№ 661
гр. София, 08.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110143072 по описа за 2025 година
Ищецът А. Ц. М. твърди, че се намирал в служебно правоотношение с ответника Главна
дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието, по силата на което заемал
длъжността „директор на Регионална дирекция „Охрана-София“ при Главна дирекция
„Охрана“, прекратено със заповед № ЧР – 06 – 12/07.03.2025 г. на Главния директор на
Главна дирекция „Охрана“, поради навършване на пределна възраст, считано от 03.04.2025 г.
Сочи, че с бр. 25 на Държавен вестник от 25.03.2025 г. e приета Наредба за изменение на
Наредба № 8121з-919 от 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на
вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на
лицата, работещи по трудово правоотношение, с която e предвидено увеличение на
основното месечно възнаграждение на служителите, считано от 01.01.2025 г. Сочи, че при
прекратяване на правоотношението му били изплатени дължимите обезщетения, изчислени
по реда и начина преди извършеното изменение в размера на месечното възнаграждение, т.е.
ищецът не получил разликата между увеличения размер на възнагражденията след
01.01.2025 г. /до 03.04.2025 г./ и реално изплатения. В заповедта за прекратяване на
правоотношението е посочено на ищеца да се платят следните суми: на основание чл. 234,
ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР – еднократно парично обезщетение за прослужени 16 години, 11
месеца и 25 дни – седем брутни месечни възнаграждения в размер на 30 696,40 лв.; на
основание чл. 234, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР – обезщетение за неизползван годишен отпуск в
размер на 8 дни за 2025 г. в размер на 1690,64 лв. Този размер на обезщетенията е
определен на база основната заплата за изпълняваната от ищеца длъжност – 3078 лв.,
определена със заповед № ЧР – 06 – 67/13.09.2023 г. на ГДО и неактуализирана в
съответствие с промяната в Наредбата за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г., с
която е предвидено увеличение на основното месечно възнаграждение на служителите,
считано от 01.01.2025 г. Твърди, че със заповед с рег. № ЧР – 06 -30/15.05.2025 г. на
министъра на правосъдието, на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, чл. 177, ал. 2 и ал. 3, чл. 180,
ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, е утвърдена Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения за
1
държавните служители в ГДО, в сила от 01.01.2025 г. Съгласно тази таблица, за
изпълняваната от ищеца длъжност, актуализираното основно месечно възнаграждение е в
размер на 4534 лв. В трудовото възнаграждение на ищеца се включва и сума за прослужено
време в размер на 40 %, съответно разликата в дължимото месечно възнаграждение възлиза
на 582,40 лв. С молба с вх. № ...... г. ищецът поискал да бъде извършено преизчисление на
изплатените му обезщетения, като с писмо с изх. № ...... г. на ГДО, ответникът го уведомил,
че към датата на издаване на заповед № ЧР – 06-30/15.05.2025 г. на министъра на
правосъдието, с която е актуализиран размерът на основното месечно възнаграждение на
служителите от ГДО, ищецът вече не се е намирал в правоотношение с ответника, като
мотив била посочена и разпоредбата на т. 1, пар. 2 от раздел VI на Допълнителните
разпоредби на Вътрешните правила за работна заплата на служителите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГДО. Със заповед с рег. № ЧР – 06 –
29/15.05.2025 г. са утвърдени нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в
ГДО, като в пар. 2, т. 1 от ДР е посочено, че новите размери на основните месечни
възнаграждения се определят за служители, намиращи се в служебно/трудово ПО с ГДО към
и след датата на издаване на заповедта. Ищецът счита, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГДО не следва да намери приложение в
настоящия случай, тъй като към момента на прекратяване на правоотношението /03.04.2025
г./, Наредбата за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г. е била обнародвана и влязла в
сила, а пар. 6 от същата следвало да се приложи по отношение на всички категории
служители. Позовава се на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, като излага, че е налице противоречие между
т. 1, пар. 2 от раздел VI на ДР на Вътрешните правила за работна заплата на служителите по
чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГДО и Наредба № 8121з-
919 от 2017 г. По изчисления на ищеца, дължимото увеличение е в размер на 2038,40 лв.
месечно. Ищецът сочи, че на служителите в ГДО се изплащало и допълнително
възнаграждение за постигнати резултати съгласно Наредба № Н-2 от 24.08.2022 г. за
условията и реда за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ и териториалните звена. За времето от 01.12.2024 г. до 10.05.2025 г.
ищецът е изпълнявал служебното си правоотношение и получил оценка 6, като съгласно чл.
40 от посочената наредба, следвало да получи една минимална работна заплата за страната,
установена към последния ден на отчетния период. Ето защо ищецът претендира следните
суми – 6310.80 лв., дължима разлика между получено и реално дължимо възнаграждение за
периода 01.01.2025 г. – 03.04.2025 г. /от 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г. по 2038.40 лв. месечно
и 2 дни от м.04.2025 г. – 195,60 лв./; 14 268.80 лв., дължима разлика между получено и
реално дължимо еднократно парично обезщетение в размер на седем брутни заплати;
1950.40 лв., дължима разлика между получено и реално дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни за 2025 г.; 1077 лв., дължимо
възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.12.2024 г. – 03.04.2025 г. Претендира
и мораторна лихва, както следва: 95.97 лв., начислена върху сумата 6310.80 лв., за периода
03.07.2025 г. – 11.08.2025 г.; 216.09 лв., начислена върху сумата 14 268.80 лв., за периода
2
03.07.2025 г. – 11.08.2025 г.; 29,54 лв., начислена върху сумата 1950.40 лв., за периода
03.07.2025 г. – 11.08.2025 г. и 16.31 лв., начислена върху сумата 1077 лв., за периода
03.07.2025 г. – 11.08.2025 г. Претендира разноски.
Ответникът Главна дирекция „Охрана“ е депозирал отговор в срок, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че за личния състав на ГДО, съгласно
чл. 393, ал. 2 от ЗСВ и чл. 12, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ГДО, се
предвижда прилагането на разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР.
Не оспорва, че съгласно заповед № ЧР-06-12/07.03.2025 г. на министъра на правосъдието,
считано от 03.04.2025 г. ищецът е с прекратено служебно правоотношение поради
навършване на 60-годишна възраст. Сочи, че съгласно тази заповед, на ищеца са изплатени
полагащите се обезщетения по реда на чл. 234, ал. 1, ал. 4, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР, като
същите са изплатени на база основно месечно възнаграждение, определено със заповед №
ЧР-06-67/13.09.2023 г. на министъра на правосъдието, което възнаграждение е било актуално
към датата на прекратяване на служебното правоотношение, като се позовава на
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ЗМВР. Излага, че Министърът на правосъдието е утвърдил
със заповед № ЧР-06-30/15.05.2025 г. Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения на
държавните служители в ГДО, в сила от 01.01.2025 г. и Таблица № 2 за длъжностите и
размерите на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по
трудово правоотношение в ГДО, в сила от 01.01.2025 г. Позовава се на разпоредбата на т. 1,
пар. 2 от раздел V на ДР на Вътрешни правила за работната заплата на служителите по чл.
10, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“
и на пар. 20 от преходните и заключителни разпоредби към Правилника за изменение и
допълнение на Правилника за устройството и дейността на ГДО, утвърдени със заповед №
ЧР-06-29/15.05.2025 г., в които изрично е регламентирано, че когато със заповед на
министъра на правосъдието, която влиза в сила от по-ранен момент, са определени нови
размери на основните месечни възнаграждения в Таблицата за основните месечни
възнаграждения на държавните служители в ГДО, тези нови размери се определят спрямо
служители, намиращи се в служебно правоотношение с ГДО към и след датата на издаване
на заповедта. Ответникът излага, че органът по назначаване /в случая министърът на
правосъдието/ определя със заповед конкретния размер на основните месечни
възнаграждения. Поддържа, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение с
ищеца, основното му месечно възнаграждение е определено със заповед № ЧР-06-
67/13.09.2023 г. на министъра на правосъдието, като липсва основание за определяне на ново
основно месечно възнаграждение на служителите от ГДО, съответно за преизчисляване.
Посочва, че на ищеца е изготвена карта за оценка на постигнати резултати в служебната
дейност, с рег. № 4341/06.06.2025 г. съгласно чл. 23 във вр. с чл. 16 от Наредба № Н-3 от
24.08.2022 г., за отчетен период 01.12.2024 г. – 31.05.2025 г., с период на оценяване от
01.12.2024 г. до 02.04.2025 г., с оценка „6“, но излага подробни съображения, че при
прекратяване на служебното правоотношение не се формира допълнително възнаграждение
за постигнати резултати. Заповед за изчисляване на допълнително възнаграждение за
постигнати резултати е издадена към 31.07.2025 г., като била определена сума в размер на
3
1077 лв. за отчетен период 01.12.2024 г. – 31.05.2025 г., когато ищецът вече не се намирал в
служебно ПО с ответника. Оспорва се в случая да е приложима Наредба № 8121з-919 от
2017 г., тъй като приложими са Вътрешните правила за работната заплата на служителите в
ГДО, утвърдени със заповед на министъра на правосъдието, както и заповедите на
министъра на правосъдието за определяне на месечните възнаграждения. Оспорва се да е
приложима и Наредба Н-2 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на
допълнително възнаграждение за постигнати резултати, по съображения, че приложима е
Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на
допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейности на
служителите в ГДО и териториалните звена. Оспорва крайните периоди, за които се
претендират обезщетения /03 и 04.04.2025 г./, тъй като ищецът е бил служител до 02.04.2025
г. вкл. Оспорва размера на претенцията за неплатен годишен отпуск, респ. и за
претендираната мораторна лихва за това вземане. Моли за отхвърляне на исковете.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
исковете са допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на
основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно
заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства,
които са относими към делото.
По доказателствата към отговора – в о.с.з.
Следва да се допусне ССчЕ по поставените от ищеца въпроси, като по въпрос 4 вещото лице
да отговори на същия въпрос и съобразно Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г. за условията и
реда за формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в
служебната дейности на служителите в ГДО и териториалните звена. По въпрос 5 не е
необходимо заключение на вещо лице в първата му част, тъй като ответникът не твърди
плащане.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се оставят без уважение, тъй като ответникът
е представил като доказателства тези документи.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са искове с правна квалификация чл. 177, ал. 1, вр. чл. 178, чл. 234, ал.
1 и ал. 4, чл. 234, ал. 8 и ал.9, чл. 178, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във връзка с чл. 393, ал. 3 от ЗСВ и
чл. 86 ЗЗД.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже: че е бил в служебно правоотношение на посочената от
него длъжност; период отработени дни; размер на основната месечна заплата към момента
на прекратяване на служебното правоотношение; прекратяване на правоотношението на
посоченото основание, прослужени години към датата на прекратяването на същото и
4
размера на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване; размер на
неизползван платен годишен отпуск за процесния период; че за периода 01.12.2024 г. -
10.05.2025 г. ищецът е изпълнявал служебното си правоотношение като е получил оценка 6,
както и размера на вземането си. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД – наличието на
главен дълг и изпадане в забава.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже възраженията си или плащане.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
По доказателствата към отговора – в о.с.з.
ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало
служебно правоотношение по силата на което ищецът заемал длъжността „директор на
Регионална дирекция „Охрана-София“ при Главна дирекция „Охрана“ към министъра на
правосъдието, което било прекратено със заповед № ЧР – 06 – 12/07.03.2025 г. на Главния
директор на Главна дирекция „Охрана“, поради навършване на пределна възраст, считано от
03.04.2025 г.; на ищеца са изплатени полагащите се обезщетения по реда на чл. 234, ал. 1, ал.
4, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР, на база основно месечно възнаграждение, определено със заповед
№ ЧР-06-67/13.09.2023 г. на министъра на правосъдието; че на ищеца е изготвена карта за
оценка на постигнати резултати в служебната дейност с период на оценяване 01.12.2024 г. –
02.04.2025 г., с оценка на служебната дейност „6“; че със заповед № ЧР-03-53/31.07.2025 г.,
министърът на правосъдието е определил максимален размер за изчисляване на
допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на
служителите от Главна дирекция „Охрана“ и териториалните звена за отчетен период
01.12.2024 г. – 31.05.2025 г., в размер на 1077 лв.
ДОПУСКА изслушването на съдебно счетоводна експертиза по поставените в исковата
молба задачи, с изключение на първа задача от въпрос № 5, като по въпрос 4, вещото лице да
отговори на същия и съобразно Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г. за условията и реда за
формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в
служебната дейности на служителите в ГДО и териториалните звена. Назначава за вещо
лице В. С. при депозит 260 евро от бюджета на съда, която да се призове за с. з.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.02.2026 г. от 10.15 ч., за когато да се
призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6