Р Е Ш Е Н И Е
№239
гр.Русе, 30.05.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Окръжен съд.....гражданска колегия
....в открито заседание на четвърти май през
две хиляди и осемнадесета година....... в състав:
Председател:
Искра Блъскова
Членове: Мария Велкова
Галина Магардичиян
при секретаря Маня Пейнова и в присъствието на
прокурора ..........като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д.№ 233
по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
А.З.А.
чрез пълномощника си адв.С.Ц. обжалва Решение № 1624 от 17.11.17, постановено
по гр.д.№ 5039/16 по описа на РРС. Счита, че постановеното решение е
недопустимо и иска неговото обезсилване от въззивният съд, тъй като в
производство по съдебна делба между същите страните съдът с Решение № 134 от
01.04.2016г по в.гр.д.№ 127/16 по описа на РОС е определил дяловете в
съсобствената вещ и кой какви суми дължи на другата страна към момента на
делбата. Алтернативно счита, че постановеното решение е неправилно и иска
неговата отмяна, тъй като първоинстанционният съд не е събразил събраните по
делото доказателства. Иска от въззивният съд да постанови решение, с което да
обезсили първоинстанционното съдебно решение. Алтернативно да отмени решението
като неправилно и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск да се
отхвърли. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата
по въззивната жалба П.Й.А. счита подадената жалба за неоснователна, а решението
на първоинстанционния съд в частта, в която предявеният от нея иск е уважен за
правилно.
П.Й.А.
е депозирала насрещна въззивна жалба срещу Решение № 1624 от 17.11.17,
постановено по гр.д.№ 5039/16 по описа на РРС, в частта, в която са отхвърлени
предявените от нея искове над сумата от 4052.17 евро до 10 007.61евро.
Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение в тази част като
неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че е плащала сумите по заема в
периода от 11.10.2010г до 31.03.2014 със средства, получени от ответника. Иска
от въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение в тази част и уважи предявеният от нея иск в пълен размер. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът
по насрещната въззивна жалба А.З.А. счита същата за неоснователна, а решението
на първоинстанционният съд в частта, в която исковете са отхвърлени за
правилно.
Въззивният съд намира, че подадените въззивна
жалба и насрещна въззивна жалба за допустими - подадени са от страните по спора
в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество
на жалбите намира следното:
По делото е безспорно установено, че на 11.10.2010 г.
с договор за покупко - продажба, обективиран
в Нотариален акт № 96, том V, рег. № 17182,
дело № 756 от 2010 г. на Нотариус № *Г.Г.с район на
действие РРС, са закупили за сумата 44 542.65 евро недвижим имот, представляващ
апартамент ІV- А9, находящ се на четвъртия /трети
жилищен/ етаж в масивна жилищна сграда с административен адрес гр. Р., ****,
състоящ се от дневна, кухня, спалня, кабинет, коридор, баня, тоалетна и две
тераси, със застроена площ от 109.15 кв.м., а с включени общи части в сградата
с площ от 128.30 кв.м., а съгласно схема на самостоятелен обект в сграда на
Служба по геодезия, картография и кадастър- гр. Русе, същият представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, с адрес гр. Р., *****. Според
съдържанието на нотариалния акт в деня на сделката ищецът П.Й.А. е заплатила
сумата от 6542.65 евро, а остатъкът в размер на 38 000.00 евро ще бъде изплатен
от купувачите на продавача със заемни средства от БДСК ЕАД. Такъв договор за
ипотечен кредит под № 4258 от 11.10.2010 г. е сключен между банката и страните
по делото и по него съсобствениците са съдлъжници,
като същият е обезпечен с ипотека върху закупения имот.
Ищцата П.Й.А. е предявила иск срещу А.З.А.
за заплащане на сумата от 3 271.32евро, представляваща половината от
заплатената от нея цена за придобиване на съсобствения
недвижим имот при сключване на сделката, както и сумата от 10 007.61евро,
представляваща половината от заплатените от нея суми по договора за ипотечен
кредит от 11.10.2010 в периода от 11.10.2010 до 07.07.2016.
С обжалваното съдебно решение № 1624 от 17.11.2017,
постановено по гр.д.№ 5039/16 по описа на РРС съдът е осъдил А.З.А. да заплати
на П.Й.А. сумата от 4052.17 евро, представляваща ½ от платените за
периода 01.04.14 до 07.07.16 от нея в качеството й на
солидарен длъжник суми за погасяване на
задължение по Договор за ипотечен кредит № 4258 от 11.10.2010 год., сключен
между БДСК ЕАД като кредитор и страните по делото като кредитополучатели, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска- 07.09.2016 год. до изплащане на
вземането, като съдът е отхвърлил иска над този размер до предявения от
10007.61 евро, платени суми в периода от 11.10.2010 год. до 31.03.2014 год. Със
същото решение А.З.А. е осъден да заплати на П.Й.А. сумата 3271.32 евро, представляваща 1/2 от платената на 11.10.2010 от нея
в качеството й на съсобственик сума при сключване на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 96, том V, рег. № 17182, дело № 756 от 2010 г. на Нотариус № *Г.Г.с район на действие РРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-
07.09.2016 год. до изплащане на вземането, както и сумата 856.76 лева, представляваща разноски по делото.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че така
постановеното съдебно решение е недопустимо. Действително с влязло в сила
Решение № 134 от 01.04.2016г по в.г.д.№ 127/16 по описа на РОС е отменено
Решение № 1433 от 09.11.15 по гр.д.№ 3682/14 РРС в частта, в която А.А. е осъден да заплати на П.А. сумата от 11 826.47евро
по претенциите по сметки и този иск за заплащане на половината цена за
придобиване на имота, заплатена от А. при сключване на сделката и по договора
за ипотечен кредит е отхвърлен. Видно от мотивите на това съдебно решение,
искът е отхвърлен като преждевременно заведен, тъй като съдът е преценил, че
същата не може да претендира заплащане на половината от платеното от нея преди
тя да е изпълнила такава част от задължението, която да надхвърля припадащата й
се част. В този случай не е налице сила на пресъдено
нещо по отношение на претенцията на А. за заплащане на половината от
изплатените от нея като съсобственик и съдлъжник суми
и същата би могла да претендира изплащане на същите в друго производство.
Предявеният от нея иск в настоящото производство е процесуално допустим, поради
което и постановеното от районния съд решение е допустимо.
От съдържанието на нотариалният акт е
видно, че сумата от 6542.65 евро е заплатена от ищцата. Не са ангажирани
доказателства, оборващи съдържанието на нотариалния акт в тази му част и
установяващи, че макар и платени от А. това са парични средства, собственост на
жалбоподателя А., поради което правилно съдът е приел, че сумата е изплатена с
лични средства на А. и ответникът по иска следва да заплати половината от тази
сума- 3271.32 евро на ищеца.С оглед което решението в тази част е правилно и
следва да се потвърди в тази част.
Видно от издадено от БДСК ЕАД удостоверение от 08.07.2016 год. по
посочения ипотечен кредит, съгласно договора от 11.10.2010 год., за периода от
11.10.2010 год. до 07.07.2016 год. са изплатени суми
в общ размер 20015.22 евро. Сумите са изплатени от разплащателна сметка с IBAN *** П.Й.А..
По тази сметка няма вноски, извършени от трети лица.
Въззивният
съд намира за изцяло неоснователни и недоказани възраженията на жалбоподателя А.,че
до завеждане на гр.д.№ 3682/14 по описа на РРС-04.06.14 само той е изплащал сумите
по кредита. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
както и заключението на вещото лице, се установява,че действително в периода 11.10.2010
до 31.03.2014 са извършени плащания по сметка на А. на сума в общ размер на
19 533лв и от Х.Х.в общ размер на 3 100лв, от
които суми А. е прехвърлила по сметката си, по която се погасява тегленият
кредит от „ДСК“ЕАД сумата от 18 897лв и 1900лв. По делото обаче не е
доказано основанието за изплащане на тези суми от посочените лица.
Жалбоподателят А. твърди, че това е извършвано въз основа на техни бизнес
отношения, които обаче същият не е конкретизирал по никакъв начин. В негова доказателствена тежест е да установи, че тези плащания са
извършени именно във връзка с погасяване на кредита. В първата инстанция А. е възразила,
че със сумите получени от тези лица са изплащани задължения за потребена електроенергия за имот, ползван от бащата на
жалбоподателя. Според допълнителното заключение на вещото лице от сметката на А.
IBAN ***о кредита, но са постъпвали и други плащания, от други
лица, извън посочените по-горе, както и
че са се изплащали и задължения за потребена
електрическа енергия от А. и за имот с абонат З.К.. Изплатената сума за
последният абонатен номер надхвърля общата сума, внесена от посочените по горе
трети лица. В този смисъл би могло да се приеме за основателно възражението на А.,
че с изплатените от трети лица сума са покривани задължения за консумирана
електрическа енергия от бащата на жалбоподателя, а не за погасяване на общият
им кредит. В този смисъл, след като жалбоподателят А. не е доказал твърдението
си, че плащанията от третите лица касаят погасяване на кредита, то неправилно първоинстанционният съд е приел, че изплатените в периода
от 11.10.2010 до 31.03.2014 суми в общ размер на 23 295.65лв са изплатени
със средства на А. и неправилно е отхвърлил предявеният иск за заплащане на
сумата от 10 007.61евро, представляващи половината от заплатените в този
период от А. суми за погасяване на кредита.
Решението в тази част е
неправилно и следва да се отмени и този иск да се уважи като основателен и
доказан по размер.
Решението в частта, в която А. е осъден
да заплати сумата от 4052.17евро, представляваща половината от платените от А.
суми за периода от 01.04.2014 до 07.07.2016г по
договора за кредит е правилно и следва да се потвърди. Доказателствата по
делото, а и самите изявления на жалбоподателя А. в отговора и въззивната жалба сочат, че в този период от време
последният не е извършвал плащания на кредита. Неоснователно е възражението на А.,
че с получаване на половината от стойността на имота при извършената от
съдия-изпълнител публична продан А. е получила и стойността на заплатените от
нея суми по погасяване на кредита. При получаване на продажната цена всеки от
съсобствениците получава паричната равностойност на дела му от съсобственият имот. Тази стойност обаче не включва в себе
си сумите, които всеки от съдлъжниците е в платил в
повече за погасяване на тегленият за закупуването на имота кредит.
В този смисъл решението на първоинстанционният съд в частта, в която А. е осъден да
заплати на П.Й.А. сумата от 4052.17 евро,
представляваща ½ от платените за периода 01.04.14 до 07.07.16 от нея в качеството й на солидарен длъжник суми за
погасяване на задължение по Договор за
ипотечен кредит № 4258 от 11.10.2010 год., сключен между БДСК ЕАД като кредитор
и страните по делото като кредитополучатели, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-
07.09.2016 год. до изплащане на вземането , както и в частта, в която е осъден
да й заплати сумата от 3271.32 евро,
представляваща 1/2 от платената на 11.10.2010 от нея в качеството й на съсобственик
сума при сключване на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 96, том V, рег. №
17182, дело № 756 от 2010 г. на Нотариус № *Г.Г.с
район на действие РРС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 07.09.2016 год. до
изплащане на вземането, както и сумата 856.76
лева, представляваща разноски по делото е правилно и следва да се потвърди.
Решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. иск за заплащане на
сумата от отхвърлил иска в размер на 5955.44евро, представляващо разликата
между присъдението 4 052.17 евро и претендираните 10 007.61 евро, платени от А. суми в периода
от 11.10.2010 год. до 31.03.2014 год. е неправилно и следва да се отмени като
този иск следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора жалбоподателят А.
дължи на А. допълнително разноски за първата инстанция в размер на още
493.34лв.
В тежест на жалбоподателя А. са и
направените от А. разноски във въззивната инстанция в
размер на 232.96лв, заплатена държавна такса и 1309лв изплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, Окръжният
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1624 от 17.11.2017, постановено по гр.д.№ 5039/16 по описа на РРС в
частта, в която А.З.А. е осъден да заплати на П.Й.А.
сумата 4052.17 евро, представляваща
1/2 от платените за периода от 01.04.2014 год. до 07.07.2016
год. от А. в качеството й на солидарен длъжник суми за погасяване на задължение
по Договор за ипотечен кредит № 4258 от 11.10.2010 год., сключен между „БДСК“
ЕАД като кредитор и страните по делото като кредитополучатели, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска- 07.09.2016 год. до изплащане на вземането; сумата
от 3 271.32 евро, представляваща 1/2
от платената на 11.10.2010 от А. в качеството й на съсобственик сума при
сключване на нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 96, том V, рег. № 17182,
дело № 756 от 2010 г. на Нотариус № *Г.Г.с район на
действие РРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска- 07.09.2016 год. до изплащане на
вземането, както и сумата от 856.76 лева,
представляваща разноски по делото в първата инстанция.
ОТМЕНЯ Решение № 1624 от 17.11.2017,
постановено по гр.д.№ 5039/16 по описа на РРС в частта, в която е отхвърлен
предявеният от П.Й.А. срещу А.З.А. иск за
заплащане на сумата над 4052.17 евро до предявения иск в размер на 10 007.61 евро, платени от А. суми в периода
от 11.10.2010 год. до 31.03.2014 год и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА А.З.А. да заплати на П.Й.А. сумата от 5955.44 евро, представляваща 1/2 от
платените за периода от 11.10.2010 год. до 31.03.2014 год. от А. в качеството й
на солидарен длъжник суми за погасяване на задължение по Договор за ипотечен
кредит № 4258 от 11.10.2010 год., сключен между „БДСК“ ЕАД като кредитор и страните
по делото като кредитополучатели, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 07.09.2016 год.
до изплащане на вземането, както и допълнително разноски за първата инстанция в
размер на 493.34лв.
ОСЪЖДА А.З.А. да заплати на П.Й.А. направените от нея
разноски във въззивната инстанция в размер на 232.96лв, заплатена държавна такса и 1309лв изплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
пред ВКС с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Членове
: