Решение по дело №160/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 661
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20205300500160
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ    661

Гр. Пловдив,01.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

ЧЛЕНОВЕ:      Борис Илиев

Христо Иванов

        при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 160 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

        Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г.  Н. чрез адв. И. против решение, постановено по гр.д. №  7882/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г.Н. искове за признаване за установено, че същата не дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 666,17 лв. – главница, представляваща сума дължима по договор за потребителски паричен кредит от 16.10.2007 г., сумата от 77,49 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.06.2009 г., сумата от 147,29 лв. – мораторна лихва за периода от 28.03.2008 г. до 19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 861,47 лв. – главница, представляваща сума дължима по договор за потребителски паричен кредит от 18.01.2008 г., сумата от 110,07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 20.02.2009 г., сумата от 104,62 лв. – мораторна лихва за периода от 20.11.2008 г. до 19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 39,34 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д № 12742/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив.

         Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна и постановяване на друго с уважаване на исковете.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от  „Кридит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД чрез  процесулания си предствител юрк. Т., с който се взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното решение.

        Съдът е сезиран с искова молба от Г.Т.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** А, чрез адвокат Е.И. със съдебен адрес:***, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „*** скеция *, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че  Г.Т.Н. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД , като погасени по давност, сумата от  666,17 лв. – главница, представляваща сума дължима по договор за потребителски паричен кредит от 16.10.2007 г., сумата от 77,49 лв – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.06.2009 г., сумата от 147,29 лв. – мораторна лихва за периода от 28.03.2008 г. до 19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 861,47 лв. – главница, представляваща сума дължима по договор за потребителски паричен кредит от 18.01.2008 г., сумата от 110,07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 20.02.2009 г., сумата от 104,62 лв. – мораторна лихва за периода от 20.11.2008 г. до 19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 39,34 лв – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по чгд № 12742/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че кредиторът по банков кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано  чгд № 12742/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив. Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11.01.2010 г., като ищецът е осъден да заплати горепосочените суми.

         Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 85 по описа за 2010 г. на ЧСИ с рег. №824 Константин Павлов, с район на действие - Окръжен съд Пловдив.

        С писмена молба, ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело № 85/2010 г. при ЧСИ, с рег № 824 Константин Павлов, с район на действие - Окръжен съд- Пловдив.

        Ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност, поради изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД пет годишна погасителна давност по отношение на вземането на ответното дружество. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

        В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като изцяло неоснователна.

        Ответникът посочва, че на 18.01.2008 г. между универсалният правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника  в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS -***, по който кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 13 погасителни вноски, 12 от които в размер 203,09 лв. и последната 13 та вноска в размер на 203 лв., като първата падежна дата е на 20.02.2018 г., а последната на 20.02.2019 г. Длъжникът е заплатил 8 анюитетни вноски в размер на 203,09 лв., като първата пропусната вноска е на 20.10.2008 г., след което е преустановил плащанията по договора.

         На 16.10.2007 г. между универсалният правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника  в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-****, като кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 8 погасителни месечни вноски, 7 от които в размер на 148,73 лв. и последната 8 вноска в размер на 148,74 лв., като първата падежна дата е 30.11.2007 г., а последната -30.06.2008 г. Длъжникът е заплатил 3 анюитетни вноски в размер на 148,74 лв., и първата пропусната вноска е на 29.02.2008 г., след което е преустановил плащанията по договора за кредит.

            Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

          Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.

          Решението е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.

          Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

 По делото няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на  ответника е образувано изпълнително дело № 85 по описа за 2010 г. на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824, с район на действие - Окръжен съд – Пловдив.   срещу жалбоподателя.  След образуване на изпълнителното дело безспорно  са извършвани множество  действия по изпълнението.

 Основен спорен въпрос по делото/и съществен за изхода на спора/ е дали давността е текла през периода 24.06.2011-24.06.2013г, както и дали образуваното изпълнително дело е перемирано в този период.

           Жалбоподателят е претендирала недължимост на процесните суми въз основа на тяхното погасяване по давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение касаят договор за банков кредит от 16.05.2008 г., вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,III г.о.).

       В случая следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да "действа" (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да "не действа" (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Освен това не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. "в" ЗЗД, в която законодателят използва думата "предприемане" на изпълнителни действия, а не "извършени" или друга подобна формулировка.

Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител. В този смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд - Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд - Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд - Пловдив.

В цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и процесният случай.

От изключително значение в случая е, че съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.  Вярно е, че с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС №3/80г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, но настоящият съдебен състав приема , че отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. има действие обаче от 26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, в който смисъл е и трайната съдебна практика./ Така Решение №51 от 21.02.2019г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о./  Следователно до 26.06.2015 г. давността по отношение на сумите, които Г.Н. е осъдена да заплати е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г. и към датата на подаване на исковата молба в съда -20.05.2019г. не е изтекла, поради липса на период по-дълъг от 5 години, водещ до погасяване на вземанията.

  По изложените съображения Решението на РС-Пловдив следва да бъде потвърдено.

           Относно разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.3  ГПК  в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за правната помощ определя в размер от 100 лв.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

         Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №4621, постановено по гр.д. №  7882/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд  

ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

           Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                                           

                

                                        

 

 

                                                                                                        2.