Р
Е Ш Е
Н И Е №
260779
09.06.2021г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на тринадесети май
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 760/ 2021 г по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на Г.А.С. ***, чрез пълномощника си адв.А.Ш.,***
против Решение № 261384/ 23.11.2020г. постановено по гр.д.№ 7390/ 2019г. по
описа на Пловдивски районен съд – ІV гр.с., с което е признато за установено в отношенията между
страните, че
Г.А.С., ЕГН ********** дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: 437,97 лева – главница, представляваща сбор от предоставени
далекосъобщителни услуги за периода 10.05.2016 г. – 09.08.2016 г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с номер +359********* от
31.07.2015 г., неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с номер
+359********* от 16.11.2015 г., неплатени абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги с номер +359********* от 22.12.2015 г, неплатени абонаментни
такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 08.06.2016 г., както и сумата от
224,85 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 22.12.2015 г. на устройство Tablet Huawei Mеdia Pad T1 10,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда – 15.02.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 1512/18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 2674/2019 г. на
Районен съд Пловдив, IV бр.с., в общ размер
на 662,82 лева.С бланкетна жалба се иска отмяна на обжалваното решение.
Претендира се присъждане на разноски.
Постъпило е становище от адв.Н.Ш.,
пълномощник на въззиваемото дружество „Теленор България” ЕАД, в който се иска
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно,
претендира се присъждане на разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна
и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Ищцовото дружество е
сезирало съда с иск за установяване на вземания на основание чл.422, ал.1 ГПК с
материално правно основание чл.79, ал.1 ГПК
срещу ответника Г.А.С. *** ,
предмет на издадена Заповед № 1512 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.02.2019г. по ч.гр.д.№ 2674/ 2019г. по описа на ПРС – ІV бр.с. за
сумите 437,97 лева – главница,
представляваща сбор от предоставени далекосъобщителни услуги за периода
10.05.2016 г. – 09.08.2016 г. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с номер +359********* от 31.07.2015 г., неплатени абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги с номер +359********* от 16.11.2015 г.,
неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с номер +359*********
от 22.12.2015 г, неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.06.2016 г., както и сумата от 224,85 лева, представляваща
неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 22.12.2015 г. на
устройство Tablet Huawei Mеdia Pad T1 10, ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда – 15.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С депозирания отговор по исковата
молба по чл.131 ГПК ответникът чрез проц.си представител е оспорил предявените
искове като неоснователни и завишени, като са изискани на основание чл.183 ГПК
за представяне всички договори и допълнителни споразумения, посочени в исковата
молба. С молба вх.№ 262813/ 31.08.2020г. са представени от ищцовото дружество в
оригинал цитираните в исковата молба договори, които са приети в проведеното
последно съдебно заседание по делото и неоспорени от ответната страна като
писмени доказателства. От ищцовото дружество по делото са представени и
издадените от доставчика на мобилните услуги фактури за процесния период за
начислените задължения на потребителя от
10.06.2016г, 10.07.2016г и 10.08.2018г. , относно начислените суми за
съответните месечни периоди в размерите
от 212,05 лв, 348, 64 лв и 455,60 лв, както и фактура от 10.10.2016г. за сумата от 2 197,13 лева , включваща
предходни задължения на ответника в
размер на 437, 97 лева и вноска за лизинг в размер на 224,85 лв.
Въз основа на така представените
писмени доказателства районният съд е
установил наличието на възникнали валидни облигационни правоотношения между страните,
основани на валидно двустранно подписани договори за мобилни услуги, отговарящи на законовите изисквания за сключени
при общи условия договори за съдържание от гледна точка на съдържащите се в тях тарифни планове, ценови условия, с
необходимите реквизити за страни , предмет, срок и описание на услугите, чрез
заместени на липсващи елементи от общите условия, считащи се за неразделна част
от договорите. С оглед на това е констатирана липса на основания за нищожност
на договорите поради противоречие с нормата на чл.228 ЗЕС, вкл. поради тяхната
редовност от външна страна, обвързващи страните по договора. Отчетени са също така както неоспореното
обстоятелство за доставени услуги по договорите, така и заявеното във
Възражението по чл.414 ГПК обстоятелство за наличие на извършени от ответника
частични плащания, вкл. таксите по размера на дълга. С оглед липсата на представени
по делото доказателства и изхождайки от правилото на чл.154 ГПК относно
носената от страната доказателствена тежест за установяване на заявените
обстоятелства, в случая за извършено плащане на процесните суми, възражението
на ответника за наличие на изпълнение на задълженията по договорите е прието за
недоказано, а предявените искове за доказани по основание и размер. Обжалваното
решение е обосновано правилно въз основа на надлежно събраните по делото
писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, с фактически и правни
изводи, съответстващи на доказателствения материал по делото, поради което се
възприемат от въззивната инстанция. Разпределената доказателствена тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването
на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане. Събраните в хода на производството писмени
доказателства водят до обоснования извод, че в процесния период страните са
били обвързани от договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и
пренос на данни, както и за лизинг на мобилно устройство, отговарящи на
основните формални изисквания на приложимия спрямо тези договори специален
закон ЗЕС. Съобразно тези договори за
ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорените абонаментни
такси, цената на потребените услуги и съответните дължими лизингови вноски за
мобилното устройство. Като носител на парични задължения в доказателствена
тежест на носителя по тези задължения е посочване на правоизключващи,
правоизменящи или правопогасяващи факти и ангажира доказателства за тях. Не е налице бланкетно твърдяното в жалбата
противоречие във фактическата обстановка, както и наличието на неотстраними
пороци, въз основа на които бланкетни доводи се иска отмяна на обжалвания акт
като неправилен и незаконосъобразен. Жалбата е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт като валиден,
обоснован, правилен и законосъобразен следва да се потвърди.
С оглед изхода от
правния спор пред въззивната инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл.80 ГПК в
размер на 360 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 261384/ 23.11.2020г. постановено по гр.д.№ 7390/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – ІV гр.с.
ОСЪЖДА
Г.А.С., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
********* сумата 360 лева -/ триста и шестдесет лева/ разноски
за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: