РЕШЕНИЕ
№…
гр.
София, 02.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г
СЪСТАВ, в публично
заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Божидар
Стаевски
при
участието на секретаря Алина К. Т.
като
разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело №
20201101009920 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С
решение № 292552
от 03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 21681/2018 г. на Софийски районен съд, I ГО 26 състав, е осъдена М.Ц.Т.,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата
1489,98 лв. – главница за доставена в периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 66997, находящ се в гр. София, ж.к. „*****ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 391,02 лв. – лихва за забава върху главното вземане
от периода 15.10.2015 г. – 22.12.2017 г., като е отхвърлени останалата част от
исковете, като неоснователни и е осъдена М.Ц.Т. да заплати разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца в пръвоинстанционното
производство „Т.С.“ ЕАД в неизгодните за него уважителни части. Изложените
доводи в неговата въззивна жалба са за неправилност и постановяване при
нарушение на материалния закон. Моли да се отмени решение № 292552/03.10.2019г.
по гр.д. 21681/2018г., 26 състав СРС в обжалваните части като неправилно,
незаконосъобразно и неоснователно. Претендира се присъждане на сторените
съдебни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Ответникът
по въззивната жалба М.Ц.Т., е представила в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с който счита първоинстанционното решение, в частта, в която
исковете на
„Т.С.“ ЕАД са отхвърлени, за правилно обосновано, законосъобразно и постановено
в съответствие с действащото законодателство. Претендира присъждане на разноски
в размер на 300 лв. – договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Постъпила
е частна жалба от М.Ц.Т., в която моли да бъде отменено определение № 163686 от
27.07.2020г., с което е отхвърлено искането на ответника за изменение на
решението в частта за разноските.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна.
Решението
е обжалвано и от ответника в пръвоинстанционното производство М.Ц.Т. в
неизгодните за нея уважителни части. Изложените доводи във въззивна жалба са за
неправилност и незаконосъобразност. Моли да се отхвърлят предявените от страна
на „Т.С.“ ЕАД искове за заплащане на сумата в размер на 391,02 лв. – лихва за
забава върху главницата, считано от 15.10.2015г. – 22.12.2017г. Претендира се присъждане на сторените съдебни
разноски в настоящата съдебна инстанция в размер на 300 лв. договорен и
заплатен афдвокатски хонорар.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
Третото
лице - помагач не е взело становище по жалбите.
Не
са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на
въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните
части въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за
неоснователни.
Софийски
градски съд предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:
Договорът
за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне
на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ
бл. 18/2005г./ или по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края
на процесния период/ право на ползване.
Предвид
тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна
енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост,
респ. правото на ползване. В разглеждания случай е правилно прието от районния
съд за безспорно, че съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.),
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите.
Правилно е установени и обстоятелството, че за посочения период страните са
били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия в имота на
ответника. Отношенията между страните са регулирани от приложените по делото
Общи условия.
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че поред клаузите
на ОУ /чл.29/, купувачите следвало
да заплащат топлинната
енергия за битови
нужди по цена,
определена по предвидения
съответно в ЗЕЕЕ /отм./
и ЗЕ ред,
а месечната сума за
енергия се определя
въз основа на разпределеното за
купувача количество от
измерената, чрез топломера
в абонатната станция топлинна
енергия и нейната цена. Освен
това е предвидено в чл.32 от цитираните
общи условия, купувачите са длъжни
да заплащат месечните
дължими суми за
топлинна енергия / прогнозни или
изравнителни /в 30 – дневен срок
след изтичане на
периода за който
се отнасят. В случая, за
просецния период имота е бил топлоснабдяван, както и че сградата - етажна
собственост, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Изложените
правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени предявените
искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след
анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав
счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваните части.
Относно
подадената частна жалба по чл. 248 ГПК, съдътнамира следното:
Софийски
градски съд след като прецени представените по делото доказателства и съобрази
становищата на страните, намира молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за
неоснователна.
При
постановяване на съдебното решение, чието изменение се иска, въззивната
инстанция приема, че разноските следва да останат за страните, така както са
направени съобразно правилото за пропорционалност при разпределението им,
въведено от чл. 78 ГПК. С настоящата частна жалба не са наведени твърдения,
които да обосновават промяна на изводите на съда досежно определените разноски
на молителя, предвид което не са налице основания за изменение на определението
в тази му част.
По
разноските за въззивната инстанция:
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд, въззивните жалби следва да бъдат оставени без
уважение като неоснователни, а обжалваното решение на СРС – потвърдено. С оглед
изхода на делото разноски не се дължат.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваните части решение № 292552 от 03.12.2019г., постановено по гр. д. №
21681/2018г. на Софийски районен съд, I
ГО, 26 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М.Ц.Т. частна жалба
срещу определение от 27.07.2020г., с която е оставена без уважение молбата й с
правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по гр. д. №
21681/2018г. по описа на СРС съдебно решение, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД -
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.