№ 19518
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110162066 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1-3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Ищецът Б. К. П. моли съда да постанови решение срещу АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с което на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае
за незаконно и да отмени уволнението му по чл.328, ал.1, т.5 КТ със заповед
на работодателя №ЧР-ТП-148/14.10.2024 г., на осн. чл. чл.344, ал.1, т.2 КТ – да
го възстанови на предишната работа – „инспектор“ и на осн. чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 КТ да осъди ответника да му плати сумата от 14418,00 лв.,
претендирана като обезщетение за оставането му без работа за периода
15.10.2024 – 19.5.2025 г. поради уволнението му със заповед № ЧР-ТП-
148/14.10.2024 г. на работодателя, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 21.10.2024 г., до изплащане на сумата
Ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ моли за
отхвърляне на исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно, което
личало от изготвени протоколи на негови служители за оценка на работата на
ищеца. Прави евентуални възражения за прихващане на обезщетението по
чл.225, ал.1 ГПК с насрещни вземания на ищеца по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за
1
платени обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ, основанията за
които счита, че биха отпаднали с възстановяването на ищеца на работа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно
уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за
незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на ищеца
на твърденията му сключването на трудовия договор и прекратяването му въз
основа на заповедта на работодателя по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Обусловен е също
и от доказване от страна на ответника на фактите, на които се основава
твърдението му, че за него съществува потестативното право едностранно да
прекрати трудовото правоотношение с посочената заповед – мотивирана
заповед за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ, която да сочи качествата които
работодателят счита, че не се притежават от страна на ищеца за ефективно
изпълнение на работата.
В процесния случай не се спори, че страните са сключили трудов
договор от 1.8.2019 г., по силата на който ищецът се е задължил и е работил в
ответното ведомство на длъжност „инспектор“. На 14.10.2024 г. на ищеца му е
връчана заповед № ЧР-ТП-148/14.10.2024 г. с която на осн. чл.328, ал.1, т.5 КТ
е уволнен , считано от 15.10.2024 г. Мотивите на заповедта са, че служителят
е показал липса на качества за ефективно изпълнение на възложените му
задължения. Налице е отклонение от онова, което служителят следва да
постига в работата си и това, което постига в действителност, като това
отклонение е в резултат на липса на знания и умения. След като служителят
не е в състояние да даде качествено и ефективно изпълнение на
задълженията си може да бъде прекратено трудовото му правоотношение.
На служителя липсват професионални качества, самоинициативност, за да
участва с изискваната прецизност при изпълнение на текущи задачи. Тези
мотиви са твърде абстрактно, обтекаемо и тавтологично формулирани без
яснота и конкретика какви са претендираните ответника качества, на които
ищецът не отговаря. Това е самостоятелно основание за отмяна на
уволнителната заповед като немотивирана, тъй като препятства правото на
защита на ищеца.
Заповедта не сочи към други документи – доклади, докладни записки,
2
сигнали, проверки или др., които във връзка с нея на изясняват на какво се
основава работодателя, за да приеме, че за него е възникнало потестативното
право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.
Отделно от това, по делото не се събраха доказателства в подкрепа на
мотивите на заповедта за липса на качества на ищеца да заема длъжността.
Представените от ответника документи – доклади, са оспорени от ответника
документи, поради което не го обвързват, тъй като не е участвал при
съставянето им, а са изготвени от служители на ответното ведомство и
изложените в тях обстоятелства следва да сеустановяват чрез други
доказателствен средства. Нещо повече, дори при абстрахиране на тази пречка
и да се приеме, че могат да бъдат преценявани по същество, изложените в тях
обстоятелства не съдържат доводи в подкрепа на възприетото от работодателя
основание за уволнението на ищеца. С доклад от 14.10.2024 г. са дадени
същите абстрактни оценки за качествата на ищеца, които са залегнали в
уволнителната заповед от същата дата. С Протокол от 10.9.2024 г. от проведен
конкурс за длъжността „главен инспектор“ от петима кандидати двама не са се
явили, при теста, който е единствения обективен критерий, ищецът е изкарал
равен брой точки със спечелилия конкурса, а при проведено интервю
спечелилият кандидат е оценен по-високо. Тоест, този протокол не показва на
ищеца да му липсват качества, а че не е спечелил конкурс за по-висока
позиция от заеманата, и то при равен резултат по единствения обективен
критерий за оценка със спечелилия кандидат. По делото не се събраха други
доказателствени източници за твърденията на ответника за липса на качества у
ищеца не са представени по делото.
Според непротиворечивата съдебна практика на ВКС тежестта за
доказването на това обстоятелство се носи от ответника-работодател. /Така
решение № 165 от 6.07.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г. на ВКС, IV г. о.
Решение № 195 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2011 г., III г. о.
Прието е, че в тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните
качества. Доказването на отрицателните факти "липса на качества" се
осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат
отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и
способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно
значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на
определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на
3
конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип или други
подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на
едно от тях./
Следователно, именно той следва да понесе неблагоприятните
последици от недоказването му.
Изложеното мотивира съда да приеме, че искът е основателен –
уволнението – незаконно и следва да се отмени.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ: Незаконно уволненият работник
може да иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
Искът е акцесорен на този по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и е функция от неговата
основателност плюс установяването от страна на ищеца, че е работил на
длъжността, на която желае да бъде възстановен. Последното е безспорно –
ищецът е работил именно на длъжността, на която иска да бъде възстановена.
Следователно и този иск е основателен.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съгласно тези текстове работникът и служителят има право да иска
обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението.
При незаконно уволнение работникът или служителят имат право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, но за не повече от 6 месеца.
Този иск е обусловени от доказването от страна на ищеца фактите по
главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, оставането й без работа поради
уволнението (ТР №6/2013 г. по т.д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК) и размера на
брутното му трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението.
Главният иск е основателен, от приетите по делото справка от НОИ и от
трудовата книжка на ищеца се установява, че по делото няма доказателства
ищецът да е започнал работа при друг работодател през исковия период,
поради което следва да се приеме, че искът е доказан по основание.
По делото не се спори, че размерът на брутото трудово възнаграждение
на ищеца за месеца предхождащ месеца на уволнението му е в размер на
4
2403,00 лв., както и че ищецът е получил обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестие по чл.326 КТ, както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 6 дни
неизползван платен годишен отпуск.
Ето защо, възражението за прихващане на ответника с негово насрещно
вземане по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, вр. чл.220, ал.1 КТ е основателно, тъй като с
отмяната на уволнението отпада основанието за обезщетяването на ищеца по
чл.220, ал.1 КТ, респ. платената от ответника сума от 2403,00 лв. е на
отпаднало основание и подлежи на връщане от страна на ищеца.
По различен начин обаче стоят нещата по отношение възражението за
прихващане с насрещно вземане по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, която се основава на
претенцията за връщане на платеното обезщетение от 720,90 лв. по чл.224,
ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Съдебна практика на ВКС е
категорична - решение № 115 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2010 г.,
IV г. о., ГК, решение № 1627 от 13.10.2005 г. по гр. д. № 562/2003 г., I. г. о. на
ВКС и Решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2001 г., I. г. о. на ВКС
според които: При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят
дължи на работника парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползувания годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и
възстановяване работника на заеманата длъжност не се дължи връщане на
това обезщетение - трудовото правоотношение е било прекратено и
обезщетението е изплатено законно. Обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи безусловно към датата на
уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При
евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може да
претендира реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са
уредени в съответствие с правата им към един предходен момент, т. е.
въпросът за отпадането на правото не стои.
Ето защо, възражението за прихващане на ответника следва да се уважи
в частта касаеща вземането на ищеца, основано на платената от него на
отпаднало основание сума по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, вр. чл.220, ал.1 КТ и да се
отхвърли в частта касаеща претенцията му по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, вр. чл.224,
ал.1 КТ за платеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск то 6
работни дни.
5
Ето защо, на осн. чл.225, ал.1 КТ, вр. чл.103 ЗЗД ответникът е задължен да
плати на ищеца сумата от 12015,00 лв. /14418,00 - 2403,00 лв. = 12015,00 лв./
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба
1/2004 на ВАдвС ответникът е задължен да плати да плати на адвокат В. Т. А.
сумата от 2558,35 лв., представляваща възнаграждение за оказаната
безплатната правна помощ на ищеца по настоящото дело Б. К. П., съразмерно
на уважените части от исковете.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 80,00 лв. и 4% от 12015,00 лв. / 480,60 лв./,
т.е. 640,60 лв. /2 х 80 + 480,60лв. = 640,60 лв./.
На осн. чл.242, ал.1 КТ следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на ищеца Б. К. П. с ЕГН ********** със заповед на №ЧР-ТП-
148/14.10.2024 г. на работодателя и ответник АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ ищеца Б. К. П. с ЕГН
********** на предишната работа до уволнението му по чл.328, ал.1, т.5 КТ
със заповед № ЧР-ТП-148/14.10.2024 г. – „инспектор“ при ответната
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“.
ОСЪЖДА ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да
плати на ищеца Б. К. П. с ЕГН ********** на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ – 12015.00 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца
без работа за периода 15.10.2024 – 19.5.2025 г. поради уволнението му със
заповед № ЧР-ТП-148/14.10.2024 г. на работодателя-ответник АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 21.10.2024 г., до изплащане на сумата, като
6
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ само
за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 14418.00 лв.,
като частично погасен на осн. чл.103 ЗЗД по силата на направеното по делото
ВЪЗРАЖЕИЕ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответника по чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 2403.00 лв., представляваща задължение за
връщане на полученото от ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за
неспазения от ответника срок за предизвестие по чл.326, ал.1 КТ от един
месец поради уволнението му със заповед № ЧР-ТП-148/14.10.2024 г. на
работодателя-ответник и
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане за прихващане на ответника с
насрещно вземане по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 720,90 лв.,
неоснователно претендирана като задължение на ищеца за връщане на
отпаднало основание на получено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск от 6 дни.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7, ал.1 и ал.2, т.3
от Наредба 1/2004 на ВАдв.С ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ да плати на адвокат В. Т. А. с ЕГН ********** от АК-
Кюстендил сумата от 2558,35 лв., представляваща възнаграждение за
оказаната безплатната правна помощ на ищеца по настоящото дело Б. К. П.,
съразмерно на уважените части от исковете.
ОСЪЖДА ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да
плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 640,60 лв. –
държавна такса, съразмерно на уважените части от исковете.
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 КТ предварително изпълнение на
решението в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от
12015,00 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на страните. В частта по чл.242, ал.1 ГПК съдебният акт
представлява определение и обжалването му е възможно по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК – пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Преписи от решението да се връчат на страните!
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8