВ. К. Г.: Много близко разстоянието беше, не мога да го отмеря точно.
Ножът го извади П., когато започна боят и аз видях, че държи нож и тръгна
към мъжете и след това аз минах към М.. Боят започна след като излязоха от
заведението.
СВ. А. Г.: Не е вярно това, което говори К.. А. Т. преди казват, че не
беше там, а сега казват, че когато излязохме, че сме нападнали мъжете.
Първоначално не казва А. Т. да е чакал отпред, а сега казва, че той бил там.
ВЪПРОС НА АДВ. Г. КЪМ СВ. К. Г.: Вие като бяхте лице в лице към
М., като го казвате това, през цялото време ли бяхте така или се въртяхте?
СВ. К. Г.: Не през цялото време съм била лице в лице към М..
ВЪПРОС НА АДВ. Г. КЪМ СВ. К. Г.: Имало ли е момент, в който да се
завъртите и да застанете лице в лице към П.?
СВ. К. Г.: Да.
ВЪПРОС НА АДВ. Г. КЪМ СВ. К. Г.: Като застана лице в лице към П.
ли видя ножа?
СВ. К. Г.: Да.
ВЪПРОС НА АДВ. Ж. КЪМ СВ. К. Г.: Аз възразявам по този начин да
задава адвоката въпросите. Тогава ще питам- Беше ли те страх, като стоиш, да
не забият ножа в теб?
СВ. К. Г.: Не.
ВЪПРОС НА АДВ. Ж. КЪМ СВ. К. Г.: Колко голям беше ножът?
СВ. К. Г.: Джобно ножче беше. Не му знам дължината. Не ме беше
страх, като бях с гръб към П. от този нож.
ВЪПРОС НА АДВ. Ж. КЪМ СВ. К. Г.: А М. беше ли го страх от ножа?
СВ. К. Г.: Изобщо.
ВЪПРОС НА СВ.А. Г. КЪМ СВ. К. Г.: Искам да попитам К., като
казваш, че бяхте повече хора, те както викат, че Б. отнася удари и не знае от
кой, може и вие да сте отнесли ударите на Б.?
СВ. К. Г.: Не е възможно, защото когато се обърнах, видях Б. Г. как
препраща П. нагоре да си върви.
11
ВЪПРОС НА СВ.А. Г. КЪМ СВ. К. Г.: Ти видя ли, когато Б. ме хвана за
ръцете и ме дърпа и ги хвърлихте брата и братовчеда по средата?
СВ. К. Г.: Не, не съм видяла.
ВЪПРОС НА СВ.А. Г. КЪМ СВ. К. Г.: Как видя, че Б. дърпа П. нагоре по
пътя, като П. е в средата, а Б. дърпаше мен?
СВ. К. Г.: П. не беше по средата. Б. бутна А. настрани. После отиде и
буташе нагоре П. да си върви вкъщи. П. беше малко встрани. Аз казах, че П.
не беше в средата.
ВЪПРОС НА СВ.А. Г. КЪМ СВ. К. Г.: Ти къде беше докато виждаш, че
Б. дърпа П. нагоре?
СВ. К. Г.: Аз бях там встрани.
СВ.А. Г.: Аз казвам истината.
СВ. К. Г.: С пълната съвест и моя отговорност казвам, че аз казвам
истината.
ПРИКЛЮЧИ ОЧНАТА СТАВКА.
Всички свидетели напуснаха съдебната зала.
В залата влиза свидетелят А. М. Г..
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. М. Г.:
СВ.А. М. Г.: Аз нито бях, когато се биха и кой е този свидетел срещу
мен, където казва, че съм го ударил. Искам тях да попитам това. Искам да
питам кой е този свидетел, който казва, че аз съм ударил Данчо. Аз на боя
вечерта пред заведението не съм присъствал. Аз не съм бил и през деня на
имот с конче. Аз разбрах, че са се скарали тия двамата при тия разправии –
Пешо. Й. излезе пиян и само се показа и се прибра. Той тресна вратата и се
прибра. Аз ходих до Й., защото бях разбрал за разправии между Й. и тях /сочи
частния тъжител/. Имало е разправии същия ден. Аз съм го чул това нещо, от
никой не съм го чул. Аз като не съм чул и не съм бил при тях въобще. Никога
не съм имал разправии. Цялата махала е разбрала, та аз ли няма да разбера.
През деня аз не съм ходил никъде.
Й. излезе си пиян и му казах: „Не се занимавай с децата“ и това беше и
Й. се прибра. Това беше на 16-ти август. Не знам дали е имал рожден ден на
12
тази дата. Аз отидох при него, но не беше вечерта, през деня беше. Не сме си
разменяли удари двамата. Тогава аз минах пеша. Тогава не съм бил с П. и А.. С
мен беше жена ми и никой друг. Жена ми се казва И. Т. Г.. И. не се е
разправяла с Й. тогава. Не са ни викали в полицията за тази ни среща. Мен ме
викаха в полицията, но нищо не са ми казали. Аз им казах как беше и както на
Вас казвам, така съм казал и на тях.
В този ден детето М. същия ден май е ходил при Й. да храни конче. П. не
знам дали е ходил при Й. Г.. П. не ми е казвал да е ходил при Й. Г..
Когато минах пред дома на Й., беше следобедно време. Н. въобще не
беше там. Не беше там и не се е мернала при дома на Й..
Когато съм минал при дома на Й., не съм носил дърво и не съм посягал
на Й. с дърво. Не знам как стана така, че да ни извика полицията. Сигурно
някой нещо е казал, та ни извикаха. Не помня дали е идвал вече полицейски
патрул. Викаха ни в полицията.
В махалата всички се развикаха и даже не знам, че е станал боя долу.
Въобще не знам нищо.
Поради изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът освободи свидетеля и същият
напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелят Л. Р..
Пристъпи се към разпит на свидетеля Л. Р.:
СВ.Р.: Жена съм на А. Г.. Аз живея в една къща с П.. Моят брат живее до
дома на Й. Г.. Моят брат живее на една две къщи разстояние от дома на Й. Г..
Аз имам три деца. Този ден на 16.08.2024г. не съм била на работа. Бях с децата
и отидохме у брата на гости и тогава стана свадата между П. и Й., в която Й.
наричаше П. „крадец“. Това беше към 14ч. някъде. Аз това само го чух, не съм
го видяла. Познах, че е Й. по гласа. То е ясно по гласа. Познавам гласовете и
на П. и на Й.. П. не е отвърнал по някакъв начин. Аз не съм излизала от дома
на брат ми, защото децата бяха с мен и се плашеха и затова не съм излезнала.
Знам, че същата вечер имаше сбиване, защото бях там, чух свадата и
13
излязох и бях ударена. Това сбиване беше долу пред заведението на В.. Аз си
бях у дома, но като чух, че се карат и излязох. Като излезнах, видях как А.
удряше П. и как удряше А.. Даже аз минах пред А. и А. ме бутна на земята. М.
беше там и държеше чаша в ръцете си и шише стъклено. М. посегна към П. с
шишето и го удари в главата. Боят продължи. А. удари А. в главата, одраска го
и го удари. Когато отидох аз там, те се биеха. Те биеха П.. П. се защитаваше,
не им отвръщаше. П. нямаше нож. Когато аз отидох, Н. дойде с нож накрая. Тя
не беше, но дойде с ножа и ги викаше да се бият П. и А.. Само Н. имаше нож.
П. не е посягал на някой, аз не съм видяла да посяга. Той просто си сложи
ръцете отпред да се защитава. К. не съм я видяла аз там.
Когато си тръгнахме, П. беше бос. Тениската му беше разкъсана и беше
бит. Като се прибрахме, П. имаше главоболие, кръвно, две седмици имаше П.
главоболие. Не можеше да спи нормално. Звъннахме на линейка, но линейката
не дойде. Полиция е викана и полиция дойде. П. беше в такова състояние
близо един месец и имаше синини по себе си. Оплакваше се, че не можеше да
спи. П. вдигаше кръвно.
Не съм казвала, че А. е удрял А., а казах, че А. удари А.. Аз съм давала
обяснения в полицията. Аз не съм била на обяд при Й., а отидох на гости у
моя брат. Когато чух, че Й. нарича П. „крадец“, Й. пак се заяждаше с П.. Не
знам за какво си говореха, а чух само, че му казваше „крадец“. Й. обиждаше
П. с думите „боклук“. Ние бяхме тогава отвън на двора на брат ми. Този двор
е на една две къщи разстояние от къщата на Й.. Й. като вика и то се чува.
Каквото съм чула - това казвам. Й. обиждаше П. с думите „крадец“ и
„боклук“. Нещо си говореха, но не съм разбрала какво. Това съм чула само, не
мога да излъжа.
Детето М. го познавам от село. Не съм видяла дали е бил там, може и да
е бил не зная. Не излязох тогава през деня, защото децата плачат и вървят по
мен.
Вечерта на боя аз минах да ги разтървавам и А. ме хвана и ме събори на
земята. Аз понесох удар. Първо ме удари с тукат и след това ме събори на
земята. От самия удар ме събори на земята. Удари ме с тукат в главата. Аз
ходих на лекар за този удар, даже и на линейка сме звъннали, но не дойде
линейка.
Й. винаги се е заяждал с П. и А.. На Й. всичко му пречи и по улицата да
14
минем на него му пречи. Не съм питала П. за какво точно са се разправяли
през деня. Когато е била тази разправия, моят свекър не съм разбрала дали е
ходил да се разправя с Й..
Поради изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетелката. Със съгласие на страните съдът освободи свидетеля и същата
напусна съдебната зала.
АДВ. Ж.: Държа на допуснатите очни ставки с участие на свидетеля А.
П. Г., като считаме, че свидетелят А. П. Г. ще се прибере в България през
есента. Бяхме представили една флашка, която не я гледахме и май и
дисковете от тел.112 не са слушани.
АДВ. Г.: Нямаме други искания.
АДВ. Г.: Ние не държим на тази очна ставка между свидетелите А. Г. и
Б. Г.. На тази между А. Г. и Н. Т. също не държим. Моите подзащитни А. Г. и
Й. Г. желаят да дадат обяснения в днешното съдебно заседание.
АДВ. П.: Нямам искания.
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимия Й. Г.:
ПОДС. Й. Г.: Уважаема госпожо председател, аз за първи път заставам
тук, но искам да кажа, че трудно говоря, защото ми изпаднаха 7 зъба, откакто
онзи дъртият бащата на П. ме удари с прът, на който по принцип се подпира и
го носи с него като гега. Искам да кажа, че тези хора използват това момче М.
с телефон в джоба и им сигнализира и те в купом търчат към мен същата
група – майката на П., баща му, П. и брат му А. и племенникът им А. – този,
който не дойде днес. Тази група търчи към мен. Няма и една две минути време
като им сигнализира и те търчат. Аз говоря с това момче на пътя М. и го
предупреждавам от моята врата и няма и две минути, М. е още там и тези
търчат към мен и започнаха. П. дръпна М. зад камиончето и какво му каза не
съм чул и онзи идва разплакан и вика, че аз съм го бил удрял. Аз го
предупредих да внимава с цигарата, защото всичко е тревясало там и е сухо.
Те с мен се разправяха, аз бях гол до кръста. Всички те се разправяха с мен. Аз
монтирах една любителска аудио и видеокамера, която не беше вързана към
15
телефона и само беше монтирана и на тях им чудно дали тази камера работи и
аз с всичката си наивност им казах, че не е вързана към телефона и те само се
дръпнаха и от упор ме удрят в лявата страна в областта на челюстта. Имам
медицинско. Аз падам. Втори удар получавам в хълбока отляво и ритник и в
лицето всичките да си кажат с какви обувки бяха, защото ми се разклатиха
зъбите от ударите. Започнаха да ме ритат в лицето. Беше ми се напълнила
устата с кръв, залепна ми устата, разклатиха се зъбите ми. Ако бях добре с
телефоните, щях да се снимам. Аз успях да си снимам само хълбока. Имам
техническо образование, добър майстор съм, завършил съм училище. Ритаха
ме в устата, в лицето, в хълбока, кой къде намери - всички и братовчедът,
който казва, че не знае какво става, аз съм се карал с П., а те дойдоха вкупом
отгоре. Малкият го ползват, за да ме извади от вкъщи нарочно от двора. Звъни
им на тях по телефона и те идват. Той само им клика и те тръгват. Този
сценарий щеше да се развие два дни по-рано на 14-ти, но аз тогава успях да се
шмугна. Те държаха лопати и инициират, че надолу към тяхната страна ще
има пожар. Аз се скрих. Това щеше да се случи на 14-ти, но след 2 дни аз не
съм бил пиян. Ходих в спешното в Пазарджик. Ако бях пиян, нямаше да ме
натискат да остана в болница. Аз не останах в болница, защото живея със
заплаха за живота си и отвсякъде се пазя вече. Не останах в болницата, защото
имам у дома животни и няма кой да ги гледа. Аз съм си сами. Имам жена, но
7-8 години сме разделени и нямаме достъп един до друг. Мен главата ме
цепеше и ако бях на линия, щяха да си видят и тукати. П. съм го бил обиждал.
Той ме наричаше мен „мършо“ два три пъти, а баща му ме псува на
починалите ми родители.
Те мен като ме тушираха аз по едно време се изправих и гледам към
комшията В. и те сигурно даже са си помислили, че се е случило най-лошото.
Аз съм проснат на пътя. Аз се изправих, седнах на едно като приспособление
и старият вика: „Влезте вътре, какво му се плашите, той е сами“. Най-
големият им брат забърка тази бъркотия. Аз им платих за част от скицата. Аз
почнах да правя ПУП. За имоти е всичко. Барт му големият с колчето от упор
ми е ударил краката преди. Той се крие. Ще го видим и него там.
На 16.08.2024г., когато си влезнах в двора, дойде зет ми отнякъде и те
вече се разотидоха и той ме закара с кола до районното. Звъняхме на Спешна
помощ и на МВР и отговориха ни, но никой не дойде на място и той ме закара
в РУ - Септември и дежурният ми вика: „Момче, отивай директно в Спешна
16
помощ“ и каквото има да пишеш, ще пишеш после. Отидох в спешното в
Пазарджик. Прегледаха ме, дадоха ми обезболяващи и беше петък, нямаше
специалист лицево-черепен и трябваше да отида в понеделник в Пловдив в
„Св.Георги“, ако не се бъркам. Там отидох и тези три дни петък, събота и
неделя чак тогава почнах да правя медицинското. Аз бях в спешното в
Пазарджик. Ако съм бил пиян, щяха да ми кажат. В спешното исках да ме
оставят в отделение, но аз не исках заради животните. В понеделник като
отидох в Пловдив ми направиха медицинско. Лицево-челюстният хирург каза,
че всичко е разклатено. Там също отказах да остана. Направихме всичко, но не
можах да направя жалба в РУ - Септември. Казвам на едни наши полицаи и
той ми казва „подпиши се“ и това е.
Аз бях на обезболяващи. Звънна ми дъщеря ми и пита защо не отивам и
казвам, че не мога да ставам. Тя каза, че се разправят защо ме закачат и става
бой там. Аз казвам, че не мога да отида там, защото ще ме удрят още един път
и съм до там. Аз не можах да отида и не бях в състояние. Нямам друго какво
да кажа. На 16-ти август, когато дойдоха да ме бият, П. беше сред тях. П. ме
удари шутове и ритници. Баща му ме събори. След това П. и брат му ме
ритаха. Заканваше се, че ще ме качат в камиона и ще ме карат в гората и никой
няма да ме намери. Аз вместо да ремонтирам камиона го оскубах отвсякъде,
за да не може да се пали. Не можах да подавам жалби.
На 16-ти август имам рожден ден, ама аз сам си го празнувам като
войник без алкохол. Ако имам алкохол в кръвта, ще кажат в спешното. В
съседния имот има къща на по-големия брат на П.. Вкараха слама треволяци и
вкараха и коня там. Брат му си изчисти къщата и сложи дограма и никой не
може да припарва. За този кон се грижеше едно момче М.. Давал съм му да
яде. М., когато го предупредих да внимава с цигарата, беше на пътя, а не е бил
вътре в двора. Аз на М. не съм посягал, никога не съм го удрял, нито на П. съм
посягал, а те бяха тези, които ми посегнаха. Те бяха 5 души с тояги. П. дойде,
когато М. му кликна и всички вкупом дойдоха. П. сам не е идвал. Аз не съм
водил разговор с П. в този ден. Те дойдоха, защото аз съм си подготвил
документите до директорите на Комисията по горите и храните. Всичко от там
тръгна. По-предния ден на 14-ти Ви казах, че щеше да се развие тази случка.
Заради документите за мястото тръгнаха нещата и ползват малкия да ме
изкара от двора, за да могат да се разправят с мен. М. идваше всеки ден да
17
храни коня, не само в този ден. В този ден го видях с цигарата и го
предупредих.
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимата А. Г.:
ПОДС.А. Г.: На 16-ти август миналата година сестра ми се обажда, че
майка ми е много зле и са я закарали в болница. Аз, синът ми и дъщеря и
бебето отиваме в болницата при майка ми в Пловдив. Следобед баща й на М.
й звъни и казва, че е нападнат от П. Г., А. Г. баща му, И. Г. - майка им, А. Г. -
брат му и А. П. Г. -братовчед му. Тя вика: „Татко, не може да идем, защото
сме в Пловдив“. Звъни на съпруга си и той отива и гледа какво става и го води
на лекар. След което ние се прибираме от Пловдив, синът ми и дъщеря ми и
бебето отиват при баща си, а мен ме оставят при бащината къща, в която
живея сама. Аз влизам вкъщи, къпя се, хапнах и излизам отвън при жените и
К. Г. минава пред заведението, където е мъжът й П. Г. и братовчед й А. Г. и А.
и вика на мъжа си: „Пешо, айде аз си тръгвам и внимавай какво ще правиш“.
Тя си отива, те остават и аз си стоя отвън с жените. Дъщеря ми, синът ми и
внучетата идват към мен и сватята взима бебето от дъщеря ми, а внучето
отива у прабаба си, то е до самото заведение – бабата на снахата. Дъщеря ми,
виждайки П. в кафето, вика: „Чакай да видя защо са били баща ми през деня“.
Влиза тя и излизат първо тя и след нея и те излизат. А. вика на сина ми“
Наборе, какво става“. Пренебрежително го казва. Аз го хванах за брадата и
казвам: „Ти кажи какво става, не ви ли срам да биете 60-годишен мъж?“, а той
се обърна и каза: „Не до 60, а до 80 години ще си го бием“. Почва с юмруци да
ме удря по лицето, по главата, а П. свлече дъщеря ми с косата до земята.
Свекърва й я отскубна от ръцете му, а той се засили с нож към сина ми или зет
ми - който уцели от двамата. Дъщеря ми и снаха ми грабнаха през кръста
мъжете си, за да не получават удари от тях, та ги понесоха те. Събраха се
много хора, разтърваваха се. П. бута хората назад към тях да си отиват.
Викаше, че ще ни бие, че ще ни заколи, че ще ни изсели и такива работи.
Прибраха се те. Дъщерята звънна на тел.112, дойдоха полицаи. Те дадоха
обяснения синът, дъщеря, зетят и снахата, а на мен полицаят ми каза, че няма
време, че става късно и трябва да ходи при другата страна да искат обяснение.
Мен ме болеше главата от удара и замаяна бях и зет ми ме закара с дъщеря ми
в Септември на Бърза помощ. Обаче те нямаха необходимата апаратура и ме
18
препратиха в Пазарджик, където ми направиха снимка, рентген и съм дала на
адвоката синките.
П. свлече Мадлен с косата на земята и я удряше. Мен също ме удари.
Той направо беше в неадекватно състояние, не знам как да го опиша.
Само М. влезе в заведението. Аз бях на изхода на стълбите. А. ме удари
мен. Той ме направи безобразна, носът ми беше счупен. Аз го хванах за
брадата, не съм го ударила или провокирала, не сме били въоръжени. На П. не
съм му посягала и не съм го драскала. П. ме удари с юмруци навсякъде. На
него не му пречеше кой е пред него. В тази суматоха не мога да кажа отляво
или отдясно ме е ударил. Аз ако се бях защитила, нямаше да съм цялата в
синини. Моето поведение като започнаха да ме удрят беше, че писках и виках,
не съм удряла аз. Аз мога ли с мъже да се бия? М. свекърва й я отбрани.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото не е изяснена до
настоящия етап, като следва да отложи делото за събиране на доказателства, а
именно провеждане на допуснатите очни ставки с участие на неявилия се в
днешното съдебно заседание А. П. Г. между него и свидетелите Б. Г., К. Г. и Н.
Т..
По реда на служебното начало, с оглед обясненията, дадени от
подсъдимия Й. Г., съдът намира, че следва да допусне до разпит в качеството
на свидетел по делото И. Г., а също така и полицейските служители от
автопатрула, посетил подадения сигнал, както и полицейския служител,
извършил проверка по случая.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото И. Т. Г., Й. Б.,
Й. Г., А. У. и В. В., като първата - при режим на довеждане от страна на
частния тъжител, а останалите свидетелите да бъдат призовани по
месторабота в РУ- Септември.
АДВ.Г.: Ще осигурим явяването на свидетеля И. Г. в следващото
съдебно заседание. Тя не работи и не е необходимо да я призовавате.
За събиране на доказателства и предвид предстоящата съдебна
19
ваканция, и запълнения до началото й график за редовни съдебни заседания
на съдията-докладчик, както и това, че делото е от частен характер и съгласно
разпоредбата на чл.329 ал.3 от ЗСВ същото не попада в хипотезите на
разглеждани по време на съдебната ваканция дела, то датата на съдебното
заседание следва да бъде съобразена с редовния график за съдебни заседания
на председателя на състава, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 08.10.2025г. от 10:00 часа, за която
дата и час явилите се подсъдимите Й. Б. Г., М. Й. Г., А. Р. Г. и М. Й. Т. –
уведомени от днес. Подсъдимият А. Т. – уведомен чрез защитника адв.П.,
който поема ангажимент да го уведоми. Защитниците адв.П. и адв.Г. –
уведомени. Частният тъжител и поверениците адв.Ж. и адв.Г. - уведомени. Да
се призоват допуснатите в качеството на свидетели полицейски служители по
месторабота в РУ – Септември. Допуснатият свидетел И. Г. и свидетелят А. П.
Г. - при режим на довеждане от страна на частния тъжител. Свидетелите К. Г.,
Н. Т. и Б. Г. - при режим на довеждане от страна на защитата.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12:40 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20